РЕШЕНИЕ
№ 926
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330207652 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0441-
000158/05.11.2020г., издадено от Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ
04 Пловдив, с което на Д.Б.Д., ЕГН ********** са наложени глоба в размер
на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 20 лева
за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери следното:
На 29.10.2020г., в гр. Пловдив, на ул. „Иван Перпелиев“ № 6,
полицейските служители св. Б. и негов колега П. Д. осъществявали контрол
по безопасност на движението. Около 16:15 часа спрели за проверка лек
автомобил „Фиат Улисе“ с рег. № ****, управляван от жалбоподателя Д..
Полицейските служители видели, че водачът Д. управлява автомобила, без да
използва обезопасителен колан. При последвалата проверка установили, че
водачът има изтекъл акт по ЗДвП от 09.02.2020г., както и че има неплатени от
него глоби по Наказателно постановление № 20-1030-001300/18.02.2020г. и
по фиш К/3521956, което било установено чрез справка от преносима
станция. За така констатираното от св. Б. бил съставен АУАН на водача.
Нарушителят отказал да подпише акта, поради което била привлечена жена
свидетел – Н.Т. – обикновен гражданин, която не е от състава на МВР. Въз
основна на съставения АУАН било съставено обжалваното наказателно
постановление.
Посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка настоящият състав
намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН от фактическа страна не само не са
опровергани, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази
насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателствени средства – показанията на
актосъставителя Б.. Следва да се отбележи, че жалбоподателят е изложил
единствено бланкетни възражения по отношение на неговите твърдения, че е
бил с колан, който сочи да е бил застанал по-хлабаво и счита, че затова е
изглеждало, че не го е сложил, но посоченото от него напълно се опровергава
от показанията на актосъставителя, още повече и че такива възражения не са
били изложени от него в АУАН при отказа му да го подпише, нито при
предоставения му 3-дневен срок за възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН ,
2
поради което и съдът намира същите единствено за защитна позиция на
жалбоподателя.
При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна
следното:
От приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г., се
установява компетентността на актосъставителя и на административно-
наказващия орган. С оглед изричното възражение в жалбата са представени и
доказателства, че издателят на НП Т.Б. е изпълнявал длъжността *** към
датата на съставяне на НП (видно от Заповед № 8121к-902/30.03.2015г.), а
издателят на АУАН – св. Б., е изпълнявал длъжността „***“, вкл. към датата
на съставяне на АУАН е бил оправомощен да издава актове по ЗДвП на
територията на 04 РУ-Пловдив, видно от Заповед № 317з-1684/21.03.2019г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 29.10.2020г., за
нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 05.11.2020г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за
установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП, са изложени действията на жалбоподателя, които са били
счетени от административнонаказващия орган за нарушения и нарушените
правни норми.
За нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП:
Административнонаказващият орган правилно е счел, че
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Съставът на
това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото
правомерно действие - носене на колан при управление на МПС, обективният
състав на нарушението е осъществен. В случая не са изложени твърдения и
ангажирани доказателства за наличие на някои от изключващите
3
отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, поради което
и съдът намери че жалбоподателят е допуснал визираното нарушение. Така и
Решение № 1377 от 07.07.2015 г. по н. д. № 1342/2015 г. на Административен
съд – Пловдив.
Приложена е и коректната санкционна норма на чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1
за нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Предвидената санкция „глоба“ е в
абсолютно определен размер от 50 лв, който изцяло кореспондира на
определения от административнонаказващия орган.
Поради това и наказателното постановление следва да потвърдено в
тази част.
За нарушението по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП:
Жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на задължението си
по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Същата разпоредба обаче не въвежда правило за
поведение за гражданите. Тя гласи, че при съставяне на акт за нарушение по
ЗДвП, контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, като актът за нарушението заменя
контролния талон за срок до един месец от издаването му. Тоест,
единственото предвидено в нормата правило за поведение касае
задълженията за контролните органи 1. да отнемат контролния талон на
водача и 2. да го върнат след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 от
ЗДвП. Изречение второ предвижда, че АУАН заменя контролния талон за
срок до един месец от издаването му, т.е. фингира се наличието на контролен
талон за водача чрез представянето на връчения му АУАН. Поради това и
няма как гражданите да нарушат посочената разпоредба.
В НП са дадени две словесни описания на нарушението по тази норма за
извършеното от жалбоподателя: 1. управлява с изтекъл АУАН от 09.02.2020г.
и 2. носи акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок.
По отношение на второто описание, същото безспорно не представлява
нарушение, след като няма забрана жалбоподателят поначало да носи такъв
акт. По отношение на първото описание, следва да се отбележи, че
законодателят не е предвидил изрично забрана за управление с АУАН, чийто
едномесечен срок по чл. 157, ал. 6, изр. 2 от ЗДвП е изтекъл. В случай, че бъде
4
установено, че водач управлява МПС след изтичане на едномесечния срок от
връчването на АУАН-а, но само когато не му е бил върнат контролният
талон, то той би отговарял по съответния състав за неносене на необходимите
документи (контролен талон) – чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което нарушение
да се санкционира по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с глоба от 10 лв. В настоящия
случай липсва описание дали жалбоподателят е управлявал без контролен
талон, което прави невъзможно изменението на наказателното постановление
в тази част чрез преквалифициране на деянието с прилагане на закон за по-
леко наказуемо нарушение (такова по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП) и с
изменение на санкционната норма и намаляването на санкцията, доколкото
това би могло да се осъществи само чрез съществено изменение на
обстоятелствената част чрез прибавянето на нов съставомерен факт, а именно
– че жалбоподателят не е носил със себе си контролен талон при
управлението на МПС, което е недопустимо с аргумент от т. 1 от
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС. Отделно от това, такъв факт
въобще не е бил въведен в предмета на доказване, жалбоподателят не се е
защитавал по него и не е бил изследван от съда.
Поради това и обжалваното НП следва да бъде отменено в тази част.
За нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП:
Жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на задължението си
по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, в който е предвидено, че наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. В цитираната като нарушена разпоредба липсва
въведена забрана за управление на МПС с незаплатена в срока за
доброволно заплащане глоба, каквото е твърдяното нарушение съгласно
буквеното изписване на нарушението в наказателното постановление.
Законодателят е регламентирал други последици от противоправното
бездействие на водача. Неплащането на тази глоба не е основание за
ангажиране на административнонаказателна отговорност и налагане на ново
наказание глоба, а предпоставя възможност за действия по принудително
събиране на глобата, а доскоро и за издаване на административен акт за
5
налагане на принудителна административна мярка - временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство по чл. 171, т.
1, б. "д" от ЗДвП и временно спиране от движение на пътно превозно
средство по чл. 171, т. 2, б. "к" от ЗДвП, които обаче са обявени за
противоконоституционни с Решение на Конституционния съд № 3 от
2021 г.
Описаното в НП противоправно поведение на жалбоподателя не е
административно нарушение. Съгласно легалната дефиниция на чл. 6 от
ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. С оглед на тази легална дефиниция, не
всяко неизпълнение на задължение съставлява административно нарушение.
Неизпълнението на определено задължение ще има характер на
административно нарушение, когато не е изпълнено законоустановено
задължение, което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на
нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо с този акт.
Противното би довело до разширително тълкуване на закона, което е в
противоречие с основните принципи на наказателното право и не може да
бъде споделено. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.
190, ал. 3 от ЗДвП е включена в текста на закона след разпоредбата на чл.
185 от ЗДвП. Така от систематичното тълкуване на същата следва извод, че
законодателят не е целял да я описва като състав на административно
нарушение, което да е наказуемо съгласно общата разпоредба на чл. 185 от
ЗДвП.
Плащането на глобата в предвидения законов срок представлява една
правна възможност, а не задължение, за наказаното лице да заплати
доброволно наказанието, като в противен случай неблагоприятна последица
за лицето би била образуването на изпълнително производство и
натоварването му с допълнителни разноски в хода на принудителното
изпълнение. Изрично в смисъл, че чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не въвежда състав на
административно нарушение е най-новата практика на Административните
съдилища в цялата страна - Решение № 10 от 25.01.2021 г. на АдмС -
Сливен по к. а. н. д. № 200/2020 г. - „Неплащането на тази глоба не е
основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност и
6
налагане на ново наказание глоба“, Решение № 160 от 16.12.2020 г. на АдмС
- Ямбол по к. а. н. д. № 154/2020 г. „АНО може да предприеме някое от
горепосочените правни действия спрямо водача, но не и да налага глоба, тъй
като неплащането на наложеното наказание "глоба" в срока на
доброволното изпълнение не може да бъде санкционирано с налагането на
ново наказание "глоба".“ Решение № 240 от 4.11.2020 г. на АдмС - Велико
Търново по к. а. н. д. № 10217/2020 г. „Незаплащането на наложената
глоба в посочения срок, не влече след себе си административно наказателна
отговорност и налагане на ново наказание глоба, а единствено възможност
да се пристъпи към принудително събиране на глобата, както и налагане на
принудителни административни мерки“ и др.
На следващо място следва да се отбележи, че никъде в разпоредбата на
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не е описано като елемент от състав на нарушение
управлението на МПС. Така да се приеме, че нормата съдържа в себе си
състав на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН би
значело, че нарушители се явяват не само установените при проверка водачи
на МПС, но и всички граждани с неплатени глоби. Тълкуване на закона по
този начин би значело, че административнонаказващият орган ще има
възможността да извърши проверка на всички граждани, които са били
наказвани някога от него, и да наложи „глоби върху глоби“ по отношение на
всеки от тях, който има неплатени задължения в т.нар. срок за доброволно
изпълнение, което няма как да е било целта на законодателя. Нещо повече,
при тълкуване на закона по този начин би се стигнало до въпроса дали глоба
би следвало да се наложи за всеки влязъл в сила неплатен електронен фиш,
респективно наказателно постановление или съдебен акт, отговор на който би
следвало да е утвърдителен на основание чл. 18 от ЗАНН. От друга страна, с
оглед спазването на принципа ne bis in idem и с оглед изискването за
описване на дата на нарушението съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 (за АУАН) и чл.
57, ал. 1, т. 5 (за НП) от ЗАНН би следвало много коректно да се описва като
дата на извършване на нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП първият ден,
след който е изтекъл срокът за доброволно заплащане.
Дори да се приеме, че нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП включва в себе
си състав на административно нарушение, то за конкретното нарушение
следва да бъдат описани в АУАН и НП и установени всички съставомерни
елементи на състава. В конкретния случай това са индивидуализация на
7
влязъл в сила санкционен акт, размер на неплатената глоба и срокът, в който е
следвало да стане това. В случая единствено са индивидуализирани актовете –
Наказателно постановление № 20-1030-001300/18.02.2020г. и фиш К/3521956,
без обаче да е посочено кога (и дали изобщо) същите са влезли в сила. Също
така, нито в АУАН, нито в НП, е посочено какъв е размерът на неплатената
глоба и какъв е срокът, в който е следвало да се заплати същата. Описването
от фактическа страна на срока е от особено значение, защото именно той би
позволил на съда да извърши преценка на първо място дали въобще по
отношение на жалбоподателя срокът за доброволно изпълнение е изтекъл, а
едновременно с това да прецени и коя е датата, на която е било извършено
твърдяното нарушение, доколкото както вече се посочи, датата на извършване
на нарушението ще бъде първият ден, след който е изтекъл срокът за
доброволно заплащане.
В чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като факт, представляващ елемент от състав на
нарушение, не е включено управлението на МПС, поради което и за спазване
на принципа ne bis in idem евентуални глоби за нарушения по чл. 190, ал. 3 от
ЗДвП не биха могли да бъдат налагани при установени управления на МПС
на различни дати при установено неплащане на едни и същи глоби по едни и
същи актове в доброволен срок (за разлика от установеното управление на
МПС без гражданска отговорност по чл. 638, ал. 3 и ал. 4 от КЗ, където може
да има множество нарушения на различни дати, тъй като всяко отделно
управление представлява самостоятелно нарушение). Така денят, в който
водачът е управлявал МПС и е бил спрян за проверка – 29.10.2020г., би се
явил датата на установяване на нарушението, а не датата на
извършването му, като денят на извършване би бил свързан с изтичането на
съответния срок от влизане в сила на наказателното постановление или
другият описан в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП акт.
Поради това и обжалваното НП следва да бъде отменено в тази част.
С оглед на всичко изложено, наказателното постановление следва да
бъде потвърдено в частта, в която е наложена глоба в размер на 50 лв. за
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и да бъде отменено в останалите части.
Разноски не са били претендирани от страните, поради което и такива
не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0441-
000158/05.11.2020г., издадено от Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ
04 Пловдив, В ЧАСТТА, в която на Д.Б.Д., ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0441-000158/05.11.2020г.,
издадено от Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ 04 Пловдив, В
ЧАСТТА, в която на Д.Б.Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
20 лева за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП
И В ЧАСТТА, в която на Д.Б.Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 20 лева за нарушение на чл. 190, ал, 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9