№ 596
гр. Сливен, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230102923 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 127 а от СК.
Ищецът твърди, че с решение № 1039 от 08.10.2019 г. по гр.д. 1951/2019 г. на СлРС
бракът между страните бил прекратен, родителските права по отношение на детето Г. били
предоставени на бащата. Ответницата поддържала контакти с детето, но не заплащала
издръжка. Отказвала да даде съгласие детето да пътува в чужбина. Бил планувал почивка в
Гърция, а през м. октомври планувал и почивка в Турция от 01.10.2021 г. до 08.10.2021 г.
Детето растяло, имало нужда да пътува извън страната на екскурзии и спортни
мероприятия, за което липсвало съгласието на майката, въпреки опитите да убеди
ответницата, че е в интерес на детето да може да пътува по време на училищните ваканции
или празници.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да замести
необходимото съгласие на майката Р.М., детето Г. Т. да пътува извън пределите на Р
България в страни членки на ЕС, както и до Турция, Македония, Словения и Хърватска, с
цел екскурзии или спортни мероприятия, заедно с бащата или с трети лица, за срок от 5
години.
В дадения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата, в който оспорва
предявеният иск. Не дала съгласието си за пътуване на детето в чужбина, тъй като тогава
трябвало да е с нея. Освен това счита, че при създалата се ситуация на пандемия не е
наложително детето да пътува в различни държави. Страхува се за живота и здравето му,
както и от обстоятелството, че ищецът може да се установи в чужбина и да не може тя да
1
поддържа контакти с детето. Освен това планираната почивка през месец октомври била във
време, когато детето трябва да ходи на училище.
В с.з. ищецът редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който
моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира разноските по
делото.
В с.з. ответницата редовно призована, се явява лично и с процесуален представител,
който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна и
недоказана исковата претенция на ищеца. Претендира разноските по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за раждане, малолетното дете Г. Т. Т., роден на 30.08.2010 г.
е с родители – майка Р.П. Т.а и баща Т. Г. Т..
С Решение № 521/02.07.2015 г. по гр. дело № 3049/2013 г. по описа на СлРС, е
пракратен с развод сключеният между страните граждански брак, като родителските права
по отношение на малолетното дете Г. Т., са предоставени на майката.
С Решение № 1039/08.10.2019 г., постановено по гр. дело № 1951/2019 г. по описа на
РС Сливен, съдът изменя мерките относно упражняване на родителските права, режима на
лични отношения и издръжката на детето Г. Т., определени с решение № 521/02.07.2015 г.
по гр. дело № 3049/2013 г., като предоставя упражняването на родителските права по
отношение на детето Г. Т. Т. на бащата, определя местоживеенето на детето при него,
определя на майката режим на лични контакти с детето и осъжда същата да заплаща на
малолетното дете чрез неговия баща в размер на 140 лева.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. И.К. заявява, че от 08 до 11 юли са щели да ходят с Т. в
Гърция. Не са отишли, защото детето не можело да отиде с тях и всички се отказали. Т.
казал, че детето не го пускат. Детето било разтроено. Няма представа дали детето е говорило
с майка си. Т. казал, че е говорил с нея, но тя не разрешила. За Турция също бил планирал
нещо след това, но свидетелят не бил в групата. Знае, че е трябвало да пътуват, но се искало
разрешение от майката за детето. Екскурзията била и с техните деца. Нямали са проблеми
във връзка с пандемията.
Свид. Р. С., майка на ищеца заявява, че два пъти тази година ищеца и детето са щели
да ходят в чужбина. Юли месец щели да ходят в Гърция, имали резервация, но майката
отказала да подпише декларация детето да излезе извън граница. Октомври месец щели да
ходят в Турция, но майката пак отказала да подпише деклерация детето да напусне страната
с баща си. Разговаряли са с майката, но тя казала ищецът да оттегли делото за издръжка и
тогава ще подпише. Детето разговаряло с майката, тя му обещала, но в последния момент
2
отказала. Когато то пожелае и тя пожелае, се виждат детето и майката. Не отишли в Гърция.
Детето било разтроено много. За октомврийската екскурзия се били консултирали с
класната на детето, която е казала, че няма проблем то да отсъства от училище. Детето е в
пети клас. Детето е пътувало с разрешение на майката два пъти миналата година.
Свид. А.М.Й. заявява, че познава страните. Знае, че по принцип майката винаги е
пускала детето извън страната с бащата, но в дадената ситуация, предвид пандемията,
същата се притеснявала и не го пуснала, защото я е било страх да не стане нещо. Освен това
се притеснявала, че ищеца може да отиде да живее с детето извън страната и тя да не може
да си вижда детето. Бащата искал да изкара детето навън, когато трябвало да бъде с майка си
и не било редно той да я лишава от това право. Не знае дали бащата е имал резервация за
почивка. Бащата пускал детето при майката извън задължителния режим. Майката се
грижела перфектно за детето си. Знае, че имали някакви разногласия, но не знаела с
подробности. Майката била бременна когато между тях се случил конфликта. Заявява, че се
виждала с детето доста често, била близка с него. Детето не й е казвало нищо, не била
видяла отражение на ситуацията в него, не й е споделяло нищо за тази ситуация. Майката
била притеснена и не искала да го пусне, защото била бременна и била изкарала Ковид.
Свид. М.Р. заявява, че познава ответницата от може би 10 години, имали близки
отношения. Знаела, че детето тренирало джудо, тъй като нейната дъщеря и племенниците й
тренирали също. Детето се било амбицирало много и Р. го записала на джудо. Не е ходил на
състезания извън страната, той бил в по-малката група. Към момента мисли, че не тренира.
Майката не била спирала детето, но била в напреднала бременност и затова го спряла.
Заявява, че е по-близка с майката, не с бащата. Било нормално майката да се притеснява от
пандемията, затова постъпила така. Не й е споделяла за дължима издръжка и за условия,
които да е поставила на ищеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените
по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си
и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
За осъществяване на задгранични пътувания законодателят изисква общото съгласие
и на двамата родители, като при липса на съгласие на единия, единствената правна
възможност да бъде преодоляно разногласието е решението на съда по чл.127а, ал. 2 от СК.
Поради това правото да се иска решение, заместващо съгласието на родителя за пътуване в
чужбина не зависимо от упражняването на родителските права, след като дори и да има
възлагане на родителски права в полза на единия родител, той не би могъл самостоятелно да
вземе решение за пътуване на детето зад граница, без да е необходимо да се преодолява
несъгласието на другия родител по реда на чл.127а от СК. Наличието на несъгласие за
3
даване разрешение за пътуване в чужбина се установи по категоричен начин в настоящото
производство.
При решаване на спора по чл.127а, ал.2 от СК съдът следва да прецени какъв е
интересът на детето. Интересът на детето да пътува в чужбина не може да бъде преценяван
абстрактно. Изискването на закона за съвместното решаване на родителските права по този
въпрос представлява по-висока степен на закрила на детето, поради по-високата степен на
риск при пътуване в чужбина. Съотношението между правото на свободно придвижване и
пътуване на децата в чужбина и защитата на тяхната личност и здраве следва да се определи
според данните в конкретния случай.
В производството по чл. 127а от СК съдът действа по целесъобразност и не е
ограничен от заявеното в исковата молба искане - решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че бащата планувал
почивка в Гърция от 08 до 11 юли , но не отишли, защото макта не дала разрешение.
Октомври месец щели да ходят в Турция, но майката пак отказала да подпише деклерация
детето да напусне страната с баща си. Детето било разтроено много. За октомврийската
екскурзия се били консултирали с класната на детето, която е казала, че няма проблем то да
отсъства от училище. Детето е пътувало с разрешение на майката два пъти миналата година.
По принцип майката винаги е пускала детето извън страната с бащата, но в дадената
ситуация, предвид пандемията, същата се притеснявала и не го пуснала, защото я е било
страх да не стане нещо. Освен това се притеснявала, че ищеца може да отиде да живее с
детето извън страната и тя да не може да си вижда детето. Майката била бременна когато
между тях се случил конфликта и притеснена защото изкарала Ковид.
Свид. М.Р. заявява, че детето тренирало джудо но не е ходил на състезания извън
страната, той бил в по-малката група. Към момента не тренирал.
Съдът разбира тревогите на майката във връзка с текущото развитие на
епидемиологичната обстановка в европейските държави, но предвид динамичната ситуация
и след като бащата се грижи за детето, намира, че същият би могъл да прецени във всеки
конкретен момент дали едно такова пътуване би било безопасно за детето.
Безспорно е обстоятелството за световна пандемия към момента от коронавирусна
инфекция, но това обстоятелство е с динамичен характер и ограниченията във връзка с
пътуването на гражданите се налагат от съответните компетентни органи, при преценка на
актуалната епидимиологична обстановка в различните места по света. Освен това, за всеки
конкретен случай, когато се предприема пътуване отговорност на родителя, който ще пътува
с детето в чужбина, като част от общата родителска отговорност, е да прецени и
конкретните рискове за детето, ако има такива.
4
Разрешението в случая се иска за пътуване освен в рамките на Европейския съюз и
Република Турция, Македония, Словения и Хърватска. Това са все страни, ратифицирали
Хагската конвенция за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца
от 1980 г. Този международноправен инструмент дава процедурни гаранции за връщане на
детето в България в случай, че бъде незаконно задържано на територията на държава,
подписала конвенцията. Самото съществуване на този механизъм като превенция е
достатъчно, за да не си позволи другият родител да задържи детето в такава страна за
продължителен период от време.
По отношение на времето, тъй като детето Г. е на 11 години, съдът счита, че е
удачно разрешението да бъде дадено до навършване на 14-годишна възраст. При определяне
на този срок съдът взе предвид и обстоятелството, че детето живее и учи в България и иска
да пътува само на екскурзии и почивки, както и това, че тези пътувания няма да попречат на
контактите между детето и майката.
Не се ангажираха доказателства, че към момента Г. тренира джудо и следва да
пътува в чужбина за спортни мероприятия.
За да гарантира, че така поисканото разрешение няма да бъде използвано за
пътувания за неограничен период от време, съдът счита, че следва да ограничи пътуванията
през учебно време за период до 14 дни /тъй като тук се включват и ваканции, които са с
различна продължителност и по различно време всяка учебна година/, а тези през лятната
ваканция – за период до един месец. Селектирането на възможностите за пътувания по този
начин е допълнителна гаранция за възможността на майкатаа да поддържа лични отношения
с детето си.
Тъй като бащата Т. Г. Т. упражнява родителски права, следва да бъде дадено
разрешение, което замества съгласието на другия родител. Съдът счита за нужно да посочи
изрично възможностите – детето да пътува придружавано от бащата или от друго
упълномощено от него лице.
Ето защо съдът намира, че с оглед интересите на Г. следва да даде разрешение,
заместващо съгласието на майката да пътува зад граница без нейно съгласие и по-конкретно
да посещава държавите от Европейския съюз и Турция Македония, Словения и Хърватска в
горепосочените периоди.
В останалата си част предявеният иск за заместващо съгласие на майката , детето да
пътува за срок по- дълг от три години и за участие в спортни мероприятия следва да се
отхвърли като неоснователен.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК предвид изхода на спора, ответницата следва да заплати
на ищеца сторените разноски в производството, които съдът определя в размер на 300 лева
адвокатско възнаграждение и 30 лева д.т.
5
Ответницата има право на разниски на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 127а, ал. 4 от СК следва да се уважи искането за допускане предварително
изпълнение на решението, тъй като това ще бъде в интерес на детето
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА малолетното дете Г. Т. Т., роден на 30.08.2010 г., с ЕГН ********** с
майка Р. П. М. с ЕГН ********** и баща Т. Г. Т. с ЕГН **********, което разрешение да
замести необходимото съгласие на майката Р. П. М. с ЕГН ********** за напускане на
територията на Република България на детето Г. Т. Т. придружавано от баща си Т. Г. Т. с
ЕГН ********** или от упълномощено от него лице до навършване на 14-годишна възраст,
да посещава държавите от Европейския съюз, Турция Македония, Словения и Хърватска
като всяко от пътуванията е с продължителност до 14 дни в периода от 15. 09. до 15. 06. на
следващата година, а тези през лятната ваканция – с продължителност до един месец и
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част.
ОСЪЖДА Р. П. М. с ЕГН ********** да заплати на Т. Г. Т. с ЕГН **********
разноски в размер на 330 лева.
ОСЪЖДА Т. Г. Т. с ЕГН ********** да заплати на Р. П. М. с ЕГН **********
разноски в размер на 300 лева.
На осн. чл. 127а, ал. 4 от СК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6