Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 27.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, VІ наказателен състав в публичното заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИ
ЦВЕТАНОВ
При секретаря Людмила Бояджиева
и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
НАХ дело №2635 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.
375 от НПК.
С
постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.11.2018г.
прокурор при Районна прокуратура – гр. Плевен е установил, че са налице
основанията на чл.78А от НК по образуваното срещу Б.В.К. *** досъдебно производство за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12
предл.1 вр.чл.130 ал.2 от НК, и е направил предложение пред Районен съд – гр.
Плевен за освобождаване на подсъдимия Б.В.К. от
наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.
За Районна прокуратура – гр. Плевен представител не се
явява и не изразява становище по съществото на делото.
Б.В.К. не признава изложената в постановлението на Р.
фактическа обстановка, като твърди, че не е нанасял удар в главата на
пострадалия К.Д.М., а единствено е искал обяснения от водача на лекия автомобил
„Фолксваген Голф” – свидетеля Д.М., поради каква причина е извършил нарушение
на правилата за движение и е препречил пътя му на движение. Моли съда да бъде
оправдан.
Упълномощеният защитник на подсъдимия К. адв.Р.И. навежда
правни доводи, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, като
подсъдимия Б.К. не е нанасял удар с юмрук в областта на главата на пострадалия.
Според адв.И. липсват и хулиганските подбуди за извършване на деянието. Моли
съда да оправдае подсъдимия Б.К..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
На
16.03.2018г свидетелят Д.М. пътувал заедно със сина си - свидетелят К.М. с лек
автомобил „Фолксваген Голф 4“ с рег.№ ***в посока с.Опанец – жк Дружба в гр.Плевен.
Автомобилът управлявал свидетелят Д.М., а свидетелят К.М. бил на предна дясна
седалка в автомобила. Свидетелят К.М.
страдал от Детска церебрална парализа още от раждането си, като е
инвалидизиран пожизнено като инвалид Първа група с чужда помощ.
Управляваният
от свидетеля Д.М. лек автомобил се движил по бул.Георги Кочев и при наближаване
на светофарната уредба до жп гара Плевен свидетелят не спрял автомобила на
забранителния сигнал на светофарната уредба, а подал десен мигач и завил в
посока жп гара, и в последствие завил на ляво като отново се включил в
движението на бул.Георги Кочев.
Подсъдимият
Б.К. управлявал лек автомобил „Хонда“ с рег.№***по бул.Георги Кочев с посока на
движение съвпадаща с тази на свидетеля Д.М. и по същото време наближил светофарната
уредба до жп гара Плевен. Предприетата от свидетеля Д.М. маневра завой на дясно
препречила движението на управлявания от подсъдимия К. лек автомобил. Подразнен
от това обстоятелство подсъдимият К. непосредствено след преминаване през
кръстовището на бул.Георги Кочев където се намирала светофарната уредба
настигнал и задминал управлявания от свидетеля Д.М. лек автомобил „Голф”, като
подсъдимият започнал да спира рязко и да криволичи пред свидетеля.
Свидетелят
Д.М. спрял автомобила в средната лента на кръстовището на бул.Георги Кочев с
ул.Гренадирска, на червен сигнал на светофарната уредба. На същото кръстовище в
дясната лента спрял автомобила на подсъдимия К.. Подсъдимият решил да се
саморазправи с водача на лекия автомобил „Фолксваген голф” – свидетеля Д.М. и
слязъл от управлявания от него лек автомобил „Хонда” и отворил предна дясна
врата на лекия автомобил „Фолксваген Голф”, като почти с цялото тяло се
надвесил в колата и започнал да обижда свидетеля Д.М., като изплюл дъвката си
по него. В този момент свидетелят К.М. в резултат на заболяването си и на
стресовата ситуация, в която бил попаднал в резултата на поведението на
подсъдимия, вдигнал несъзнателно дясната си ръка и закачил очилата на
подсъдимия, които били вързани около врата му. Подсъдимият К. замахнал и със
сила с дясната ръка свита в юмрук ударил в областта на дясното око седящия на
предната дясна свидетел К.М.. След това подсъдимият К. се качил в автомобила си
и потеглил по ул.Гренадирска в посока жк Сторгозия.
От
заключението на вещото лице д-р П.Н.Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява,
че на К.Д.М. е причинено кръвонасядане на двата клепача на дясно
око, както и лек оток в същата област, което отговаря да е получено с удар с
юмрук в тази област. Според вещото лице описаните травматични увреждания са
причинили болки и страдалия. От заключението на вещото лице се установява, че
пострадалият К.М. е пожизнен инвалид с диагноза Детска церебрална парализа,
изразяваща се с наличие на тежки двигателни нарушения, като същите са хаотични
и не координирани и пострадалият е негоден за всякакъв вид труд и
самообслужване. Според вещото лице в екстрени ситуации, като описаната от
пострадалия, последният трудно може да реагира бързо и навреме, както и
целенасочено, освен с хаотични движения на крайниците.
Горната
фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия Б.К.,
от показанията на разпитаните свидетели Д.М., К.М. и О.Т., които показания
съдът кредитира напълно с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие от една страна със заключението на вещото
лице д-р П.Т. по назначената съдебномедицинска експертиза относно механизма и
характера на причинените увреждания на пострадалия К.М., а от друга страна с
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, находящи се в досъдебно
производство №Д-1471/2018г по описа на Районна прокуратура - гр.Плевен. От
показанията на свидетелите Д.М. и К.М. се установява, че същите не познават
подсъдимия и до момента на спирането на леките автомобили на кръстовището на
бул.Георги Кочев с ул.Гренадирска не са имали никакви отношения. Според
свидетелите Д.М. и К.М. подсъдимият К. слязъл от автомобила си, отворил дясната
врата на автомобила „Фолксваген Голф”, в който те се намирали, надвесил се над
свидетеля К.М., изплюл дъвката си в лицето на свидетеля Д.М. и започнал да ги
обижда. От показанията на свидетеля Д.М. се установява, че подсъдимият Б.К.
ударил с юмрук с дясната си ръка в областта на дясното око свидетеля К.М..
Свидетелят К.М. е категоричен, че подсъдимият К. го е ударил в дясното око с
юмрук, като последният е изпитал силни болки и продължава и понастоящем да
изпитва такива. От показанията на свидетеля К.М. се установява, че преди подсъдимият
К. да го удари с юмрук, той несъзнателно с дясната си ръка е закачил връзка на
врата на подсъдимия, на която се намирали неговите очила. Твърденията на
подсъдимия К., че не е нанасял удар в главата на пострадалия свидетеля К.М.
според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от
събраните по делото доказателства, а напротив, опровергава се от показанията на
свидетеля Д.М. и свидетеля К.М.. Съдът кредитира напълно показанията на двамата
свидетели, тъй като същите са достатъчно конкретни, ясни и последователни и
изясняват в пълнота възприетите от свидетелите действия на подсъдимия К. по
слизането му от автомобила, отварянето на вратата на техния автомобил,
отправените обидни думи и последвалият удар в дясното око на пострадалия
свидетел К.М.. Освен това липсват данни по делото, според които двамата
свидетели Д.М. и К.М. имат мотив да
набедят подсъдимия в престъпление, което не е извършил. В насока за кредитиране
показанията на свидетелите К.М. и Д.М. е и извършената от съда очна ставка от
съда между свидетеля Д.М. и подсъдимия Б.К.. Не на последно място показанията
на свидетелите Д.М. и К.М. си кореспондират напълно и със заключението на
вещото лице д-р Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза относно
характера и механизма на причиненото увреждане.
При
така приетата фактическа обстановка съдът счита, че с деянието си подсъдимият Б.В.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131
ал.1 т.12 предл.1 вр.чл.130 ал.2 от НК. От обективна страна подсъдимият К. с
действията си на 16.03.2018г в гр.Плевен на кръстовището образувано от
бул.Георги Кочев и ул.Гренадирска, по хулигански подбуди причинил на К.Д.М. ***
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на двата клепача на дясното
око, както и лек отток в същата област, които са довели до болки и страдания.
Престъплението
е извършено по хулигански подбуди. Съдебната практика е изяснила
безпротиворечиво смисъла на квалификацията „хулигански подбуди”. Едно деяние е
такова, когато е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са
подтикнали дееца да го извърши, когато е извършено по мотиви, изразяващи се в
явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и
човешката личност. В тази насока е виждането в решение №24 от 05.05.1997г на
ВКС по н.д.№452/96г, Ін.о., в което се посочва, че „когато липсва личен мотив
за убийството, а основният, доминиращият мотив на дееца е чрез това убийство да
покаже неуважение към обществото, да демонстрира грубо незачитане на
установените социални ценности, тогава убийството е извършено по „хулигански
подбуди””. Следва да се посочи, че за да са налице хулигански подбуди не е
нужно да се установи, че те са свързани едновременно с желание за извършване на
непристойни действия, изразяващо явно неуважение към обществото и водещи до
грубо нарушаване на обществения ред. От тези три основно елемента е достатъчно
да се установи мотив за засягане на обекта на престъплението хулиганство –
установеният в страната ред и общественото спокойствие /т.1 от Постановление №2
от 29.06.1974г по н.д.№4/74г на Пленума на ВС/. Или в аспекта на чл.325 ал.1 от НК хулиганските подбуди са тези, които целят със съответното деяние по чл.131
ал.1 т.12 от НК, грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно
неуважение към обществото. В конкретния случай безспорно се установи липсата на
предхождащо познанство между подсъдимия К. и пострадалия свидетеля К.М.,
липсата на конфликт или влошени отношения. Доказана бе по безспорен начин
безпричинната агресия от страна на подсъдимия К.. Целта на подсъдимия К. в
случая не е била да се разправи с пострадалия, тъй като между тях няма никакви
предходни отношения, които желаят да си уредят, а напротив – без какъвто и да е
било повод да излее агресията си върху него и с деянието си по чл.131 ал.1 т.12
от НК е целял грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно
неуважение към обществото. Следва да се посочи, че подсъдимият К. е нанесъл
телесна повреда на пострадалия свидетел К.М., който по никакъв начин не го е
провокирал, обиждал и който поради заболяването си обективно физически и
психически не е могъл да направи това. Подсъдимият при извършване на
престъплението е действал умишлено при форма на вина пряк умисъл. Искал е да
нарани К.М., като му причини увреждане и болки и страдания. Подсъдимият К. е
съзнавал противообществения характер на своите действия и че посредством тях е
демонстрирал явното си неуважение към обществото и към отделната личност,
причинявайки безпричинно телесно страдание.
По
отношение отговорността на дееца съдът счита, че предложението на прокурора
подсъдимият Б.В.К. да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание е основателно и следва да бъде уважено,
тъй като са налице предпоставките на чл.78А от НК за прилагане на посочения
институт – за престъплението, извършено от подсъдимият се предвижда наказание лишаване
от свобода до една година или пробация, същият не е осъждан за престъпление от
общ характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV от Глава VІІІ от НК. В този смисъл съдът счита, че подсъдимият Б.В.К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
съответно административно наказание “ГЛОБА”.
При
определяне размера на наказанието съдът съобрази от една страна липсата на смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, а от друга съобрази
наличието на многобройни отегчаващи отговорността такива – високата степен на
обществена опасност на деянието, предвид обстоятелствата, че пострадалият К.М. страда
от тежко заболяване – детска церебрална парализа, инвалидизиран е пожизнено,
като инвалид Първа група с придружител, негоден е на какъвто и да било труд и
самообслужване, пострадалият К.М. не е бил водач на автомобила, за който
подсъдимият твърди, че го е засякъл, и не е имал каквито и да било отношения и
конфликти с подсъдимия, и видимото несъответствие във физическите данни между
подсъдимия К. и пострадалия М. - подсъдимият е висок едър мъж, а пострадалият М.
тежи около 50кг, изключително слаб и с външен вид показващ заболяването му, поради
което съдът му определя наказание Глоба в
полза на държавата в размер на 3000лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСВОБОЖДАВА Б.В.К. *** с ЕГН ********** от НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ за това, че на 16.03.2018г в гр.Плевен причинил лека телесна повреда по
хулигански подбуди на К.Д.М. ***, изразяваща се в кръвонасядане на двата клепача на дясното око,
както и лек отток в същата област, които са довели до болки и страдания, с което е осъществил състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предл.1 вр.чл.130
ал.2 от НК, като на основание чл.78А, ал.1 от НК му НАЛАГА административно
наказание Глоба в полза на държавата в
размер на 3000лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Б.В.К. *** с ЕГН ********** да
заплати направените деловодни разноски в полза на ОД
на МВР-Плевен в размер на 58,65лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Б.В.К. *** с ЕГН ********** да
заплати направените деловодни разноски в полза на ПлРС в
размер на 50,00лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Плевенски окръжен съд в 15 дневен срок от днес за подсъдимият и от получаване
на съобщението за Районна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: