Присъда по дело №289/2022 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 30
Дата: 15 юли 2022 г. (в сила от 2 август 2022 г.)
Съдия: Румяна Симеонова Митева-Насева
Дело: 20221230200289
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 30
гр. Петрич, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Елена Пашова
и прокурора Ст. Г. Д.
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20221230200289 по описа за 2022 година
и въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. М. Д., роден на **.**.**** г. в гр. П., с постоянен и
настоящ адрес гр. П., ул. „С.„ № **, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с
начално образование, безработен, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 11.01.2019 г.,
в гр. П., в дом, находящ се на ул. „С.” № **, като пълнолетно лице което без да е сключило
брак, е заживял на съпружески начала с лице от женски пол ненавършило 14-годишна
възраст, а именно 13 годишната К.В. С.а от гр. П., родена на **.**.**** г., с ЕГН
********** – престъпление по чл. 191, ал. 3 във вр. с ал.1 НК, поради което и на същото
основание и на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал.4 от НК, във вр. с
чл.55, ал.1, т.1 го ОСЪЖДА и му НАЛАГА наказание „Лишаване от Свобода” за срок от
4 /четири/ месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието „Лишаване от
свобода” за изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.

Присъдата подлежи на протестиране и обжалване пред Окръжен съд – Б. в 15-дневен
срок от днес.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
1

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 30/15.07.2022 година по НОХД № 289/2022 година по
описа на РС – П.

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от РП – Б., ТО –
П., с който е повдигнато обвинение срещу лицето В. М. Д., от град П., за това, че на
11.01.2019 г., в гр. П., в дом, находящ се на ул. „С.” № **, като пълнолетно лице, което без
да е сключило брак, е заживял на съпружески начала с лице от женски пол ненавършило 14-
годишна възраст, а именно 13 годишната К.В. С.а от гр. П., род. на **.**.**** г с ЕГН
********** – престъпление по чл. 191, ал. 3 във вр. с ал.1 НК.
След проведено разпоредително заседание по искане на защитника на подсъдимия и
самия подсъдим, съдът е допуснал производството да протече при правилата на Глава 27 от
НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите и
обстоятелствата, описани от държавното обвинение в обвинителния акт и се е съгласил за
същите да не се събират доказателства, различни от събраните в досъдебна фаза на
наказателното производство, при което съдът е обявил на страните, че при постановяване на
присъдата ще ползва признанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и няма да събира доказателства за тези факти.
В съдебно заседание за ТО - П. към Районна прокуратура – Б., редовно призовани се
представлява от прокурор С.Д.. В хода на съдебните прения същият поддържа обвинението
като изразява становище, че деянието на подсъдимия е доказано от обективна и субективна
страна, че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението. С оглед
обстоятелството, че делото приключи по реда на Глава 27 от НПК и при наличието на
смекчаващи вината обстоятелства, предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 /три/ години/.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с назначен в досъдебната фаза на
производството служебен защитник. Признава се за виновен по повдигнатото обвинение,
като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не
желае да се събират доказателства за тях, съжалява за постъпката си, моли съда за
снизхождение.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание при условията на чл. 55
от НК, под минимума, определен от законодателя.
При горното, въз основа на закона и доказателствата и като съобрази, че
производството е разгледано по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, съдът приема за
установена и доказана, както от признанието на подсъдимия, така и от доказателствата,
събрани в досъдебна фаза на наказателното производство, които подкрепят стореното
самопризнание, фактическата обстановка възприета от прокурора в обвинителния акт, а
именно:
Подсъдимият В. М. Д. е на ** години, роден е на **.**.**** г. в гр. П., български
гражданин, с начално образование, женен, безработен и неосъждан. С решение №
567/10.08.2016 г. постановено по НАХД № 756/2016 г. по описа на РС П. е признат за
виновен за престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, като е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000лева. Така
наложеното наказание не изиграло положителна роля и не бил постигнат целения
поправителен и възпитателен ефект и Д. продължил да извършва престъпления по чл. 191 от
НК. Пострадалата К.В. С.а е на 16 години, родена е на **.**.**** г. в гр. П.. Преди да
заживее с Д. същата заедно с родителите си Д. Р. К. и В. Б. СТ. живеела в къща, находяща се
в гр. П., ул. „Я.“ № *. След като двамата с Д. сключили граждански брак на 25.02.2022 г.,
1
заживели здно в къща, находяща се в гр. П., на ул. „С.“ № **, заедно с родителите на
последния – Т.С.А.-Д. и М.С.Д..
Пострадалата С.а и обвиняемият Д. се познавали от дълго време, тъй като живеели в
един и същ квартал в гр. П., поради което и Д. знаел точната възраст на С.а. През 2018 г.
двамата се сближили повече, ходели на разходка заедно, започнали да излизат и взаимната
им симпатия помежду им за около един-два месеца прераснала в по-дълбоки чувства на
обич и привързаност. Първоначално ес срещали тайно от родителите си, тъй като К. С.а
била малка. Обвиняемият Д., въпреки че знаел за възрастта на К., й предложил да се оженят.
Макар да била малолетна, на 12 години, се съгласила. Родителите и на двамата също се
съгласили. На 11.01.2019 г. когато К. С.а навършила 13 години, направили сватба по
ромските обичаи и малолетната С.а заживяла на съпружески начала с обвиняемия Д. в дома
на родителите му в гр. П., ул. „С.“ № **. Още на 11.01.2019 г. вечерта Д. се съвкупил с К.
С.а, като не ползвали предпазни средства и половия акт протекъл нормално. Същият бил
осъществен по взаимно желание и съгласие на двамата, без да бъде упражнен какъвто и да е
било натиск, принуда или заплашване по отношение на пострадалата. Двамата продължили
да живеят на съпружески начала и след сватбата, макар да не били сключили граждански
брак. Двамата се представяли в обществото и сред близки и роднини като семейство,
въпреки липсата на формално подписан акт за граждански брак. В последствие Д. и С.а
продължили да живеят заедно, като през цялото време осъществявали редовни полови
сношения. В резултат на това, малолетната С.а забременяла и на **.**.****г. родила здраво
дете - М.В. Д., чийто баща бил обвиняемият Д.. След изписването от АГО при МБАЛ П., С.а
и новороденият й син се върнали отново в дома на родителите на обвиняемия Д., където с
помощта на родителите му, както и на самия Д., С.а започнала да отглежда сина си М.
Всички се грижели за детето. Двамата с Д. продължили да живеят заедно на съпружески
начала в дома на обвиняемия до 25.02.2022 г. , когато сключили граждански брак. По повод
раждането на непълнолетната С.а, служителите на Агенция за социално подпомагане,
Дирекция „СП“ гр. П. подали сигнал, въз основа на който след извършена проверка било
образувано настоящото наказателно производство.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява при цялостната оценка на събраните по
делото доказателства, а именно обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и
писмените доказателствени средства. Изброените доказателствени източници подкрепят в
пълна степен признанието, направено от подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което е преодоляна забраната на чл.
116 от НПК.
Данните за личността, семейното и имущественото положение на подсъдимия се
установяват при съвкупна преценка на обясненията му и на депозираната декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние. Видно от изготвената справка за
съдимост, подсъдимият не е осъждан, по отношение на него има наложено административно
наказание – Глоба в размер на 1 000 лева.
Фактите, касаещи времето, мястото и обстоятелствата, при които подсъдимият Д. е
заживял на съпружески начала с непълнолетната К.В. С.а се изясняват и от признанието на
подсъдимото лице, направено в хода на съкратеното съдебно следствие, както и от
подкрепящите го доказателствени източници. Относно установеното заживяване на
подсъдимия с малолетното лице се съдържат данни както в собствените му обяснения, така
и в показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели.
Правни изводи:
Съдът, вземайки предвид изложената фактическа обстановка и след съвкупен анализ
на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност
приема, че с деянието си подсъдимият В. М. Д. е осъществил от обективна и субективна
2
страна състава на престъплението по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
Според съда в производството по безспорен начин бе установено и доказано
извършването на престъпление по чл. 191, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, т.е изпълнителното деяние
на престъплението се осъществило чрез заживяване на съпружески начала с непълнолетно
лице от женски пол и в настоящия случай осъществяването му е установено по несъмнен
начин от всички събрани по делото гласни доказателства.
Жертва на престъпление по чл. 191, ал. 3 НК може да бъде само физическо лице от
женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст. Съгласно разпоредбите на СК, брак
може да сключи лице, което е навършило 18 годишна възраст, като от това правило е налице
едно изключение, което позволява да бъде сключен граждански брак с лице, навършило 16
годишна възраст ако важни причини налагат това с разрешение на районния съдия по
постоянния адрес на лицето. Предвид на посоченото не може да бъде сключен граждански
брак с лице, което не е навършило 16 годишна възраст.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК се
осъществява само чрез действие и се изразява в установяване на фактическо съжителство
между субекта на престъплението и жертвата, която не е навършила 16-годишна възраст. По
своята същност това съжителство наподобява отношенията между мъж и жена, които
възникват при сключването на граждански брак.
Втората особеност на престъплението от обективна страна е, че заживяването на
съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст се
осъществява със съдействащо поведение от жертвата, като теорията и практиката приемат,
че лицето от женски пол участва съвсем доброволно при установяването на тези отношения,
произтичащи от заживяване на съпружески начала с лице от мъжки пол, което е пълнолетно.
В настоящия казус заживяването на съпружески начала е станало на 11.01.2019 г. и от
този момент подсъдимият с поведението си вече осъществява фактическия състав на
престъплението по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, като последният към първоначалния
момент на извършване на деянието е бил пълнолетен и е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. И двамата-подсъдимият и
непълнолетната К.В. С.а са демонстрирали официално връзката си в обществото. Те са
общували и полово помежду си. Към този момент пострадалата е била на 13 години, поради
което деянието извършено от подсъдимия е съставомерно по текста на чл. 191, ал. 3, във вр.
с ал. 1 от НК.
По своята същност престъплението по чл.191, ал.3, във връзка с ал.1 от НК е формално
престъпление на просто извършване. При него е достатъчно да бъдат установени
изискуемите от разпоредбата фактически отношения-заживяване на съпружески начала,
като законът не предвижда други последици.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл-подсъдимият
пълнолетно и вменяемо лице ясно е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е
искал и целял настъпването на престъпните последици. Последният е знаел добре, че
заживява с лице, което не е навършило 16-годишна възраст, а именно, че пострадалата е на
13 години. Подсъдимият е съзнавал, че свидетелката С.а не е навършила 16 годишна възраст,
предвиждал е да заживеят на съпружески начала и е искал това да се случи, като двамата са
го реализирали на 11.01.2019 г., когато пострадалата не е навършила 14-годишна възраст.
Обект на посегателство са обществените отношения, които засягат нормалните
предбрачни, брачни и семейни отношения, както и тези свързани с развитието на
подрастващите.
Причина за извършване на престъплението е желанието на подсъдимия да осигури
пострадалата до себе си като негова жена.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
3
подсъдимия, съдът съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и обстоятелството, че делото бе разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, при провеждане на съкратено съдебно
следствие, съдът следва да приложи нормата на чл. 55 НК в случаите, в които са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и тази разпоредба е по-благоприятна за
дееца. В настоящия казус, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства младата
възраст на дееца, направеното самопризнание и проявеното съжаление за извършеното,
обстоятелството, тежкото му финансово положение. В конкретният казус, с оглед
гореизложеното и с оглед престъплението, в извършването на което подсъдимия бе признат
за виновен, това означава, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК, като предвиденото наказание „Лишаване от свобода” следва да се определи
в размер под минимално предвидения от 2 години „Лишаване от свобода”. Ето защо, за
деянието по чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца. Същевременно съдът намери, че така
определеното наказание „Лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпяно ефективно
като са налице предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, поради което съдът
отложи изтърпяването на наложеното наказание за срок от 3 /три/ години от влизане на
присъдата в сила.
При съвкупна преценка на гореизложеното, съдът определи посоченото наказание,
като счете, че именно това наказание, в така определения размер, съответства в максимална
степен на обществената опасност на конкретното деяние и на самия деец, както и че именно
такова наказание ще въздейства поправително и възпитателно на подсъдимия и възпиращо
към останалите членове на обществото.
По делото не са сторени разноски, по които съдът да дължи произнасяне.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4
Съобщи за изтекли лични данни