№ 11787
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110130694 по описа за 2023 година
Решението е по чл. 237 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба от З. Д. И.,
ЕГН **********, адрес ., адрес за съобщения ., партер (ищца), действуваща чрез
упълномощения процесуален представител адвокат К. С.. Ищцата твърди, че през 2005
г. третото лице „.“ АД се снабдило с изпълнителния лист за парични задължения 4 900
лева и 88 стотинки главница по договор за банков кредит, 337 лева и 33 стотинки
договорни лихви за периода 24. 04. 2005 г. – 28. 09. 2005 г., 26 лева и 37 стотинки
наказателни лихви за периода 20. 04. 2005 г. – 28. 09. 2005 г., 105 лева и 29 стотинки
държавна такса и 197 лева и 94 стотинки юрисконсултско възнаграждение. През 2006 г.
въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително
производство. Според ищцата с подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело течението на погасителната давност спрямо нея е било
прекъснато. Впоследствие обаче срещу нея не са били извършвани валидни
изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство се прекратило на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а след това задълженията се погасили по давност
спрямо нея. Допълва, че третото лице е цедирало задълженията по изпълнителния лист
в полза на ответника. Иска от съда да установи, че ищцата не дължи на ответника
сумата 4 900 лева и 88 стотинки главница по договор за банков кредит, сумата 337 лева
и 33 стотинки договорни лихви за периода 24. 04. 2005 г. – 28. 09. 2005 г., сумата 26
лева и 37 стотинки наказателни лихви за периода 20. 04. 2005 г. – 28. 09. 2005 г.,
сумата 105 лева и 29 стотинки държавна такса и сумата 197 лева и 94 стотинки
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от
17. 10. 2005 г. по гр. дело № 08643 описа на Софийския районен съд, 68-и състав, за
2005 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „.“ ЕООД с ЕИК ., съдебен адрес ., действуващ чрез упълномощения
1
процесуален представител адвокат Г. Х., с който се прави признание на иска.
Ответникът иска да не бъдат присъждани в негова тежест разноски, защото не е дал
повод за завеждането на настоящото дело.
След като съобрази твърденията на ищците и направеното признание на
иска, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК,
поради което е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК е процесуално допустим.
Предвид направеното чрез изрично упълномощен процесуален представител
пълно признание на иска от ответника и съобразявайки искането на ищцата да бъде
постановено решение при признание на иска, направено с писменото й изявление от
22. 03. 2024 г. (л. 39), в първото открито по делото съдебно заседание на основание чл.
237, ал. 1 ГПК е било прекратено съдебното дирене. Настоящото решение се основава
на признанието на иска. За да го постанови, съдът прецени, че е признато погасяване
по давност на парични вземания при твърдения за дълготрайно бездействие от страна
на кредитора-взискател. При това положение признанието не противоречи нито на
закона, нито на добрите нрави. Наред с това ответникът може да се разпорежда с
паричните вземания, чието погасяване по давност признава (самият той твърди, че ги е
придобил от предходен кредитор).
По изложените съображения признатите искове следва да бъдат уважени.
Разноски. При уважаването на предявените искове по начало съдът присъжда
разноски в полза на ищеца. В настоящия случай обаче следва да се приеме, че
ответникът не е дал повод за завеждането на настоящото дело и е признал иска, поради
което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сторените по делото разноски трябва да останат за
сметка на ищцата. Това е така, защото от самите твърдения на ищцата е видно, че
ответникът не е инициирал действия по принудително изпълнение след погасяването
по давност на вземанията. Отделно от това твърдяното и признато прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва автоматично по
силата на закона, тоест няма основание ответникът да иска от съдебния изпълнител
нарочно прекратяване (или обявяване на прекратяването) на делото след изтичането на
перемпционния срок. Освен това признанието на иска е направено с първото
процесуално действие на ответника по настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.
439, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, че ищцата З. Д. И., ЕГН **********,
адрес .,, не дължи на ответника „.“ ЕООД с ЕИК ., съдебен адрес ., сумата в размер на
5 567 лева и 81 стотинки, от която 4 900 лева и 88 стотинки главница по договор за
банков кредит, 337 лева и 33 стотинки договорни лихви за периода 24. 04. 2005 г. – 28.
09. 2005 г., 26 лева и 37 стотинки наказателни лихви за периода 20. 04. 2005 г. – 28. 09.
2005 г., 105 лева и 29 стотинки държавна такса и 197 лева и 94 стотинки
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17. 10.
2005 г. по гр. дело № 08643 по описа на Софийския районен съд, 68-и състав, за 2005 г.
2
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3