О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 02.05.2019 г.
Софийски окръжен съд, наказателно отделение, в закрито
заседание на втори май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА ВЧНД № 265
по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, във вр. чл.248
ал.1, т.6 от НПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от адвокат З. Р.- К. – защитник на подсъдимия Г.Н.Р.
срещу протоколно определение от 15.04.2019 г. на Районен съд – гр.Е. П.,
постановено по НОХД № 27/2019 г. по описа на същия съд, с което е оставено без
уважение искането на този подсъдим за изменение на взетата и изпълнявана по
отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража” в по-лека
такава.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
първоинстанционно определение. Твърди се, че необосновано първостепенния съд е
приел наличието на обосновано предположение подсъдимия Р. да е извършил
инкриминираното му престъпление. В тази насока се сочи от защитата, че такова
подозрение за авторството на подсъдимия Р. в осъществяването на конкретното престъпление,
не се установява от събраните по делото доказателства. Твърди се още, че
събраните такива чрез разпита на пострадалия свидетел Е. С. са единствените в
подкрепа на обвинителната теза. Според защитникът, не са налице и другите
основания, предпоставящи законността на задържането на подсъдимия Р. –
наличието на опасност от укриване и/или извършване на престъпление. В тази
връзка се твърди от защитата, че от данните по делото, касаещи наличието на
установена самоличност на подсъдимия и адрес на местоживеене на територията на
страната /също установен такъв/, несъмнено не може да се изведе обоснован извод
за съществуването на реална опасност подсъдимия Р. да избегне наказателно
преследване, като се укрие. Сочи се и, че опасността от извършване на
престъпление от страна на подсъдимия, в конкретния случай не би следвало да се
счита за налична само въз основа на обремененото му съдебно минало. Излагат се
и доводи, че събраните пред първата инстанция писмени доказателства и
изслушаната съдебномедицинска експертиза, касаещи влошеното здравословно
състояние на подсъдимия, предвид диагностицирането му като ХИВ позитивен,
неправилно не са отчетени от районния съд, като налагащи преустановяване на
задържането му. С оглед на всички тези съображения, защитникът заявява искане
за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново такова от
въззивната инстанция, с което изпълняваната спрямо подсъдимия Г.Р. мярка за
неотклонение „задържане под стража“ бъде изменена в по-лека такава.
Софийски
окръжен съд, като се запозна с данните по делото и с мотивите на атакуваното
определение и след като ги обсъди във връзка с изложеното в жалбата, намери
следното:
По
отношение на Г.Н.Р. в Районен съд – гр.Е. П. е внесен за разглеждане
обвинителен акт за престъпление по чл.131а, вр. чл.131 ал.1, т.12, пр.1, вр.
чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1, бук.“а“ от НК, по повод на който е
образувано съдебното производство по НОХД № 27/2019 г. по описа на Районен съд
– Е. П.. Във фазата на досъдебното производство, спрямо подсъдимия Г.Р. /тогава
обвиняем/ се е изпълнявала мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Тази процесуална мярка, прилагана по отношение на
подсъдимия Р. и към настоящия момент, е била взета с определение от 14.12.2018
г. на Районен съд – гр.Е. П., в производство по реда на чл.64 ал1 и сл. от НПК.
При
решаването на процесуалните въпроси, подлежащи на обсъждане в проведеното от
районния съд разпоредително заседание, съгласно чл.248 ал.1, вр. чл.247а ал.2,
т.1 от НПК, решаващият състав на този съд е отказал да изменени изпълняваната
спрямо подсъдимия Р. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека
такава. В този смисъл се е произнесъл с определение по чл.249 ал.3, вр. чл.248
ал.1, т.6 НПК /предмет на настоящата инстанционна проверка/, с което е оставил
без уважение заявеното от защитата искане за изменение на процесуалната мярка
на подсъдимия.
Според настоящият състав на СОС, този съдебен
акт на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен, т.е. напълно правилно
и законосъобразно първия съд е приел липсата на настъпили нови обстоятелства, които да налагат спрямо подсъдимия Р. да бъде определена и изпълнявана мярка за неотклонение, различна от
прилаганата към момента.
На първо място, необходимо е да
се отбележи, че в
проверяваното определение съставът на първия по степен съд, незаконосъобразно не
се е занимал и не е обсъждал въпроса дали е налице обоснованото предположение
за извършено престъпление от страна на подсъдимия. С измененията на НПК, в сила от
05.11.2017 г. /Дв.бр.63/2017 г./
въведеното с разпоредбата на чл. 270 ал.2 от НПК ограничение относно въпросите,
които следва да бъдат обсъждани в това производство, беше отменено. С оглед на
това, въззивната инстанция намира, че в настоящото производство, доколкото в него също се
поставя за разглеждане искане на защитата за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия, следва да бъде разгледан въпроса за наличието, респ. липсата на
обосновано предположение за съпричастност от страна на подсъдимия Р. в инкриминираното му престъпление. В тази насока
съставът на въззивния съд приема, че от преценката на събраните по делото доказателствени материали,
може да се направи извод за
наличието на една висока степен на вероятност подсъдимия Р. да е съпричастен в извършването на твърдяното престъпление. Това
предположение, конкретно се обосновава от ангажираните по делото гласни
доказателства, установени от показанията на свидетелите Е. С., С. К., И. И., А. Г., В. В.,
Н. Б., извършеното разпознаване на
подсъдимия от пострадалото лице, съдържащите се данни в изготвените по делото
експертни заключения, както и от писмените
доказателства, в които са обективирани данни, имащи отношение към предмета на
делото. Така
изброените доказателствени материали правят основателно подозрението за съпричастност на подсъдимия Р. към конкретното
деяние.
Относно депозираните в първата
фаза на процеса показания на разпитаните свидетели, извън тези на пострадалото
лице, които според защитата оневиняват подсъдимия, доколкото не са източник на
първични доказателства, настоящият съд намира, че тези показания по никакъв
начин не оборват подозрението за участие на Р. в инкриминираните му
престъпления. Освен това тези доказателствени източници напълно подкрепят и казаното
от пострадалия свидетел Е. С., поради което последните не стоят изолирано в
доказателствената съвкупност. В отговор на доводите на защитата, въззивният съд
намира за необходимо само да отбележи, че подробен анализ на доказателствата по
делото и противоречията в същите не следва и е недопустимо да бъде извършван в
настоящото производство, а в това по същество.
За
да обоснове решаващият си извод, че към момента на проверката на законността на
задържането на подсъдимия, продължава да е налице реалната опасност същият
/подсъдимият/ да извърши престъпление първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно се е позовал на данните за многократните осъждания на
подсъдимия Р., на събраните по делото отрицателни характеристични данни за
личността му, на обстоятелството, че досегашните осъждания на подсъдимия и
изтърпяните от него наказания /включително наказанието му за срок от 17 години
лишаване от свобода/ не са изиграли поправителен и възпитателен ефект по
отношение на него. Липсата на реална опасност от укриване на подсъдимия при
определянето му на по-лека мярка за неотклонение, е несъмнена по делото, като и
по този въпрос няма произнасяне на първата инстанция в атакуваното определение.
Не са налице обективни данни, които позволяват да се направи извод, че по
отношение на подсъдимия Р. съществува реален риск от укриване. Позовавайки се
на установените по делото данни, че той /подсъдимия/ е с безспорно установена
самоличност по делото, има постоянен адрес на територията на РБългария /също
установен такъв/, СОС не вижда съществуваща реална опасност същия да се опита
да избегне наказателно преследване като се укрие. За него съществуват обаче
данни, че е агресивна и конфликтна личност, с трайни нагласи за извършване на
престъпления, осъждан е за различни по вид престъпления, които данни го
очертават като личност със завишена степен на обществена опасност. Тези
обстоятелства налагат извода, че опасността от бъдещо негово неправомерно
поведение, не е отпаднала, което пък от своя страна налага продължаването на
задържането му под стража.
Доказателствените
материали по делото не дават основание
да се направи извод и за влошено здравословно състояние на подсъдимия,
което само по себе си да е от естеството си да обоснове прилагане на по-лека
мярка на процесуална принуда. Действително, от събраните по делото писмени
доказателства, както и от назначената от първата инстанция съдебномедицинска
експертиза се установява, че подсъдимия Р. е диагностициран като ХИВ позитивен,
поради което от началото на 2019 г. спрямо него е предприета антивирусна
терапия при амбулаторен режим на проследяване и изписване на медикаменти
ежемесечно. Същевременно от експертното заключение се установява и, че така
предписания му амбулаторен режим на лечение на това заболяване, е един и същ за
всички хора, живеещи с ХИВ в извънлечебните заведения, включително ХИВ
позитивни пациенти лишени от свобода. В частност, при разпита си в съдебно
заседание вещото лице, изготвило експертиза е допълнило, че в случая при
подсъдимия Р. не са установени данни за медицинско състояние, което налага
лечение в лечебно заведение. С оглед на това, обосновано първостепенния съд е
приел, че на този етап здравния статус на подсъдимия Р. не е несъвместим с
пребиваването му в условията на затвора.
С
оглед на така изложеното, въззивният съд прие, че атакуваното определение е
законосъобразно и обосновано, и следва да бъде потвърдено.
По
горните съображения и на основание чл.345 от НПК Софийски окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 15.04.2019 г. на Районен съд – гр.Е. П., постановено по НОХД № 27/2019
г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия
Г.Н.Р., с установена по делото самоличност, за изменение на взетата и изпълнявана
по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража” в по-лека
такава.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.