Определение по дело №9/2014 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 септември 2014 г.
Съдия: Ангелина Атанасова Димитрова
Дело: 20142300900009
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                 Граждански състав

На 01 септември 2014 година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

 

Секретар

Като разгледа докладваното от съдия А. Димитрова

Търг. дело № 9 по описа за 2014 година

 За да се произнесе взе предвид:

           

            Производството е по реда на чл. 374/ ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Уникредит лизинг” ЕАД със седалище гр. София,  подадена от пълномощника му  адв. В., против ЕТ „А.А.”*** и  ф.л. А.Д.А. ***, с която е предявен  иск с правно основание чл. 422 ал.1/ ГПК, вр. чл. 124 ал.1/ ГПК, вр. чл. 535/ ТЗ, да се приеме за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата 71 488.95 лв., представляваща неплатен остатък от парично задължение по запис на заповед  № 85552 от 01.10.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.07.2013 год.- до окончателното изплащане, както и направените разноски за платена държавна такса и  платено адвокатско възнаграждение.

  С допълнителна молба се твърди, че със във основа на горепосочения запис на заповед със заявление по чл. 417/ ГПК ищецът е претендирал  и му е издадена заповед за незабавно изпълнение за сумата 71 488.95 лв., но е допусната неточност, поради което е оттеглена исковата претенция за сумата над  25 372.57 лв. 

 Твърди се, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за финансов лизинг, а процесния  запис на заповед  -  издаден от първия ответник и авалиран от втория ответник,  обезпечава  редовното и точно заплащане на  всички суми по този договор, както и на сумите на договорените неустойки и лихва за забава.  Поради неплащане в срок на лизинговите вноски,  договора е предсрочно прекратен по вина на лизингополучателя, което обстоятелство не освобождава длъжника от  задълженията му по него за това, че не го изпълнил.

Посочен е каузалния дълг, за който е бил издаден записа на заповед, а именно:  1/.просрочена главница  с ДДС в размер на  8897.40 лв.  за периода от 02.01.2009 г. до 16.09.2009 г.; 2/. просрочена възнаградителна лихва с ДДС в размер на 2941.26 лв. за периода от 02.02.2009 г. до 16.09.2009 г.; 3/.  неустойка за забава по чл. 30 ал.1 б.”А” от лизинговия договор в размер на  2193.40 лв. за периода от  01.01.2009 г. до 16.09.2009 г.; 4/.  други просрочени задължения  за периода от 07.10.2008 г. до 16.09.2009 г. в размер на  3 794.25 лв. – застрахователни премии и платени данъци и такси; 5/.  мораторна лихва върху задълженията по  т.1, 2 и 4 в размер на 7 546.26 лв. за периода от 16.9.2009 г. до 31.01.2004 г.    

  Направени са доказателствени искания.

С разпореждане постановено в з.с.з. съдът е изпълнил задълженията си по чл. 367 и сл./ ГПК, като е разменил съдебните книжа между страните по делото.

В писмения отговор ответниците, чрез пълномощника си адв. К., са оспорили иска на следните основания:

По отношение на главницата в размер на 8897.40 лв. е направено възражение за погасяване на вземането по давност на осн. чл. 111  б.”в”/ ЗЗД, с оглед характера на договора за лизинг, като разновидност на договора за наем, вземанията по който се погасяват с тригодишна давност. Посочено е, че съгласно чл. 119/ ЗЗД  с погасяването на главното вземане, се погасяват и произтичащите  от него допълнителни вземания, поради което е оспорена изцяло претенцията на ищеца за всички вземания, като погасена по давност.

 В случай че възражението за изтекла погасителна давност не се приеме се твърди, че искът е неоснователен, т.к. в производството по чл. 422/ ГПК съдът е обвързан да установи дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение, без да има възможност да изследва обстоятелства извън въведения със заявлението предмет на иска. По заповедното производство е посочена една обща сума, за която се твърди че представлява  дължима главница по запис на заповед, но не е конкретизирано как е формиран предмета на това вземане и какво точно включва то. След като липсва такава конкретизация в заповедното производство,   недопустимо е установяването й в настоящето производство. Направено е възражение за  недължимост на просрочена главница и  възнаградителна лихва за периода от 02.01.2009 год. до 16.09.2009 год. поради липса на извършена валидна промяна в погасителни план, т.к. изменението за промяна в стойностите на лизинговите вноски не е връчено на ответниците. 

Доказателствени искания не са направени.

С допълнителната искова молба ищецът е развил становище относно характера на  договора за финансов лизинг, който по своята правна природа  е по- близък до кредитните сделки и не е разновидност на договора за наем ( какъвто според него е договора за оперативен лизинг), поради което е оспорил възражението за изтекла в полза на ответниците  3- годишна погасителна давност. Отново е акцентирал на твърдението, че  записа на заповед обезпечава  изпълнение на всички задължения по договора за финансов лизинг, а посочването на сума в него внася  само яснота относно задълженията на лизингополучателя, но не определя  граници, до които се обезпечава задължението по договора.  Твърди се още, че за промяната в погасителния план на лизинговите вноски  лизингополучателят е уведомен чрез уговореното с чл. 11.8.5 и ч. 14 от  приложение 1 към лизинговия договор и чрез включване на  актуалния размер в издадените фактури.     

С допълнителния отговор на допълнителната искова молба са доразвити доводите на ответниците  изложени в  първоначалния отговор относно  погасяване на ищцовата претенция по давност  и липсата на съответствие  между претенцията по менителничното  правоотношение и каузалната сделка.

Съдът намира доказателствените искания на  ищеца за допустими и относими към спорното право. Същите следва да се уважат  и делото да се насрочи в открито съдебно заседание, като съдът се произнесе и по направеното  оттегляне  на иска от ищеца с молбата от  14.04.2014 год. и разпредели доказателствената тежест в процеса, очертавайки  предмета на спорното право.

            Водим от гореизложеното, ЯОС 

 

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

НАСРОЧВА  делото в о.с.з. на  04.11.2014 год. – 14.00  часа, за която дата и час да се призоват страните.

По доказателствата на ищеца

ПРИЕМА  писмените документи, приложени към исковата молба по опис – от № 1 до № 12 и писмените доказателства приложени към молба вх. № 1554/ 14.04.2014 год. за поправяне на исковата молба.

НАЗНАЧАВА  съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с документите по делото и извърши справки по счетоводните документи на страните, да даде отговор на въпросите, формулирани от ищеца в исковата молба.

 ЕКСПЕРТИЗАТА  да се изготви от в. лице Димитринка Кабакова, при първоначален депозит вносим от ищеца в размер на 300 лв. в едноседмичен срок от съобщението.

ПРИЛАГА  ч.гр. дело № 1669/ 2013 год. по описа на ЯРС.

На осн. чл. 232 ал.1/ ГПК ПРИЕМА  направеното  с молба  вх. № 1554/ 14.04.2014 год. ОТТЕГЛЯНЕ  на исковата претенция от ищеца  за разликата над сумата 25 372.57 лв. до размера на  71 488.95 лв., за която разлика ПРЕКРАТЯВА  производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта с която производството е прекратено, ПОДЛЕЖИ  на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр. Бургас.   

            По доказателствата на ответника

 Няма направени искания.

 

 На осн. чл. 374 ал.1/ ГПК, вр. чл. 377/ ГПК, вр. чл. 146/ ГПК, съдът състави проект за доклад по делото както следва:

 Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и  възражения,  и  правната квалификация на правата, претендирани от ищеца и възраженията на ответника, са посочени по - горе в настоящето определение.

Не се нуждаят от доказване, следните обстоятелства: наличието на договор за финансов лизинг и неговото предсрочно прекратяване, поради неплащане на дължимите лизингови вноски от лизингополучателя; наличието на запис на заповед, издаден от първия ответник и авалиран от втория ответник за сумата  48432.75 евро;  заповед за  незабавно изпълнение на парично задължение за сумата 71488.95 лв. издадена  въз основа на процесния запис на заповед, с която е разпоредено на длъжниците да заплатят солидарно на ищеца посочената сума, както и разноските в заповедното производство и образуването на изп. дело въз основа на издадения изпълнителен лист; възражение от длъжниците по чл. 414/ ГПК, че не дължат сумите по издадената заповед за изпълнение.

Страните спорят относно правната природа на договора за финансов  лизинг във връзка с направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза 3- годишна погасителна, който въпрос е от правно естество и не се нуждае от  посочване на доказателства, а доводите на страните подлежат на преценка с крайния съдебен акт на съда.

   Страните спорят и относно възможността  в настоящето производство да се  изследват обстоятелства извън въведения със заявлението в заповедното производство предмет на иска, по който въпрос БАС е дал  задължителни указания с определението си от 25.08.2014 год.  Ето защо  и на осн. чл. 154/ ГПК съдът разпределя доказателствената тежест  между страните както следва:

Ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му – връзката между каузалното правоотношение и издадения запис на заповед, твърденията, че същия обезпечава вземанията, предмет на исковата претенция и факта, че е  уведомил  лизингополучателя за  промяната в размера на лизинговите вноски.

Ответниците,   които не правят абсолютни възражения, свързани с формата и съдържанието на записа на заповед, следва да докажат личните си възражения: за изтекла в тяхна полза погасителна давност, респ. изпълнение на задълженията по менителничния ефект и каузалния дълг, за който е бил издаден процесния запис на заповед.

Препис от определението, което имат характер на проекто - доклад по см. на чл. 374/ ГПК, да се връчи на  страните за становище. 

          Препис от  допълнителния  отговор да се връчи на ищеца.

          Определението не подлежи на обжалване.

                                                                

                                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: