Определение по дело №3703/2016 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 2344
Дата: 6 август 2019 г.
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20165220103703
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Пазарджик, 06.08.2019 год.

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Чардаков

                                                

Като разгледа гр. дело №3703/2016 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по реда на чл.403, ал.2 ГПК.

Образувано е по молба на ищеца П.С.Л. за освобождаване на предоставената от него пред съда гаранция по чл.391, ал.1, т.2 ГПК в размер на 1315лв.

          В срока по чл.402, ал.3 ГПК ответникът Л.К.В.-Ш. е подал възражение срещу освобождаването на гаранцията над размера от 683,09лв. – присъдени в нейна полза съдебни разноски.

          Съдът, като съобрази молбата и обстоятелствата по делото прие следното:          

С определение №2710 от 11.11.2016г. съдът при условията на чл.391, ал.1, т.2 ГПК е допуснал обезпечение на предявения от ищеца установителен иск по чл.422 ГПК, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на ответника.  Обезпечението е допуснато при гаранция в размер на 1315лв., която е внесена от ищеца и е издадена обезпечителна заповед. Исковото производство е приключило с влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен, а ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 683,09лв.

Към момента обезпечението не е отменено и все още действа възбраната върху недвижимия имот на ответника.

При тези обстоятелства молбата е неоснователна.

Целта на гаранцията по чл.391, ал.1, т.2 ГПК е да обезпечи поправянето на евентуалните вреди за ответника от неоправданото обезпечаване на иска. Логическото и систематическото тълкуване на разпоредбите на чл.402 и чл.403, ал.2 ГПК налага извод, че представената от ищеца гаранция за допускане на поисканото от него обезпечение може да се върне, едва след като обезпечението бъде отменено при условията на чл.402, ал.2 ГПК и ако ответникът не е предявил претенции по чл.403, ал.1 ГПК за обезщетяване на вредите от обезпечението. В случая първата предпоставка не е налице,тъй като обезпечението не е отменено и от неговото действие ответникът може да търпи вреди в бъдеще, респ. може да предяви иск за тяхното обезщетяване. Затова докато действа обезпечението, гаранцията не следва да се връща.    

          По изложените съображения съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА ищеца П.С.Л. за освобождавате на представената от него гаранция по чл.391, ал.1, т.2 ГПК в размер на 1315лв. във връзка с обезпечението, допуснато с определение №2710 от 11.11.2016г.  по гр.д. №3703/2016г. на РС - Пазарджик.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС - Пазарджик в едноседмичен от съобщаването му на страните.    

 

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: