РЕШЕНИЕ
№ 4194
05.12.2018 г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV
граждански състав
На пети декември две хиляди и осемнадесета година
В открито
заседание на деветнадесети ноември 2018 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя
Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 20539 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1, чл. 262 и чл. 245, ал. 2 от КТ вр.
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
Т.Г.В.
твърди, че е полагал труд по трудово правоотношение при ответника, като за
периода месец септември 2016 г. до месец декември 2016 г. останало неизплатено
трудово възнаграждение в размер на 480 лв., като са претендира и обезщетение за
забава върху всяка главница в периода от първо число на месеца, следващ месеца
на полагане на труда, до датата на подаване на исковата молба – 22.12.2017 г.,
в общ размер от 40 лв. и законната лихва от тази дата до окончателното
изплащане. Твърди се, също така, че при прекратяване на трудовото
правоотношение останал непозползван платен годишен
отпуск, като се претендира обезщетение за това в размер на 460 лв., съответно
за 20 дни, полагащи се за 2016 г., ведно със законната лихва от предявяването
на иска до окончателното изплащане. Претендира се също така и обезщетение за
положен от ищеца извънреден труд в размер на 8 600 лв. за 1 600 часа извънреден
труд, положен за периода три години и четири месеца преди прекратяване на
трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. В последното съдебно заседание е изменен
размера на претенцията за извънреден труд, като се претендира обезщетение за
2635 часа извънреден труд, а именно 7877,63лв.
Своевременно
е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Направено е
възражение за изтекла погасителна давност на всички претенции, които са с падеж
преди 22.12.2014 г. Заявява се, че няма удължено и некомпенсирано с почивка
работно време и не се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. Претендира
направените разноски. Направил е
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените доказателства –
трудов договор № ***** г., се установява, че ищецът е работил при ответника по
трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор на длъжност “*****”
от **** г. до **** г., когато правоотношението било прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ, обективирано в Заповед № ****
г. на работодателя. В същата заповед е посочено и че на ищеца следва да се
изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за
един ден. Ищецът твърди, че трудовите възнаграждения и обезщетението за
неползван платен годишен отпуск не са му били заплатени.
При лежаща върху ответника доказателствена тежест, съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в гражданския процес, за
изплащане на посочените суми, от негова страна не бяха ангажирани доказателства
за такова плащане, извършено в полза на ищеца.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвено от в.л.Д.С. след проверка на счетоводната документация, съхранявана в
ответното дружество, неоспорено от страните и възприето от съда, се установява,
че дължимото трудово възнаграждение за процесните
месеци, след приспадане на нормативно установените удръжки и изплатените
възнаграждения, възлиза на 173,52лв., след приспадане на изплатеното такова за
м.ноември и декември 2016 г. Обезщетението за забава възлиза на 20,89лв.
Исковете ще се уважат до посочените размери, а до пълните предявени такива ще
се отхвърлят като неоснователни. Ищецът заявява, че е полагал труд над
уговорената продължителност от 5дни или 40 часа месечно, като претендира
заплащане на трудово възнаграждение за фактическата нормална продължителност от
8 часа дневно или 40 часа седмично. Съдът не възприема така наведените
обстоятелства. Законодателят е определил с императивни правни норми
задължителното съдържание на трудовия договор, като сред елементите на същия се
явява и уговорка за продължителността на работното време. Страните са уговорили
непълно такова, като липсват доказателства писмено да е изменяна
продължителността на същото чрез уговорки между тях. Следователно, на ищеца се
дължи трудово възнаграждение съобразно уговорената продължителност на работното
време. Фактическото полагане на труд над уговорената продължителност по своя
характер представлява извънреден труд и следва да се заплаща с увеличение.
В. л. е
посочило, че във ведомостите за заплати е отразено ползване на отпуск от 15дни
за 2016 г. от ищеца, като останалият неползван отпуск е 5 дни, полагащи се за
2016 г. Обезщетението за неползваните 5 дни възлиза на 128,32лв. Ищецът твърди,
че не е ползвал отпуск, а фактически е работил, макар в определени периоди да
се водил, че ползвал платен годишен отпуск. От разпита на св.К. се установи, че
отпуската се плащала и си ходели на
работа. Плащали им заплатата и отпуската. Били на работа и не ползвали
отпуската, и затова им плащали допълнително пари за отпуската. При така
установените факти, съдът намира, че действително ищецът не е ползвал
фактически платения годишен отпуск, но на същия е заплатено обезщетение за
неползването му, поради което и за 15дни за 2016 г. не следва да се присъжда
обезщетение. На ищеца следва да се присъди обезщетение за неползван отпуск от 5
дни за 2016 г., като същото възлиза на 128,32лв. съгласно заключението на ССЕ, в какъвто размер следва да се
уважи и исковата претенция, като до пълния предявен
размер искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищецът претендира заплащане на трудово
възнаграждение за положен извънреден труд
от 2635часа за периода 17.06.2014 г. – 17.10.2017 г. Ответникът оспорва
полагането от ищеца на извънреден труд за посочения период, като твърди, че
работодателят е осигурил достатъчто хора на обекта,
като не е надвишавана уговорената продължителност на работното време. При
задължаването му да представи графиците за работа в процесния
период, същият не е ангажирал сочените писмени доказателства, а и твърди, че за
обекта в с.**** не съхранява документация предвид изтеклия дълъг период от
време.
От разпита на св.К. се установи,
че познава
ищеца откогато св. започнал работа в с. ****
към фирма *****. Работил там от месец юли 2013 г. до месец юли или месец август
2016 г. Тогава дошли и им казали, че обектът се взима и се прекратява. Напуснали
този обект или края на месец юли, или на 15 август 2016 г., защото месец
септември 2016 г. започнали работа на ****, към същата фирма. Били заедно с Т.В.,
само двамата. Сменяли се вечер в седем часа и на следващия ден, в седем часа
била смяната, през денонощие. Така се редували двамата около месец и половина.
Св. започнал работа на *** или *** г. на обекта в с. ****. *** Д. ги закарал на
обекта със служебната кола. Били трима -
св., Б.Б. и Т.В.. Трима човека били, по 24 часа
дежурство, 10 дежурства всеки месец. Един ден давал, два дни почивал между
дежурствата. Така било през цялото време в с. **** до последния ден. Налагало се да се сменят. В. взимал неговото
дежурство, св. - неговото. Това било много рядко. Когато се преместили на *******, били само
двамата с Т.В.. Имали друг ***. Той казал да работят по 24 часа през ден и така
месец и половина. Месец октомври 2016 г. докарали още един човек - А.П.. Месец
и половина изкарали само с Т.. Дежурствата били по 24 часа, само че през ден.
Средно по 15 дежурства на месец. След този месец и половина влезнал трети
човек, може би в края на месец октомври 2016 г. Тогава започнали да дават 24
часа дежурство/48 часа почивали. Тримата работили до 2017 г., края на месец
януари или до края на месец февруари 2017 г. След това извикали св. и му
казали, че ще останат само двама човека на обща смяна, а през деня щели да си *****,
които щели да започнат да работят. До месец октомври 2017 г. на този обект били
само ищецът и А.П.. Те работили през ден, на 24 часа, а може и на 12 часа да са
работили. Давали им един график, който го изготвял В.Т. и им го давал. св. бил
виждал този график. Когато ходил да взима заплатите, той се подписвал на една
ведомост и за тримата. На една ведомост се подписвал и за тримата на името.
Подписът на ведомостите бил лично негов. Т.В. давал същите дежурства, каквито
давал и св.. По 24 часа давали дежурства винаги и в с. ****, и в *******. След
като св. се махнал, ищецът му казвал, че са били нощни по 12 часа. Съдът
възприема показанията на св.К. като обективни, логични, последователни и
необорени от други доказателства.
При така установените факти, съдът
намира, че ищецът е полагал труд над уговорената продължителност на работното
време, като от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установи, че
за периода 17.10.2014 г. – 17.10.2017 г. са положени 2635ч. извънреден труд,
като възнаграждението по чл.262 от КТ възлиза на 7877,63лв., поради което и
искът ще се уважи изцяло. Не се възприемат възраженията на ответника, че ищецът
не е полагал извънреден труд, тъй като от събраните гласни доказателства се
установи противното, а и липсват писмени доказателства – графици за работа и
ведомости за заплати, макар съдът да задължи ответника да представи същите по
делото, поради което и на основание чл.161 от ГПК съдът намира за доказан факта
на полагане от ищеца на извънреден труд.
При
лежаща върху ответника доказателствена тежест да
установи заплащане на процесните суми, същият не е
ангажирал доказателства в тази насока. Ответникът е направил възражение за погасяване по
давност на възнагражденията за периода преди 22.12.2014 г., но експертът не е
изчислявал трудови възнаграждения за посочения период, а от 17.10.2014 г. до
17.10.2017 г.,/ предвид поставяне на задача в този смисъл от ищеца/, поради
което и исковете ще се присъдят в посочения размер.
С оглед уважаването на главните искове,
следва да се уважат и акцесорните такива по чл.86,
ал.1 от ЗЗД, като се присъди законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът претендира
заплащане на адв. възнаграждение в размер на 1200лв,
като в приложения договор за правна защита и съдействие е уговорено и посочено,
че е заплатено такова в размер на 1200лв. Ответникът прави възражение за
прекомерност на разноските в тази част. Съдът не споделя соченото възражение.
Размерът на минималното адв. възнаграждение съобразно
размера на предявените искове възлиза на 1431лв., т.е. уговореното
възнаграждение е под минимума, определен съобразно Наредба № 1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не следва да
бъде намален.
Съобразно
уважената част от предявените искове следва да се осъди ответникът да заплати
на ищеца разноски в размер на 1110,96лв.
Ответникът
претендира разноски, като съразмерно на отхвърлената и на частично прекратената
част от производството, на същия ще се присъди сумата от 72лв.
При този изход на делото ответникът следва да
заплати в полза на съда държавна такса в размер на 465,11лв., както и 5лв. за
издадена на ищеца обезпечителна заповед, както и сумата от 140лв. -разноски за
ССЕ.
Направените
от ищеца в обезпечителното производство пред с. и. разноски следва да му бъдат
присъдени, като същите се констатираха в размер на 713лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Алфа 2000”ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Братя Бъкстон” № 134, да
заплати на Т.Г.В., ЕГН **********,***,
сумата от 173,52 лв. /сто седемдесет и три лева и 52ст./ -
неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2016 г. и м.октомври 2016
г., сумата от 20,89лв./двадесет лева
и 89ст./ – обезщетение за забавено плащане на неизплатените трудови
възнаграждения в периода първо число на месеца, следващ месеца на полагане на
труда, до 22.12.2017 г., сумата от 128,32
лв. /сто двадесет и осем лева и 32ст./ - обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на 5дни, полагащ се за 2016 г., дължимо при
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, обективирано в Заповед № ***** г, сумата от 7877,63лв. /седем хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и
63ст./– възнаграждение за положен извънреден труд за периода м.септември 2014
г. – м.септември 2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на предявяване на исковете – 22.12.2017 г., до окончателното изплащане на
сумите, както и сумата от 1110,96лв.
/хиляда сто и десет лева и 96ст./ -
разноски, както и сумата от 713лв./седемстотин и тринадесет лева/ -
разноски в обезпечителното производство, като за разликата над уважените до
пълните предявени размери от 480лв. за неизплатени трудови възнаграждения и за
тези за м.ноември и декември 2016 г., от 40лв. – за обезщетенията за забавено
плащане на тези възнагаждения в периода от първо
число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, до датата на предявяване
на исковете, от 460лв. за иска по чл.224, ал.1 от КТ за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск,
ОТХВЪРЛЯ предявените искове като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.Г.В., ЕГН **********,*** да заплати на “Алфа 2000”ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Братя Бъкстон” № 134, сумата от 72лв. /седемдесет и два лева/ -
разноски.
ОСЪЖДА “Алфа 2000”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Братя Бъкстон” № 134, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 470,11лв./четиристотин и седемдесет
лева и 11ст./ - държавна такса, и сумата от 140лв./сто и четиридесет
лева/- разноски за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с
оригинала!
КЯ