Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.01.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на десети декември две хиляди и деветнадесета
година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: НЕЛИ Г.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 3010 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 52
от 09.09.2019 година на Директора на РИОСВ Стара Загора, с което на „БЛИЦ”ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Х.А., на основание чл.165, ал.2
от ЗООС е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер
на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл.166, т.3, във връзка с
чл.155, ал.2 от ЗООС от Закона за опазване на околната среда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд, град Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 52 от 09.09.2019 година на Директора на РИОСВ Стара Загора, с
което на „БЛИЦ”ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Х.А., на
основание чл.165, ал.2 от ЗООС е наложено административно наказание –
„имуществена санкция” в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение
по чл.166, т.3, във връзка с чл.155, ал.2 от ЗООС от Закона за опазване на
околната среда.
Жалбоподателя
счита, чрез процесуалния си представител, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено изцяло.
Подробни съображения се излагат в подадената до съда жалба и в хода на
съдебните прения
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не взема становище
по основателността на жалбата.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено
следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Административно-наказващият
орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за
установено, че при направена проверка на 04.07.2019 година на площадката на „Блиц”
ЕООД град Стара Загора са дадени предписания за представяне в РИОСВ град Стара
Загора до 10.07.2019 година на копия от документи, с които се удостоверява дали
е реално извършено рециклиране на количествата отпадъци от стъклени опаковки,
чрез влагането им в производството на бетон и неговото реализиране, в това
число транспортни документи /товарителници, кантарни бележки и др./ за
транспортиране на произведения бетон от площадката на фирмата за периода 2014
година – 2017 година.Определеният срок е 10.07.2017 година.
На
10.07.2019 година е извършена проверка в РИОСВ град Стара Загора и е
установено, че документи за определени периоди.
Посочено
е че нарушението е извършено на 11.07.2019 година.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите и приложените
писмени документи.
При
така посочената фактическа обстановка административно-наказващият орган е
приел, че е извършени следното административно нарушение – чл.166 т.3 ЗООС, във
вр. с чл.155, ал. 2 ЗООС и на основание чл. 165, ал. 2 във вр. с чл. 166 т. 3
във вр. с чл. 156 т. 2 ЗООС е наложил имуществена санкция в размер на 2500
лева.
Съдът
намира, че при издаването на наказателното постановление и реализацията на АНО
са допуснати съществени процесуални нарушения.
Видно
от обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление не са посочени
и конкретизирани за посочените периоди какви документи не са представени, което
поставя в невъзможност съдът да сравни съответстват ли на даденото предписание
и в действителност има ли неизпълнение. От друга страна административното
нарушение е посочено с висока степен на абстрактност като не е конкретизирано и
е опорочена формата на наказателното постановление – да се посочат
обстоятелствата при които е извършено нарушението и описание на нарушението, с
което е нарушен и чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.
От
друга страна при реализиране на административно-наказателната отговорност е
посочено че наказателното постановление се издава на основание чл.158 от Закона
за опазване на околната среда и водите. Следва да се отбележи че такъв закона в
нормативната база няма. Ако АНО е имал предвид Закона за опазване на околната
среда, то процедурата там по издаване на наказателни постановление е уредена в
нормата на чл.168 от закона но не и в посочената норма – чл.158 от ЗООС. Член
158 от ЗООС и близко следващите го, уреждат процедурата по прилагане на
принудителни административни мерки в изброени случай, биващи превантивни,
преустановителни и възстановителни, но и налагащи санкции по реда на ЗАНН.
С
тези пропуски освен, че се ограничава правото на защита, поради липса на
конкретно, ясно и точно обвинение е опорочена и формата на наказателното
постановление, тъй като същото не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН.
От
друга страна е нарушена и нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, съгласно която АНО
преди да се произнесе по преписката, проверява акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост и извършва разследване на спорните
обстоятелства. Такива във случая са били наведени от проверяваното дружество в
подаденото от тях възражение, касателно това, че бетона не се превозва от тях а
с транспорт на клиента и че не съществуват кантарни бележки с оглед на това че
бетона се продава на кубици а не на килограми. В тази насока АНО преди да
пристъпи към реализиране да административното-наказателната отговорност е
следвало да положи усилия да разгледа възражението на дружеството и да установи
дали е било изпълнимо твърде неясното предписание, без необходимата
конкретизация. Ето защо в случай съдът намира, че е нарушена и процедурата по
чл.52, ал.4 от ЗАНН.
От
тук следва, че са допуснати съществени процесуални нарушения неотстраними в
съдебната фаза на процеса и представляващи достатъчен повод за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
По
изложените съображения съдът приема, че атакуваното наказателно постановление
подлежи на отмяна, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: