О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Гр.София, 13.05.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в закрито
заседание на 13.05.2020 г. в състав:
СЪДИЯ :
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдията търг.
дело № 645/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл ГПК.
Софийският
градски съд е сезиран с искова молба вх. № 36454/06.04.2020 г. /изпратена по
пощата на 03.04.2020 г./ подадена от ищеца - „Б..АЗА Е. З.“ ЕАД, като с нея
против ответника „Е.А.Т.“ ЕАД са
предявени за съвместно разглеждане в условията на обективно и кумулативно
съединяване осъдителни искове, както следва :
1./ иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер от
9 949,50 лв. – главница, представляваща равностойност на изплатено на
застрахования, въз основа на сключен и действащ застрахователен договор от
21.03.2018 г. и допълнително споразумение към същия от 27.03.2018 г.
застрахователно обезщетение по претенция с рег.
№ 91226/04.11.2019 г., чиито размер е определен с ликвидационен акт № 137/06.12.2019 г.;
2./ иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
1 КЗ за заплащане на сумата в размер от 24 516,00 лв. – главница,
представляваща равностойност на изплатено на застрахования, въз основа на
сключен и действащ застрахователен договор от 13.03.2019 г. и допълнително
споразумение към същия от 13.03.2019 г. застрахователно обезщетение по
претенция с рег. № 91225/04.11.2019 г.,
чиито размер е определен с ликвидационен акт
№ 135/06.12.2019 г.;
3./ иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер от
17 863,20 лв. – главница, представляваща равностойност на изплатено на
застрахования, въз основа на сключен и действащ застрахователен договор от
13.03.2019 г. и допълнително споразумение към същия от 13.03.2019 г.
застрахователно обезщетение по претенция с рег.
№ 93485/05.12.2019 г., чиито размер е определен с ликвидационен акт № 140/20.12.2019 г.;
4./ иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 909,51
лв. – начислено обезщетение за забава в изплащането на главни вземания в общ
размер от 34 465,50 лв. /определени с ликвидационни актове
№ 135/06.12.2019 г. и № 137/06.12.2019 г./, които обезщетения се следват
за периода от 20.12.2019 г. до 23.03.2020 г.;
5./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата в размер от 342,38 лв. – начислено обезщетение за забава
в изплащането на главно вземане в размер от 17 863,20 лв. /определено с
ликвидационен акт № 140/20.12.2019 г./,
което обезщетение се следва за периода от 15.01.2020 г. до 23.03.2020 г.;
Съгласно процесуалната норма на чл. 69, ал.1,
т.1 ГПК цената на предявения иск е търсената сума, като от значение за
установяването на това процесуално понятие е сумата предмет на всеки един от
заявените за съвместно разглеждане в общ исков процес осъдителни искове, а не
съвкупното вземане по отношение на което ищецът излага фактически твърдения да
е негов титуляр, респективно търси присъждане. В този контекст запознавайки се
с фактическите твърдения формулирани от ищеца в ИМ които приема да са ясни и
без вътрешни противоречия, настоящата съдебна инстанция намира, че се преследва
съдебна защита по няколко самостоятелни една от друга искови претенции, имащи
за предмет съществуващи регресни вземания на застраховател срещу причинителя на
вредите, които са били репарирани с изплатените в полза на застрахования
застрахователни обезщетения. Касае се до
различни едно от друго имуществени права на вземания, които възникват от
самостоятелни съвкупности от юридически факти, а именно реализация на отделни
едно от друго застрахователни събития /допуснати от ответника забави в
плащането на суми по издадени три броя фактури/, по които от застрахователя е
извършено договорно изпълнение свързано с плащане на застрахователни
обезщетения в полза на застрахования или на третото ползващо се от
застраховката лице. Предвид това регресните вземания, които ищецът твърди да са
се породили в неговата правна сфера от реализацията на тези плащания,
респективно за които пасивно легитимиран се поддържа да е ответника съставляват
отделни парични притезания, чиято защита се осъществява с предявяването на
самостоятелни осъдителни искове.
Следователно
според чл. 103 ГПК родово компетентен да разгледа предявените в условията на
обективно кумулативно съединяване искове /всеки от които е с цена по-ниска от
25 000 лв./ е Софийски районен съд, доколкото кръга от предявените искове
попада извън процесуалния обхват на нормата на чл. 104, т. 4 ГПК, очертаваща
случая, в който компетентността за разрешаване на спора по тези искове би
принадлежала на Софийски градски съд.
С оглед
родовата неподсъдност не може да извършва други процесуални действия по делото,
по които следва да се произнесе съдът, на когото е предоставена компетентността
да разглежда и решава спора по делото.
Съгласно
чл.119, ал.1 ГПК за родовата подсъдност съдът следи служебно, като поради
горната констатация по този въпрос делото следва да се прекрати пред СГС и да
се изпрати на СРС.
По
изложените мотиви и на основание чл.119, ал.1 ГПК Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №
645/2020 г. на СГС-ТО, VI-2 състав.
ИЗПРАЩА делото по
подсъдност на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищцовата
страна.
СЪДИЯ: