№ 93
гр. Бургас, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20232100101215 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
Е. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж. к. Х. С., бл. **, вх.*, ет. *, ап.**
против Д. А. М., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. М. № **, с която
претендира унищожаването на договор за цесия № 1/09.07.2018 г., сключен
между страните, поради измама на ответника спрямо ищеца, осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 220000 лева, представляваща
платена от него в полза на ответника цена по унищожаемия договор за цесия,
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 204713,54 лева,
представляваща пропусната от ищеца полза, последица от унищожаване на
договора за цесия, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на двете главници, считано от подаване на исковата молба
– 07.12.2021 г., до окончателното им изплащане. В условие на евентуалност –
при отхвърляне на предявените главни искове, ищецът моли за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 220000 лева на второ предявено основание
– като дължима на отпаднало основание, след разваляне на процесния договор
за цесия от ищеца поради виновното му неизпълнение от ответника.
Изложени са твърдения за сключен между страните договор
за цесия № 1/09.07.2018 г., по силата на който ответникът е прехвърлил на
ищеца паричните си вземания срещу длъжника Х. И. Х. на обща стойност
1
424713,54 лева, описани в чл. 1 от съглашението, за сумата от 220000 лева,
която била платена на цедента по банков път на 10.07.2018 г. Ищецът твърди,
че договорът е унищожаем, тъй като ответникът умишлено е въвел
контрахента си в заблуждение за сключването му, предвид декларирането на
факта, че цедираните вземания не са погасени по давност. С. е бил въведен в
заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след
сключването му, а именно невъзможността за извършване на надлежни
изпълнителни действия. Ищецът сочи, че с решение по гр. д. № 1489/2018 год.
на БОС на основание чл. 439 ГПК е установен фактът на недължимост от Х.
Х. на сумите по договора за цесия предвид погасяването им по давност, т. е.
налице е въвеждане на ищеца в заблуждение с цел подтикването му да
сключи на процесния договор за цесия и е налице порок във волята на
цесионера. Предвид унищожаемостта на договора ищецът претендира
осъждане на ответника да му върне получената цена от 220000 лева. В
условие на евентуалност тази сума се претендира, тъй като процесният
договор за цесия е развален едностранно от ищеца поради виновното му
неизпълнение от ответника, като изявлението за разваляне е извършено с
исковата молба по настоящото дело.
По отношение иска за заплащане на вреда – пропусната
полза в размер от 204713,54 лева, ищецът сочи, че вземането е последица от
невъзможността му да се удовлетвори като взискател в хода на висящото изп.
д. № 288/2015 г. на ЧСИ Трифон Димитров, а дължимата сума представлява
разликата между стойността на цедираните вземания и платената цена за тях.
Ответникът чрез процесуален представител е оспорил
исковете по основание, а паричните искове – и по размер. Изложил е
възражение, че липсва измамливо поведение спрямо ищеца и въвеждане в
заблуждение, тъй като според клаузите на договора цесионерът придобива
вземанията с всички възражения от страна на длъжника, в това число и за
погасителна давност. Посочено е, че не е изтекла погасителна давност за
вземането към датата на сключване на процесния договор, както и че ищецът
е допуснал груба небрежност по воденето и защитата в гр. д. № 1489/2018 г.
на БОС. Изложени са доводи, че за вземането на ищеца солидарна
отговорност носят Х. Х. и П. Х. и С. е имал възможност да насочи
изпълнението спрямо двамата.
2
Оспорен е и искът за пропуснати ползи по основание и
размер. Посочено е, че са неоснователни доводите на ищеца, че
неизпълнението от страна на ответника по договора за цесия е единствената
предпоставка С. да не увеличи имуществото си със сумата 204713,54 лева.
Моли се съда да отхвърли исковете и присъди в полза на ответника съдебно-
деловодни разноски.
Правната квалификация на предявените главни искове е чл.
29 във вр. с чл. 27, предл. 4 ЗЗД, чл. 34 ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, чл. 82 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД, а на евентуалния такъв – чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД.
Не се спори между страните по делото, установява се и от
приложените писмени доказателства, че С. и М. са сключили на 09.07.2018 г.
договор за цесия, като С. в качеството си на цесионер е закупил от М. –
цедент, вземания на последния от Х. И. Х. по договор за заем от 27.05.2009 г.,
които са съдебно признати с решение от 05.01.2011 г. по арбитражно дело, въз
основа на което е издаден и изпълнителен лист от 17.02.2011 г., като общият
размер на дълга към датата на договора възлиза на сумата 424713,54 лева.
Посочено е, че за събиране на вземанията е образувано изп. д. № 288/2015 г.
на ЧСИ Трифон Димитров. Уговорена е продажна цена в размер на 220000
лева, която е платена изцяло на 10.07.2018 г. по банков път – обстоятелство,
което не се спори между страните, установява се и от приложеното платежно
нареждане.
С Решение № 114/01.04.2019 г. по гр. д. № 1489/2018 г. на
БОС, влязло в сила, е прието за установено, че Х. Х. не дължи на Е. С.
вземанията, предмет на договора за цесия, поради погасяването им по
давност.
С договор за цесия № 2 от 09.07.2018 г. Д. М. е прехвърлил
на Е. С. вземания спрямо П. Х. по издаден на 13.02.2017 г. изпълнителен лист
по т. д. № 365/2016 г. на БАС, като общият размер на дълга възлиза на 140000
лева – задължения по записи на заповед от 27.03.2009 г. и 27.07.2009 г. С
договор за цесия № 3 от 09.07.2018 г. Д. М. е прехвърлил на Е. С. вземания
спрямо Х. Х., П. Х. и С. Х. по издаден на 03.05.2018 г. изпълнителен лист по
гр. д. № 135/2011 г. на БОС, като дългът е за съдебно-деловодни разноски по
делото. Към трите договора за цесия са приложени документи по опис
3
съгласно приемо-предавателен протокол от 09.07.2015 г. във връзка с
водените съдебни и изпълнителни дела.
Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят О.
К. е посочил, че познава Е. С. от 2016 г., когато фирмата, която управлява, е
сключила договор за наем със собствен на С. имот в гр. Несебър, а от 2017 г.
освен магазин, Колев наел в съседство и кафе, което било на Х. Х. и
съпругата му. През 2018 г. фирмата наемател получила писмо от ЧСИ, че
кафето ще излиза на търг и наемателят следва да осигури достъп. Въпреки
това дружеството на свидетеля било предплатило наем за имота за три години
напред. Е. С. проявил интерес към кафето, решил да купи вземане, което Д.
М. имал към Х. Х., и кафето да не излиза на търг. През юли 2018 г. бил
сключен договор за цесия между С. и М. за въпросните пари, които Х. Х. и П.
Х. дължали на М.. Може би месец след това в заведение малко по-нагоре от
въпросния адрес, където е кафето, свидетелят чул Д. М. да казва как е имал
вземане, което се влачи от много време, почти е невъзможно да се осъществи
като такова, но в крайна сметка вече да му мисли друг, а този друг е Е. С.. Е.
С. не можал да реализира нищо от обещаното. Целият град говорел и Х. Х.
твърдял, че тези пари са върнати отдавна и на всички било ясно, че там
нещата не са както изглеждат и няма как да се вземат тези пари. Свидетелят
И. К. също е посочил, че през 2017 г. фирмата на брат му О. К. е сключила
договор за наем на кафе в гр. Несебър, но е получила писмо от ЧСИ, че трябва
да се организира среща за достъп до кафето, тъй като кафето трябвало да се
продаде. Вземането било в полза на Д. М.. Тази среща била 2018 г. преди
сезона, на която се събрали свидетелят, брат му, Х., П., адвоката на М. –
адвкат Тончев. М. не бил на срещата, бил отвън. Разбрали, че заведението ще
бъде продадено, тъй като Х. Х. има задължение към М.. Свидетелят и брат му
имали 5-годишен договор за наем на заведението с Х. и П. и от продажбата
щели да загубят много, тъй като били предплатили три години напред
наемите. Тогава коментирали с Е. тази ситуация и той решил да помогне. Е.
С. и Д. М. няколко пъти водили разговори, на които свидетелят присъствал,
темата в които била дали гаранцията ще бъде наред. Сумата била 220000 лева
и се коментирало, че, ако не се върнат парите от Х. и П., от продажба на
заведението ще има ли възможност да се възстановят, защото себестойността
на заведението е в двоен размер. На срещите, които организирали, основно се
дискутирала тази тема, защото съществувало постоянно напрежение,
4
собствениците постоянно тормозели наемателите, защото знаели, че дължат
пари. През 2018 г. Е. С. и Д. М. сключили договор за вземането, което Д. има
към Х. и П.. След като се осъществил, водили няколко разговора, за да влязат
наемателите в имота, защото Х. и П. не давали достъп. Коментирали това с
Д., че след като вече са купили вземането, трябва по-бързо да влязат в имота,
но това не се осъществило. Впоследствие Х. и П. обяснявали как това вземане
не съществува. В съседно кафене случайно чули разговор, че в случая М. се е
отървал най-после от това вземане, тъй като имало страхотни проблеми с
него, не се знае как се води, дали е водено правилно. Това свидетелят чул
освен от хората, и от М., там целият град говорел за това. Историята била
много стара и всички знаели за нея. М. казал, че най-накрая се е отървал от
ситуацията с това вземане и няма да се занимава повече, да се оправя Е., ако
има нещо. Е. не успял да реализира правата си по този договор за цесия.
Малко след това Х. и П., собствениците на кафето, завели дело срещу Е. и М.
по повод това вземане. На всички срещи, на които свидетелят присъствал,
било потвърдено на Е., че няма проблеми с това вземане, всичко е наред и
затова той се съгласил, за да помогне на О. и И. К.. Дори са имали срещи в
кантората на адвоката на М. – адв. Тончев, ходили заедно там и коментирали
ситуацията с цесията. Всички документи, които поискали, са им били
предоставяни и са получавали информация. На въпросите, които са задавали,
са получавали отговори от адвкат Тончев. Свидетелят е посочил, че не са
ходили в офис на съдебния изпълнител за запознаване с делото. Е. имал
адвокат при изготвянето на договора за цесия, който присъствал и на
подписването на договора. Свидетелят не знае дали Е. е предприел някакви
действия спрямо П., тъй като едното вземане било спрямо нея. Проблемите
започнали веднага след цесията. Х. и П. веднага започнали дело срещу Е. и
М.. Когато сключили договора за наем на кафето през 2017 г., работили само
лятото, а зимата дали възможност на собствениците да си ползват кафето.
Когато дошла пролетта на 2018 г., първо им отказали достъп, като най-
вероятно са знаели за проблемите.
Свидетелката Неделина Ташева е посочила, че е била
семейство с Д. М. до преди четири години. Познава Е. С., който ги търсел по
повод това, че иска да изкупи задължението, което Х. Х. имал към М.. Искал
да стане собственик на кафенето му. Много пъти свидетелката присъствала на
срещи между Е. и Д. М. в техния туристически комплекс. Срещите били три,
5
четири или пет, Д. оказвал пълно съдействие на Е. за изясняване на
ситуацията, той трябвало да е наясно какво купува и какво да очаква след
това. Всички документи били предоставени на Е., за да бъде запознат със
ситуацията. адвкат Тончев също му оказвал съдействие. Д. имал известно
колебание дали точно на Е. да продаде вземането, защото имало и други
предложения, или да продължи битката срещу Х. Х., тя се проточила много
години и било писнало на всички тях, но купувачите били упорити, те
търсили М. и искали да изкупят задължението. Изпълнителното дело вече
било на етап публична продан и вече да си върнат парите, които Х. дължал.
Свидетелите О. и И. К. също ходели при М. и Ташева при разговорите за
цесията, заедно с Е.. Абсолютно всичко за вземането било обсъждано, всичко
им било казано, те познавали Х. Х. и знаели с кого се захващат. Х. Х. взел от
тях 80000 лева, за да работят кафенето, взел заем от други хора и в крайна
сметка Х. сам си работел кафето и не го давал на други хора.
Сделката била сключена 2018 г. към средата. Когато адвкат
Тончев изготвял договора, Ташева го чела, коментирали го. След 2019 г.,
когато с М. се разделили, не знае какво се е случвало.
Свидетелят К. Т. е посочил, че е работил за Д. М. и баща му
до края на 2018 г. близо седем години. Познава Е. С. и И. К.. Няколко пъти те
идвали при Д. в комплекса, повече от 5-6 пъти, за да говорят с него за
търговския обект в Несебър да не се пуска на публична продан. Идвали да
уговорят, че те ще купят целия имот, само да не излиза на продан. В началото
Д. не бил съгласен и казвал, че има процедура. Впоследствие се съгласил, при
условие че се свържат с адвкат Тончев, за да се изготви договор и всичко да е
законно. Питал ги дали са запознати с условията и с всичко, което се случва.
Казали, че са запознати с всичко, даже с Д., адвкат Тончев, Иво, Е. с техен
адвокат ходили до съдия изпълнителя, за да се запознаят документално.
Повече от час стояли там. При съдебния изпълнител се обсъждали нещата и
се чели документи.
При така установеното от фактическа страна настоящият
съдебен състав намира предявените претенции за неоснователни.
Ответникът чрез процесуален представител е направил
възражение за погасяване по давност на иска за унищожаемост на договора за
цесия, но същото е изложено за първи път в съдебно заседание, поради което
6
е преклудирано и не следва да бъде обсъждано по същество.
Съдът намира, че соченото от ищеца основание за
унищожаемост на договора – измама – въвеждане в заблуждение относно
правните последици, които ще настъпят след сключването на договора и
невъзможност за извършване на надлежни изпълнителни действия, не е
установено в производството. Съгласно трайната практика на ВКС
фактическият състав на измамата като основание за унищожаване на
гражданскоправните сделки съгласно чл. 29 ЗЗД включва следните елементи:
сключване на сделка, едната страна по която да е била в заблуждение,
заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката и
сделката да е сключена поради (вследствие) на заблуждението. В Решение №
193/30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2012 г., IV г. о. е прието, че
„въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване,
създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа
относно определени обстоятелства“. Измамената страна по принцип е
дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите действия
и може да ги ръководи, следователно е наясно какви са видът, характерът и
съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните
последици, които ще настъпят след сключването й. В Решение №
532/29.08.2003 г. по гр. д. № 1142/2002 г. на II гр. отд. на ВКС е разяснено, че
при измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на
сключения договор, а измамената страна действа под влияние на невярната
представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят
(съществуващо право няма да се измени или погаси). В Решение №
23/08.02.1999 г. по гр. д. № 511/1998 г. на II гр. отд. на ВКС е прието, че
грешката в съображенията, мотивите на страната, които са въздействали
върху волята й при вземане на решения и са я подбудили към сключване на
сделката, са без значение за действителността на последната. Когато обаче
тази грешка се дължи на умишлено въвеждане в заблуждение от едната
страна, с цел да подтикне другата към сключване на определена сделка,
тогава е налице порок във волята, основание за унищожаване на сделката,
като сключена при измама.
Именно такива твърдения са наведени от ищеца по делото –
същият твърди, че е бил наясно със съдържанието на договора за цесия, но е
7
бил заблуден от ответника, че ще може да събере принудително вземането,
което купува, но това не е било реализирано. Сочи, че тъкмо умишлено
предизвиканата и поддържаната у ищеца в хода на преговорите по
подписване на договора невярна представа за възможността да събере
вземането към Х. Х. го е мотивирало да сключи сделката. В случая обаче не
се установи в хода на преговорите М. да е заблудил (и това да е направено
умишлено) С. относно това, че вземането категорично ще бъде събрано.
Доказа се по делото от събраните гласни доказателства, че Е. С. е потърсил Д.
М., като е проявил интерес към вземането и е пожелал да го изкупи (в тази
насока показанията на всички разпитани свидетели са еднозначни), т. е.
инициативата за сключване на договора за цесия е била на С.. М. е оказал
пълно съдействие на С. за проучване на вземането – разпитаните по делото
свидетели са посочили, че М. и неговият адвокат, С., също заедно с адвокат и
със свидетелите О. К. и И. К., както и длъжникът Х. Х. и неговата съпруга, са
осъществили няколко срещи по повод изкупуване на вземането. Посетили са
кантората на адвкат Тончев и са се запознали подробно с всички документи,
касаещи вземането, предоставени им били поисканите от тях документи и
информация. На въпросите, които задавали, им било отговорено от адвкат
Тончев. Свидетелят Темелков е посочил, че били проведени повече от 5-6
срещи по повод изкупуване на вземането, посетена била и кантората на
съдебния изпълнител, пред който било образувано изпълнителното дело по
издадения срещу Х. Х. изпълнителен лист с предмет прехвърленото вземане.
Няма данни по делото, че преди сключването на договора за цесия М. е
убедил и въвел в заблуждение С., че вземането е събираемо. Никой от
свидетелите на ищеца не е посочил подобни обстоятелства. Свидетелите О. К.
и И. К. са посочили, че са чули разговор между Д. М. и трето лице, че
вземането било почти невъзможно да се осъществи и след цесията вече да му
мисли С., но този разговор е бил чут след сключване на договора за цесия и
не установява по никакъв начин спорния по делото въпрос – дали преди
сключване на договора за цесия М. е заблудил С., че вземането ще бъде
категорично събрано, и това заблуждение да е било мотивът на С. да сключи
сделката. Съдът намира, че не се установи по делото и другият елемент от
фактическия състав на измамата като основание за унищожаемост на
сделката, а именно договорът за цесия да е подписан от С. именно поради
заблуждението – няма данни атакуваната сделка да е сключена вследствие на
8
заблуждение от страна на М. за това, че вземането безспорно ще бъде
събрано. М. е предоставил на С. и адвоката му всички документи, касаещи
вземането, като от тях е било видно кога е възникнало вземането, по какъв
начин А. М. се е снабдил с изпълнителен титул, колко години е продължило
изпълнителното дело и какви изпълнителни действия са били извършвани по
него. Е. С. е следвало да прояви активност и грижа за делата си, както и да
бъде консултиран от присъстващия с него на срещите адвокат за
възможностите за събиране на вземането и последиците, които могат да
възникнат, при положение че вземането се окаже несъбираемо. От събраните
по делото гласни доказателства се установи, че е оказано пълно съдействие на
С. за проучване на вземането и му е дадена информация по зададените
въпроси, като не може да се вмени във вина на цедента обстоятелството
относно рисковете, които могат да възникнат при изкупуване на вземане през
2018 г. по изпълнителен лист, издаден през 2011 г. В чл. 8 от договора за
цесия изрично е посочено (а и се установява от събраните гласни
доказателства), че цедентът е предоставил на цесионера цялата информация
по водените, свързани с договора за цесия, дела, като подписвайки договора,
страните са се съгласили с това. На следващо място, в чл. 13, ал. 1 от
договора е уредено, че цесионерът купува вземанията, заедно с всички
рискове, свързани с възражения от страна на длъжника, произтичащи от
облигационната им връзка с цедента, което обстоятелство е
отразено/съобразено с договорената цена, а в чл. 14 от своя страна е
посочено, че цедентът отговаря за съществуване на вземанията към момента
на прехвърлянето им. В тази връзка са направени от страна на ищеца
възражения, че скоро след изкупуване на вземането е проведено
производство, образувано по инициатива на длъжника Х. Х., като са оспорени
като погасени по давност вземанията, прехвърлени с договора за цесия.
Постановено е влязло в сила Решение № 114/01.04.2019 г. по гр. д. №
1489/2018 г. на БОС, с което е прието за установено, че Х. Х. не дължи на Е.
С. вземанията, предмет на договора за цесия, поради погасяването им по
давност. Тъй като решението на съда има обвързваща настоящия състав сила,
не следва да бъдат обсъждани възраженията на страните, касаещи
обстоятелството, че решението е неправилно и че вземанията всъщност не са
били погасени по давност. Съществено в случая е обстоятелството, че към
датата на сключване на договора за цесия длъжникът не е бил направил
9
възражение/предявил иск за установяване, че вземането е погасено по
давност. Съобразно константната съдебна практика погасителната давност не
води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като вземане
и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение, в който смисъл е
разпоредбата на чл. 118 ЗЗД. В чл. 16 от договора за цесия е изключена
отговорността на цедента в случай че длъжникът направи възражения пред
новия кредитор след подписване на договора, независимо от това, че
длъжникът е могъл да направи възражения и към стария кредитор, но не го е
направил.
Ето защо и съдът намира, че не е изпълнен фактическия
състав на чл. 29 ЗЗД, като сключеният между страните договор за цесия не е
унищожаем на посоченото от ищеца основание. Поради това е неоснователен
предявеният иск за връщане на даденото по договора от страна на С. в размер
на 220000 лева.
По предявения главен иск по чл. 82 ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 204713,54 лева, представляваща
пропусната от ищеца полза, последица от унищожаване на договора за цесия,
съдът намира същия за неоснователен при изложените по-горе доводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД неточното изпълнение на
договорните задължения поражда правото на кредитора да иска от длъжника
изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. В чл. 82 ЗЗД е предвидено, че обезщетението обхваща всички
причинени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на
длъжника обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по
т. д. № 3/2012 г. ОСТГК на ВКС, „установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на
кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на
неизпълнението“. В случая не се установи по делото неизпълнение на
10
договора от страна на цедента, както бе подробно изложено по-горе, нито пък
се установи, че съгласно договорките между страните имуществото на ищеца
е щяло да се увеличи със сигурност със сумата от 204713,54 лева. Ето защо и
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода по предявения главен иск, следва да се
обсъди евентуалният иск по чл. 55, ал. 1, предл.3 ЗЗД.
В тежест на ищеца по делото бе да установи освен
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и
изпълнение на задълженията си по него – че е предал на ответника процесната
сума (обстоятелства, които не са спорни по делото), както и че договорът за
цесия е бил валидно развален.
Според ищеца поради разваляне на договора е отпаднало
основанието, поради което е дадена от него на ответника сумата от 220000
лева. Поради това и е необходимо да се изследва въпросът дали договорът,
сключен между страните и послужил като основание за предаване на
процесната сума, е валидно развален. В чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени
елементите от фактическия състав на развалянето, като е прието, че
договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно
изявление до длъжника, като упражняването на това право се предпоставя от
предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както и с
изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в
дадения срок. Прекратителното действие настъпва от момента на получаване
на предупреждение и след изтичане на срока за изпълнение, който е даден. В
съдебната практика е възприето и становището, че страната може да развали
договора и с исковата молба, стига да са налице останалите предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 87 ЗЗД. Съдът счита, че не се установи в
производството обстоятелството М. да е бил неизправна страна по договора.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че същият е
изпълнил задълженията си по договора за цесия. Те са уредени в
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и чл. 100 ЗЗД, като допълнителни такива по
принцип могат да бъдат уредени и в самия договор между страните. По
делото не е установено от страна на С. М. да не е изпълнил свои законови или
договорни задължения – същият е предоставил на цесионера всички
документи във връзка с вземането, видно от приемо-предавателния протокол
11
към договора за цесия и събраните гласни доказателства, прехвърленото
вземане е било съществуващо към датата на сключване на договора.
Поради това съдът намира, че процесният договор за цесия е
валиден и не е развален към настоящия момент, което води до
неоснователност на претенцията за връщане на даденото по него.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 22020
лева.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е. И. С., ЕГН **********, адрес:
гр. С., ж. к. Х. С., бл. **, вх.*, ет. *, ап.** против Д. А. М., ЕГН **********,
адрес: гр. Н., ул. М. № **, с които претендира унищожаването на договор за
цесия № 1/09.07.2018 г., сключен между страните, поради измама на
ответника спрямо ищеца, осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 220000 лева, представляваща платена от него в полза на ответника цена по
унищожаемия договор за цесия, осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 204713,54 лева, представляваща пропусната от ищеца полза,
последица от унищожаване на договора за цесия, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от подаване на исковата молба – 07.12.2021 г., до
окончателното им изплащане, както и предявения в условията на
евентуалност иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
220000 лева на второ предявено основание – като дължима на отпаднало
основание след разваляне на процесния договор за цесия от ищеца поради
виновното му неизпълнение от страна на ответника.
ОСЪЖДА Е. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж. к. Х.
С., бл. **, вх.*, ет. *, ап.** да заплати на Д. А. М., ЕГН **********, адрес: гр.
Н., ул. М. № ** сумата 22020 лева (двадесет и две хиляди и двадесет лева)
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13