№ 260001
град Д., 08.01.2024 година
ОКРЪЖЕН СЪД - Д. в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Великова
при участието на секретаря Н. Бъчварова
като разгледа докладваното от Анна Великова гражданско дело № 584 по описа за 2016 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба с вх.рег.№ 6733/03.11.2016г., изпратена по пощата на 02.11.2016г., с която Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ ****, гр. София, пл. "Света Неделя" № 6, с адрес за призоваване гр. Варна, ул.”Алеко Константинов” № 17, ет. 1 (с променено наименование в хода на процеса на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество съгласно § 6, ал. 1 и § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, а по силата на § 6, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията, в сила от 06.10.2023г. – отново Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество) е предявила искове по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) срещу А.П.П., ЕГН **********,***5, Е.Н.П., ЕГН **********,*** и „З. Х. Д.” ООД, ЕИК *******, представлявано от управителя А.П.П., със седалище и адрес на управление в гр. Д., ул. ***, ап. ***, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 342 406,06 лв.
След допуснати с определения от открити заседания на 05.02.2018г. и на 21.09.2023г. изменения и частични откази от исковете срещу А.П.П. и Е.Н.П. и отказ от иска срещу „З. Х. Д.” ООД, в предмет на делото са исковете срещу А.П.П. и Е.Н.П. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 33 400 лева, предявени на основание чл. 74 вр. чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. **3, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ (Обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г., изм. и доп., с изменено заглавие – ДВ, бр. 84 от 2023г., в сила от 6.10.2023г., преди ЗПКОНПИ), а именно:
- ½ ид.ч. от недвижим имот: дворно място с площ от 540 кв. м, ПИ № ***, включен в УПИ *** - комплексно жилищно строителство, магазин „***" и „***", в кв. * по ПУП на гр. ***, общ. ***, обл. Д., ул. „***“ № 14, при граници: пл. № ***; ул. „***"; ул. „***"; пл. № ***, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 55 кв. м, състояща се от две стаи, салон и антре и пристройка - лятна кухня със застроена площ от 6 кв. м., с пазарна стойност 6 *** лв.;
- недвижим имот: дворно място с площ от 345 кв. м, находящо се в гр. ***, общ. ***, обл. Д., съставляващо УПИ XIII - ** в кв. **, по подробния устройствен план на града, при граници-съседи: УПИ **; УПИ **; ул. „***"; УПИ **, ведно с изградената в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м., с пазарна стойност 20 000 лв.;
- лек автомобил, марка „***", модел „***", per. № *** , дата на първа регистрация 10.09.1999г., рама ***, двигател ***, с пазарна стойност 5 500 лв.;
- лек автомобил, марка „***", модел „***", per. № ***, дата на първа регистрация 30.11.1988г., рама WBAAH910300752854, двигател ***, с пазарна стойност 1 500 лв.
В обосноваване на претенциите си ищецът е изложил твърдения за привличането на ответника А.П.П. като обвиняем и осъждането му за престъпление по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 3, пр. 1-во, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.); образувано производство по чл. 21, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) за установяване на незаконно придобито имущество от ответниците – съпрузи, чийто брак датира от *** г.; придобиване на имуществени права в периода 09.12.2003г. - 09.12.2013г.; значително по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) несъответствие между имущество и нетен доход на ответниците. Конкретно е посочено, че през месец декември 2009г. в гр. Д., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „***“ ЕООД с ЕИК ***, А.П.П. избегнал установяването на данъчни задължения – ДДС, в особено големи размери - общо в размер на 59 978,07 лв. Въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ - Варна уведомление от Окръжна прокуратура - Д. с № 674/2011г. от 27.11.2013г., вх. № УВ - 2503/03.12.2013г. по описа на ТД на КОНПИ - Варна за внесен обвинителен акт № ***г. по следствено дело № ***г., с протокол № ТД04ВА/УВ-**299/09.12.2013г. била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето А.П.П.. Престъплението попадало в приложното поле на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.). Извършената проверка обхващала периода 09.12.2003г. - 09.12.2013г. Твърди се, че през проверявания период ответниците са придобили имущество (движими и недвижими вещи, една част от които налични, друга част трансформирани, трета част възмездно отчуждени), дружествени дялове и парични средства, преминали по банкови сметки, както и, че е налице несъотвествие между нетните доходи на ответниците и придобитото от тях имущество, което несъотвествие е в размер от 364 701,65 лв., т.е. значително по смисъла чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), поради което е взето от КОНПИ решение № 345/28.07.2016г. за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Подробно е описано придобитото и отчуждено имущество, проследено е движението на паричните средства. Анализирани са събраните в хода на проверката данни за приходи на съпрузите и регистрираните от тях търговски дружества и техните източници, за разходите им и стойността на придобитото от тях имущество, като е направен извод за наличие на предпоставките по чл. 22, ал. 1, т. 18, чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, чл. 66, ал. 2 и чл. 72 от ЗОПДНПИ (отм.), обосноваващи отнемането на имущество на обща стойност 33 *** лева (след изменението и отказа от искове).
Ответниците са депозирали отговори на исковата молба, както следва: А.П.П. - рег.№**63/09.03.2017г. и рег.№ 1944/23.03.2017г.; Е.Н.П. - рег.№ 1395/28.02.2017г., с които са оспорили исковете като неоснователни.
Според ответника А.П.П., ЗОПДНПИ (обн., ДВ, бр.38/18.05.2012г., в сила от 19.11.2012г., сега отменен) можел да се прилага спрямо дадено лице, само ако всички предпоставки, обуславящи образуването на производство пред КОНПИ са възникнали при неговото действие. В случай, че наказателното преследване срещу него за престъпление по чл. 255 от НК било отпочнало преди 19.11.2012г., образуването на производство по реда на ЗОПДНПИ (отм.) било недопустимо. Производството по чл. 21 от ЗОПДНПИ (отм.) се образувало в случаите на значително несъответствие в размера по § 1, т. 7 от ДР от с.з. между имуществото на проверяваното лице и нетния му доход за целия период на проверката. Изводите на КОНПИ за наличие на посоченото превишение били необосновани и формирани поради неправилно определяне на цени на придобиване и отчуждаване на МПС и недвижими имоти и включване в имуществото на суми, които са от законни източници и представляват доход по смисъла на закона. Точното приложение на разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на закона изисквало да бъде съобразено полученото от проверяването лице финансиране със средства по договори за заем, сключени през 2006г. с Л.Л.М. за суми от по 9 000 лв. и 10 000 лв., с М.Г.А. за сумата от 10 000 лв. и със С.Г.С. за сумата от 9 000 лв. Сумите по тези договори за заем не били върнати на заемодателите и били използвани за инвестиции при закупуване на МПС и недвижими имоти през 2006г. и 2007г. (по уточнение в първото съдебно заседание). Източник на финансиране съставлявали и средства, ползвани от ответника като подотчетно лице от дружества, на които бил собственик и управител: от “***“ ЕООД през 2006г. - сумата от 24 000 лв. и през 2008г. – сумата от 60 000 лв. и от “****“ ЕООД през 2007г. - сумата от 290 000 лв., през 2008г. – сумата от 100 000 лв. и през 2009г. - сумата от 50 000 лв. По смисъла на разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на закона, внесената от ЕТ “***“ по банков път и с отразено в платежното нареждане основание по сметката на ответника на дата 30.06.2016г. сума в размер на 33 000 лв. съставлявала друг източник на финансиране, т.е. следвало да се третира като доход, а не като имущество с неустановен произход, подлежащо на отнемане. Всички цени, посочени в нотариалните актове за покупка на недвижими имоти били действителните такива, КОНПИ не била навела твърдения и не била посочила основанието, на което не ги счита за такива, поради което не следвало да се прилагат пазарни цени по отношение на придобиванията, а наред с това били съобразявани пазарни оценки на недвижими имоти и МПС, изготвени от лица без да е удостоверена специалната им компетентност с нарочен документ. Икономическият анализ бил изготвен неправилно и установеното с него несъответствие между имущество и нетен доход било невярно, т.е. поради липсата на предпоставките по чл. 21 от ЗОПДНПИ (отм.), исковата претенция следвало да бъде отхвърлена.
Според ответницата Е.Н.П., предпоставките по чл. 21 във връзка с § 1, т. 5 и т. 7 от ДР от ЗОПДНПИ (отм.) не били налице. Изводите на КОНПИ за наличието на превишение между имущество и нетен доход били формирани въз основа на неправилно определени цени на придобиване и отчуждаване на МПС и недвижими имоти, включване в имуществото на суми, които били от законни източници и представлявали доход по смисъла на закона и неправилно определяне на доходите, вкл. източниците на финансиране. Неверни били твърденията, че в началото на проверката ответницата не разполагала с никакви налични средства. През 2002г. била родила първото си дете и до 2004г. получавала майчински. За периода 2006г. - 2008г. получавала майчински за родено второ дете. През цялото време имала подкрепата на родителите си, които ежегодно й предоставяли средства от спестявания и ренти от притежавани земеделски земи: до 2006г. от баща й, когато продал земите си и едно дворно място, парите от които продажби, също й предоставил и до 2014г. от майка й, когато и тя продала земите си. Тези суми били използвани за текущи разходи. Ответниците живеели в едно домакинство с родителите на П. до края на 2006г., те били трудово заети и ги подпомагали в ежедневните разходи (по уточнение в първото съдебно заседание). Неверни били твърденията, че цената, на която били закупени два недвижими имота в гр. ***, не била действителната. Продавачите по договора, сключен с н.а. № 68, том ***, peг. № ***г., акт № ***г., вх. peг. № ***г. на СлВп - ***, били нейни родители, поради което продажбата била изповядана на посочената в нотариалния акт цена, а не на пазарната такава. Имотът и не подлежал на отнемане, тъй като с влязло в сила и вписано на дата 09.03.20**г. постановление бил продаден от ЧСИ, като към този момент ищецът не бил вписал възбрана. Продавачите по договора, сключен с н.а. № 63, том X***I, peг. № 6312, дело № ***г., акт № ***г., вх. peг. № ***г. на СлВп - ***, били близки познати на родителите й, имотът бил занемарен и същите желаели да се разпоредят с него, за да не правят разходи за данъци и ремонт, поради което и го продали на посочената в нотариалния акт цена, а не на някаква друга. Неверни били твърденията, че внасяните в брой суми по банковите й сметки били от незаконен източник. Същите били с произход: получавани заплати, обезщетения от майчинство и давани пари от родителите й. Лихвите върху внесени по сметки средства винаги били със законен произход и не подлежали на отнемане. Икономическият анализ бил изготвен неправилно, поради което и констатациите за несъответствие между имущество и нетен доход били неверни. Счита, че правилното приложение на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) изисква като действителна стойност на имуществото да бъде възприета документално доказаната цена на придобиване – тази по нотариалните актове, респективно пазарните цени на имуществото можело да се прилагат само при наведени от ищеца твърдения на какво основание счита, че цените в документите за собственост не са действителните в отпадналата редакция на чл. 69, ал. 2 от ЗОПДНПИ с изменението от ДВ, бр. 103/2016г. (отм.). За определянето на пазарна цена на недвижими имоти се изисквали специални познания, притежаването на които се удостоверявало с документ за компетентност, какъвто по делото не бил представен.
Обявление по чл. 76, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) за образуване на делото е обнародвано в ДВ бр. 62 на 01.08.2017г. и до приключване на устните състезания трети лица не са предявили самостоятелни права върху претендираното от КОНПИ по делото имущество.
Въпросът за допустимостта на исковото производство е разрешен с влязло в сила определение № 304/20.07.2020г. по ч.гр.д.№ 2227/2018г. по описа на ВКС, съобразно приетото в т. 1 от ТР 1 от 04.06.2020г. по тълк.дело № 1/2018г. на ОСГК на ВКС.
Предявените
по реда на
чл. 74, ал.
1 и 2 от ЗОПДНПИ
(отм.) искове са за отнемане
на имущество, придобито незаконно в периода 09.12.2003г. - 09.12.2013г. от ответниците на основание
чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), тъй като редът и основанието
за отнемане на имуществото се определя не
от момента на извършване на
престъплението (в каквато насока възразява
ответникът), нито от момента
на повдигане на обвинението или влизането в сила на осъдителната
присъда, нито от момента, в който
е било възможно или задължително сезирането на Комисията, а от момента на нейното
надлежно сезиране - 03.12.2013г., при действието на§ 5 и 6 от ПЗР към ЗОПДНПИ (Обн. ДВ, бр. 38/18.05.2012г., в сила от 19.11.2012г., отм. ДВ, бр. 7/19.01.2018г.). Съгласно
момента на предявяване на иска, наведените в исковата молба твърдения по
фактите и отправения до съда петитум, следва да се
приеме, че приложимият закон е ЗОНПИ (в съгласие с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ,
след изм., обн. ДВ, бр. 1 от 2019г.), тъй като
проверката и производството пред Комисията са започнали по ЗОПДНПИ (отм.), но
съдебното производство следва да се осъществи по реда на ЗОНПИ.
По делото е установено, че въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ - Варна уведомление от Окръжна прокуратура - Д. с № 674/2011г. от 27.11.2013г., вх. № УВ - 2503/03.12.2013г. по описа на ТД на КОНПИ - Варна за внесен обвинителен акт № 26/2013г. по следствено дело № ***г. за извършено от А.П.П. престъпление по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 3, пр. 1-во, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, което попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.), респективно чл. 108, т. 18 от ЗОНПИ, с протокол № ТД04ВА/УВ-**299/09.12.2013г. Комисията е образувала проверка по чл. 21 от ЗОПДНПИ (отм.), чийто периодът е 09.12.2003г. - 09.12.2013г., съответен на предвидения 10-годишен период по смисъла на чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ. Установено е, че срещу А.П.П. е постановена и влязла в сила на 05.03.2014г. осъдителна присъда за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК. В хода на проверката е обследвано имущественото състояние (придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи) на проверяваното лице, на съпругата му Е.Н.П. (сключен е граждански брак на ***г., от който двамата ответници имат две деца - син П.А.П. с ЕГН ********** и дъщеря Н. А. П. с ЕГН **********), на регистрирани от А.П.П. еднолични дружества „***” ЕООД, регистрирано на 20.09.2004г., с продадени дружествени дялове на 23.09.2010г.; „***” ЕООД, регистрирано на 28.09.2004г.; „****” ЕООД, регистрирано на 20.06.2007г., с продадени дружествени дялове 23.09.2010г.; „****” ЕООД, регистрирано на 01.10.2007г., с продадени дружествени дялове на 11.10.2010г.; „***” ЕООД, регистрирано на 02.10.2007г. (в несъстоятелност), на дружеството, в което А.П.П. притежава 90% от капитала и е представляващ управител: „З. Х. Д.” ООД, регистрирано на 24.04.2009г. Въз основа на изготвения при проверката доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ, с решение № 345/28.07.2016г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл. 60 ЗОПДНПИ (отм.) е взето и решението за предявяване на настоящите искове. По отношение контролираните от А.П.П. дружества „***“ ЕООД и „***“ ЕООД е установено, че в края на периода притежават придобито в течението му имущество, а налично такова за „***“ ООД не е установено. Според исковата молба, източниците на средства за придобиване на имотите на „***“ ЕООД и „***“ ЕООД не са от вложени средства от незаконен източник или от парични вноски с лични средства на проверяваното лице, а производството по исковете срещу „З. Х. Д.” ООД е прекратено поради отказ от иска.
На отнемане в полза на държавата по реда на ЗОНПИ подлежи незаконно придобитото имущество - за придобиването на което не е установен законен източник. За да се приеме, че дадено имущество е незаконно придобито, следва да се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. "Значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период (§ 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ), дори, когато проверката и производството за отнемане на незаконно придобито имущество са започнали по реда на отменения ЗОПДНПИ (така - решение № 86 от 11.06.2020г. на ВКС по гр. д. № 3930/2019г., IV г.о.).
В имуществото по чл. 141 от ЗОНПИ, съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗОНПИ и очертания от ищеца предмет на делото, се включват: личното имущество на проверяваното лице; имуществото, придобито общо от двамата съпрузи; имуществото на съпруга на проверяваното лице, независимо от избрания от съпрузите режим на имуществени отношения. Имущество, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. Релевантно е кои от постъпилите през изследвания период в патримониума на ответниците имуществени блага са налични в края на този период (те подлежат на отнемане от ответниците, ако се докаже несъответствие); кои имуществени блага са отчуждени по непротивопоставим на държавата начин (те подлежат на отнемане от „приобретателите“, ако се докаже несъответствие); кои имуществени блага са отчуждени по противопоставим на държавата начин и в този случай дали получената равностойност на противопоставимо отчужденото е налична в патримониума на ответниците в края на периода (тя подлежи на отнемане от ответниците, ако се докаже несъответствие). Това е така, защото преминаването на благата през патримониума на ответниците има правно значение само доколкото някои от тях са останали в съответния патримониум в края на изследвания период, тъй като ответниците са се обогатили единствено с това, което притежават в края на изследвания период. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. Когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
Горното е разяснено в мотивите на тълкувателно решение от
18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г., ОСГК на ВКС в
т. 1, с което е прието, че получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства
за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период, не представляват "имущество"
по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, не участват при определяне размера на
несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, съответно паричната
равностойност на тези средства и суми, ако не е установено преобразуването им в
друго имущество, не подлежи на отнемане в полза на държавата. В мотивите на тълкувателния
акт ВКС е посочил, че имуществото,
което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните
активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да
бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика,
обосноваваща отнемането; законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от
него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и
оправдан със законни източници на доходи; преминаването на суми по банкови
сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се
включват в него, независимо от техния размер.
По делото е установено, че в началото на проверявания период ответниците са имали имущество на стойност 10,12 лева, формирано от налични парични средства по банкова сметка *** А.П.П. с IBAN *** – спестовна в лева, открита на 19.01.2011г. и закрита на 13.08.2013г. Тази сума не е налична в края на периода.
В течение на проверявания период ответниците са придобивали недвижими имоти и МПС в режим на бездялова съпружеска общност, доколкото няма данни да са възприели различен режим на имуществени отношения, както и всеки от тях - дружествени дялове) с някои от които са се разпоредили възмездно по противопоставим на държавата начин, без да се твърди паричната равностойност на отчужденото да е налична, а други са налице в техния патримониум в края на периода и затова формират „имущество“. Предвид оспорените от КОНПИ цени на придобиване и отчуждаване на недвижимите имоти и МПС, за определяне пазарната им стойност са привлечени вещи лица. Относно пазарните стойности на недвижимите имоти към релевантните моменти съдът приема за обосновано заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза с вх. 7597/27.11.2017г. (том ХV, л. 3288), която страните не са оспорили и която е отговорила на поставените въпроси след оглед на имотите в гр. ***, и при съобразяване извършени реални сделки в агенции за недвижими имоти и публикувани обяви в местни издания (а не само въз основа проверка в Служба по вписвания). Като неоспорено от ищеца и тъй като след оспорване от ответника повторната съдебна авто-техническа експертиза е определила по-високи (но незначително и без конкретно обосноваване) пазарни цени на придобиване и отчуждаване на МПС, съдът основава решението си на първата авто-техническа експертиза с вх.№ 5939/20.09.2017г. (том ХІV, л. 3141).
През проверявания период ответниците са придобили следното имущество,
което е налично в тяхно притежание и в
края на периода:
- придобит по договор за продажба с нотариален
акт № ***г., вх. рег. № ***г. на СлВп – Г. Т.,
поземлен имот с жилищно предназначение в гр. ***, ул. „***“ № 14, а именно:
дворно място с площ от 540 кв. м, ПИ № ***, включен в УПИ *** – комплексно
жилищно строителство, магазин „***“ и „***“, в кв. 60 по ПУП на гр. ***, ведно
с построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.
м, състояща се от две стаи, салон и антре и пристройка – лятна кухня със
застроена площ от 6 кв. м., за сумата от 6 123 лв. В хода на съдебното
производство е установено, че ½ ид.част от
горепосочения имот е отчуждена на 04.02.20**г. (след края на периода на
проверката на 09.12.2023г. и преди допускане на обезпечение на иска с
определение № 546/02.08.2016г. по ч.гр.д.№
431/2016г. Окръжен съд - Д.) с постановление за възлагане на недвижим имот на
ЧСИ Н. Ж. – рег. № ***, в рег. на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Д.,
вписано в СлВп – Д. под акт № 16, т. ІІ, дв. вх. рег. № ***г. По отношение ½ ид.част от имота производството по настоящото дело е
прекратено поради извършен отказ от иска. Имотът в обем от ½ ид.част е наличен в края на периода и ищецът претендира
отнемането му от ответниците. Пазарната стойност към
датата на придобиване на имота е в размер на 19 200 лв.
- придобит по договор за продажба с нотариален
акт № ***г., вх. рег. № ***г. на СлВп – Г. Т.
поземлен имот с жилищно предназначение и административен адрес: гр. ***, общ. ***,
обл. Д. на ул. „***“ № 11, а именно: дворно място с
площ от 345 кв. м, съставляващо УПИ ХІІІ – ** в кв. 69, по ПУП на града, при
граници - съседи: УПИ **; УПИ ***; ул. „***“; УПИ ***-16, ведно с изградената в
дворното място жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м., за сумата от
3 000 лв. Имотът е наличен в края на периода и отнемането му в полза на
държавата се претендира от ищеца. Пазарната стойност към датата на
придобиването му е в размер на 18 700 лв.
- придобит с договор за покупко
- продажба на МПС от 11.08.2005г. лек автомобил марка „***“, модел „А 8“, рег.
№ ***, дата на първа регистрация 17.09.1996г., рама ***, двигател AAH320200, за
сумата от 500 лв., наличен в края на периода. Пазарната стойност на автомобила
към датата на придобиване е в размер на 19 600 лв. Автомобилът не се претендира
за отнемане в полза на държавата, тъй като, според исковата молба, на основание
чл. 73 от ЗОПДНПИ (отм.) правата на държавата са погасени по давност.
- придобит с договор за покупко
- продажба на МПС от 25.04.2007г. лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег.
№ ***, дата на първа регистрация 10.09.1999г., рама ***, двигател ***, за
сумата 3 500 лв. без ДДС, наличен в края на периода и предявен за отнемане в
полза на държавата. Пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване
е в размер на 12 000 лв.
- придобит с договор за покупко
- продажба на МПС от 10.05.2007г. лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег.
№ ***, дата на първа регистрация 30.11.1988г., рама WBААН910300752854, двигател
***, за сумата от 1 200 лв., наличен в края на периода и предявен за отнемане.
Пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване е в размер на 2 000
лв.
- придобити от А.П.П.
на 23.09.2004г. дружествени дялове в „***“ ЕООД - 70% от капитала на стойност
3500 лв., налични в края на периода, чието отнемане в полза на държавата не се
претендира.
- придобити от А.П.П.
на 10.02.2006г. дружествени дялове в „***“ ЕООД - 50% от капитала на стойност
2500 лв., налични в края на периода, чието отнемане не се претендира.
-
придобити от А.П.П. на 22.04.2009г. дружествени
дялове в „***“ ООД – 90% от капитала на стойност 4500 лв., налични в края на
периода, чието отнемане не се претендира.
- придобити от А.П.П.
на 28.09.2007г. дружествени дялове в „***“ ООД – 70% от капитала на стойност
3500 лв., налични в края на периода, чието отнемане не се претендира.
Дружеството е заличено с решение № 92/**.05.20**г. по т.д.№ ***/2011г., т.е.
след 09.12.2013г.
- придобити от Е.Н.П. на 29.10.2009г.
дружествени дялове в „***“ ООД - 50% от капитала на стойност 2 500 лв.,
налични в края на периода, чието отнемане не се претендира.
Неоспореното от страните заключение на вещо лице по съдебно-икономическа
експертиза с вх.№ 261950/02.11.2022г. е представило два варианта на неговата
стойност - по различни пазарни стойности, определени от вещите лица по приетите
в хода на производството съдебно-автотехническа експертиза
с вх.№ 5939/20.09.2017г. (том ХІV, л. 3141), съдебно-техническа експертиза с вх.№ 6738/23.10.2017г. (том ХІV, л. 3063), и тройна съдебно-техническа експертиза с вх.№
7597/27.11.2017г. (том ХV, л. 3288). По изложени
по-горе съображения, съдът възприема стойностите по съдебно-автотехническа
експертиза с вх.№ 5939/20.09.2017г. и тройна съдебно-техническа експертиза с
вх.№ 7597/27.11.2017г., обосновали първия вариант в икономическа експертиза с
вх.№ 261950/02.11.2022г. По него стойността на имуществото на ответниците към 09.12.2013г. (края на периода) е в размер
на 71 700 лева (в т.ч. 13 000 лева стойност на дружествени дялове;
25 100 лева стойност на недвижими имоти; 33 600 лева стойност на
МПС).
В приетото заключение по допълнителна съдебно-икономическа експертиза с
вх.№ 261221/23.11.2023г. (л. 3718, том 16) стойността на имуществото е
представена като 78 400 лв. (28 300 лв. стойност на недвижими имоти;
16 500 лв. стойност на МПС и 16 500 лв. стойност на дружествени
дялове).
И двете заключения не се възприемат напълно от съда. При изготвянето им
вещото лице е взело предвид пазарната стойност на ½ ид.ч. от дворно
място с площ от 540 кв. м, ПИ № ***, включен в УПИ *** - комплексно жилищно
строителство, магазин „***" и „***", в кв. ** по ПУП на гр. ***, ведно с построените в него жилищна сграда и
пристройка. При първото си заключение вещото лице е отчело
стойността към датата 05.12.2017г. (дата на изготвяне на тройната
съдебно-техническа експертиза) – 6 400 лева (половината от 12 800 лева за ½ от имота), а не към относимата дата на неговото придобиване – 18.05.2007г., към
който момент пазарната стойност на ½ от имота е 9 600 лева, а
стойността на целия имот е 19 200 лева. Исковата претенция на КОНПИ е намалена до цена от 6 400 лв., но тази сума е пазарната
стойност на претендираната за отнемане налична
½ ид.ч. от имота към момента
на изготвяне заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, определяща цената на иска. Ищецът е поддържал твърдението си за различна от придобивната цена пазарна стойност на имота (18 000
лв. – половината от 36 000 лв. по искова молба). Съгласно чл. 148, ал. 1
от ЗОНПИ незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му
стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване, като относно
недвижимите имоти и превозните средства – по тяхната пазарна стойност. Това не
важи само за оценката на имуществото, което Комисията е приела за действителна
цена по извършени сделки, която хипотеза по настоящото дело не е налице.
Следователно при определяне пазарната стойност на този имот меродавна е
посочената от тройната съдебно-техническа експертиза стойност от 19 200
лева, или 9 600 лева за ½ ид.част от
имота. При определяне стойността на имуществото в края на проверявания период от значение е тази на целия имот – 19 200 лева, доколкото
½ ид.част е възложена на трето лице с
постановление на съдебен изпълнител по-късно (на 04.02.20**г.). Така стойността
на двата недвижими имота по тройната съдебно-техническа е 37 900 лв.
(19 200 лв. плюс 18 700 лв.).
Обоснована е приетата от вещото лице в допълнителна съдебно-икономическа
експертиза с вх.№ 261221/23.11.2023г. стойност на притежаваните в края на
периода дружествени дялове – 16 500 лв., а не тази по съдебно-икономическа
експертиза с вх.№ 261950/02.11.2022г. – 13 000 лв. Касае се за разлика, формирана от стойността на дружествените дялове
в „***“ ООД, придобити от А.П.П. на 28.09.2007г. – 70% от капитала на стойност
3500 лева, тъй като дружеството е заличено с решение № 92/**.05.20**г. по т.д.№
***/2011г. При определяне имуществото към края на периода обаче (09.12.2013г.)
тези дялове следва да се вземат предвид, защото са налични. Следователно общата
стойност на дружествените дялове възлиза на 16 500 лв.
Или, стойността на установеното налично имущество в края на периода на
проверката, определена по правилото на чл. 148, ал. 1 от ЗОНПИ, е 88 000 лв. (33 600 лв.
стойност на трите МПС; 16 500 лв. стойност на дружествени дялове в петте
търговски дружества; 37 900 лв.
стойност на двата недвижими имота).
При тълкуването на закона в мотивите на тълкувателно решение от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г., ОСГК на ВКС е прието, че стoйнocттa на т. нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период и, че едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. От така възприетото от ВКС разбиране на понятието "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ следва, че евентуален "нетен доход" (с дефиниция в § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ) в отрицателен размер, не съставлява "имущество" и не следва да се "прибавя" към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е "имущество" по смисъла на ЗОНПИ. При отчитане на съдържащото се правило в разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, за да бъде даден отговор на въпроса дали има или няма несъответствие, следва да бъде осъществена съпоставка между имуществото на проверяваното лице и свързаните с него лица по смисъла на чл. 142, ал. 2 от ЗОНПИ, да бъде отчетен чистия доход на същите, който анализ да бъде осъществен при съблюдаване на смисъла на понятията имущество и нетен доход, съобразно легалните дефиниции, които законът дава. Съобразно гореизложеното обаче първо подлежи на установяване дали е налице превишение на имуществото в края на период на проверка, в сравнение с началото, като се прецени стойността на придобитото в рамките на проверявания период имущество, което е все още налично (в притежание на ответниците) в края на проверявания период или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, а при трансформация – стойността на наличното трансформирано имущество, а при противопоставимо на държавата отчуждаване – наличната негова парична равностойност. Следователно като имущество, придобито от ответниците през проверявания период, следва да бъде съобразено само онова, което е налично в края на периода и то е на обща стойност под 150 000 лв., при което извод за наличие на "значително несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПНПИ не може да бъде направен. Щом в началото на периода на проверка имуществото на ответниците възлиза на 10,12 лв. (налични по банкова сметка), а в края на периода те притежават имущество на стойност 88 000 лв. (по пазарни цени на придобиване), не се установява релевантното превишение с над 150 000 лв., което имуществено превишение да обоснове изследване на причините за несъответствие в него с оглед съпоставка на същото с нетния доход на ответниците през проверявания период и установяване дали има или няма значително несъответствие. След уеднаквяване на съдебната практика с тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС, нетният доход с легална дефиниция по § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. – оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Именно предвид установената стойност на имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, която е по-малка от 150 000 лв., решаващ извод за наличие на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ не може да бъде направен. Не е в съответствие с трите дефинитивни разпоредби на § 1, т. 3, т. 4 и т. 8 от ДР на ЗОНПИ към имуществото на ответниците да се добавят техни разходи, превишаващи брутните им приходи, защото стойността на т. нар. „значително несъответствие“ означава превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Следователно, в случаи като настоящия, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. В този смисъл – решение 50130/03.01.2024г. по гр.д.№ 5134/2021 по описа на ВКС, ІV г.о.; определение № 4150/18.12.2023г. по гр.д.№ 2252/2023г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 170/11.10.2023г. по в.гр.д.№ 276/2023г., решение № 200/27.11.2023г. по в.гр.д.№ 389/2023г., решение № 212/15.12.2023г. по в.гр.д.№ 432/2023г. – трите по описа на ВнАС.
Отделно от изложеното, анализът на събраните по делото доказателства относно доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците, техните разходи (обичайни и извънредни), имуществото и съпоставянето им също обосновава неоснователност на исковете.
Само по-горе посочените налични в патримониума на ответниците в края на проверката блага на стойност 88 000 лв. съставляват притежавано от тях имущество. Няма твърдения ответниците и свързаните с тях лица да притежават друго имущество по смисъла на даденото с тълкувателно решение от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г., ОСГК на ВКС разрешение, което да е придобито през проверявания период и да е налично в неговия край. За придобитите и отчуждени в периода имущества в исковата молба ищецът е твърдял, че съставляват налично за ответниците имущество, а в хода на производството при извършения частичен отказ от иска е въвел твърдението, че придобивните им стойности съставляват за ответниците разходи. Не са само разходи по смисъла на § 1, т. 8 и т. 9 от ДР на ЗОНПИ пазарните стойности на придобитото и отчуждено в периода имущество, защото при този начин на извършване на анализа не се отчита факта на тяхното отчуждаване и постъпване в патримониума на лицата на средства. Затова не е обоснован подходът на ищеца при формулиране задачите на вещото лице по последно приетата по делото допълнителна съдебно-икономическа експертиза с вх.№ 261221/23.11.2023г. Така поставените от ищеца задачи, при които пазарните стойности на придобитото и отчуждено в проверявания период имущество се включват в анализа като извънредни разходи, но без отчитане на пазарните им стойности при тяхното отчуждаване, съставлява по нов начин извършен анализ, аналогичен на този, при който отчужденото имущество се счита като налично, а това е в противоречие на постановеното тълкувателно решение от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г., ОСГК на ВКС. Нещо повече, в исковата молба ищецът е твърдял, че придобитите и отчуждени в проверявания период МПС, недвижими имоти и дружествени дялове съставляват имущество на ответниците. Едва в хода на производството, при предприетото изменение и отказ от исковете, ищецът е извършил нов анализ и в съдебно заседание е въвел твърдение, че придобивните стойности на придобитото и отчуждено имущество вече не съставляват „имущество“ по смисъла на закона, а са извънредни разходи за ответниците, с които да се намали размера на приходите, доходите и източниците на финансиране, т.е. да участват при определяне нетния доход на лицата, а не като част от имуществото. В исковата молба ищецът ясно е посочил своите съображения и доводи относно обстоятелствата, от значение за разглеждания правен спор. Касае се за различни от заявените обстоятелства относно формирането на несъответствие при имуществото на ответниците, включително с посочване при извънредните разходи на суми за придобиване на имущество, което впоследствие е отчуждено, при което обаче се променя по недопустим начин предмета на спора. Следва при тези обстоятелства да се отбележи, че разходи за придобиване на имущество, което впоследствие е отчуждено, следва да се отчитат не като глобална сума, а с оглед резултата след отчуждаването – дали е реализиран приход (ако стойността при отчуждаването е по-висока от придобивната стойност) или загуба (когато стойността при отчуждаването е по-ниска от придобивната стойност). В този смисъл - решение 205 от 04.12.2023г. по в.гр.дело № 370/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Относно
доходите, приходите и източниците за финансиране на ответниците
по смисъла на § 1, т. 2 от ЗОНПИ по делото се установява следното:
Според неоспореното по делото
заключение по допълнителна съдебно-икономическа експертиза вх. №
261221/23.11.2023г. (по т. 1, идентично на т. 1 – 6 от първото заключение вх. № 505/22.01.2018г., колона 7 от
приложение 1-4), доходите, приходите и
източниците на финансира за периода от 09.12.2003г. до 09.12.2013г. са в размер на 147 859,24 лв.,в т.ч.: 2 856 лв.
доход на А.П. по ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) с вх.№ 08065437/17.04.2006г.;
осигурителен доход в размер на 77 200 лв.; усвоени кредити в размер на 25
000,00 лв. и от продажба на дружествени дялове в размер на 15 000 лв.
(представени и по години в таблица 1 от заключението). Този размер на доходите
на ответниците през проверявания период е приет от
ищеца с неоспорване на заключението на вещото лице с вх. № 261221/23.11.2023г.
и в писмените бележки по делото. Сумата от 147 859,24 лв. обаче следва да
бъде намалена със сумата от 15 000 лева – доход от продажба на дружествени
дялове. Касае се за придобити през 2004г. и 2007г. (в хода на проверявания
период) дялове в три търговски дружества (не притежавани от преди периода),
които са отчуждени от ответниците в течение на
периода и подлежат на анализиране отделно (по-долу) при съобразяване и на
направените разходи за тяхното придобиване. Така доходите на ответниците, формирани от доход на А.П. по ГДД по чл. 41 от
ЗОДФЛ (отм.); осигурителен доход в размер на 77 200 лв. и усвоени кредити в
размер на 25 000,00 лв., възлизат на 132 859,24
лв.
Към тази сума следва да се прибави и полученият и невърнат
в периода заем в размер на 9 000 лв. Ответникът е представил четири договора за заем, сключени през 2006г. и
разписки към тях (л. 2879 – 2886, том 13): на 06.10.2006г. и на 23.02.2006г. с Л.Л.М. за суми от по 9 000 лв. и 10 000 лв. със срок за
връщане съответно 06.10.2016г. и 23.02.2016г.; на **.05.2006г. с М.Г.А. за
сумата от 10 000 лв. със срок за връщане до **.05.2016г. и на 07.02.2006г. със С.Г.С.
за сумата от 9 000 лв. и срок за връщане до 07.02.2016г. Според ответника,
сумите по тези договори за заем не били върнати на заемодателите и били
използвани за инвестиции при закупуване на МПС и недвижими имоти през 2006г. и
2007г. Договорите и разписките към тях са оспорени от ищеца в първото съдебно
заседание относно верността на датата на съставянето им и верността на
документираното предаване на сумите. За доказване на оспорените обстоятелства
до разпит са допуснати сочените за заемодатели по договорите - Л.Л.М., М.Г.А. и С.Г.С.. По делото е разпитан само С.С. (л. 3530, том 15), който потвърждава даването на сумата
в заем, съставянето на документи при сключването на договора и уговорения срок
за връщане от 10 години, който не бил спазен – сумата била върната през 2020г.
Верността на датата на другите три договора и разписки, действителното
съдържание на постигнатото от страните съгласие и верността на удостовереното с
разписките предаване на заемните суми (частен диспозитивен
– за договора и частен свидетелстващ – за разписката, документ), оспорени от
ищеца, не са доказани от ответника, чиято е доказателствената тежест.
Следователно по представените четири договора за заем доказано е получаването
на сумата от 9 000 лв. на дата 07.02.2006г. от С.Г.С. и невръщането й до
края на проверявания период. Тази сума следва да се отчете като източник на
финансиране към сумата от 132 859,24 лв., а сборът възлиза на 141 859,24 лв.
Въз основа
заключението на вещото лице по съдебно-икономическа експертиза №
6749/23.10.2017г. (л. 3043, том 14) се установява, че не е доказано
възражението на ответника за получени от него суми от “***“ ЕООД през 2006г. - сумата от 24 000 лв. и през
2008г. – сумата от 60 000 лв. и от “****“ ЕООД през 2007г. - сумата от 290 000
лв., през 2008г. – сумата от 100 000 лв. и през 2009г. - сумата от 50 000 лв. –
касае се за получени служебни аванси, без в дружествата да са осчетоводени
вземания от подотчетното лице, т.е. получените от ответника суми са отчетени
във връзка с дейността на търговеца. От това заключение се установява също, че
на 30.06.2006г. по сметка на А.П. в ЦКБ е постъпила сума в размер на
33 000 лв. с вносител ЕТ „***“ и изписано основание „10%споразум.Финанс Консултинг 2002 ЕАД“.
Сумата е отразена в заключението на вещото лице по допълнителната
съдебно-икономическа експертиза с вх. № 261221/23.11.2023г. частично до размера
от 25 045,67 лв. (надвишаващ разходите за издръжка по НСИ) като извънреден
разход (колона 15 в приложения 1-4). Няма данни по делото за какво е била
предназначена и използвана тази сума, тя не е налична в края на периода.
Получените суми от трети лица не могат да
представляват разход, те съставляват източник на финансиране, доколкото не
формират насрещно задължение (няма доказателства за противното). Няма данни по
делото постъпилата по сметката на проверяваното лице сума от 33 000 лв. да
е от незаконен източник и щом това е така, тя следва да се приеме за друг вид
доход. Следователно към сумата от 141 859,24 лв. следва да се
добавят 33 000 лв., при което се формира сбор от 174 859,24 лв.
Горното не е относимо към постъпилите по сметка на ответника в ЦКБ суми
общо в размер на 19 760 лв. с вносител Т. В. Г., доколкото сумите са само
преминали през сметката на ответника и тяхното разходване е установено по
основание от заключението по съдебно-икономическата експертиза с вх. №
505/20.01.2018г. (т. 16, таблица 12).
Недоказани от
събраните по делото доказателства са другите източници на финансиране на ответници от дарени им суми от родителите на ответницата от
ренти и от продадени имоти, доколкото преки писмени доказателства не са
представени, а показанията на свидетелката Г.Г.Щ. не
са конкретни (споменава се за дадени суми от една трета от получено, но за
размера на полученото липсват ясни данни).
Относно
извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и
членовете на семейството му по смисъла на § 1, т. 8, т. 9 и т. 19 от ДР
на ЗОНПИ по делото се установява следното:
Неоспорените заключения на вещото лице по допълнителна съдебно-икономическа експертиза вх. № 261221/23.11.2023г. (по т. 2, идентично на т. 7 от първото заключение вх. № 505/22.01.2018г.), установява обичайни разходи за издръжка на лицето и на членовете на семейството му (за три лица до 14.09.2006г. и за четири лица от **.09.2006г.) съобразно данните на НСИ в размер на 111 423 лв. за целия проверяван период и по години в таблица 2. Относно доходите на родителите на ответницата (във връзка с твърдението, че те са подпомагали семейството до 2006г. в осигуряване средства за издръжка) по делото са събрани само: ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010г. (л. 2953, том 13), подадена от Г. Щ. (неотносима, доколкото не касае периода, за който подпомагане се твърди). Няма по делото доказателства за доходите на родителите на ответницата, за да се приеме за вярно съобщеното от нея в показанията й, че пълната издръжка на семейството на ответниците до 2006г. вкл., когато закупили друго жилище и се отделили, е била поемана от тях.
Също от неоспорените заключения на вещото лице по съдебно-икономическата и допълнителната такава експертиза (с вх. № 261221/23.11.2023г. по т. 3, 4 и 5, идентично на т. 8, 9 и т. 18 от първото заключение вх. № 505/22.01.2018г.), се установяват неоспорени от ответниците извънредни разходи от общо 53 880,73 лв.: - 23,96 лв. за задгранични пътувания на ответника; - 6 878,36 лв. платени в периода 12.2008г. – 06.2009г. лизингови вноски (по договор за финансов лизинг от 18.12.2008г. за лек автомобил марка „**“, модел „**“, рег. № ***, дата на първа регистрация 23.12.2008г., рама VF1BR1A0H40731772, двигател **, прекратен поради спиране на плащанията след 06.2009г. с изземване на автомобила); - 46 978,41 лв. погасителни вноски по усвоени кредити.
Сумата на разходите (обичайни и извънредни) за целия период е 165 303,73 лв. (111 423 лв., 23,96 лв., 6878,36 лв., 46 978,41 лв.).
През проверявания период ответниците са
придобили имущество, което в
края на периода не е в техния патримониум, без да
се твърди от ищеца, че отчуждаването му е непротивопоставимо
на държавата, с пазарни стойности към датата на придобиване и отчуждаване,
както следва:
- по договор за продажба на недвижим имот с
нотариален акт от 08.02.2007г. (акт № ***, дело № ***г. на СлВп
– Д.), общо за сумата 5 205 лв., пет поземлени имота – ниви: нива с площ от
3,408 декара, имот № ***, с. ***, община Д.ка; нива с
площ от 8,000 декара, имот № ***, с. ***, община Д.ка;
нива с площ от 42,*** декара, имот № ***, с. ***, община Д.ка;
нива с площ от 25,000 декара, имот № ***, с. ***, община Д.ка;
нива с площ от 25,292 декара, имот № ***, с. ***. Пазарната стойност към датата
на придобиване е 44 697 лв., а към момента на отчуждаване с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № ***г. – 51 337 лв. За част от сумата,
получена при отчуждаване на имотите, се твърди от ищеца преобразуване чрез
влагане в закупуването на МПС - л.а. „***“, модел „***“, рег. № *** - 20 000
лв.
- по договор за продажба с нотариален акт от
09.02.2007г. (акт № *** г. на СлВп – Д.) - недвижим имот: апартамент № 23, находящ се в гр. Д., ж. к. „***, представляващ
самостоятелен обект в сграда № ***, със застроена площ от 65,28 кв. м., ведно с
избено помещение № 12 с полезна площ от 3,44 кв. м, ведно с 0,882 % идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на стоеж върху
поземлен имот № ***, за сумата от 10 000 лв. С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 28.03.2008г. (акт № ***г. на СлВп – Д.), ответниците са
отчуждили имота срещу сумата от 10 400 лева. Пазарната стойност към момента на придобиване
е 35 900 лв., а на отчуждаване – 43 500 лв.
- полуремарке марка „***“,
рег. № ***, рама 1980, дата на първа регистрация 02.09.1987г., придобито с
договор за покупко - продажба на МПС от 27.01.2005г.
с пазарна стойност към този момент от 1 700 лв. и влекач марка „***“, модел „***“,
рег. № ***, № на рама ***, № на двигател ***, дата на първа регистрация 25.09.1991г.,
придобит с договор за покупко - продажба на МПС от
27.01.2005г. с пазарна стойност към този момент 8 400 лв. Общата стойност, за
която са закупени полуремаркето и влекачът на
27.01.2005г., е 700 лв. Продадени са на 29.06.2006г. на „***” ЕООД, собственост
на А.П.П., общо за сумата от 1 000 лв., на която и са
заприходени в баланса на дружеството. Правата на
държавата са погасени по давност.
- лек автомобил марка „***“, модел „C 180“, рег.
№ ***, дата на първа регистрация 11.11.1993г., рама ***,
двигател 11192010022891E98, придобит с договор за покупко
- продажба на МПС от 01.04.2005г. за сумата от 3 521 лв. и отчужден на
19.04.2005г. Пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване и
отчуждаване е в размер на 7 800 лв. Правата на държавата са погасени по
давност.
- лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. №
***, дата на първа регистрация 24.05.1993г., рама WDB1401341A141237, двигател ***,
придобит с договор за покупко - продажба на МПС от **.04.2005г.
за сумата от 600 лв. и отчужден на 10.02.2006г. Пазарната стойност на
автомобила към датата на придобиване е в размер на 13 200 лв., а на отчуждаване
е в размер на 11 800 лв. След
проследено от ищеца преобразуване на имущество на основание чл. 70 от ЗОПДНПИ
(отм.) се твърди, че сумата от продажбата на лекия автомобил на 10.02.2006г. е
частично преобразувана в друго имущество, а именно придобитите на 13.03.2006г.
от проверяваното лице на 250 дружествени дяла в „***” ООД с парична
равностойност 2 500 лв.
- лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. №
***, дата на първа регистрация **.03.2000г., рама WDB2200261A104334, двигател ***,
придобит с договор за покупко - продажба на МПС от
13.03.2007г. за сумата от 1 000 лв. и
отчужден на 24.04.2007г. Пазарната му стойност към датата на придобиване
е 36 800 лв., а към отчуждаване – 35 900 лв. Според исковата молба, част от
сумата, получена от продажбата на земеделските имоти с нотариален акт за покупко-продажба № ***г. е вложена за закупуването на този
автомобил – 20 000 лв., а същата сума, представляваща пазарната стойност на
автомобила към датата на отчуждаването му, е частично преобразувана в друго
имущество, а именно в придобиването на МПС
марка „***“, модел „***“, рег. № ***ТХ и МПС марка „***“, модел „***“,
рег. № ***, с обща парична равностойност в размер на 16 000 лв. (налично в края
на периода).
- лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. №
***, дата на първа регистрация 29.02.2000г., рама WDB2200281A160667, двигател *********,
придобит с договор за покупко - продажба на МПС от
27.06.2007г. за сумата от 10 000 лв. и отчужден на 31.07.2007г. Пазарната
стойност на автомобила към датата на придобиване е 46 000 лв., а на отчуждаване
– 44 800 лв. Според ищеца, пазарната стойност на автомобила към датата на
отчуждаването му е частично преобразувана в друго имущество, а именно в
придобиването на дружествени дялове в „****” ЕООД и „***” ЕООД, с обща парична
равностойност в размер на 7 000 лв.
- лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. №
***, дата на първа регистрация 21.08.1995г., рама ***, двигател X14XE20403224,
придобит с договор за покупко - продажба на МПС от
29.12.2006г. за сумата от 200 лв. от Е.П. и отчужден на 14.03.2007г. Пазарната
стойност на автомобила към датата на придобиване е 4 300 лв., а на отчуждаване
4 200 лв.
- лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. №***,
дата на първа регистрация 22.10.2003г., рама ***, двигател ***, придобит с
договор за покупко - продажба на МПС от 29.11.2007г.
за сумата от 500 лв. от Е.П. и отчужден на 11.12.2007г. Пазарната стойност на
автомобила към датата на придобиване и отчуждаване е в размер на 29 500 лв.
- дялове в „***” ЕООД, придобити от А.П.П. на **.09.2004г. – 70% от капитала на стойност 3500 лв.,
отчуждени на 23.09.2010г. за сумата от 5 000 лв.
- дялове в „****“ ЕООД, придобити от А.П.П. на 08.06.2007г. – 70% от капитала на стойност 3500 лв.,
отчуждени на 23.09.2010г. за сумата от 5 000 лв.
- дялове в „****“ ЕООД, придобити от А.П.П. на 28.09.2007г. – 70% от капитала на стойност 3500 лв.,
отчуждени на 11.10.2010г. за сумата от 5 000 лв.
Общата пазарна стойност на придобитото от ответниците и отчуждено от тях в проверявания период
имущество възлиза:
- към датата на придобиване на 238 797 лв.
(80 597 лв. за недвижими имоти /обобщени в колона 3 на таблица 4 на
заключението по допълнителна съдебно - икономическа експертиза с вх. № 261221/23.11.2023г., но без ред 7 за сума от
9 600 лв., доколкото целият имот в гр. *** е наличен в края на проверката,
а ½ ид.ч. е отчуждена по-късно през 20**г. и
тази сума е включена в стойността на наличното в края на периода имущество/;
147 700 лв. за МПС /ред 13, колона 3 от таблица 6 на същото заключение/;
10 500 лв. за дружествени дялове /т. 8 от същото заключение/)
- към датата на отчуждаване на 244837 лв. (94837
лв. за недвижимите имоти – по стойности от тройната
съдебно-техническа експертиза с вх. 7597/27.11.2017г.; 135 000 лв. за МПС – по стойности от авто-техническа експертиза с вх.№ 5939/20.09.2017г.; 15 000 лв. за дружествени дялове – по стойности от
съдебно-икономическите експертизи).
Съпоставката на двете общи стойности показва положителен резултат от 6 040 лв. По отношение на придобитите и в последствие отчуждени имоти, МПС и дялове в търговски дружества през проверявания период, следва да се
приеме, че сделките, извършвани с тези имущества представляват за ответниците съответно
разходи (при придобиването им) и доходи (при отчуждаването им). Анализът на разходите на ответниците за придобиването
на благата и доходите на ответниците при отчуждаване на същите показва, че общият разход е в размер на 238 797
лв., а общият доход е в размер на 244837 лв., или балансът е в размер на 6 040 лв. - приходи. Тази сума следва да се прибави към установените до тук доходи,
приходи и източници на финансиране от 174 859,24 лв. и така съдът приема, че общата им сума възлиза на 180 899,24 лв. Общият
положителен баланс от 6 040 лв.
не дава основание за увеличаване размера на разходите на ответниците с придобивните
стойности на отчужденото от тях имущество.
Така, доходите, приходите или източниците на финансиране (180 899,24 лв.), намалени с
размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и
членовете на семейството му (165 303,73
лв.) формират положителен нетен доход на ответниците
за целия период от 15 595,51 лв.
Съпоставката между нетния доход от 15 595,51 лв. и стойността на
притежаваното в края на проверката имущество от 88 000 лева показва
несъответствие в размер на 72 704,49 лв. То не е значително, защото не надвишава
установения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ праг от 150 000 лв. и обосновава неоснователност
на исковете.
Дори при отчитане на само признатите от ищеца доходи на ответниците в размер 132 859,24 лева (147 859,24 лв. минус 15 000 лв., отразени от експертизите като доход от продажба на дружествени дялове, но неналични в началото на периода), без прибавяне на получената сума в заем от 9 000 лв., на превода от трето лице в размер на 33 000 лв. и на положителния баланс от придобитото и отчуждено в периода имущество от 6 040 лв., и при съобразяване разходите на ответниците в размер на 165 303,73 лв. (без разходите за придобито и отчуждено имущество и преминалите суми от трети лица, тъй като не са имущество, но и не участват при определяне на несъответствието, т.е. нито като доходи, нито като разходи), се достига до нетен доход в отрицателен размер -33 444,49 лв. И по този начин определено, несъответствието (отрицателен нетен доход -33444,49 лв. – имущество 88 000 лв. = -121 444,49 лв.) не надвишава 150 000 лв.
По всички изложени съображения исковете следва да бъдат отхвърлени.
При този резултат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, КОНПИ следва да заплати на ответника А.П.П. разноски за възнаграждение за вещи лица в размер на 118,52 лева от общо направените такива в размер на 1200 лева. Сумата от 900 лева е внесена на 10.11.2017г., когато исковете са били предявени с цена от 342 406,06 лева, а сумата от 300 лева е внесена на 19.05.2022г., когато исковете са били с цена 326 073,73 лева. В полза на ответника се следва част от разноските, съразмерна на отхвърлената част от иска, но при съобразяване на цената му към датата на направата на разноските. Частта от разноските, съответна на прекратената част от исковете поради отказ, е следвало да бъде претендирана и присъдена с определенията за частично прекратяване на производството, защото всеки акт, приключващ делото, трябва да съдържа произнасяне по поисканите разноски (така чл. 81 от ГПК), а ако е непълен, страната е имала възможност да поиска допълването му по реда на чл. 248 от ГПК. Сега се присъжда съответната част от разноските, съобразно отхвърлената част от исковете и при съобразяване цената им към датата на направата на всяка разноска.
На основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ Комисията следва да заплати следващата се държавна такса за образуване на делото, която съобразно цената на разгледания иск - 33 400 лева, е в размер на 1 336 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисия за отнемане на
незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ ****, гр. София, пл. "Света
Неделя" № 6, с адрес за призоваване гр. Варна, ул.”Алеко Константинов” №
17, ет. 1, срещу А.П.П., ЕГН **********,***5 и Е.Н.П., ЕГН **********,***, искове
по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно
придобито имущество на стойност 33 400 лева, на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 от ЗОНПИ, съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ,
предявен при действието на ЗОПДНПИ (отм.) на основание чл. 74 вр. чл. 62 вр. чл. 63, ал. 2, т.
2 от ЗОПДНПИ (отм.), а именно:
-
½ ид.ч.
от недвижим имот: дворно място с площ от 540 кв.м., ПИ № ***, включен в УПИ ***
- комплексно жилищно строителство, магазин „***" и „***", в кв. 60 по
ПУП на гр. ***, общ. ***, обл. Д., ул. „***“ № **, при граници: пл. № ***; ул. „***"; ул. „***"; пл. № ***,
ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 55
кв.м., състояща се от две стаи, салон и антре и пристройка - лятна кухня със
застроена площ от 6 кв.м.;
- недвижим имот: дворно място с площ от 345
кв. м, находящо се в гр. ***, общ. ***, обл. Д., съставляващо УПИ XIII - ** в кв. *, по подробния устройствен план на града, при граници-съседи: УПИ **; УПИ **;
ул. „***"; УПИ **, ведно с изградената в дворното място жилищна сграда със
застроена площ от 65 кв. м.;
- лек автомобил, марка „***", модел „***",
peг. № ***, дата на първа регистрация 10.09.1999г.,
рама ***, двигател ***;
- лек автомобил, марка
„***", модел „***", peг. № ***, дата на
първа регистрация 30.11.1988г., рама WBAAH910300752854, двигател ***.
ОСЪЖДА Комисия за
отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ ****, гр. София, пл.
"Света Неделя" № 6, с адрес за призоваване гр. Варна, ул.”Алеко
Константинов” № 17, ет. 1, да плати на А.П.П., ЕГН **********,***5, сумата от 118,52 лева,
съставляваща разноски по делото, съответно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Комисия за
отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ ****, гр. София, пл.
"Света Неделя" № 6, с адрес за призоваване гр. Варна, ул.”Алеко
Константинов” № 17, ет. 1, да плати на Държавата, в полза
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Д. сумата от 1 336 лева,
представляваща дължима държавна такса за образуване на делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Д.: _____________