№ 12667
гр. ....., 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110166135 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
18.07.2023г., гр......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и девети юни две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №66135 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД.
В срок е подадена искова молба от ......., ЕИК:........, със седалище и адрес на
1
управление: гр........., представлявано от ......- Изпълнителен директор, срещу ......, с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумата oт общо 2 160,93 лв., представляваща мораторна лихва за
периода: 03.03.2020г.- 23.12.2021г., начислена върху платена цена на доставена топлинна
енергия, /ТЕ/ за стопански нужди, на сумата от общо 26 147,76 лв., за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр......, административна сграда, аб. №......, за периода: м.06.2019г.-
м.07.2020г., като се твърди забавено изпълнение в периода: 02.10.2020г.- 23.12.2021г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
се оспорва дължимостта на мораторна лихва, като се твърди изпълнение в срок на
задълженията за ТЕ.
С доклада по делото е прието за ненуждаещи се от доказване между страните
обстоятелство, че е налице валидно правоотношение по доставка на ТЕ за горния имот.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
неоснователен, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на Договор №....., сключен между страните
при ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди, за 13 бр. абонатни номера, сред които е и
процесният, във връзка с подадено на 02.03.2017г. заявление от ответната УМБАЛ, както и
НА за правото на собственост върху имота.
Представена е справка, издадена от ищеца за неплатени задължения за ТЕ и услуга
дялово разпределение, по която са начислени задължения за мораторна лихва, за периода:
м.06.2019г.- м.04.2022г., връчена на ответника.
Във връзка с дадени съдебни указания ищецът представя справка, от която са видни
датите на плащания на задължения, за периода: м.06.2019г.- м.07.2020г., /стр.74/.
Съгласно прието заключение по ССчЕ., е налице пълно погашения на главница от
26 147,76 лв. след изравнение, извършвано в периода от м.08 на предходната година до м.07
на следващата година между прогнозно начисленото и сбора на заплатеното на равни
месечни вноски. Изготвени са два варианта за дължимостта на мораторна лихва, с оглед на
разминаване между датите на плащания по справка от счетоводната система на
топлофикационното предприятие и съгласно представените от ответната УМБАЛ платежни
нареждания.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Мораторната лихва предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен
от длъжника в уговорения за това срок. Правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД се прилага без да се
прави разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично
задължение, като необходимо условие е наличието на парично задължение и на забава.
Искът за присъждане на мораторна лихва е акцесорен спрямо иска за главницата, доколкото
присъждането на обезщетение за забава е обусловено от наличието на валидно, изискуемо и
неизпълнено в срок парично задължение. В съдебната практика е изказвана тезата, че
акцесорността на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД не изключва самостоятелния му характер.
Мораторната лихва не възниква от закона или от договора, а само при изрично поискване от
кредитора с отделен иск. За присъждане на обезщетението по чл.86 от ЗЗД следва да бъде
доказано неизпълнение на парично задължение в определен размер и размера на законната
лихва. Мораторната лихва е форма на договорна отговорност, която се дължи в случаите на
неизпълнение на парично задължение, чийто минимален размер е приравнен към законната
лихва.
Съгласно чл.40, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
...... на потребители в град ....., одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007г. на ДКЕВР,
2
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните си задължения в срок до двадесето
число на следващия месец след получаването на издадена от ищеца данъчна фактура.
Клаузите на приложимите за правоотношението ОУ предвиждат изрична уговорка между
страните, че изплащането на задължението става след покана, какъвто характер има и
данъчната фактура, независимо от срочния характер на задължението. Това са
предпоставките, при чието осъществяване настъпва изискуемостта на задължението за
заплащане на възнаграждение за доставена ТЕ за стопански нужди. Общите условия
обвързват както потребителите, така и топлопреносното предприятие и съставляват част от
договора помежду им, поради което имат силата на закон за страните. Задължението става
изискуемо с получаването на фактура от ищеца, от който момент се счита, че е настъпил
падежът му. Разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД изисква длъжникът да бъде поканен, за да
възникне отговорността му за забава. Допълнителен аргумент в тази насока се извлича и от
разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, предвид това, че процесният казус се отнася до
отношения между търговски дружества, която обвързва изплащането на парично
задължение с получаването на фактура или друга покана за плащане. Фактурата
представлява първичен счетоводен документ и покана за плащане. Видно е, че на
10.06.2022г. ищецът е съставил писмо- справка за задължения на ответната УМБАЛ, което е
надлежно връчено с пощенско известие. При разсрочване на плащанията на равни месечни
вноски ищецът следва да връчи на ответника съответната съставена фактура за остатъчното
задължение, по която се дължи изпълнение и от този момент е налице забава в плащането,
за която се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Не са налице доказателства за
изпълнение на горите условия. Издаването на фактури, по отношение на които е налице
разсрочено изпълнение, не представлява основание за начисляването на обезщетение за
забава. Видно от приетото заключение е налице значително темпорално разминаване в
отчетените дати от ищеца на извършено плащане и платежните нареждания, изготвени от
ответната УМБАЛ, като ищецът е отчел в счетоводната си система плащания по 4 от
фактурите в период, преди изготвянето на платежно нареждане от ответника. С оглед на
горното исковата претенция се явява неоснователна, като недоказана по основание и по
размер.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора в тежест на ищеца следва да се
присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален
размер по съответната наредба.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ......., ЕИК:........, със седалище и адрес на управление:
гр........., представлявано от ......- Изпълнителен директор, срещу ......, със седалище: гр......,
представлявана от .......- членове на Съвета на директорите, установителен иск за
дължимостта на сумата oт общо 2 160,93 /две хиляди сто и шестдесет лева и деветдесет и
три стотинки/ лв., представляваща мораторна лихва за периода: 03.03.2020г.- 23.12.2021г.,
начислена върху платена цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди, на сумата
от общо 26 147,76 лв., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр......, административна
сграда, аб. №......, за периода: м.06.2019г.- м.07.2020г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №43101/2022г. по описа на СРС, 165 състав,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ......., ЕИК:........, със седалище и адрес на управление: гр.........,
представлявано от ......- Изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, да заплати
3
на ......, със седалище: гр......, представлявана от .......- членове на Съвета на директорите,
сума в размер на 100 /сто/ лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4