О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.София, 15.01.2021г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV – ти състав, в закрито заседание на петнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
АДЕЛИНА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Ад.Иванова внчд № 14/21г.
по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр.чл.306 ал.3 пр.2 НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 16.12.2020г.,
постановено по НОХД № 2036/20г. по описа на СпНС, 17-ти състав, с което
определение по реда на чл.306 ал.1 т.4 пр.1 НПК е оставена без уважение молбата
на осъдения Св.В., чрез защитника му адв.К. М. за връщане на иззети ВД.
Срещу определението е постъпила частна жалба от адв.К.М.,
в която са развити доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като се
отправя в условията на алтернативност искане за неговата отмяна или изменение.В
обосновка на горното искане защитата акцентира на обстоятелството на изложени
от първостепенния съд правилни мотиви за приключване на наказателното
производство по отношение на осъденото лице, което предопределя и извода за
връщане на иззетите ВД, но при тези безспорни факти се явява неправилно
крайното заключение, отразено в атакувания съдебен акт.В подадената частна
жалба се прави и едно неправилно смесване на понятието „връщане на ВД на
съответното правоимащо лице“ и последващото им фактическо предаване, което е
възможно да се извърши при определени хипотези и на други лица, което
съображение обаче в случая не е решаващо при разглеждане на процесния спор.
Съдът, след като се запозна с изложените в частната
жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена
от активно легитимирано лице, в срока по чл.342 ал.1 НПК и срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна.
Установената от въззивния съд хронология по делото се
изразява в следното: Лицето Св.В. е привлечено към наказателна отговорност по образувано
ДП № 16/19г. по описа на Сектор БОП МВР – София, пр.пр.№ 1547/19г. по описа на
СП, като са му вменени няколко отделни престъпления.По същото ДП в качеството
на обвиняеми са привлечени и още три лица.В последствие на 30.07.20г. в СпНС е
внесено за разглеждане по реда на гл.29 НПК сключено от обв.Св.В., неговия
защитник и представител на държавното обвинение споразумение, което в открито
с.з. на 04.08.20г. е одобрено от първоинстанционния съд и на основание чл.24
ал.3 НПК наказателното производство е прекратено, като липсва произнасяне по
отношение на приобщените към доказателствената съвкупност ВД, дори включая
тези, които са предмет на процесните престъпления по чл.354а ал.2 НК и чл.244
ал.2 НК, а това е задължение на съда, подлежащо на изпълнение дори и без
нарочно подадена молба от заинтересованите страни .
След разглеждане на производството по отношение на
осъдения Св.В. СпНС се разпорежда да бъдат върнати на СП всички материали по образуваното
ДП за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на останалите
трима обвиняеми.В контекста на последното следва изрично да се посочи, че по
настоящем липсват категорични данни относно движението на това дело – липсват
данни на какъв етап се намира наказателното производство (в досъдебна или
съдебна фаза), което е от значение, доколкото това обстоятелство предопределя и
процесуалния ред за произнасяне по депозираната от адв.М. молба за връщане на
ВД (чл.111 НПК или чл.306 НПК).
На последно място от фактическа страна въззивният съд подчертава
и обстоятелството, че съобразно съдържанието на приложените по ДП писмени
доказателствени средства – в частност протоколи за обиск на осъдения Св.В. и
протоколи за претърсване на ползвани от него недвижими имоти и изземване на
вещи (всичките в т.4) се установява факта на действително изземване на редица
движими вещи, представляващи ВД по см. на чл.109 НПК.
Горната фактическа обстановка е следвало да бъде
изяснена от първостепенния съд, но въпреки това същият се е задоволил само и
единствено да отбележи за основен и единствен мотив подозрението си доколко
волята на осъдения съвпада с тази на неговия защитник в лицето на адв.К.М.,
който е подал и подписал молбата за връщане на ВД. В тази връзка АСНС
отбелязва, че при наличие на такова съмнение, същото е следвало да бъде
изяснено и отстранено.
На следващо място съобразявайки именно горепосочения
основен довод, водещ СпНС при постановяване на обжалваното определение, АСНС
констатира и известно разминаване между мотивационно-съобразителната и
диспозитивната част на съдебния акт – от една страна в мотивите се твърди липса
на процесуална легитимация от адв.К.М., подал искането за връщане на ВД (липса
на предоставено му от осъдения изрично пълномощно), а от друга страна
диспозитивът е „оставя без уважение искането на осъдения С.М.В., чрез защитника
му адв.К.М.“, т.е. приема се фактът, че последният е защитник на осъденото лице
и като такъв разполага с всичките права по чл.99 НПК, в това число и да прави
всякакви искания по делото.Това противоречие във волята на първостепенния съд
следва да бъде отстранено, което налага отмяна на обжалваното съдебно определение
и връщане на делото на СпНС за произнасяне по подадената молба за връщане на
ВД. Делото следва да се върне за разглеждане от същия съдебен състав на СпНС,
доколкото изразените от първостепенния съд мотиви са свързани с преценката за
процесуална допустимост на подаденото искане, а не по същество на процесния
спор.
Съобразявайки всичко горепосочено, АСпНС приема
процесната частна жалба за основателна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 16.12.2020г. по НОХД № 2036/20г.
по описа на СпНС, 17-ти състав
ВРЪЩА делото на СпНС, 17-ти състав за произнасяне по
молбата на адв.К.М. за връщане на ВД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.