Р Е Ш Е Н И Е
Номер 940 Година 16.03.2019
Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански състав На двадесет
и четвърти февруари две хиляди и двадесета
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
4343 по описа за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ….със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петьр
Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Н… С…
и М… Д…, чр…. М…С…, с
която се иска от съда да признае за установено, че М.Н.А. ЕГН **********,***, й дължи сумите:479,09 лева представляваща главница по договор
за кредит; 89,60 лева, представляващи
договорна лихва: за периода от 26.01.2017 г. до 22.02.2018 г.; 23,74 лева, представляващи такса
за оценка на досие: за периода от 26.01.2017 г. до 22.02.2018 г.; 121,56 лева за периода от 26.01.2017 г. до 22.02.2018 г., представляващи такса
услуга „К.. у д.." за предоставяне на кредита 8 брой по местоживеене на
Кредитополучателя; 281,13 лева, представляващи такса
услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на Кредитополучателя за периода от 26.01.2017 г. до 22.02.2018 г.; 51,64 лева, представляващи обезщетение за забава: за периода от 27.01.2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и разноските направени в хода на настоящото производство, както
и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
С исковата си молба ищецът твърди, че
на … е сключен Договор за цесия
между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК…и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ……./с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България" ООД/, по силата на който
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № ……, сключен между „Провидент Файненшъл
България" ООД и М.Н.А. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт"
АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На …. било подписано
Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата ….
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от … сключен
между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, по силата на
което „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило в полза на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит № ….. сключен между „Провидент Файненшъл
България" ООД и М.Н.А. ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е
уведомен по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от
страна на „Файненшъл България" ЕООД и съответно от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД по втората цесия с Уведомителни писма, изпратени с известия
за доставяне.
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД била
упълномощена, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. да изпраща уведомления за
извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законният представител на „Изи
Асет Мениджмънт" АД. Твърди, че в изпълнение на изискванията на закона и
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответника е уведомен за извършената цесия, като е изпратено
Уведомително писмо с Изх.№ ……………..от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на
вземания на основание Допълнително споразумение от … към Рамков договор за продажба на вземания от ….Също така е изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№ …….от страна
на „Файненшъл България" ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България" ООД/ чрез „Агенция за събиране на вземания" ООД, в
качеството на преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт" АД /пълномощник на
„Файненшъл България" ЕООД/, за извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл България" ЕООД и
„Изи Асет Мениджмънт" АД. Двете писма били изпратени едновременно до
длъжника. Видно от известие за доставяне с баркод ….писмото било получено на
… от с…. на ответницата,
която се е съгласила да й го предаде.
Твърди, че към настоящата искова молба представя и
моли съда, да приеме копие от Уведомление с Изх. № ….., и копие от
уведомление с изх. № ….., които да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към
нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за
станалите продажби на вземания. Позовава се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по
иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва
да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. От друга
страна счита, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението.
В случай, че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не
е погасено, моли съда, да приемете, че получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с
цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение
№ 987/18.07.2011 г. на ВИС по гр.дело 867/201U., IV г.о. и Решение №173/'15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/2013г., ТК.
Твърди, че на ….. М.Н.А. в
качеството на Кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен
кредит № …. с „Провидент Файненшъл България"
ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание Договорните разпоредби, конто са неразделна част от договора за
потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е
удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен
европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на
„Провидент Файненшъл България" ООД му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността
на всички разходи по кредита, с конто Кредитополучателят се е съгласил с факта
на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване,
разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговота свободна воля.
При условията на Договора за потребителски кредит,
Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски
кредит за лични нужди в размер на 500,00 лева, като
сумата била предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 98,63 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е
в размер на 598,63 лв., конто се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 9,98 лв. Първата погасителна вноска е платима
на 05.01.2017 г., а последната погасителна вноска е с
падеж: 22.02.2018 г.
Твърди, че с подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитно досие, която е в размер на 25,00 лв. Съгласно
клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при
подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде
включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя.
Така, таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,42 лв., конто са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредитодателят се е задължил да предоставя на
Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора
услуга „Кредит у дома". Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит
у дома" е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу такса.
При тази услуга кредиты се предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото
местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на
Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят
удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е
равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит
у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при
подписването на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита
за улеснение на Кредитиполучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у
дома", която е дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на
Кредитополучателя е в размер на 127,95 лв. и е
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 2,13 лв., конто са платими на падежните дати на
погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома", която е
в размер на 298,55 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя
за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през
срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 4,98 лв., платими на падежните дати на погасителните
вноски. Описаните такси „Кредит у дома" са посочени като обща сума в буква
„Д" на първата страница на договора за кредит, а именно: 426,50 лв.
Съгласно чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се
откаже от услугата „Кредит у дома", която е договорена за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено
уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят няма
вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на
Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата,
договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще
продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома", която е дължима за
предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.
Така, общата сума, която Кредитополучателят се е
задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в
размер на 1050,13 лв., която включва: главница в размер на 500,00 лв., договорна лихва в размер на 98,63 лв., такса за оценка на досие в размер на 25,00 лв., такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 127,95 лв. и такса услуга „Кредит у дома" за
събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 298,55 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит
общата дължима сума е платима на 60 броя равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 17,50 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер
на 9,98 лв., вноска по такса за оценка на досие в
размер на 0,42 лв., вноска по такса услуга „Кредит у
дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя в размер на 2,13 лв. и вноска по такса
услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на Кредитополучателя в размер на 4,98 лв.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят
се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с
начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством
заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от
Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на всички задължения
по кредита е …. /дата на последна погасителна вноска/,
предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за
предсрочно изискуеми.
На Кредитополучателят, от страна на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за
забава, за периода от
27.01.2017 г. до датата на
входиране на задължението в съда, общият размер на което е 51,64 лв.
Кредитополучателят не е заплатила изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер
на 55,00 лв., с която са погасени, както следва:
такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя: 6,39 лв., такса
услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на Кредитополучателя:
17,41 лв., такса за оценка на
досие: 1,26 лв., договорна лихва: 9,03 лв., главница: 20,91 лв.
Твърди, че предвид изложеното за «Агенция за
събиране на вземания» ЕАД, ЕИК ********* възниква
правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което
претендираме от М.Н.А., като Кредитополучател по договор за потребителски
кредит № *********, сключен на 27.12.2016 г., да заплати: обща сума в размер на 1046,76 лева, от конто главница: 479,09 лв., договорна лихва: 89,60 лв., такса за
оценка на досие: 23,74 лв., такса за услуга „Кредит у дома"
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 121,56 лв., такса услуга „Кредит у дома" за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 281,13 лв. и обезщетение за забава в размер на 51,64 лв.
Твърди, че съдът е уважил претенцията и по
образуваното ч.гр.д. №
15939/2018 г., XIII с-в по описа
на РС-Пловдив е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да си
получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния ни интерес от
подаване на настоящата искова молба.
ОТВЕТНИКЪТ М.Н.А., чрез назначения й особен
представител …. Т.Д., с отговора на исковата молба заявява, че предявените
искове са неоснователни, недоказани,
като оспорва изложената фактическа обстановка като превратно тълкуваща фактите
и неотговаряща на действително съществуващите фактически отношения и
правоотношения.
На първо място, оспорва
сключването на договор между М.Н.А. и „Файненшъл България" ЕООД (с
предишно наименование „Провидент нФайненшъл България" ООД). Твърди, че няма данни, които да
сочат, че между страните е сключен действителен договор за потребителски
кредит, който да е породил своето действие.
Оспорва факта, че ищецът
е предал пари в размер от 500 лв. на ответницата, както и че последната е
получила такава сума на соченото в исковата молба основание.
На второ място, оспорва
сключения между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД и „Провидент Файненшъл
България" ООД договор за прехвърляне на вземането (цесия), с който
цесионер на вземането става „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД.
Моли, ако Съдът приеме,
че е налице действителен договор, то същият да вземе предвид, че не е изпълнено
императивното изискване на чл. 99 (3) ЗЗД. Същата норма предвижда, че цедентът следва
да извести длъжника за настъпилата промяна в правоотношението, а именно - прехвърлянето
на правото на вземане. Принципно съществуват различии възможности, с които
цедентът да извърши това свое задължение, било то чрез упълномощаване на
цесионера, или чрез входиране на искова молба. Оспорва обаче наличието на
знание, породено у ответницата. Същата по никакъв начин не е била
запозната с тези нови обстоятелства. В исковата молба ищецът твърди, че на
посочения адрес са изпратени две уведомления - едното за
извършената цесия с изх. № ……от страна на…. чрез „Агенция за събиране на
вземанията" ЕАД от …и второто уведомително писмо с изх. № …. от страна на
„Файненшъл България" ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
в качеството на преупълномощено от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД от … Двете
писма са изпратени едновременно до длъжника. Според ищеца писмата са получени
на 15.03.2018 г. от с… на ответницата,
която се е съгласила да ги предаде. Последното обстоятелства е в тежест на
кредиторът да докаже като действително, както и че за ответницата е настъпило
въпросното обстоятелство (чл. 154 ГПК). В тази насока липсват каквито и да са
доказателства и оспорва да има надлежно уведомяване на длъжника за цесията .
На
следващо място, следва да се има предвид, че исковата молба няма ефект на
известяване на длъжника, тъй като същата не е получена от него.
На ответницата е
назначен особен представител при условията на чл. 47 (6) ГПК. Заявява,
че няма каквато и да е комуникация с ответницата от момента на назначаването му
до настоящия момент. Твърди, че той е получил исковата молба.
Горното
по своя смисъл не представлява редовно и надлежно известяване, както предписва
разпоредбата на чл. 99 (3) ЗЗД.
В този смисъл, не е
настъпило императивното изискване, за да може цесията да породи действие и по
отношение на длъжника.
Ако Съдът все пак
прецени, че има наличие на договор за потребителски кредит, както и наличието
на договор за цесия, който е породил действие спрямо ответницата, то моли, в
условията на евентуалност, да приеме следните твърдения:
Договорът за
потребителски кредит между „Провидент Файненшъл България" ООД и М.Н.А.
страда от редица пороци, които водят до неговата нищожност поради противоречие
с добрите нрави (чл. 26 (1), предложение трето ЗЗД), както и до недействителност на основание чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. - Съгласно
договорът и исковата, длъжникът трябва да върне сумата от 1 050,13лв., където 500 лева е
главница; 98, 63 лв. договорна лихва; 25,00 лв. такса за оценка на досие; 127,95 лв. такса
услуга „кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене; 289, 55 лв. такса
услуга „кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по
местоживеене. Общата сума е платима на ежеседмични равни вноски в рамките на 60 календарни
седмици, всяка в размер от 17, 50 лв., като в размера на вноската са включени:
вноска по кредита, вноска по таксата за оценка на досие, вноска по такса услуга
„кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя и вноска по такса услуга „кредит у дома" за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателят. /В този смисъл - Решение № 4/2009 г. по т.д. №
395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. №
5093/2007 г., определение № 877 по т.д. №
662/2012 г. и dpi.
Според направените в
договора изчисления годишен лихвен процент е 31,82%, а годишният
процент на разходите е 48.10%. Последният обаче не включва въпросните такси услуга „кредит у дома",
което представлява нарушение на чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК. Именно
плащането на този допълнителен пакет от услуги надхвърля законопозволеният
размер от 50% на ГПР.
Налице е заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се
заплаща такса за услугата „кредит у дома" визирана в договора се нарушава
изискването ГПР да не е по - висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14 г.
Самата норма има
забраняващ характер, като предписва, че Годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Р.. Б…. (горепосоченото ПМС № ……..).
Това е начин кредиторът
да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правей принцип, забраняващ
неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към
договорената възнаградителна лихва.
Всичко по - горе е в пряко
нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи са неравноправни и
противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя
в заблуждение, че ГПР е 48,10%, на практика той е много по-голям.
Намира също така, че
горепосоченият годишен лихвен процент в размер от 31,82% е противоречие
на добрите нрави. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема,
че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран
или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл
е практиката на ВКС (Решением 4/2009 г. по т.д. №
395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. №
5093/2007г., определение № 877 по т.д. №
662/2012г. и др). Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и
на принципа на справе дл и востта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за
търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но
общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде
отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Поради
накърняването на принципа на "добритя нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се
достигна до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ответника с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.
На следващо място, в договорът е допуснато нарушение с оглед
кредитоспособността на ответницата. В графа „месечните доходи" не
са описани разходите на длъжника. Записаната като сума „общи разходи"
възлиза на 52 лв., което обективно е
недействително с оглед най-вече на липсата на данни какъв е източникът на
разходите, както и дали това са постоянни разходи. По отношение на приходите не
става ясно какъв е източникът на приходи на длъжника, както и
длъжността, която заема, име и адрес на работодателя или дружеството, в което
работи. Липсата на такива данни би следвало да събуди съмнение у един търговец,
какъвто несъмнено е дружеството ищец и още повече, би следвало да се направи
проверка на приходите на длъжника. Няма каквито и да е данни откъде и какъв е
източника на тези данни и дали те са предоставени и по какъв начин от
ответницата.
По отношение на оценката
на кредитното досие, намира, че същото е неоснователно таксувано в размер от
25,00лв. Оценката на кредитното досие е процес, при който се изследва
кредитното миналото на длъжника. На практика това е процедура, която спада към
оценката на кредитоспособността на потребителя. В този смисъл, това се превръща
в императивно задължение за финансовата институция, за което обаче се
остойностява от нея и тя таксува неоснователно своите клиента като така
превръща в задължение заплащането на услуга, която кредитора ex lege следва да
изпълни в процеса на оценка на кредитоспособността на потребителя. Това е в
пряко нарушение на императивните норми на чл. 16 и сл. от ЗПК и
също е в противоречие с добрите нрави.
Счита, че ищецът не е
активно легитимиран да претендира посочените в исковата молба суми: 479,09 лева - представляваща
главница по договор за кредит; 89,60лв. -представляващи
договорна лихва; 23,74лв. - представляващи такса за оценка на досие; 121, 56лв. - представляващи
такса услуга „кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя; 281,13лв. - представляващи
такса услуга „кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя; суми за периода: …, както и 26,64 лв. - представляващи
обезщетение за забава за периода от 27.01.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението
доколкото същият няма в потримониума си претендираните с исковата молба права
т.е същия не е придобил по силата на цесия или по друг начин посочен в
исковата молба или в представени за това доказателства така изброените
основания и размер на претенции. При това положение същия брани навъзникнали и
несъществуващи права по спора като във връзка с това исковата молба е лишена от
основание и доказателства по предявените искове.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна старана следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е
заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.7 от ГПК.
Направено е възражение
за неуведомяване на ответника за извършените цесии. Изискването за уведомяването по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, е
необходимо за да има възможност
длъжникът да се позове на добросъвестно осъществено от него изпълнение
преди узнаването на цесията, като такива
възражения са направени в производството. В този смисъл решение № … на ВКС по т. д. № 2352/2013 г.,
II т. о., ТК и други.
Ищецът е
представил доказателства за извършено надлежно уведомяване като е изпратено Уведомително писмо с Изх.№ ….. от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за
станалата продажба на вземания на основание Допълнително споразумение от … към Рамков договор за продажба на вземания от … и Уведомително писмо Изх.№ …. от страна на „Файненшъл България" ЕООД
/с предишно наименование „Провидент Файненшъл България" ООД/ чрез „Агенция
за събиране на вземания" ООД, в качеството на преупълномощено от „Изи Асет
Мениджмънт" АД /пълномощник на „Файненшъл България" ЕООД/, за
извършената на дата … цесия между „Файненшъл България" ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт"
АД. Двете писма били изпратени едновременно до длъжника.
По делото е
представено в заверен препис Известие за доставяне/л.27 от делото/ с баркод …..
от което се установява че писмото било получено на …. от с… на ответницата, която се е съгласила да й го предаде.
Ето
защо, съдът намира, че направеното възражение за липса на надлежно уведомяване
за извършена цесия е неоснователно.
Ответника оспорва сключването на Договор за потребителски паричен кредит №….. между М.Н.А. в качеството й на кредитополучател и „Провидент
Файненшъл България" ООД.
Видно от
заключението на …. М.М., по допусната съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че между страните по делото е сключен договор за кредит, съгласно
който на М.А. е предоставена сумата от 500,00 лева, която е усвоена от нея в
пълен размер на 27.12.2016 г. в брой.
Направено е възражение, че Договорът за потребителски кредит сключен
между „Провидент Файненшъл България" ООД и М.Н.А. страда от редица пороци,
които водят до неговата нищожност поради противоречие с добрите нрави (чл. 26 (1), предложение трето ЗЗД), както и
до недействителност на основание чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.
Ищецът е небанкова финансова институция
по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът
е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на
своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
- ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед
на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя
не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не са
упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен
лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора”
/възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна
вноска представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е
определен размерът на общата дължима сума от 1 050,12 лева и какви
вземания се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане
на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява
същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а
оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията
/начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може
да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на
упоменатия от кредитора фиксиран размер от 31,82%. Ето защо, нарушение на
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намриа, че този пропуск сам
по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място, не е спазено и
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и
общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същият от 48,10 %/. В този порядък
следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в
посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези
обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе,
остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена
дължимост и такси. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че
тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето
защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем
за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не
са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен
заем е недействителен и на това основание.
С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност
съдът намира, че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи. Ищецът дължи плащане единствено на предоставения заем от 500,00 лева, а доколкото се установява, че
са платени общо 55,00 лева/таблица
1 от заключението на вещото лице/, то остават
незаплатени от главницата 445,00 лева. Разликата от 601,76 лева е недължима.
Или
при така установеното, искът се явява за основателен и доказан до размер на 445,00 лева изцяло за главница, а до пълната претендирана сума в
общ размер на 1046,76 лева представляваща 479,09 лева за главница, 89,60 лева, представляващи договорна лихва: за периода от 26.01.2017 г. до 22.02.2018 г.; 23,74 лева, представляващи такса за оценка на досие: за периода от 26.01.2017 г. до 22.02.2018 г.; 121,56 лева за периода от 26.01.2017 г. до 22.02.2018 г., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя; 281,13 лева, представляващи такса услуга „Кредит у дома" за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за
периода от 26.01.2017 г. до 22.02.2018 г.; 51,64 лева, представляващи обезщетение за забава: за периода от 27.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, се явяват неоснователни
и недоказани и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски общо за
заповедното и исковото производство в размер на 382,61 лева съразмерно с
уважената и отхвърлената част на исковете.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Н.А. ЕГН **********,***, чрез назначения й особен представител …Т.Д.,
че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК …със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петьр
Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Н.. С…
и М… Д.., чрез … М.. С.., има вземане спрямо
нея в размер на: 445,00(четиристотин
четиридесет и пет) лева, представляващи главница по Договор за потребителски паричен кредит № …., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението - 05.10.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, като до пълната претендирана сума в общ размер на 1
046,76 лева представляваща 479,09 лева за главница, 89,60 лева, представляващи договорна лихва: за периода от 26.01.2017 г. до 22.02.2018 г.; 23,74 лева, представляващи такса за оценка на досие: за периода от 26.01.2017 г. до 22.02.2018 г.; 121,56 лева за периода от 26.01.2017 г. до 22.02.2018 г., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя; 281,13 лева, представляващи такса услуга „Кредит у дома" за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за
периода от 26.01.2017 г. до 22.02.2018 г.; 51,64 лева, представляващи обезщетение за забава: за периода от 27.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
05.10.2018 г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Н.А. ЕГН **********,***, чрез назначения й особен представител .. Т.Д., да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петьр
Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Н… С….и
М… Д…, чрез… М… С…, сумата от 382,61(триста
осемдесет и два лева и 61 ст.)лева, разноски по настоящото производство и по
ч.гр. д. № 15939/2018 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр. с.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на … Т.Д.,
разходен касов ордер за сумата от 300,00(триста)лева,
представляваща възнаграждение в качеството му на особен представител на
ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/ Мария Личева – Гургова.
Вярно
с оригинала.
М.Х.