Р Е Ш Е
Н И Е
78/28.1.2020г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на петнадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№1139 по описа за 2019 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. № ***,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Д.Д. - заместник управител, излага, че по
ч.гр.д. №512/2019 г. му е издадена заповед за изпълнение срещу ответника М.С.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за следните суми: 1485.57 лева - представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, чрез издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11844310; 234.16 лева - представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.04.2018 г. до 06.08.2018г.;
78.30лв. - представляваща обезщетение за забава, считано за периода от
06.08.2018 г. до 11.02.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
ѝ изплащане, като са присъдени и извършените в заповедното производство
разноски. Ищецът сочи, че по силата на сключен между страните Договор за кредит
за покупка на стоки и услуги № PLUS-11844310, ответникът, освен посочения и усвоен
кредит, е дал съгласието си да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard. На
26.05.2016 г. ответникът бил активирал предоставената му от ищеца кредитна
карта, която била с предоставен максимален кредитен лимит от 1 500.00
лева. Било уговорено, че за погасяване на ползваните суми кредитополучателят
следва да заплаща минимална месечна погасителна вноска, която била променлива
величина, зависима от усвоената сума, до пълно погасяване на задължението. На
01.04.2018 г., ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната
карта. На посочената дата било извършено последното плащане по картата, като
балансът по последната се равнявал на минус 1719, 73 лева. Това принудило
ищецът да блокира използването на картата. Ищецът бил правил опити доброволно
да се уредят отношенията му с ответника, като на последния били отправяни
покани да изпълни задълженията си, но същият не се отзовал. Това принудило ищеца
да предяви претенциите си пред съда. Издадената в заповедното производство
заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца се пораждал интерес да защити вземането си по
настоящия исков път. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата
на което да се признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:
1485.57 лева - представляваща главница по Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, чрез издаване и ползване
на кредитна карта MasterCard
12869936;
234.16 лева - представляваща договорна лихва по кредита за периода от
01.04.2018 г. до 06.08.2018 г.; 78.30лв. - представляваща обезщетение за
забава, считано за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК-20.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира и
разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
исковете, излагайки правни и фактически доводи и възражения.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№512/2019 г. по описа на ШРС, по
реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника за следните суми: 1485.57 лева - представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, чрез издаване и ползване на кредитна карта MasterCard 12869936; 234.16 лева - представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.04.2018 г. до 06.08.2018 г.;
78.30лв. - представляваща обезщетение за забава, считано за периода от
06.08.2018 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-20.02.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, като са присъдени и разноски. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на ищеца са
дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта. От
представените по делото писмени доказателства /Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, чрез издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-11844310/, се
установи, че на 06.11.2015 между страните е сключен договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, чрез издаване и ползване
на кредитна карта, като на ответника е предоставен паричен кредит в размер на
8 500.00 лева. В същия договор е предвидена възможността кредиторът да
издаде допълнително на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен
лимит от 10 000.00 лева, като издаването е обусловено от точното
изпълнение задълженията на кредитополучателя по основния договор за кредит.
Посочено е също, че издаването на кредитната карта ще бъде не по-късно от 18
месеца от първата погасителна вноска по кредита и ако в този срок не бъде
издадена карта, уговорките касателно последната не произвеждат действие. По
делото не е спорно, а се установява и от доказателствата по делото /документи,
съставляващи кредитно досие на ответника, ССЕ/, че на ответника му е издадена
кредитна карта MasterCard 12869936, която същият е използвал по
предназначение, като е усвоявал суми, предоставени от ищеца. Страните са
уговорили за ползваните чрез кредитната карта суми, ответникът да заплаща
възнаградителна лихва, като за размера на лихвата договора препраща към
приложение към договора. Уговорени са и допълнителни такси в зависимост от
начина на усвояване на средствата по картата, за чийто вид и размер отново има
препращане към приложение към договора. Предвидено е погасяването на задълженията
по картата да става чрез месечни погасителни вноски до изплащане на всички
задължения, като месечната вноска ще покрива задължението в последователност
разноски, лихва, главница. Отново в приложение към договора е предвидена минимална
погасителна вноска, чийто размер е зависим от размера на усвоената сума. По
делото ищецът представя Приложение към договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта с дата на съставяне 06.11.2015 г., където има описани лихвен процент,
такси и минимална погасителна вноска по кредитната карта, но това приложение не
носи подписа на ответника. Няма данни приложението да е надлежно връчено на
ответника, същият да е имал възможност да се запознае със съдържанието му, като
с подписа си изрично и несъмнено да удостовери приемането му. Съгласно чл.10,
ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и
да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани
с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. Предвид гореустановеното, съдът счита, че в случая за
ищеца, като кредитор, не е възникнало правото да събира и търси възнаградителни
лихви и такси от кредитополучателя, тъй като се установи, че такива /описани
ясно и точно по основание и размер/ не са предвидени изрично в сключения между
страните договор за кредит. На следващо място, от представените от ищеца частно заверени преписи от
сертификат за застраховка към процесния договор, ведно с общите условия към
застраховката, се установи, че ответникът е подписал застрахователен договор
по застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“, по силата на който се е съгласил
кредиторът да сключи застраховка „Защита на плащанията по
кредитни карти“, която да
обхване описани от полицата рискове /злополука, заболявания и др./ Предвидено е
премията по застраховката да се изплаща месечно, като същата се определена ежемесечно
съобразно усвоената сума. Няма данни за изплащане премията на застрахователя,
т.е. няма данни за възникване на някакво застрахователно правоотношение, по
което ответникът да има задължение за изплащани на някакви застрахователни
премии. От представеното по делото заключение по извършената ССЕ, се установи,
че предоставената карта на ответника е активирана от последния през месец юни
2016 г., като е ползвана през периода от юни 2016 г. до юли 2018 г. Усвоената
от ответника сума през този период възлиза на 2 153, 50 лева, като
кредиторът е начислил сума от 164, 24 лева- такси, 697, 97 лева- лихви и 145,
44 лева- застраховки. Платената от длъжника сума по картата е 1441, 45 лева,
като последното плащане по същата е извършено на 22.02.2018 г. Предвид
установения факт, че не са уговорени изрично размерът на лихвата и дължимите от
ответника такси, както и, че не е възникнало валидно застрахователно
правоотношение, съдът счита, че изплатената от длъжника сума по картата
погасява част от главното вземане, като последният е останало да дължи разликата
между изплатената и усвоената по картата парична сума, равняваща се на 712, 05
лева. Върху посочената сума, предвид установената забава на длъжника, съобразно
общите правила при забава на парични задължения, се дължи и съответното
мораторно обезщетение. Процесният договор е безсрочен, като няма данни
ответникът да е надлежно уведомен за упражненото право на кредитора, в
следствие неизпълнението на длъжника, да обяви цялото задължение по договора за
предсрочно изискуемо. Но съгласно разясненията дадени в ТР№8/02.04.2019 г.,
съдът приема, че с получаването на настоящата искова молба ответникът следва да
се счита редовно и надлежно уведомен за упражненото право на кредитора да обяви
цялото задължение за предсрочно изискуемо /арг.от чл.235, ал.3 от ГПК/.
Предвид
гореизложеното съдът стига до извода, че главният иск е частично основателен,
до размера на сумата от 712, 05 лева и за тази сума следва да бъде уважен.
Доколкото се установи, че длъжникът е спрял плащанията по договора на
22.02.2018 г., на основание чл.86 от ЗЗД, същият дължи и съответното
обезщетение за забава, като за исковия период /от 06.08.2018 г. до 11.02.2019
г./, размерът на обезщетението се равнява на сума от 37, 58 лева. За определяне
размера на законната лихва съдът използва съответните, общодостъпни в интернет
пространството електронни калкулатори. Ето защо, заключава, че искът за
главница следва да бъде уважен за сума от 712, 05 лева, а акцесорният иск за
заплащане на обезщетение за забава- за сума от 37, 58 лева. Искът за заплащане на сума от 234, 16 лева,
представляваща претендирана от ищеца възнаградителна лихва е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли изцяло.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски, включително и разноските, извършени в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 339, 90 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. № ***, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д.Д. - заместник управител, сумите, както
следва: 712, 05 лева /седемстотин и дванадесет лева и пет стотинки/, главница
по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, чрез издаване и ползване на кредитна карта MasterCard 12869936 от 06.11.205 г., 37, 58
лева /тридесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава, считано за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане, които суми са присъдени по ч.гр.д. №512/2019 г. по описа на
ШРС, като отхвърля исковете за главница по договора за кредит и мораторна лихва
по същия договор в останалата част, до пълния предявен размер.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. № ***, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от Д.Д. - заместник управител, срещу М.С.В., ЕГН
**********, с адрес: ***, иск за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 234.16 лева /двеста тридесет и четири лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от
01.04.2018 г. до 06.08.2018 г., по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, чрез издаване и ползване на
кредитна карта MasterCard
12869936 от 06.11.2015 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.С.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.“, Париж, рег. № ***2, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Д.Д. - заместник управител, сумата от 339, 90 лева /триста тридесет и девет
лева и деветдесет стотинки/, представляваща направените по делото, включително
и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: