Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 31.12.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На девети декември,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело №
318 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление/НП/ № 19-0451-000811/29.08.2019г
на Началник РУП към ОДМВР Ловеч,РУ Ябланица.
Излага се в жалбата,че наказателното
постановление е издадено при съществени процесуални нарушения,както и в
несъответствие с фактическата обстановка.Налице са няколко основни недостатъка
на съставения АУАН,както и в НП.Същите пречат по безспорен начин да се установи извършването на
вмененото нарушение на жалбодателя.
Както в АУАН,така и в НП,управляваното от
жалбодателя превозно средство е описано като товарен автомобил.Всъщност
управлявал състав от ППС-седлови влекач с прикачено към него
полуремарке,посочена марка в жалбата,собственост на Стратос транспорт.В АУАН и
НП липсва описаното прикачено полуремарке,с което съществено се променя
описанието на управлявания от жалбодателя състав от ППС.
В обстоятелствената част на АУАН и НП не е
спазено изискването на чл.42,т.4 от ЗАНН за точно описание на нарушението и
обстоятелствата,при които е било извършено,като вместо това е използван текста
на чл.6,т.1 от ЗДвП.Липсата на конкретика при описанието на нарушението не
внасят яснота какво точно е нарушил,за което носи отговорност,което съществено
го затруднява да изгради своята защита.
Моли да бъде отменено изцяло наказателното
постановление.
Жалбодателят, редовно призован,се явява лично
в съдебно заседание и доразвива съображенията си досежно незаконосъобразността на обжалваното
наказателно постановление.
Ответникът по жалбата-наказващият орган ,редовно
призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява в
производството.В съпроводителното писмо с което е изпратена преписката на
съда,моли да се остави без последствие жалбата и се потвърди наказателното
постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на
жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният
срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
По основателността на жалбата съдът
съобрази следното:
От приложените по делото писмени
доказателства и показанията на свидетелите Д.Е.И. и Х.К.Х.,съдът приема за установено
следното:
Свидетелите И. и Х. са полицейски служители при РУ на МВР-Ябланица.
На 19.08.2019г били на работа-нощна смяна, по утвърден график,като автопатрул
със служебен автомобил марка „КИА“ и рег.№ххх, като обслужвали първокласен
път-ПП I-4 през село Брестница,Лов.обл. На участък от пътя-км.2.500,в
посока София-Варна,посочен в акта и наказателното постановление,а според
показанията на св.И. около километър след кв.2.800,движейки се след товарен
автомобил марка „ххх,собственост на „ххх“-ЕООД-град П и управляван от
жалбодателя,забелязали че при наличие на непрекъсната маркировка,забраняваща
изпреварване,товарният автомобил,който бил с прикачено ремарке,извършил маневра
„изпреварване“ на движещ се пред него лек автомобил.Със звуков и светлинен
сигнал указали на водача на товарния автомобил,че следва да спре.След
установяване в покой на товарния автомобил свидетелите „изтеглили автомобила на
по-широко място“, и обяснили на водача нарушението.
Свидетелят И. съставил АУАН,в който тестово е
посочено извършено нарушение на чл.6,т.1,пр.3 от ЗДвП,в който е отразено,че
нарушителят/жалбодателят/ има възражения.
Въз основа на акта било издадено атакуваното
наказателно постановление,с което за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП и на
основание чл.179,ал.1,т.5,пр.1,2 от ЗДвП,на жалбодателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 150.00 лева.
Изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се установява от представените по делото писмени
доказателства,както и от събраните гласни такива посредством разпита на
свидетелите Д.И. и Х.Х..
При
така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че жалбата е частично
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Изложените в жалбата и доразвити в съдебно
заседание доводи на жалбодателя Д.,за допуснати процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление,не се споделят от
съда.Непрецизното описание на управляваното от жалбодателя МПС,не се възприема
за такова съществено,водещо самостоятелно до отмяна на атакуваното
постановление.Този въпрос се изясни в хода на съдебното следствие от
показанията на двамата свидетели-полицейски служители.
Не се споделя от съда и довода за допуснато
нарушение,изразяващо се в неточно описание на извършеното нарушение.
Неоснователно е и възражението,че
жалбодателят е извършил маневра „изпреварване“ в участък от пътното
платно,позволяващ извършването на маневрата.От приложената скица на
републикански път „I-4“ „Коритна-о.п. Севлиево“/по факс в
деня на заседанието и в оригинал след приключване на същото/се установява,че в
зоната на нарушението-участъка от пътя км.2.500 или 2+500,е налична
непрекъсната маркировка,забраняваща изпреварването,на движещите се по посока
Варна ППС.Налични са два участъка в този район,позволяващи
изпреварване,респ.налична е прекъсната маркировка за движещите се в лентата за
движение посока Варна автомобили ППС,но същата е до км.2+369 респ.малко преди
този участък и от участък от пътя км.2+617 до км.2+809.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче не се установява по несъмнен и безспорен начин, жалбоподателят да е осъществил състава на административно нарушение по чл.179, ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДвП. От обективна страна не е безспорно доказано, че на сочената дата в УАУН и НП ,на ПП I-4, км.2+500, в посока гр.Варна, жалбоподателят Д., при управление на товарен автомобил ,индивидуализиран в НП,с прикачено ремарке,не е изпълнил задължението си по чл.6, т.1 от ЗДвП- да съобрази поведението си с пътната маркировка и пътните знаци и при наличие надлъжна пътна маркировка М-1/единична непрекъсната линия/ и пътен знак В-24 предприел неправилно изпреварване на движещи се пред него автомобил, като от това е създадена непосредствена опасност за движението. Актосъставителят И. не сочи конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи извод, че с неспазването на маркировката и пътния знак водачът е създал непосредствена опасност за движението, тъй като само по себе си с навлизането в насрещната пътна лента не е създадена непосредствена опасност за движението, ако в нея не се движат автомобили.
От друга страна обаче, може да се приеме за установено по несъмнен и
безспорен начин, че жалбоподателят, при управление на товарния автомобил не е
изпълнил задължението си по чл.6, т.1 от ЗДвП-да съобрази поведението си с надлъжната
пътна маркировка и пътен знак В-24 и при наличието му е предприел неправилно
изпреварване на движещи се пред него автомобил.
Предвид изложеното съдът приема, че на посочените в наказателното
постановление място и време жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1
от ЗДвП, като деянието е извършил виновно, и следва да бъде ангажирана
отговорността му за нарушение по чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП. Това налага съдът
да упражни правомощието си по чл. 63,ал.1 от ЗАНН, като при същите фактически
констатации от обстоятелствената част на наказателното постановление приложи
административнонаказателния закон за по-леко наказуемо административно
нарушение по чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП.
По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва
да бъде изменено, като вместо наложеното на жалбоподателя административно
наказание - глоба в размер на 150 лв. на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 и 2
от ЗДвП му наложи административно наказание - глоба в размер на 30 лв., на
основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП.
В настоящия случай съдът намира,че извършеното нарушение, с оглед
характера му и степента на обществената му опасност, е засегнало обществени отношения, регулирани от нормите
на ЗДвП, които са от особена обществена важност, поради което не може да се
приеме, че неспазването на изискването
на чл.61т.1 от ЗДвП представлява
маловажен случай на административно нарушение. Противното би означавало изобщо
да се дерогира това изискване на закона, каквато очевидно не е неговата цел.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0451-000811/29.08.2019г на Началник РУП към ОДМВР
Ловеч,РУ Ябланица, като вместо
наложеното на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДвП административно
наказание - глоба в размер на 150 лева, НАЛАГА
на Д.П.Д.,ЕГН:********** ***, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП административно
наказание - ГЛОБА в размер на 30/тридесет/лева, за извършеното нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред
Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган, по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: