№ 61330
гр. София, 18.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110122424 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
С Разпореждане № 45525 от 7.4.2023 година съдът е оставил исковата молба без
движение и е указал на ищеца в какво се изразяват нередовностите на исковата молба и
редът и срокът за тяхното отстраняване.
По делото е постъпила уточнителна молба – с вх.№ 105923/18.4.2023 година, с която
отново не са отстранени нередовностите на исковата молба и съдът следва отново да я
остави без движение, при следните аргументи:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 84498/28.4.2022
година, депозирана от „***“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А.А И. Е., със седалище и
адрес на управление - град София, ул.“*** против С. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, п.к. 1113, обл. София, ****.
Отново и за пореден път следва да се посочи на ищеца, че се установява се, че по
гр.дело № 52821/2020 година приключило с влязло в сила съдебно решение е бил предявен
иск от настоящия ищец срещу същия ответник и е постановено, влязло в сила съдебно
решение за вземания на ищеца за доставена топлинна енергия, суми за дялово
разпределение и законна лихва за период, който е част от исковия период в настоящето
производство. Така по гр.дело № 52821/2020 година са претендирани суми за периода от
1.5.2017 година до 30.4.2019 година - за доставена топлинна енергия, и са претендирани
суми за дялово разпределение за период от м.9.2017 година до 30.4.2019 година. За тези
периоди с влезлите в сила съдебни решения по смисъла на чл.298, ал.1 от ГПК формират
сила на пресъдено нещо между същите страни за същото вземане.
Съдът заради горното вече е оставял исковата молба без движение, като е указал на
ищеца да поясни и конкретизира правния си интерес от предявените съединени искови
претенции, доколкото е налице идентичност с тази разгледани по гр.дело № 52821/2020
година по описа на Софийски районен съд. По повод на тези указния – на 22.3.2023 година
по делото е постъпила молба с вх.№ 79304 от същата дата, с която ищецът твърди, че
1
предмет на настоящето производство - по гр.дело № 22424/2022 година по описа на
Софийски районен съд са суми, за които по гр.дело № 52821/2020 година по описа на
Софийски районен съд е прието, че са такива дължими от майката на ответника -
починалата С.Г П.а. С това твърдение ищецът обосновава правния си интерес, като твърди,
че ответникът в настоящето производство е наследил дълга на майка си Славка П.а и се иска
съдът да установи съществуването на тази дължимост.
Отново следва да се посочи, че производството по гр.дело № 22424/2022 година по
описа на Софийски районен съд е образувано след като заповедния съд по ч.гр.дело №
53188/2021 година по описа на Софийски районен съд е указал на заявителя - сега ищец
възможността да предяви иск за да установи съществуването на вземането си по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 14498/9.10.2021 година.
Пред заповедния съд по ч.гр.дело № 53188/2021 година е било депозирано заявление -
вх.№ 53505/13.9.2021 година, с което е искано издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу С. Н. П.. Както в т.9д, така и в т.12 от заявлението, като
обстоятелства, от които произтича вземането - заявителят е посочил, че длъжника С. П. има
качеството на собственик или ползвател на имота и е клиент на топлинна енергия за битови
нужди като физическо лице. Никъде в това заявление не е посочено, че сумите се
претендират от длъжника, в качеството му на наследник на починалата му майка С.Г П.а,
нито че претенцията на заявителя е за наследен дълг.
Пред исковия съд - с уточнителната молба от 22.3.2023 година вече се твърди
дължимост на вземането - наследствено правоприемство, като се описват обстоятелства, от
които произтича претендираното вземане различни от заявените пред заповедния съд.
По смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК и както се приема в Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014 година, постановено по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на
ОСГТК на ВКС - „Особеното при установителния иск по чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК е, че
кредиторът вече разполага със съдебно изпълнително основание, при което съдебното
решение за установяване на вземането стабилизира заповедта и в хипотезата по чл.410 ГПК
въз основа на нея се издава изпълнителен лист /чл.416 ГПК/- аналогично на хипотезата, при
която се издава изпълнителен лист въз основа на влязло в сила или осъдително въззивно
решение /чл.404, т.1 ГПК/. Действието на съдебното решение за уважаване на иска по
чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК за установяване на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение, е идентично по последици с осъдителното решение за същото вземане-
създаване на изпълнително основание за принудително събиране на вземането.“ - се следва
вземането заявено пред заповедния съд и това заявено пред исковия съд, чието установяване
са иска да са идентични. Тази идентичност предполага не само еднаквост на сумите и
субектите - кредитор и длъжник, но изисква и еднаквост на основанията, на които са
основава претенцията на кредитора. Недопустимо е да се изменят основанията, на които се
претендира съществуването на вземането. Подобно изменение е допустимо само в хипотеза,
при която кредиторът се отказва от последиците на заповедното производство и преминава
от установителен в осъдителен иск за същото вземане.
2
По аргумент от чл.214 от ГПК - ищецът може да измени основанието на своя иск, без
да изменя неговия размер. Такова изменение е допустимо, но не при развило се предходно
заповедно производство. Заповедното производство полага и очертава рамката на правния
спор. Както не е възможно да се търси повече като размер от размера, за който е издадена
заповедта за изпълнение, така и не може за първи път пред исковия съд да са заявяват нови
обстоятелства и факти, за които се твърди, че са правопораждащи вземането на кредитора и
превръщат дълга в друг вид дълг .
На следващо място с уточнителната молба – поредната уточнителна молба – с вх.№
1059232/18.4.20223 година ищецът променя твърденията си и вече не сочи, че исковите
суми са наследените от ответника С. П. като дължими от неговата майка – починалата С.Г
П.а, а заявява, че ответника ги дължи в лично качество. Следва да се посочи, че по гр.дело
№ 52821/2020 година - главницата е претендирана за период от 1.9.2017 година до 30.4.2019
година, а в настоящето производство и пред заповедния съд - главницата се претендира за
периода 1.5.2017 година до 1.9.2019 година. При това и с уточнителната молба не става ясно
- срещу ответника С. П. за различните периоди какво се претендира и в какво качество -
лично или като наследник на Славка П.а. Същото несъответствие касае и претенцията за
лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия, както и не става ясно защо се иска
произнасяне за периоди, които съвпадат с тези за които има влязло в сила решение по
гр.дело № 52821/2020 година по описа на Софийски районен съд.
При горното съдът приема, че следва да остави исковата молба без движение и даде
възможност на ищеца да поясни и конкретизира правния си интерес от претенцията си за
периодите и сумите, които съвпадат с тези, за които съдът вече се е произнесъл по гр.дело №
52821/2020 година по описа на Софийски районен съд, като съобрази, че в казуса
установителен иск за суми, за които се твърди, че се дължат на различно основание, дори да
са еднакви със сумите по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
ще бъде недопустим, доколкото различното основание превръща вземането в друго вземане,
за което не е проведено заповедно производство. В такава хипотеза ищецът има възможност
да заяви осъдителен иск, като понесе последиците от обезсилването на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение.
Горното мотивира съда отново да остави исковата молба без движение, като укаже на
ищеца да отстрани констатираните нередовности в едноседмичен срок от съобщението, като
представи поправена искова молба с препис за съда и за ответника.
Мотивиран от преждеизложеното, и на основание чл.129 ал.2 от ГПК във връзка с
чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба и уточнителна искова молба – вх.№
105923/18.4.2023 година, депозирана от „***“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А.А И. Е.,
със седалище и адрес на управление - град София, ул.“*** против С. Н. П., ЕГН **********,
3
с адрес: гр. София, п.к. 1113, обл. София, ****, поради нередовности на същата.
УКАЗВА на ищеца, за последен път, че в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящето следва да отстрани допуснатите нередовности, посочени в
обстоятелствената част, като представи поправена искова молба с препис за съда и за
ответника, в която посочи и конкретизира правния си интерес от заявените искови
претенции, като конкретизира сумите и периодите, и съобрази описаното в
обстоятелствената част на настоящето.
УКАЗВА на ищеца, че ако не изпълни горните указния в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящето и в посочения от съда обем - съдът ще върне исковата
молба и ще прекрати производството по делото на основание чл.129 ал.3 от ГПК.
Препис от настоящето да се връчи на ищеца - по реда на чл.50, ал.5 от ГПК.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4