№ 4966
гр. София, 10.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110177321 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, подадено от името на „***“ ООД
против В. К. Г. с ЕГН: ********** за следните суми, дължими във връзка с
договор за кредит Номер: ***/29.12.2023 г., сключен между „***“ ООД, в
качеството на заемодател и В. К. Г. с ЕГН: **********, в качеството на
заемополучател, за следните суми, а именно: 1/ сумата от 1116,04 лева,
представляваща главница, 202,05 лв., представляваща договорна лихва, 573,07
лв. представляваща динамично плащане, 368,56 лв. представляваща бързо
разглеждане, 100 лв., представляващи разходи за събиране на вземането, 53,81
лв. представляваща законна лихва, както и държавна такса в размер на 48,27
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Съдът приема, че заявлението, в частта: 573,07 лв. представляваща
динамично плащане, 368,56 лв. представляваща бързо разглеждане, 100 лв.,
представляващи разходи за събиране на вземането, следва да се отхвърли по
следните съображения:
Съобразявайки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната
редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., и разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли
заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за
това.
С оглед така действащите законови разпоредби, съдът намира, че от
представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузите на договора за касаещи уговорките за заплащане
на сума за допълнителни услуги, а именно суми за заплащане на услуга
динамично плащане по договор за кредит ***/29.12.2023, сключен между
„***“ ООД, в качеството на заемодател и В. К. Г. с ЕГН: **********, в
качеството на заемополучател и на суми, представляващи такса бързо
разглеждане по договор за кредит ***/29.12.2023г., сключен между „***“
ООД, в качеството на заемодател и В. К. Г., в качеството на заемополучател.
1
При договорите за потребителски кредит кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит /чл.10а, ал.1 от ЗПК/, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита /чл. 10а, ал. 2 ЗПК/.
Посоченото в ОУ съдържание на допълнителните услуги разкрива, че те
са свързани с предоставянето и управлението на кредита, което е забранено от
закона чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Затова начисляване на възнаграждение за
извършване на такива действия под каквато и да било форма или
наименование /такса или комисионна/, противоречи на закона и заявителят
няма право да изисква заплащането му /чл. 10а, ал. 2 ЗПК/.
Съдът намира, че изложеното обосновава извод за нищожност за клаузите
от договора и общите условия на дружеството - заявител, въз основа на който
същият претендира заплащане на суми за ползвани услуги динамично
плащане по договор за кредит ***/29.12.2023г., сключен между „***“ ООД, в
качеството на заемодател и В. К. Г. в качеството на заемополучател и бързо
разглеждане по договор за кредит ***/29.12.2023г., сключен между „***“
ООД, в качеството на заемодател и В. К. Г., в качеството на заемополучател.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че уговорката за
заплащане на сторени от кредитора разходи за извънсъдебно събиране на
вземането са в противоречие с изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Съгласно
посочената норма при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал. 2
предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Претендираните разходи и такси за събиране на вземания по същността си
представляват установено предварително по размер обезщетение за забава,
доколкото е предвидено като условие за възникването им единствено забавено
изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по
договора, без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на
заемателя. С тази уговорка се преследва забранена от закона цел да се присъди
още едно обезщетение за забава при това отнапред и глобално уговорено, т. е.
което не зависи по никакъв начин от действително необходими разходи по
събиране на вземането. По този начин се достига до заобикаляне на забраната
на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност
на клаузата.
С оглед на изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата
от 573,07 лв. представляваща динамично плащане, 368,56 лв. представляваща
бързо разглеждане, 100 лв., представляващи разходи за събиране на вземането.
Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за разноските,
като се приеме, че подходящото за целия претендиран размер на вземането
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100,00 лева.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
2
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК подадено от името на „***“ ООД против В. К. Г. с ЕГН: ********** в
частта му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за суми,
както следва: 573,07 лв. представляваща динамично плащане, 368,56 лв.
представляваща бързо разглеждане, 100 лв., представляващи разходи за
събиране на вземането, както и в частта за разноските, а именно: по
отношение на разноските за заплатена държавна такса за разликата над 25
лева до пълния претендиран размер от 48,27 лева; по отношение на
разноските за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 100 лева до
пълния определен размер от 200,00 лева.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане
в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.
Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи
възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3