Определение по дело №25682/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30864
Дата: 15 ноември 2022 г. (в сила от 15 ноември 2022 г.)
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20211110125682
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30864
гр. София, 15.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110125682 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Б П П Ф“ С.А., Франция,
чрез „Б П П Ф С.А., клон България“ КЧТ срещу К. К. Н..
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Ищецът твърди, че между него и ответницата К. К. Н. е сключен договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CREX-12994050 от 20.03.2016 г. Твърди, че в
изпълнение на договора е предоставил на ответницата кредит в размер на сумата от
754, 92 лв. за закупуване на 1 бр. цифров фотоапарат, марка „CANON“, модел „100D“
срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата на 11 месечни вноски, всяка
от които по 76, 69 лв. при ГПР от 25, 31% и ГЛП от 22, 77%. Твърди, че ответницата е
заплатила една месечна вноска и от 20.05.2016 г. е преустановила плащане. Твърди, че
падежът на последната погасителна вноска е бил на 20.02.2017 г., както и че от страна
на ответницата са извършени плащания, както следва: на 21.02.2017 г. – на сумата от
50 лв., на 03.04.2017 г. – на сумата от 50 лв. и на 18.05.2017 г. – на сумата от 50 лв.
Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 606, 91 лв.,
представляваща неизплатен остатък от главница по договора, ведно със законна лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане, и сумата от 234, 76 лв. мораторна
лихва за периода 20.06.2016 г. – 22.04.2021 г. Претендира разноски.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да посочи начина, по който са
формирани анюитетните вноски по договора – каква част от месечната вноска
представлява главница, каква част представлява договорна лихва и включено ли е в
главницата вземане за застрахователна премия, в който случай да посочи претендира
ли такова вземане в рамките на посочената главница, интереса да претендира същото
(защо счита, че е кредитор на това вземане) и обстоятелствата, от които произтича това
вземане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К.
К. Н., с който оспорва исковете. Твърди, че договорът не е подписан от нея. Навежда
възражение, че не са представени доказателства за предварителното й запознаване и
съгласие с Общите условия към договора. Позовава се на чл.22 ЗПК, като твърди, че:
1
1. размерът на шрифта не е 12 – чл.10, ал.1 ЗПК;
2. договорът не съдържа информация относно условията за неговото усвояване –
чл.11, ал.1, т.8;
3. договорът не съдържа информация относно лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти – чл.11, ал.1, т.9 ЗПК;
4. договорът не съдържа информация относно условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването – чл.11, ал.1, т.11;
В тази връзка твърди, че в договора не е инкорпориран погасителен план и такъв
не е съставен като отделен документ. Твърди, че представеният към исковата молба
погасителен план не е съставен към договора за кредит и не й е бил предоставен при
сключването му.
5. договорът не съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания – чл.11,
ал.1, т.12;
6. договорът не съдържа информация за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно
чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден – чл.11, ал.1, т.20;
Оспорва сумата по кредита да й е предоставена и да е усвоена. Позовава се на
погасителна давност.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр.
чл.9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК /доколкото ищецът е
вписан в публично достъпния Регистър на лицензираните банки и клоновете на
чуждестранни банки в Република България:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответницата валидно е
възникнало правоотношение по договор за предоставяне на кредит с твърдяното в
исковата молба съдържание; че е предоставил на ответницата парична сума срещу
задължение на последната да я върне в определен срок, както и размера на иска.
В тежест на ответницата е да докаже всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи възражения.
В тежест на ответницата е да докаже плащане на задължението.
С оглед възражението за погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже
спиране/прекъсване на давността.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
2
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, забавата на
длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.
В тежест на ответницата е да докаже всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи възражения.
В тежест на ответницата е да докаже плащане на задължението.
С оглед възражението за погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже
спиране/прекъсване на давността.
На страните следва да бъде обявено, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
По доказателствата:
Следва да бъдат допуснати представените с исковата молба писмени
доказателства като допустими, относими и необходими за изясняване предмета на
спора.
Искането на ищеца за назначаване на ССЕ следва да се бъде уважено, като
експертизата отговори на поставените с исковата молба въпроси, както и на въпросите:
Извършени ли са плащания по процесния договор за кредит, по какъв начин са били
извършени тези плащания, било ли е посочено основание на плащанията, били ли са
съобразени плащанията от ищеца и как са били отнесени от последния.
Ответницата оспорва да е подписала представения договор за кредит, с оглед на
което по отношение на последния следва да се открие производство по чл.193 ГПК,
като на ответницата се укаже, че носи тежестта да докаже неговата неистинност по арг.
от чл.193, ал.3 ГПК.
Следва да се уважи искането на ответницата ищецът да бъде задължен да
представи договора за кредит в оригинал по реда на чл.183 ГПК.
С оглед възражението на ответницата във връзка с шрифта на договора за кредит
и доколкото последното касае приложение на императивна правна норма следва да се
назначи СТЕ, която да отговори на въпроса на какъв шрифт е съставен договорът за
кредит и какъв е неговият размер.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 02.02.2023 г.
от 11:30 часа, за която дата да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад съобразно мотивната част от
определението.

ОБЯВЯВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

3
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи начина, по
който са формирани анюитетните вноски по договора – каква част от месечната вноска
представлява главница, каква част представлява договорна лихва и включено ли е в
главницата вземане за застрахователна премия, в който случай да посочи претендира
ли такова вземане в рамките на посочената главница, интереса да претендира същото
(защо счита, че е кредитор на това вземане) и обстоятелствата, от които произтича това
вземане.

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.183 ГПК, ищеца да представи договора за
кредит в оригинал в едноседмичен срок от съобщението.

ОТКРИВА, на основание чл.193 ГПК, производство по оспорване истинността
на договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CREX-12994050 от 20.03.2016 г.
УКАЗВА на ответницата, че на основание чл.193, ал.3 ГПК, носи тежестта за
доказване на неистинност на договора за кредит.
УКАЗВА на ответницата, че не сочи доказателства в тази връзка.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
постановените с исковата молба въпроси, както и на въпросите:
Извършени ли са плащания по процесния договор за кредит, по какъв начин са
били извършени тези плащания, било ли е посочено основание на плащанията, били ли
са съобразени плащанията от ищеца и как са били отнесени от последния?
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р Р С, с адрес: гр. София, п.к. 1387, ж.к. Обеля,
бл.110, вх.А, ап.9, д.т. 9 341 670, 0889 428 793
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на сумата от 250 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която след запознаване с
материалите по делото и тези в страните да даде заключение по въпроса:
На какъв по вид и размер шрифт е изготвен договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CREX-12994050 от 20.03.2016 г. (л.5-9 от делото)?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на сумата от 200 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
4
НАЗНАЧАВА за вещо лице П К П, тел. 0888 553 336.

СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те могат
да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора. Така те ще
спестят време, усилия и средства. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена услуга.

Определението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца –
и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5