№ 4952
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря М. ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110121121 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ................. /с актуално
фирмено наименование - .........../ против М. Г. Я..
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит от 26.01.2018
г. ........... е предоставила на М. Г. Я. сумата от 1 500 лв. с краен срок за погасяване –
30.01.2021 г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора. По договора е
налице неплатена главница в размер на 1 109, 43 лв. и договорна лихва в размер на 314,
55 лв. за периода 28.02.2019 г. – 30.01.2021 г. С договор за цесия от 21.06.2019 г. ...........
е прехвърлила вземането в полза на ................., за което длъжникът е бил уведомен.
Твърди, че към момента задълженията не са погасени.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 1 109, 43 лв. неизплатена
главница за периода 28.02.2019 г. – 30.01.2021 г. и сумата 314, 55 лв. договорна лихва
за периода 28.02.2019 г. – 30.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 29.12.2021 г. по ч.гр.д. № 71150/2021 г. на СРС, ГО, 62
състав. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
М. Г. Я..
В първото по делото открито съдебно заседание пред СРС ответницата заявява,
че е получила в заем сумата от 1 500 лв. и не оспорва, че след извършени от нея
плащания непогасеният остатък възлиза на сумата от 1 109, 43 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 13.12.2021 г. заявителят ................. е сезирал СРС с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Г. Я. за сумата от сумата
1 109, 43 лв. неизплатена главница и сумата 314, 55 лв. договорна лихва за периода
1
28.02.2019 г. – 30.01.2021 г.
С разпореждане от 29.12.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и разноски: 28, 48 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Представен е договор за предоставяне на бърз потребителски кредит № 0010-
0157-1070-0000847/26.01.2018 г., по силата на който ........... предоставя на
кредитополучателя М. Г. Я. потребителски кредит в размер на 1 500 лв. /чл.1/, като
усвояването на кредита се извършва по посочена в договора банкова сметка /чл.2.1.1/,
при краен срок за връщането му – 30.01.2021 г. /чл.5/. Погасяването на кредита се
извършва на 36 месечни вноски /чл.4, ал.1/ съобразно погасителен план, представен по
делото, от който е видно, че падежът на последната вноска е настъпил на 30.01.2021 г.
За предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксиран лихвен процент
в размер на 25% /чл.7/ при ГПР 31, 97% /чл.11, ал.1/.
С договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2019 г. ........... е прехвърлила на
................. вземания по договори за бърз кредит, в т.ч. срещу М. Г. Я. по процесния
договор за кредит.
Представено е пълномощно в полза на ................. да съобщи цесията на
длъжника.
Представено е уведомление за цесията до М. Г. Я..
Видно от служебна справка в Търговския регистър, актуалното фирмено
наименование на ищеца е ..........., вписано на 26.07.2022 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД.
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в
легалната дефиниция договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят –
физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената
в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими
реквизити.
2
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което
следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал.
1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит, като посочените
императивни изисквания в случая са налице.
Не се спори между страните, че ответницата е получила кредит в размер на
сумата от 1 500 лв., както и че след извършени плащания е налице непогасен остатък в
размер на сумата от 1 109, 43 лв. за периода 28.02.2019 г. – 30.01.2021 г.
Видно от представения договор за кредит е, че е настъпил падежът на
последната погасителна вноска по кредита - 30.01.2021 г. и следователно – касае се за
договорът, крайният срок за връщане на кредита по който е изтекъл.
За предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксиран лихвен процент
в размер на 25% /чл.7/, който възлиза на сумата от 314, 55 лв. за периода 28.02.2019 г. –
30.01.2021 г., като дължимостта на тази сума и нейния размер не се и оспорват от
ответницата.
С оглед изложеното се налага извод, че в полза на кредитодателя е възникнало
вземане за сумата 1 109, 43 лв. неизплатена главница по договора за кредит и сумата от
314, 55 лв. за периода 28.02.2019 г. – 30.01.2021 г.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице
сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице, е достатъчно
постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и
неговото участие при сключването на договора не е необходимо.
За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва
да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 ЗЗД. Установеното в
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с
договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо
лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че
предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия
случай, предвид представеното по делото пълномощно. Съгласно разпоредбата на чл.
36 ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният
обем се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 ЗЗД/ и не са
предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на
тази власт, свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на
договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на
уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение
на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, както в случая, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва
3
да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК /в посочения смисъл - решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12 /2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на
ВКС, II ТО; решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, ІІ ТО; решение
№ 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I ТО и др./
Следователно цесията на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД е породила своето действие спрямо
кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ла.1 ГПК, сумата от
328, 48 лв. разноски за заповедното и сумата от 378, 48 лв. разноски за исковото
производство.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, което за заповедното производство е в
размер на минимално предвиденото по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а за исковото не го надвишава
до степен, обуславящ извод за неговата прекомерност, като преценката се извършва
спрямо редакцията, приложима към момента на сключване на договора за правна
защита – 18.04.2022 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Г. Я., ЕГН ********** дължи на ...........,
ЕИК ..........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр.
чл.9 ЗПК ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД,
сумата 1 109, 43 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
предоставяне на бърз потребителски кредит № 0010-0157-1070-0000847/26.01.2018 г. за
периода 28.02.2019 г. – 30.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 13.12.2021 г. до окончателното изплащане, и
сумата 314, 55 лв. договорна лихва за периода 28.02.2019 г. – 30.01.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.12.2021 г.
по ч.гр.д. № 71150/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА М. Г. Я., ЕГН ********** да заплати на ..........., ЕИК ..........., на
основание чл.78, ла.1 ГПК, сумата от 328, 48 лв. разноски за заповедното производство
и сумата от 378, 48 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4