Р Е Ш
Е Н И Е
№ …..
Гр. София, 28.11.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-19
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като
разгледа търговско дело №3168 по описа за
2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на М.З.З. с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адвокат А.С. от САК, с която са
предявени обективно
съединени искове с правна квалификация по
чл.124 ГПК – като главен и иск с правна
квалификация по чл. 74 от ТЗ - като евентуален срещу „А.П.А.” ООД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, р-н. „Сердика”, ул. „**********.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил
съдружник в ответното дружество с дялово участие 10%, а останалата част от
дяловете принадлежи на Б.Н.Б.- 90%, който е бил и управител на дружеството.
Излага твърдения, че на 16.11.2017 година било
проведено ОС на съдружниците на „А.П.А.“ ООД, с посочен в исковата молба дневен
ред, на което след проведено изслушване на съдружника З. относно изтеглени
средства в периода 07.2013 година-09.2017 година от банкови сметки на
дружеството чрез банковите му карти и на каса в общ размер на 814 867, 97
лева, по т.2 от дневния ред е прието решение за изключване на съдружника М.З.,
по т.3 от дневния ред – съдружникът Б.Б.да поеме дружествените дялове на
изключения съдружник М.З. – 10 дяла с номинална стойност 50 лева- на обща
стойност 500 лева, които Б.Б.се задължава да изплати на ищеца, съгласно
изискванията на ТЗ след изготвяне на счетоводен баланс към 31.11.2017 година,
по т.4 ОСС е упълномощило управителя на дружеството да предприеме необходимите
действия за вписване на промените, по т.5- искане да се върнат, подробно
описаните в протокола от ОСС вещи.
Поддържа, че с протокол от същата дата 16.11.2017
година, с нотариално заверен подпис с рег.№ 6365 на нотариус Д. Т., Б.Б.е приел
решение като едноличен собственик на капитала да преобразува дружеството от ООД
в ЕООД като приема нов дружествен А..
Поддържа, че приетите решения са в противоречие с
повелителните законови разпоредби- чл.137, ал.1, т.2, вр. с чл.137, ал.4, вр. с
чл.137, ал.5 от ТЗ/протоколът не е с нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието, извършени едновременно/, кА.о и тези на дружествения договор и са
нищожни, а при условията на евентуалност незаконосъобразни, поради което
подлежат на отмяна.
Твърди се,
че е нотариално заверен единствено само подписа на Б.Б., а не двата подписа,
поради което на основание чл.137, ал.5 от ТЗ решенията, обективирани в този
протокол са нищожни.
На следващо място поддържа, че решенията са нищожни,
тъй като към момента на провеждане на ОСС на „А.П.А.“ ООД Б.Б.не е бил съдружник в дружеството и не е имал право да участва в заседание на ОС, нито да гласува. Сочи се, че на 26.10.2017 година е
прието решение на ОСС на дружеството с нотариална заверка на подпис и
съдържание на нотариус И.Н., с което Б.Б.е изключен като съдружник, но независимо от
това той провел незаконосъобразно ОСС на 16.11.2017 година, респ. налице е липса на решение на ОСС.
Твърди се,
че са нищожни и решенията от 16.11.2017 година , приети от Б.Б.като едноличен
собственик на капитала за преобразуване на дружеството в ЕООД и приемане на нов
дружествен А.,
обективирани в протокол с нотариална заверка на подпис с рег.№ 6365 от
16.11.2017 година на нотариус Д. Т. и със заверка на съдържанието с рег.№ 6366,
като приети от лице което няма качеството на съдружник и липсва решение на
едноличния собственик на капитала.
В условията на евентуалност поддържа, че решенията са
приети при нарушаване на императивните разпоредби на закона и дружествения
договор, уреждащи режима на вземане на решения от ОС на съдружниците, кА.о и
разпоредбите, уреждащи изключването на съдружник от участие в едно дружество,
поради което подлежат на отмяна.
Сочи, че решението, респ. поканата за даване на отчет
и предупреждението за изключване е прието
от Б.Б.като съдружник, а същият не е имал това качество поради
изключването му, поради което не е
налице валидно извършена покана за преустановяване на твърдени нарушения на ТЗ,
кА.о и за даване на отчет и валидно отправено предупреждение за изключване на
съдружник.
Ищецът твърди че, дори и да се приеме че Б.Б.е имал
качеството на съдружник, то описаните
твърдения не съдържат точно и ясно посочване на конкретни действия, които могат
да бъдат квалифицирани като такива против интересите на дружеството, което
прави невъзможно тяхното индивидуализиране, с оглед преустановяването им, а
именно- кои сметки, открити при кои банки, с кой титуляр на сметките са теглени
претендираните от дружеството пари, на какво основание ищецът е имал достъп до
тези сметки, в какво качеството ищецът се е разпореждал с тях, не ясен размера
на претендираните вреди 814 867, 97 лева или 950 000 лева, след като
периодът е един и същ.
Поддържа, че нито едно от твърдените нарушения не е
установено по какъвто и да било начин- не са представени никакви документи, а
ищецът е направил изявление в протокола от 27.10.2017 година, че всички
разходвани средства са извършени със знанието и съгласието на управителя. Обобщава , че липсва надлежно отправено
предупреждение по смисъла на чл.126, ал.3 от ТЗ, което представлява
съществен порок, обосноваващ незаконосъобразността на процедурата по
изключването.
На следващо място се сочи, че предупреждението /протокол от 27.10.2017 година/ по чл.126, ал.3 от ТЗ
е извършено от лице без представителна власт- управителят не е изрично
упълномощен и не е имал качеството на съдружник към 27.10.2017 година.
Сочи, че е опорочена процедурата по свикване на ОСС, на което решенията са приети- а
именно от Б.Б., който не е имал правото да свиква ОС и да отправя покани и
предупреждения за изключване на съдружник, поради което ненадлежно е осъществена и процедурата по
чл.139 ТЗ.
На следващо място твърди, че решенията, вкл. това за изключване на съдружника М.З. са
незаконосъобразни защото почиват на
неверни фА.и и обстоятелства. Сочи, че дори и да се приеме, че в
действителност ищецът е извършвал някакви разпоредителни действия с
претендираните суми, то с тези действия не са причинени вреди на дружеството, а
съответните суми са били разходвани за целите на дружеството и управителят на дружеството-Б.Б.е
знаел за тези транзакции и е бил редовно уведомяван за тях и не се е
противопоставил.
Излага твърдения, че видно от публикуваните ГФО на
дружеството за процесния период не са
констатирани каквито и да било липси в указания размер, дружеството не е
регистрирало загуба.
Оспорва да е налице поведение, извършено във вреда на
дружеството, поради което моли решенията да бъдат отменени като
незаконосъобразни., ведно със законните последици. Сочи, че решенията приети от
Б.Б.като едноличен собственик на капитала са незаконосъобразни, защото същите
се явяват функция на незаконосъобразни предходно приети решения от ОСС на
ответното дружество.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде
прогласена нищожността на решенията, приети на проведеното на 16.11.2017 година
ОС на съдружниците на „А.П.А.“ ООД на основание чл.137, ал.5 от ТЗ и като
приети от лице, което няма качеството на съдружник, респ. като липсващи решения
и в условията на евентуалност същите да бъдат отменени като незаконосъобразни и
противоречащи на закона / чл.137, ал.5, вр. с ал.4 , вр с чл.137, ал.1, т.2 и
ал.3 от ТЗ, както и чл.126, ал.3, т.3 ТЗ, чл.138, ал.2, изр.2 от ТЗ, чл.139 ТЗ/
и дружествения договор /чл.25, т. 2 и 3 и чл.26, предл.3/, ведно със законните
последици., кА.о и моли да бъде прогласена нищожността на решенията, приети на
16.11.2017 година от Б.Б.като едноличен собственик на капитала на дружеството,
който не е имал качеството на съдружник, ведно със законните последици и в
условията на евентуалност- да бъдат отменени като незаконосъобразни и
противоречащи на закона и дружествения договор, ведно със законните последици.
Представя писмени доказателства.
По делото е
депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва исковете като
недопустими и неоснователни. Твърди, че приетите решения са законосъобразни- събранието е свикано редовно-
съдружниците са редовно уведомени.Твърди, че по т.1 от приетите решения по
дневния ред не се навеждат
основания за нищожност. Относно т.2
от дневния ред сочи, че ищецът е изключен като съдружник за това, че е изтеглил
служебни пари на дружеството в общ размер 601 236, 84 лева чрез персонални
карти с № 2407 и № 7963 и на каса в банките от служебните сметки на
дружеството, за които суми не е представил разходни документи като не дава
задоволително обяснение, поради което действията му са против интересите на
дружеството на основание чл.126, ал.3, т.3 от ТД и чл.22 от Дружествения
договор. Поддържа, че
разпоредбите на чл. 137, ал.4 от ТЗ са спазени- налице е нотариално удостоверен
подпис на съдружника Б.Б., притежаващ ¾ от капитала на дружеството, имащ
право на гласуване и гласувал за решението за изключване, кА.о и нотариално
заверено съдържание на протокола, като нотариалната заверка на подписа и
съдържанието са направени едновременно- на една и съща дата, от едно и също
лице, на едно и също лице- задължено по силата на ТЗ да направи нотариална
заверка на подписа си и да представи за удостоверяване съдържанието на
протокола – на съдружника Б.Б., притежаващ ¾ от капитала на дружеството,
на едно и
също място- в нотариалната кантора. Относно оплакването, че подписът на М.З. не
е нотариално заверен- сочи че последният не участва в гласуването по
изключването си, не формира воля по решението и затова не е необходима
нотариална заверка на подписа му. Сочи, че не е налице законово предвидено
задължение нотариусът да присъства на ОСС.
Твърди, че е налице предупреждение за изключване по
чл.126, ал.3 от ТЗ като изрично е указано на ищеца в какво се състои неговото
провинение и е поискано обяснение.Сочи, че действията, с които ищецът е
увредили дружеството са злоупотреба с парични средства в огромен размер, за
което не представя разходни документи, а е направил голословно твърдение, че
същите са отчетени и предадени в дружеството и се намирали в негово държане. Също така се сочи, че
ищецът не е върнал движимо имущество, собственост на дружеството и с тези
действия е увредил дружеството и е злоупотребил с доверието.
Твърди, че по т. 3,4,5 от проведеното ОСС на
16.11.2017 година конкретни оплаквания не са направени.
Излага твърдения, че е узнал за протокола от
26.10.2017 година с получаването на препис от исковата молба- относно изключването на Б.Б.като
съдружник. Поддържа, че ищецът тенденциозно е пропуснал да представи отказ №
20171027141144 от 31.10.2017 година на АВ, с който е отказано вписване на
промени по партидата на дружеството на
основание цитираното решение с аргументи, че решенията са невалидно приети, тъй
като М.З. не е имал право да свиква ОСС, тъй като не притежава дялове в размер
над 1/10 от капитала и не е спазена процедурата по свикване и провеждане на
събранието и по изключване на съдружник. Сочи, че отговорността на управителя
следва да се ангажира по реда на чл.145 ТЗ и не може да води до изключване като
съдружник, ако той има това качество.
Претендира разноски. Представя доказателства.
В
законоустановения срок ищецът е депозирал допълнителна искова молба.
Ищецът сочи, че възражението за недопустимост на
исковата претенция е неоснователно по съображения, изложени в допълнителната
искова молба.
Поддържа твърденията, изложени в исковата молба и
молбата- уточнение. Оспорва изложените в ОИМ твърдения, фА.и и обстоятелства. Сочи,
че изложените в отговора на исковата молба твърдения относно проведеното на
26.10.2017 година ОСС на дружеството са ирелевантни и неотносими към спора.
Твърди, че ответникът не е конкретизирал
за какви простъпки е изключен ищеца,
поради което е препятствано правото му на защита. Сочи, че не ставало ясно
представените с отговора на исковата молба счетоводни документи, пълномощно,
заповед и банкова референция какво
доказват и в подкрепа на кои твърдения на ответника са депозирани.
Оспорва авторството и съдържанието на разпечатка за парични
липси, оборотна ведомост, списък фактури, списък изплатени заплати, списък ДДС
и митни сборове, пари на каса, заповед №1 от 12.07.2013 година. Сочи, че тези
документи са съставени едностранно от ответника и имат харА.ера на твърдения,
че са антидатирани и са съставени за целите на производството. Оспорва
авторството и съдържанието на представеното пълномощно, като твърди че същото е
антидатирано, като поддържа че това пълномощно не е доведено до знанието му и
не му е връчвано, нито същият е приемал така учредената му представителна
власт. Оспорва и банковата референция –авторство и съдържание. Поддържа, че не
са му издавани и връчвани дебитни карти.
Направени са
доказателствени искания за задължаване на ответника да представи в оригинал
оспорените документи, кА.о и да представи ГФО за периода 2013-2017 година.
Претендира се
присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски по делото, вкл. и
адвокатско възнаграждение.
Направено е
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
В срок от
ответника е постъпил допълнителен отговор по допълнителната искова молба.
Ответникът поддържа направените възражения по
предявените искове с първоначалния отговор на исковата молба.
Относно оплакването, че не ясно за какви суми,
изтеглени от кои банки и за какъв период ищецът е изключен от членския състав
на дружеството, сочи че е неоснователно. Твърди, че ищецът по време на
провеждането на двете ОСС от 27.10.2017 година и 16.11.2017 година е посочил,
че сумите са разходвани в полза на дружеството със знанието и съгласието на
управителя Б.за заплащане на задължения
към доставчици, изплащане на заплати и други задължения на дружеството, като
документите за тези разходи се намират в държане на счетоводителя и управителя
на дружеството. Поддържа, че тези твърдения
на ищеца предполагат, че към
момента на провеждане на събранията той е бил запознат с материално отговорната
си функция в дружеството, възложена му със заповед 01/12.07.2013 година, на
чиято база е издадено нотариално пълномощно от същата дата като чрез
пълномощното ищецът е издал лично свои спесимени, за да може да оперира със
сметките на дружеството в „У.Б.“ АД и „П.Б.Б.“ ЕАД. Излага твърдения, че на
база на същото пълномощно ищецът е А.ивирал и е използвал активно системи за
онлайн и мобилно банкиране към сметката на дружеството в „У.Б.“ АД като е
издадена банкова карта № 4106**********2407, която лично обявил за изгубена
и прекратил на дата 31.03.2017 година и заменя с карта № 4106 ********* 7963, която
също прекратява и връща в банката на 05.09.2017 година. Поддържа, че детайлни
счетоводни справки са му били предоставени на събранието от 16.11.2017 година,
а агрегираните баланси са включен и в протокола от ОСС, а посочените документи
са приложени като доказателства с първоначалния отговор на исковата молба,
поради което моли да бъдат приети като доказателства.
Твърди, че ще се ползва от всички представени
доказателства с първоначалния отговор на исковата молба като изразява готовност
да представи в първо съдебно заседание оригиналите на тези документи. Противопоставя
се на искането за назначаване на графологическа експертиза поради липса на
конкретни оспорвания на конкретни писмени доказателства и липса на задачи на
експертизата.
Противопоставя се на искането за предоставяне на ГФО
за периода 2013-2017 година поради фА.а, че липсват конкретни факти и
обстоятелства които ще се изясняват с тях, а и същите са публични и всеки може
да се запознае с тях от сайта на ТР-АВ.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като претендира
разноски.
Направено е искане за издаване на СУ, които да
послужат пред „У.Б.“ АД и „П.Б.Б.“ ЕАД с цел доказване че ищецът е ползвал
пълномощното и сам е издал фирмените дебитни карти, които твърди че не ползвал
и издавал.
Направено е
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства. Приета е ССчЕ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства и ги
прецени отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че към датата на обективиране
на процесното решение от 16.11.2017 г., ищецът М.З. е вписан в търговския
регистър като съдружник в „А.П.А.” ООД, притежаващ дружествен дял от 500 лева
от капитала, който е в общ размер на 5000 лева.
Не се спори между страните и относно факта, че по
точка втора от дневния ред на
проведеното на 16.11.2017г. общо събрание на съдружниците на „А.П.А.” ООД, е
взето решение за изключването на ищеца като съдружник.
Представен е протокол от общо събрание на съдружниците
в „А.П.А.” ООД, проведено на 26.10.2017 г., от който се установява, че на същото
събрание съдружникът Б.Н.Б. е бил изключен като съдружник на основание чл.126,
ал.3, т.1 от ТЗ.
Не се спори, а и от представения към отговора на
исковата молба Отказ № 20171027141144 на АВ от 31.10.2017г. се установява, че вписването в ТРРЮЛНЦ на решението
на ОС от 26.10.2017г. за изключването на Б.Б.като съдружник, не е допуснато и е
отказано от ДЛР.Отказът не е обжалван.
Представена е
нотариална покана до съдружника Б.Б., в която се твърди, че са констатирани
нарушения на задълженията на Б.Б.като съдружник и управител и е свикано общо
събрание, което е предвидено да се проведе на 26.10.2017г., с посочен в
поканата дневен ред, включващ обсъждане на въпроса за изключването на
съдружника Боян Банев.
С протокол от ОС, проведено на 27.10.2017г., на което
са присъствали и двамата съдружника в „А.П.А.” ООД, е отправено предупреждение
до съдружника М.З. за изключването му, поради злоупотреба с парични средства на
дружеството. Същият е предупреден за предстоящото му изключването в случай, че
не отчете сумите, които е изтеглил от банковите сметки на дружеството.
Насрочено е общо събрание за 16.11.2017г., на което да бъде изслушан отчета на
съдружника М. З. и да се гласува въпроса за неговото изключване на осн. чл.
126, ал. 3, т. 3 от ТЗ.
От прието по делото заключение на ССчЕ се установява,
че съдружникът М. З. е изтеглил от банковите сметки на дружеството сумата в
размер на 950 230 лева, а извършените от същия съдружник плащания възлиза
на 395 130,43 лева. Размерът на остатъка между осчетоводените като
изтеглени от ищеца и заплатени от него суми, възлиза на 459 662,59 лева.
От представените по делото писмени доказателства,
чието съдържание се потвърждава и от показанията на изслушаните свидетели, се
установява, че съдружникът М.З. е бил упълномощен да оперира с банковите сметки
на дружество „А.П.А.” ООД, същият е имал качеството на „Картодържател” на две
дебитни карти, издадени към банковата сметка на дружеството, открита в „У.Б.”
АД, както и е имал право да ползва услугата „Б.О.” по банковата сметка на „А.П.А.”
ООД в посочената банка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Порочните решения на ОС подлежат на
отмяна чрез конститутивния иск по чл. 74 ТЗ или може да бъде установена тяхната
нищожност.
Нищожност на решението на ОС може да се
установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок. Активно
легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на
дружеството, така и трети лица.
Съединяването на иск за установяване на нищожност на
решение на ОС с иск по чл. 74 ТЗ за отмяната му е допустимо при условията на
евентуалност на конституивния иск по чл. 74 от ТЗ, по отношение на който следва
да бъде спазен преклузивния срок.
Съгласно ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, в Търговския
закон изрично е посочено в кои случаи е налице нищожност и в тази връзка не
всяко порочно решение на ОС е нищожно. Търговският закон изрично квалифицира
като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл.75, ал.2 вр. с ал.1 ТЗ.
Нищожно е също липсващото /невзето/ решение, което е отразено в протокола,
както и решението извън пределите на компетентност на ОС, определена с устава
или закона.
Когато са опорочени процедурата по свикване и
провеждане на ОС, реда, кворума или мнозинството за приемане на решенията или
същите противоречат на императивни разпоредби на закона или учредителния акт,
тези решения са незаконосъобразни – т.е. отменяеми, а не нищожни.
Същественият за настоящия правен спор
въпрос е валидно/законосъобразно ли са взети решенията на проведеното на 16.11.2014
г. общо събрание, при положение, че същото е взето при участието и с гласовете
на съдружника Б.Б., който към този момент се твърди да е бил изключен с
решение на общо събрание на съдружниците, проведено на 26.10.2017 г.
Съдът счита, че в конкретния случА.
се установят пороци, обуславящи нищожността на решенията на общото събрание на
„А.П.А.” ООД, обективирани в Протокол от 16.11.2017г. Решенията са взети от лице-Б.Б., което няма качеството
съдружник в ответното дружество, поради което е налице липса на решение на ОС.
Наред с изрично посочените в закона като нищожни решения на ОС, такива са и
липсващите /невзети/ решения на ОС, отразени като съществуващи в протокола на
ОС, както и постановените извън пределите на компетентността на ОС /ТР №1 от
06.12.2002г. по т.д.№1/2002г., ОСГК на ВКС, т.1/. В конкретната хипотеза, считано
от 26.10.2017г. Б.Б.няма качеството на съдружник в ответното дружество, като
единствен съдружник и едноличен собственик на капитала се явява М.З.З.,
независимо че това обстоятелство не е вписано в ТР.
В изчерпателно предвидените от
законодателя случаи, сред които и чл. 140, ал. 4 ТЗ, вписването има конститутивен ефект,
т.е. съставлява елемент от правопораждащия фактически състав -
условие за настъпване на целената правна промяна. Но дори и при разпореденото от
законодателя конститутивно действие на вписването в разглежданата
законова хипотеза - чл. 140, ал. 4 ТЗ, правновалидният за дружеството
и неговите съдружници момент на настъпване на промените, подлежащи на
вписване и произтичащи от взетото от ОС решение, е моментът на постигане
необходимото съгласие, формиращо волята на събранието.
С формираната по реда на чл. 290 ГПК на
ВКС, израз на която са решения: № 690 от 3.12.2008 г., по т. д. № 349/2008 г.
на II т. о.; № 135 от 9.11.2009 г., по т. д. № 184/2009 г. на I т. о., № 39 от
15.04.2011 г., по т. д. № 526/2001 г. на I т. о.; № 90 от 11.09.2009 г., по т.
д. № 439/2008 г. на II т. о., № 100 от 4.06.2010 г., по т. д. № 799/2009 г.,
Решение № 86 от 1.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1068/2016 г., II т. о., ТК е
даден отговор в смисъл, че взетите от ОС на съдружниците в търговско дружество,
решения, подлежащи на вписване в търговския регистър имат незабавно действие
във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи и
съдружниците, т.е. от вземане на решението и това действие не е в зависимост от
вписването им по чл. 140 ТЗ. Конститутивният ефект на вписването в ТРРЮЛНЦ,
вкл. в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, е по отношение на трети лица. Аналогично е и действието на
вписването на решението за освобождаване на управител на ООД /Решение
№135/09.11.2009г., т.д.№184/2009г., ВКС, І Т.О./, като в конкретната хипотеза във вътрешните отношения между съдружниците Б.Б.няма
качеството управител на ответното дружество, считано от 26.10.2017г. По
отношение на третите лица вписването има
конститутивно действие, поради което освободеният управител до вписването в ТР
представлява дружеството пред трети лица, вкл. и по настоящото дело.
В този смисъл решенията на общото събрание
на съдружниците, касаещи промяна в капитала и персоналния им състав, избора и
освобождаването на управител, във
вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници пораждат
незабавно действие, като предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект
на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица.
С протокол с нотариална заверка на
подписа и съдържанието, извършени от нотариус И.Н., от проведено на
26.10.2017г. ОС, съдружникът Б.Б.е бил изключен. Доколкото това решение не е
бил оспорено по реда на чл. 74 от ТЗ от съдружника Б.Б., а инцидентен контрол по отношение на процесуална
незаконосъобразност на решение на общо събрание на съдружниците в дружество с
ограничена отговорност е недопустим, то следва да се приеме, че към датата, на
която е взето решение за свикване на събрание с дневен ред изключването на
съдружника М. З., Б.Б.не е бил в членствени правоотношения с дружеството и не е
можел да свика това събрание и да приема решения.
За пълнота на изложението, наведеното
от ищеца твърдение за нищожност на решенията на ОС от 16.11.2017г., изразяващо
се в липса на нотариално заверено съдържание на подпис на съдружника М.З. върху
протокола, в който са обективирани решенията, е неоснователно. Това е така, тъй
като характерът на решението, взето по точка 1 от дневния ред (Изслушване на
отчета на М. З.) не попада сред изброените в чл. 137, ал. 4, вл. ал.1 от ТЗ, а
по решението по т. 2 - за изключване на съдружника М.З., последният не гласува,
поради което и не полага подписа си под това решение, респ. не се изисква
подписът на изключвания съдружник по решението за изключването му да бъде
нотариално заверен. Посоченият факт е ирелеватен за спора, доколкото се
установи че решенията от 16.11.2017 година са нищожни като липсващи такива,
поради което е без значение нотариалната заверка на подписите и съдържанието на протокола.
Доводите на ответника, че проведеното на 26.10.2017
г. събрание е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения при провеждането му
– липса на редовно връчена покана на съдружника Б.Б., неспазване на
процедурата по свикването му и липсата на мнозинство при приемане на решенията,
не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Защита срещу допуснати
нарушения при свикване и провеждане на общото събрание от 26.10.2017 г., на
което е взето решение за изключване на съдружника Б.Б., може да бъде
осъществена само и единствено при предявен конститутивен иск по реда на
чл. 74, ал. 1 ТЗ, какъвто липсват
доказателства, а и твърдения да е
предявен.
Следователно, решението на съдружниците на
„А.П.А.” ООД от 26.10.2017г. за изключване на съдружника Б.Б., във вътрешните
им отношения е произвело действие веднага, без значение, че не е било вписано в
търговския регистър, което вписване би имало значение само по отношение на
третите лица.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск за
прогласяване на нищожност на решенията от ОС, проведено на 16.11.2017 година на
съдружниците на „А. П.А.” ООД.
По отношение на решенията от 16.11.2017г., взети от Б.Б.като едноличен
собственик на капитала на „А.П. А.“ ЕООД, съдът счита, че следва да бъде уважен
главния иск по чл. 124 от ГПК за прогласяване на тяхната нищожност.
Според приетото в практиката установителния иск трябва да съществува като
правна възможност за всеки,който има интерес от него, а такъв интерес имат не
само субектите на спорното правоотношение,а всички тези трети лица,чужди на
правоотношението,чийто права се засягат от съществуването или несъществуването
на спорното право.
С оглед обвързващата съдружниците и дружеството сила на решението за изключване на Б.Б., взето на 26.10.2017г., то към
16.11.2017г., единствен съдружник в „А.П.А.” ООД се явява М.З.. Решението на
едноличния собственик на капитала на ЕООД по своята правна същност е
едностранна сделка. Ето защо, решенията, взети от Б.Б.като едноличен собственик
на капитала, не обективират волеизявление на лицето, което е едноличен
собственик на капитала към датата на приемането на решенията. Към нищожните решения следва да се отнесат и решенията, приети единствено с участието и
гласовете на лица, които са извън състава на общото събрание,
какъвто е настоящият случай, тъй като те представляват невзети/липсващи решения,
които са нищожни по см. на т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от
06.12.2002г. по тълк.д. № 1/ 2002г. на ОСГК на ВКС.
Предвид произнасянето по основаните искове
за нищожност на решенията от 1611.2017година на ОС на съдружниците на дружеството
и на решението на едноличния собственик на капитала, съдът не дължи произнасяне
по предявените в условията на евентуалност искове по чл.74.
При този изход на спора,
право на присъждане на извършените в производството разноски се поражда за
ищеца, съгласно чл.78, ал.1 ГПК. Доколкото според представения списък по чл. 80
от ГПК са претендирани единствено разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 6000 лева, съдът съобрази, че не са налице условията за присъждане на
същото, тъй като в чл. 4 и 5 от договора за защита и представителство от
15.01.2018 година е посочено, че договореното възнаграждение е платимо в срок
от 14 дни от подписване на договора по банкова сметка ***, а платежен документ
за извършването на плащането не е представен по делото.Поради изложеното съдът
не присъжда разноски на ищеца поради липса на доказателства за реално извършени
такива за адвокатско възнаграждение.
Разноски на ответника не
се дължат.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на взетите решения на Общото събрание на съдружниците в „А.П.А.” ООД, с ЕИК ******, , проведено на 16.11.2017г., по предявения установителен иск от М.З.З. с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адвокат А.С. от САК срещу „А. П.А.” ООД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, р-н. „Сердика”, ул. „**********.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на решенията, взети от Б.Н.Б.
като едноличен собственик на капитала на „А.П. А.” ЕООД, с ЕИК ******, обективирани в Протокол от 16.11.2017 година, с нотариална
заверка на подпис рег.№ 6365 от 16.11.2017г. и със заверка на съдържанието
рег.№ 6366, том III, акт .№ 29/16.11.2017г. на нотариус Д. Т., с рег.№ 041 НК, чрез помощник-нотариус по
заместване А. Г., по предявения установителен иск от М.З.З. с
ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адвокат А.С. от САК срещу „А. П.А.” ООД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, р-н. „С.”, ул. „**********.
.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: