№ 30433
гр. София, 26.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Частно гражданско
дело № 20241110142634 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление от 11.07.2024 г. на Д. Г. чрез законен представител
Ш. Г. срещу „ДРУЖЕСТВО за заплащане на обезщетение за отменен полет от
19.08.2023 г. по маршрута Б. - П.
Съдът намира следното:
Паричните претенции на заявителя намират правното си основание в Регламент
№ 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. С
регламента се признават, при посочени в него условия, минимални права за
пътниците, когато им е отказан достъп на борда на самолет против тяхната воля;,
когато техният полет е отменен или когато техният полет е закъснял. Този регламент
не съдържа правила относно международната компетентност на съдилищата на
държавите членки компетентни да разгледат исковете за обезщетение. Правилата за
компетентност се съдържат в Регламент № 1215/2012 - правилата се придържат към
принципа за компетентност на съда по местоживеене на ответника, посочен в член 4
от Регламента и допълнен с правилата за специалната компетентност, основани на
тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто
упражняване на правосъдие /съображение 16/. Така правилото за компетентност на
съда по местоживеенето на ответника се допълва в член 7, точка 1 от Регламента от
правило за специална компетентност по дела, свързани с договор, което е мотивирано
от съществуването на тясна връзка между договора и компетентния да се произнесе по
него съд /така в решение по делото С-213/18, СЕС, т.39/ - по мястото на изпълнение на
въпросното задължение.
Заявителят твърди, че е сключил договор за въздушен пътнически превоз с
„ДРУЖЕСТВО от гр. Б. до гр. П., като твърди, че е бил уведомен в последния момент
за отмяна на полета при пристигането си на летище Б.. Претендира заплащане на
следващото се обезщетение по Регламент 261/04. Тъй като заявителят е немски
гражданин, а ответникът е търговско дружество, регистрирано и със седалище в друга
държава членка, се касае за спор с международен елемент. За международната си
компетентност съдът следи служебно.
Съгласно чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент 1215/12 срещу лице, които има
местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава
членка в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение - в случая
на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора
услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени /чл. 7, т. 1, б. „б“,
1
второ тире от регламента/. Тълкуване на този текст във връзка с обезщетение за
закъснял полет по Регламент 261/2004 е дал Съдът на ЕС с решение от 9.07.2009 г. по
делото С-204/08 „при превоз по въздух на лица от една държава членка до друга
държава членка, извършен на основание договор, сключен само с една авиокомпания,
която е действителният превозвач, компетентният съд да разгледа искане за
обезщетение на основание този договор за превоз и на Регламент 261/2004 относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
до борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на регламент 295/91 е
съдът - по избор на ищеца - в чийто район се намира мястото на излитане или мястото
на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения договор“.
В случая мястото на излитане на самолета е гр. Б., а мястото на пристигане е гр.
П.. Заявителят е избрал да предяви иска си пред български съд, като в случая
компетентен е съдът, където географски е разположено летище Б.. Правилото на
Регламент 1215/2012 в чл. 7, т. 1, б. „б“ определя не само държавата, която е
компетентна да разгледа съответния иск за отговорност, но и съответния съд на тази
държава, пред който искът трябва да бъде отнесен.
Няма спор, че заявителят е потребител и се ползва от специалната
потребителска защита по Директива 93/13 /така и в посоченото решение по дело С-
519/19, т.55/. Чл. 17, § 3 от Регламент 1215/12 обаче изрично изключва специалната
компетентност по отношение на потребителските договори за договор за транспорт,
различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от
пътуване и настаняване. Т.е. по отношение на предявения от ищцата иск за търсене на
обезщетение от договорна отговорност от превозвач при закъснял полет не се прилага
правилото на чл. 113 ГПК. Нормата на чл.7, т. 1, б. „б“, второ тире от Регламент №
1215/2012 е специална по отношение на нормата на чл.113 от ГПК. Идентична е
уредбата и на споровете за търсене на обезщетение за загубен багаж от въздушен
превозвач на ЕС по реда на Регламент № 2027/97 /компетентният съд се определя не по
правилата на чл.113 от ГПК, а от правилото на чл. 33 от Конвенцията от Монреал -
повече виж в решение по дело С-213/18 СЕС, т. 50 и т. 51/. Цел на тези правила е
принципът на предвидимост, доколкото позволяват както на ищеца, така и на
ответника да определят съда, който може да бъде сезиран /така и решение по C-204/08,
т. 45, решение по съединени дела C-274/16, C-447/16 и C-448/16, т.75/. В т. 55 от
решение по дело С-519/19 на СЕС изрично се посочва, че съгласно член 1, параграф 1
и член 3, параграф 1 от Директива 93/13 последната се прилага по отношение на
клаузите, съдържащи се в договори, сключени между продавач или доставчик и
потребител, които не са били индивидуално договорени, като сезираният съд следва да
прецени и неравноправност на клаузите от договора между потребителя и превозвача.
В това решение обаче се напомня , в т. 62, че „що се отнася до директните полети,
мястото на излитане и мястото на кацане на самолета трябва да се считат на същото
основание за основно място на предоставяне на услугите, предмет на договор за
въздушен транспорт, като по този начин лицето, предявило иск за обезщетение на
основание на Регламент № 261/2004, има право да избере дали да предяви иска си пред
съда, в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на кацане на самолета,
договорени в посочения договор“. Практиката на СЕС по тълкуването на Регламент
1215/12 и по-конкретно определянето на компетентните съдилища, които следва да се
произнесат по исковете за обезщетение по реда на Регламент 261/2004 /както за
директни полети, така и за полети с едно или няколко прикачвания/ е константна и не
повдига място за съмнение. Така е прието и в Решение по дело С-213/18 на СЕС, т. 21
съдът на държава членка, пред който е предявен иск за обезщетение на основание на
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да прецени както международната, така и
териториалната си компетентност с оглед на тази разпоредба, независимо от
евентуалното наличие в националното законодателство на алтернативни основания за
компетентност в полза на потребителите.
Предвид изложеното, съдът не е международно компетентен да се произнесе по
2
процесното заявление, което влече прекратяване на делото при липса на
подведомственост за разглеждане на така предявената заповедна претенция.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 42634/2024 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3