Р Е Ш
Е Н И Е
№.............,
град Шумен, 18.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на четиринадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска адм. д. № 244 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано
е по жалба на от Н.Р.К., чрез адв. Г. С., против Решение
№2153-27-150/30.06.2022 г. на директор на ТП на НОИ – Шумен, с което на
основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба с вх.№ 1012-27-140/14.06.2022г
на Н.Р.К. с ЕГН **********, подадена чрез
адв. С. срещу Разпореждане № 2113-27-1357#7 от 23.05.2022г. В жалбата се
изразява несъгласие с така постановеното решение, с което е потвърдено и
процесното разпореждане, като основно спорът се свежда до приложение на § 1,
т.12 от ДР на КСО, тоест дали стажът на оспорващата по време на майчинство без
внесени осигурителни вноски е действителен такъв и следва да бъде зачетен при определяне релевантните за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст критерии, а именно възраст и
трудов стаж. Счита, че органът
неправилно не е зачел стажът от 1 година, 3
месеца и 30 дни, в който Н.Р.К. е била неработеща майка, като същият
следва да бъде зачетен за действителен такъв. Счита, че по този начин
административният орган е нарушил чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, като
твърди, че § 1, т. 12 от ДР на КСО е приет значително след обществените отношения,
предмет на спора, поради което и като материалноправна норма е недопустимо да
бъде зачетено нейното обратно действие. Позоваване се на съдебна практика по
идентични казуси. Отправено е искане за
отмяна на процесното решение като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание процесуалният представител на оспорващата навежда допълнителни
съображения за отмяна на обжалвания административен акт, като моли да бъде
върната преписката за ново разглеждане и преценка за правото на пенсия на
оспорващата по чл.68, ал.3 от КСО. Сочи, че стажът, за който се твърди, че не
бил действителен, а именно 1 г. 3 м. 3 дни, по действащите към момента на
полагането му нормативни уредби бил законово регламентиран трудов стаж, зачетен
като продължителност и следва той да бъде приет като действителен. Твърди, че
това бил стаж, който бил трудов, без да се дължат за него осигурителни вноски
по силата на специален нормативен акт. Моли да бъдат присъдени разноските за
настоящото производство.
Ответникът,
Директор на ТП на НОИ - Шумен, чрез процесуален представител заема становище за
неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Счита, че оспорващата
не отговаряла на изискванията, заложени в разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, а
именно да притежава 15 г. действителен осигурителен стаж. Твърди, че
осигурителният стаж с продължителност 1 г. 3 м. 3 дни, зачетен като неработеща
майка, не бил действителен по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Поради
изложеното счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Шумен, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заявление с вх. №2113-27-214 от 05.03.2021 г. Н.Р.К. поискала отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на КСО. С Разпореждане №
211327-214#4/08.08.2021 г. е отказано отпускането на пенсия за ОСВ, тъй като
съобразно чл. 68, ал. 3 от КСО и след анализ на данни от представените
документи и събраните в хода на пенсионното производство доказателства, е
зачетен осигурителен стаж от трета категория труд 14 г. 08 м. 14 дни, който е и
действителен такъв. Недостигащия действителен осигурителен стаж е 00 г. 03 м.
16 дни.
Със ново
заявление с вх. № 2113-27-1357, постъпило в ТП на НОИ гр. Шумен на
04.10.2021г., г-жа К. отново е поискала пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Към
заявлението, като ново доказателство е представена трудова книжка от
01.10.2021г., със заверен осигурителен стаж четири месеца от ЕТ „Юнес 74-Несрин
Абтулова“ с. Капитан Петко, за времето от 01.06.2021 г. до 01.10.2021 г., на
длъжност „общ работник“.
За
изчисляване на индивидуалния коефициент на г-жа К. и за определяне размера на
пенсията по реда на чл. 70, ал. 8 и ал. 9 от КСО, с писмо изх. № 2113-27-1357#2
от 15.10.2021г., на основание чл. 32, ал. 6 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г.
за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудово-правни документи
на прекратени осигурители без правоприемник, от сектор „Осигурителен архив“ при
ТП на НОИ — Шумен, е изискано да бъде издадено удостоверение обр. УП-15, за
периода 01.06.1986 г. – 31.05.1989 г., за положения осигурителен стаж в РПК
„Сила“ с. Венец. По данните в трудова книжка №210/16.03.1983 г., лицето е
работило при този осигурител от 01.11.1980 г. до 31.05.1989 г. и има приключен
календарен осигурителен стаж 08 г. 07 м. 00 дни.
В отговор
от ОА Шумен е издадено удостоверение (въз основа на разплащателните ведомости)
образец УП-15 № 5509-27-639/04.11.2021 г., за времето от 01.06.1986 г. до
31.05.1989 г., което не е обжалвано и е влязло в законна сила.
По
данните в удостоверение образец УП-15 № 5509-27-639/04.11.2021 г., се
установява, че за м. 04.1989 г. г-жа К. е ползвала 6 дни платен отпуск и има
изплатена сума в размер 20,00 лв., за която е изчислено, че отговаря на 2 р.
дни. За месец април след преобразуване на работните дни в календарни,
административният орган зачита 11 дни.
С Разпореждане
№ 2113-27-1357#7 от 23.05.2022г. на ръководител по пенсионното осигуряване е
отказано отпускането на пенсия за ОСВ, тъй като е налице недостиг от 5 дни – К.
към момента на подаването на заявление е имала навършена възраст 67 г. 3 м. и 2
дни, но действителният осигерителен стаж е изчислен в размер на 14 г. 11 м. и
25 дни, при изискуем най-малко 15 години, съгл. чл.68 ал.3 от КСО.
Недоволна,
Н.К. депозирала жалба до директора на НОИ вх. № 1012-27-140/14.06.2022 г., с
която наред с несъгласието си с постановеното разпореждане представила и
доказателства досежно наличието на стаж като неработеща майка, който следвало
да се зачете за действителен такъв и да и бъде отпусната пенсия за ОСВ.
С Решение
№2153-27-150/30.06.2022 г. директора на ТП на НОИ – Шумен, на основание чл.
117, ал. 3 от КСО е отхвърлил жалба с вх.№ 1012-27-140/14.06.2022г на Н.Р.К. с
ЕГН **********, подадена чрез адв. С.
срещу Разпореждане № 2113-27-1357#7 от 23.05.2022г. За да постанови цитираният
акт административният орган приел, че за пенсиите, отпуснати с начална дата
след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от
осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата
на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато
осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък
от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му
осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. по ред, определен с наредбата по чл.
106. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. или доходът
му преди тази дата е за период, по-малък от необходимия за допълване до 36
месеца, индивидуалният коефициент изчислява от наличния доход независимо от
продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма
осигурителен доход след 31 декември 1999 г. индивидуалният коефициент се
изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от
наличния му доход, когато доходът е за по-малък период (чл. 70, ал. 8 КСО).
Прието за
правилно е, възприетото от длъжностното лице по пенсионно осигуряване, че
жалбоподателката към датата на заявлението има навършена възраст 67 г. 03 м. 02
дни и зачетен осигурителен стаж от трета категория - 14 г. 11 м. 25 дни, който
е и действителен такъв. Недостигащият действителен осигурителен стаж, по
изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО е 00 г. 00 мес. 05 дни.
Относно
представените с жалбата доказателства за зачитане на осигурителен стаж като
неработеща майка, са обсъдени удостоверение за раждане на дете Месут родено на ***
г. и удостоверение за дете Азиме родено на *** г.
В
решението е прието, че съгласно т. 9 на ПМС № 61/1967 г. на жените - майки,
членове на ТКЗС или неработещи, е дадено право при бременност и раждане и за
отглеждане на дете да им се зачете за трудов стаж времето, отговарящо на
размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който
се ползват работещите майки. Трудов стаж по т. 9, ал. 4 и 5 от Постановлението
се зачита на жените - майки, които към деня на раждането не работят като
осигурени за всички осигурителни случаи по Кодекса на труда или друг нормативен
акт.
Относно
този стаж органът се е позовал на § 1,
ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО, който дава дефиниция на
понятието “действителен стаж“ - действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Направен
е извод, че г-жа К. не отговаря на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО и няма
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като съгласно горецитираната
разпоредба, времето зачетено за осигурителен стаж като неработеща майка не е
действителен стаж, а по представените удостоверения за раждане на основание ПМС
№ 61/1967 г., се зачита стаж 01 г. 03 м. 03 дни, като по този начин общият
осигурителен стаж възлиза на 16 г. 02 м. 28 дни, от които отново действителния
стаж е 14 г. 11 м. 25 дни.
Решението
било съобщено на Н.К. на 15.07.2022 г. чрез адв. Г. С.. Недоволна, на 29.07.2022 г. депозирала жалба
срещу постановеното решение чрез административният орган до ШАС.
При така
установено от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Предмет
на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Шумен, постановено по
реда и при условията на чл.117 от КСО. Данните по делото сочат, че
процесният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. Спазена е изискуемата се писмена форма на
индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си,
надлежно мотивира фактически доводи, на които се дават съотв. правни такива. В
жалбата принципно не се повдигат възражения по валидността на оспорения акт,
нито се навеждат и конкретни доводи за нарушаване на
административно-производствени правила при неговото постановяване, но съдът е
длъжен служебно да извърши преценка на валидността и законосъобразонстта на
административния акт на всички основания, установени в АПК. Ето защо и
следствие на извършения съдебен контрол, настоящият състав не установява
допуснати съществени нарушения на общия и специалния закон. Спазен е и срокът
за административно обжалване, вкл. и такова има проведено пред Директора на ТП
на НОИ Шумен, доколкото то е абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото
съдебно такова.
Не са налице
основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.
Спорът в
крайна сметка не е досежно факти, а относно приложимото право.
Не се
спори между страните по делото, че Н.К. доказва осигурителен стаж като
неработеща майка, въз основа на представени с жалбата при административното
обжалване удостоверение за раждане на дете Месут родено на *** г. и
удостоверение за дете Азиме родено на *** г., като административният орган е
приел, че К. има 1 г. 3 м. и 3 дни общ осигурителен стаж, който обаче не е
действителен съобразно §1, т.12 от ДР на КСО.
По
отношение така определеният от пенсионният орган осигурителен стаж не е налице
спор между страните. Спорът се свежда до преценка дали този осигурителен стаж
на К. като неработеща майка следва да се признае за действителен и да й бъде
отпусната пенсия за ОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО.
ПО
мотивира отказа си да отпусне на заявителката ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО, с довода, че тя няма минимално изискуемия се стаж
от 15 години действителен осигурителен стаж, а има 14 г., 11 м., 25 дни, като
ПО не зачита за действителен осигурителен стаж като неработеща майка 1 г. 3 м.
и 3 дни.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО /ред. към датата на процесното заявление – 04.10.2021г./
в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември 2016
г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 – годишна
възраст. Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят
осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за
отлеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 38, ал.3, т.6 от НПОС, която гласи, че за осигурителен
стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и
отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от
продължителността на работното време.
В § 9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят
регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата
материално разпоредба към процесния период е разпоредбата на чл. 80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието
си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се
зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който
се признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция
№2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов
стаж от 29.12.1967г. (отм.), според която времето на
ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен
отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).
Няма
спор, че през процесния период заявителката не е работеща майка, съотв. затова
тя не е ползвала платен или неплатен отпуск по майчинство, което вероятно и
мотивира пенсионния орган да откаже отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3
от КСО. Видно е, че същият изрично подчертава в своето решение, че г-жа К. е
„неработеща майка“.
С
Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на
раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния
период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане
на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи
жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж /вж.
р. II, т.9, абзац четвърти/. Размерът на трудовия стаж, който се
зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените
деца. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по
сега действащия КСО отпускът по майчинство /или майчинството/ се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно
осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обсотятелството
дали жената-майка е била работеща или небработеща, напротив такова право е
признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва
правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. /в този см. вж. Р-ние
№6744/22.05.2018г, по ад №2009/2018г. на ВАС, шесто отд./.
Съдът
приема довода, че със създаването на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015г.,
законодателят не цели отпадане на правото на зачитане на отпуска по майчинство
/майчинството/ за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно
пенсионният орган отказва на основание §1, т.12 от ДР на КСО да признае
процесния период от една година три месеца и три дни за действителен
осигурителен стаж.
Незачитането
на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на
чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и
равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как
следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение № 2 от 04.04.2006 г.
по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република
България.
С оглед
на това следва да се приеме, че както длъжностното лице по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ - Шумен, така и ръководителят на ТП на НОИ – Шумен, са
преценили неправилно ключовият за изхода на спора въпрос, като са приели, че
посоченият период не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с
което направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите
предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно липсата
на изискуем действителен стаж от 15 години, поради което са издали материално
незаконосъобразни актове (нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК). Като се зачете
този период за такъв стаж, общият действителен стаж на К. към датата на
заявлението за пенсия надхвърля изискуемите 15 години, следователно тя е
отговаряла към същия момент на кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3
от КСО, за да се пенсионира по този ред.
Неправилното
прилагане на материалния закон от страна на ответника обосновава извода на съда,
че неговото решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с
материално-правните разпоредби на закона Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на порочното решение, което налага същото след отмяната му, ведно
с потвърденото с него незаконосъобразно разпореждане на Ръководителя на „ПО“
при ТП на НОИ Шумен и преписката по заявлението от 04.10.2021 г. на Н.К.. да се
върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването
и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Съобразно
този изход на спора, съдът намира за основателна своевременно предявената
претенция на основание чл. 143, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал.2 от КСО. Същата се доказва до размера от
400 лева /л.68/, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателката разноски по делото в този размер.
Водим от
изложеното, както и на основание чл. 172, ал.2, във вр. чл. 173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Р.К., чрез адв. Г. С. Решение
№2153-27-150/30.06.2022 г. на директор на ТП на НОИ – Шумен и потвърденото с него Разпореждане
№ 2113-27-1357#7 от 23.05.2022г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Шумен, с което й е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията
на чл. 68,
ал.3 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Шумен за ново произнасяне по заявление
с вх. № 2113-27-1357 от 04.10.2021 г. на Н.Р.К. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл.68,
ал.3 от КСО при съобразяване
на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Шумен да заплати на Н.Р.К. с ЕГН ********** с адрес *** разноски по делото в размер на 400 /четиристотин/
лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: