О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Граждански състав
На 01 септември
2014 година
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
Секретар
Като разгледа
докладваното от съдия А. Димитрова
Търг. дело № 9 по описа за 2014 година
За да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 374/ ГПК.
Делото е образувано по искова
молба на „Уникредит лизинг” ЕАД със седалище гр. София, подадена от пълномощника му адв. В., против ЕТ „А.А.”*** и ф.л. А.Д.А. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ал.1/ ГПК, вр.
чл. 124 ал.1/ ГПК, вр. чл. 535/ ТЗ, да се приеме за установено, че ответниците
дължат на ищеца сумата 71 488.95 лв., представляваща неплатен остатък от
парично задължение по запис на заповед №
85552 от 01.10.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.07.2013 год.- до
окончателното изплащане, както и направените разноски за платена държавна такса
и платено адвокатско възнаграждение.
С допълнителна молба се твърди, че със във основа на горепосочения запис
на заповед със заявление по чл. 417/ ГПК ищецът е претендирал и му е издадена заповед за незабавно
изпълнение за сумата 71 488.95 лв., но е допусната неточност, поради което
е оттеглена исковата претенция за сумата над
25 372.57 лв.
Твърди се, че между ищеца и първия ответник е
сключен договор за финансов лизинг, а процесния
запис на заповед - издаден от първия ответник и авалиран от
втория ответник, обезпечава редовното и точно заплащане на всички суми по този договор, както и на
сумите на договорените неустойки и лихва за забава. Поради неплащане в срок на лизинговите
вноски, договора е предсрочно прекратен
по вина на лизингополучателя, което обстоятелство не освобождава длъжника
от задълженията му по него за това, че
не го изпълнил.
Посочен е каузалния дълг, за
който е бил издаден записа на заповед, а именно: 1/.просрочена главница с ДДС в размер на 8897.40 лв.
за периода от 02.01.2009 г. до 16.09.2009 г.; 2/. просрочена
възнаградителна лихва с ДДС в размер на 2941.26 лв. за периода от 02.02.2009 г.
до 16.09.2009 г.; 3/. неустойка за
забава по чл. 30 ал.1 б.”А” от лизинговия договор в размер на 2193.40 лв. за периода от 01.01.2009 г. до 16.09.2009 г.; 4/. други просрочени задължения за периода от 07.10.2008 г. до 16.09.2009 г.
в размер на 3 794.25 лв. –
застрахователни премии и платени данъци и такси; 5/. мораторна лихва върху задълженията по т.1, 2 и 4 в размер на 7 546.26 лв. за
периода от 16.9.2009 г. до 31.01.2004 г.
Направени са доказателствени искания.
С разпореждане постановено в
з.с.з. съдът е изпълнил задълженията си по чл. 367 и сл./ ГПК, като е разменил
съдебните книжа между страните по делото.
В писмения отговор ответниците,
чрез пълномощника си адв. К., са оспорили иска на следните основания:
По отношение на главницата в
размер на 8897.40 лв. е направено възражение за погасяване на вземането по давност
на осн. чл. 111 б.”в”/ ЗЗД, с оглед
характера на договора за лизинг, като разновидност на договора за наем,
вземанията по който се погасяват с тригодишна давност. Посочено е, че съгласно
чл. 119/ ЗЗД с погасяването на главното
вземане, се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, поради което е оспорена изцяло претенцията на ищеца
за всички вземания, като погасена по давност.
В случай че възражението за изтекла
погасителна давност не се приеме се твърди, че искът е неоснователен, т.к. в
производството по чл. 422/ ГПК съдът е обвързан да установи дължимостта на
сумите по издадената заповед за изпълнение, без да има възможност да изследва
обстоятелства извън въведения със заявлението предмет на иска. По заповедното
производство е посочена една обща сума, за която се твърди че представлява дължима главница по запис на заповед, но не е
конкретизирано как е формиран предмета на това вземане и какво точно включва
то. След като липсва такава конкретизация в заповедното производство, недопустимо е установяването й в настоящето
производство. Направено е възражение за
недължимост на просрочена главница и
възнаградителна лихва за периода от 02.01.2009 год. до 16.09.2009 год.
поради липса на извършена валидна промяна в погасителни план, т.к. изменението
за промяна в стойностите на лизинговите вноски не е връчено на ответниците.
Доказателствени искания не са
направени.
С допълнителната искова молба
ищецът е развил становище относно характера на
договора за финансов лизинг, който по своята правна природа е по- близък до кредитните сделки и не е
разновидност на договора за наем ( какъвто според него е договора за оперативен
лизинг), поради което е оспорил възражението за изтекла в полза на ответниците 3- годишна погасителна давност. Отново е
акцентирал на твърдението, че записа на
заповед обезпечава изпълнение на всички
задължения по договора за финансов лизинг, а посочването на сума в него внася само яснота относно задълженията на
лизингополучателя, но не определя
граници, до които се обезпечава задължението по договора. Твърди се още, че за промяната в погасителния
план на лизинговите вноски
лизингополучателят е уведомен чрез уговореното с чл. 11.8.5 и ч. 14
от приложение 1 към лизинговия договор и
чрез включване на актуалния размер в
издадените фактури.
С допълнителния отговор на
допълнителната искова молба са доразвити доводите на ответниците изложени в
първоначалния отговор относно
погасяване на ищцовата претенция по давност и липсата на съответствие между претенцията по менителничното правоотношение и каузалната сделка.
Съдът намира доказателствените
искания на ищеца за допустими и относими
към спорното право. Същите следва да се уважат
и делото да се насрочи в открито съдебно заседание, като съдът се
произнесе и по направеното оттегляне
на иска от ищеца с молбата от
14.04.2014 год. и разпредели доказателствената тежест в процеса,
очертавайки предмета на спорното право.
Водим от
гореизложеното, ЯОС
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 04.11.2014 год. – 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
По доказателствата на ищеца
ПРИЕМА писмените документи, приложени
към исковата молба по опис – от № 1 до № 12 и писмените доказателства приложени
към молба вх. № 1554/ 14.04.2014 год. за поправяне на исковата молба.
НАЗНАЧАВА съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото
лице, след като се запознае с документите по делото и извърши справки по счетоводните
документи на страните, да даде отговор на въпросите, формулирани от ищеца в
исковата молба.
ЕКСПЕРТИЗАТА да се изготви от
в. лице Димитринка Кабакова, при
първоначален депозит вносим от ищеца в размер на 300 лв. в едноседмичен срок
от съобщението.
ПРИЛАГА ч.гр. дело № 1669/ 2013 год. по описа на ЯРС.
На осн. чл. 232 ал.1/ ГПК ПРИЕМА
направеното с молба вх. № 1554/ 14.04.2014 год. ОТТЕГЛЯНЕ на исковата претенция от ищеца за
разликата над сумата 25 372.57
лв. до размера на 71 488.95
лв., за която разлика ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта с която производството е прекратено, ПОДЛЕЖИ на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред
Апелативен съд гр. Бургас.
По
доказателствата на ответника
Няма направени искания.
На осн. чл. 374 ал.1/ ГПК, вр. чл. 377/ ГПК,
вр. чл. 146/ ГПК, съдът състави проект за доклад по делото както следва:
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и възражения, и
правната квалификация на правата, претендирани от ищеца и възраженията
на ответника, са посочени по - горе в настоящето определение.
Не се нуждаят от доказване,
следните обстоятелства: наличието на договор за финансов лизинг и неговото
предсрочно прекратяване, поради неплащане на дължимите лизингови вноски от
лизингополучателя; наличието на запис на заповед, издаден от първия ответник и
авалиран от втория ответник за сумата
48432.75 евро; заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за
сумата 71488.95 лв. издадена въз основа
на процесния запис на заповед, с която е разпоредено на длъжниците да заплатят
солидарно на ищеца посочената сума, както и разноските в заповедното
производство и образуването на изп. дело въз основа на издадения изпълнителен
лист; възражение от длъжниците по чл. 414/ ГПК, че не дължат сумите по
издадената заповед за изпълнение.
Страните спорят относно правната
природа на договора за финансов лизинг
във връзка с направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза 3-
годишна погасителна, който въпрос е от правно естество и не се нуждае от посочване на доказателства, а доводите на
страните подлежат на преценка с крайния съдебен акт на съда.
Страните спорят и относно възможността
в настоящето производство да се
изследват обстоятелства извън въведения със заявлението в заповедното
производство предмет на иска, по който въпрос БАС е дал задължителни указания с определението си от
25.08.2014 год. Ето защо и на осн. чл. 154/ ГПК съдът разпределя
доказателствената тежест между страните както
следва:
Ищецът следва да докаже факта, от
който произтича вземането му – връзката между каузалното правоотношение и
издадения запис на заповед, твърденията, че същия обезпечава вземанията,
предмет на исковата претенция и факта, че е
уведомил лизингополучателя
за промяната в размера на лизинговите
вноски.
Ответниците, които не правят абсолютни възражения,
свързани с формата и съдържанието на записа на заповед, следва да докажат
личните си възражения: за изтекла в тяхна полза погасителна давност, респ.
изпълнение на задълженията по менителничния ефект и каузалния дълг, за който е
бил издаден процесния запис на заповед.
Препис от определението, което
имат характер на проекто - доклад по см. на чл. 374/ ГПК, да се връчи на страните за становище.
Препис
от допълнителния отговор да се връчи на ищеца.
Определението
не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: