№ 118 / 25.2.2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр.МОНТАНА            

25.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

                                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело № 2591 по описа за 2018 година  и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е при условията на чл.341, ал.1 и ал.2 от ГПК, образувано по искова молба на Л.Д.С. xxx по предявен иск с правно основание чл.34 от Закона за собствеността против М.Б.Ц., за делба на недвижим имот.

Поддържа, че с протокол от 23.03.1971г. по гр.д.№177/1971г. на РС Монтана е одобрена спогодба между нея и Б. Д. Ц., по силата на която става собственик на половината от лятната кухня и половината от стопанската сграда, а на другата половина собственик е брат й. През 2004г. твърди, че брат й Б. Ц. дарява на дъщерите си Невяна и М. поставената в дял втори от посочения по-горе протокол ½ идеална част от лятната кухня, а на 13.07.2012г. Невяна Б. и М.Б. сключват договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти – рег.№ 2271 от 13.07.2012г., №92, том ІІІ на нотариус Яна Яворова, вх.рег.№ 4657 от 13.07.2012г., акт 166, том VІІІ на Служба по вписванията при РС Монтана, съгласно който ответника М.Б. е получила в дял ½ идеална част от лятна кухня и складови помещения, изградени до лятната кухня след извършено преустройство, съгласно Акт за узаконяване №45 от 10.07.1997г. на Община Монтана, които съгласно скица на СГКК Монтана е сграда с идентификатор №48489.12.447.2 по КККР на гр.Монтана.

С оглед на горното ищцата твърди, че с ответника М.Б. са съсобственици на сграда с идентификатор №48489.12.447.2 по КККР на гр.Монтана.

Твърди, че не могат да постигнат доброволна делба, поради което моли да бъде допусната съдебна такава при посочените от нея права по закон, по ½ идеална част от сградата.  

Към ИМ са приложени писмени доказателства, както и искания за събиране на допълнителни доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, от ответника М.Б.Ц. xxx е постъпил писмен отговор, в който е взето становище по предявения иск за делба. Поддържа, че същият е допустим и основателен, поради което следва да бъде разгледан , да бъде допусната и впоследствие извършена делбата при права по ½ идеална част от въпросната сграда.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, в тяхната логична връзка и единство и на основание чл.235 от ГПК във вр. с чл.344,ал.1 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е установено, че страните са съсобственици на следния недвижим имот: СГРАДА с идентификатор 48489.12.447.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата: гр.Монтана, ул.Д-р Стамен Илиев №5, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.12.447 със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – друг вид сграда за обитаване.

Установява се също, че с протокол от 23.03.1971г. по гр.д.№177/1971г. на РС Монтана е одобрена спогодба между Л.Д.С. и Б. Д. Ц., по силата на която ищцата става собственик на половината от лятната кухня и половината от стопанската сграда, а на другата половина собственик става Б. Д. Ц..

През 2004г. Б. Д. Ц. дарява на дъщерите си Невяна Б. Кателиева и М.Б.Ц. поставената в дял втори от посочения по-горе протокол ½ идеална част от лятната кухня, което дарение е материализирано в НА за дарение № 40, том VІІ, рег.№6063, н.дело №385/ 12.05.2004г. на нотариус Бисер Петров.

Впоследствие на 13.07.2012г. Невяна Б. и М.Б. сключват договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти – рег.№ 2271 от 13.07.2012г., №92, том ІІІ на нотариус Яна Яворова, вх.рег.№ 4657 от 13.07.2012г., акт 166, том VІІІ на Служба по вписванията при РС Монтана, съгласно който ответника М.Б. е получила в дял и става изключителен собственик на ½ идеална част от лятна кухня и складови помещения, изградени до лятната кухня след извършено преустройство, съгласно Акт за узаконяване №45 от 10.07.1997г. на Община Монтана, които съгласно скица на СГКК Монтана е сграда с идентификатор №48489.12.447.2 по КККР на гр.Монтана, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, брой етажи -1, със застроена площ от 43 кв.м.  

По силата на горните разпоредителни действия ищцата Л.Д.С. е собственик на ½ идеална част от процесната сграда с идентификатор 48489.12.447.2 по силата на вписан от нотариуса при РС Монтана Протокол №351 от 25.11.1997г., а ответника М.Б.Ц. е собственик на ½ идеална част от процесната сграда с идентификатор 48489.12.447.2 по силата на договор за делба, вписан в СВ при РС Монтана №166, том 8, рег. № 4657 от 13.07.2012г.

По горните факти относно собствеността върху процесната сграда няма спор между страните.

Съдът намира, че горните фактически данни са достатъчно сигурна индиция, фактът на съсобствеността между страните по делото да се смята за безспорно установен, особено като се има предвид, че ответницата по същество признава претенцията на ищцата за съсобственост (общност) по отношение на процесния недвижим имот.

По силата на чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността.С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.

В настоящия случай без съмнение е налице съсобственост по отношение на процесния имот и този въпрос изобщо не е спорен между страните по делото.

Относно правата на страните – същите са безспорни и ще бъдат за ищцата по делото ½  идеална част и за ответницата ½ идеална част от процесната сграда.

Предвид гореизложеното, следва да се допусне съдебна делба по отношение на процесния недвижим имот между страните по делото при права: за ищцата ½ идеална част и за ответницата ½ идеална част от процесната сграда, съобразно изискванията на Закона за собствеността.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.344, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

 

          ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Л.Д.С. xxx ЕГН xxxxxxxxxx и М.Б.Ц. xxx ЕГН xxxxxxxxxx по отношение на следния недвижим имот:

 СГРАДА с идентификатор 48489.12.447.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата: гр.Монтана, ул.Д-р Стамен Илиев №5, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.12.447, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – Друг вид сграда за обитаване.

ПРИ ПРАВА: за ищцата Л.Д.С. – ½  идеална част от сградата и за ответницата М.Б.Ц. – ½  идеална част от сградата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: