Решение по дело №594/2017 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 102
Дата: 27 юни 2019 г. (в сила от 27 юни 2019 г.)
Съдия: Пламен Димитров Петков
Дело: 20171800600594
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2017 г.

Съдържание на акта

                                                    

 

                                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                           гр. София, 27 .   06   . 2019 година    

 

 

 

С. О. СЪД, наказателно отделение, първи наказателен въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в  състав :                                                                                    

                            

                                                                                

                                                                                Председател: П.П.

                                                                                     Членове:1. Н. Н.

                                                                                                     2. А. И.                                                                                

 

 

при  участието на секретаря В. Д. и прокурора А. В., като разгледа докладваното от съдията П., в.н.а.д. № 594 по описа за 2017 година  и  за  да  се произнесе, взе  предвид  следното:    

 

 

 

 

Производството е по реда  на  чл. 378, ал. 5 във вр. с чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба от  адв. П.П. от САК- защитник на обв. Ц.В.Д. с установена по делото самоличност, против решение № 112 от 18. 07. 2017 год., постановено по а.н.д. № 501 / 2016 год. по описа на Районен съд – Б..

С посоченото решение, обв. Д. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца.

В жалбата по същество се навеждат аргументи, че атакувания съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен - постановен в противоречие с установената по делото доказателствена съвкупност, поради и което е отправено искане за оправдаване на обвиняемия по възведеното му обвинение, алтернативно, да не бъде налагана санкцията по чл. 343г от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция обв. Д. не се явява. Защитникът му - адв. П.П. от САК пледира за уважаване на жалбата.

            Представителят на СОП поддържа становище, че  жалбата е неоснователна и счита, че решението на районния съд да бъде потвърдено.

            С.  О.  СЪД, след  като  обсъди  депозираната жалба, взе предвид  становищата на страните  и  извърши служебна  проверка  на  атакувания съдебен акт и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, прие за  установено  следното :

      Районна прокуратура – Б. е внесла постановление по реда на чл. 375 от НПК във връзка с чл. 78а от НК с предложение, обв. Д. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за твърдяно като извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а състав на Районен съд – Б., е уважил направеното искане.

      За да постанови решението си, съдът се е позовал на събраните както в хода на досъдебното производство доказателства, така и на тези, събрани в рамките на проведеното съдебно следствие.

      Настоящият съдебен състав споделя фактическите констатации на районния съд, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните на досъдебното производство /а и съдебното такова/ гласни и писмени доказателства, както и експертни заключения.

      Показанията на разпитаните свидетели, ценени през призмата на ал. 2 на чл. 378 от НПК в преимуществената си част са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират помежду си, поради и което, основателно са били възприети от решаващия съд.

      Въпреки наведените в жалбата доводи, че от показанията на разпитаните в съдебното следствие свидетели, по делото се установява фактическа обстановка, различна от тази, изложена в постановлението на Районна прокуратура – Б. внесено  по реда на чл. 375 от НПК във връзка с чл. 78а от НК с предложение, обв. Д. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за твърдяно като извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК следва да се отбележи, че при сторения от състава на Районен съд – Б. доказателствен анали, липсват каквито и да е било допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, като същевременно не са били и допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени, по смисъла на разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК.

     Така, при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е  направил законосъобразен извод, че обв. Д. на датата 27. 11. 2015 год. в с.Т., обл. С., при управление на моторно превозно средство – автобус, марка „М.“, модел „С. 416 ЦДИ“ с рег. № ВР 3300 ВС, собственост по регистрация на Георги П. ***, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 38, ал. 3 от Закона  за  движение  по  пътищата: „При недостатъчна ширина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Б. И. Н.с ЕГН **********, както следва : счупване на лявата лакътна кост в средната и трета без разместване на костните фрагменти, което увреждане е причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок около 3-5 месеца, , осъществявайки от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, т.е., липсва допуснато нарушение на материалния закон.

      Обоснован е също така  и извода, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК, а именно, привлеченият към административно–наказателна отговорност Д. е пълнолетен, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. За престъплението в извършването на което е признат за виновен, се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или „пробация”, липсват съставомерни имуществени вреди, поради и което, състава на районния съд законосъобразно е освободил обвиняемия от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание.

       При определяне размера на наложеното административно наказание  "глоба", състава на Районен съд – Б.  е бил категоричен в извода си, че за справедливо наказание намира глоба в предвидения от закона минимален размер с оглед това, че е констатирал по делото достатъчно смекчаващи наказателната отговорност на дееца обстоятелства. Настоящият съдебен състав се солидаризира с контролираната инстанция, че наложена в минималния законов размер - глоба в размер на 1000 лева, се явява справедлива и ще постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.       

      Що се касае до наложеното на обвиняемия кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от осем месеца, с оглед заключението на вещите лица по изслушаната в рамките на проведеното съдебно следствие тройна съдебно-автотехническа и медицинска експеритза, и в частност, заключението на експертите, обективирано в отговора на шеста задача, както и метеорологичните условия към момента на настъпване на автопроизшествиетои величините на скоростите на движение на двата автомобила, дават основание на настоящия съдебен състав да счита, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на свид. Б. Т.Д. за когото настъпването на пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо при условие, че се е движел с нормативно максимално допустимата скорост от 50 км/ч, препятства в конкретния случай, приложението на разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК.

      Иначе казано, налагането на кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 343г от НК наказание лишаване от право  на управление на МПС касателно обв. Д. с оглед конкретиката на казуса, по своето естество  не би довело до необходимия поправителен ефект и не би допринесло до преосмисляне от страна на дееца поведението му като водач на МПС, а би се явило ненужна наказателна репресия. При това положение, настоящата инстанция намира основание за изменение на решението в санкционната му част, като отмени същото в частта, с която на основание чл. 343г от НК във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на обв. Ц.В.Д. е било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от осем месеца и потвърди обжавлания съдебен акт в останалата му част като правилен и законосъобразен.       

             Воден  от  горното и на основание чл. 378, ал. 5 вр. чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, С.  О.  СЪД

                                  

                                                   Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТМЕНЯВА решение № 112 от 18. 07. 2017 год., постановено по а.н.д. № 501 / 2016 год. по описа на Районен съд – Б. в частта, с която на основание чл. 343г от НК във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на обв. Ц.В.Д. е било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от осем месеца.

          ПОТВЪРЖДАВА  решение № 112 от 18. 07. 2017 год., постановено по а.н.д. № 501 / 2016 год. по описа на Районен съд – Б. в останалата му част.

Решението  е окончателно.

                                              

                           

 

    Председател:                             Членове : 1 .                                2.