№ 143
гр. Варна, 27.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20213100501935 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:26 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът Б. П. ЗЛ., редовно призован, явява се лично. Представлява се от адв.
М., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ООД, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБИТЕ
Срещу Решение № 260924/15.03.2021 г., постановено по гр.д. № 8407/2018г. по
описа на ВРС, както следва:
1.Въззивна жалба вх. № 282384/08.04.2021г. подадена от адв. М.М., АК Варна, в
качеството й на пълномощник на Б. П. ЗЛ. срещу решението, в частите, с които е отхвърлен
1
иска с правно основание чл.128, т.2 КТ за сумата от 5203,44 лв., претендирана като дължима
за периода 29.01.2015 г.-31.03.2015 г., като погасен по давност и за разликата над
30468,89лв. до претендирания размер от 70932,56 лв. като неоснователен; отхвърлен е иска
за заплащане на сумата от 186414 лв., представляваща обезщетение за забава върху
дължимите месечни трудови възнаграждения за периода 29.01.2015 г.- 04.07.2016 г.,
изчислени като сбор от обезщетенията за забава за всяко отделно месечно възнаграждение
от падежа на задължението до 29.05.2018 г., както и е отхвърлен иска за заплащане на
сумата за разликата над 634,80 лв. до претендирания размер от 8836,72 лв. Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което се иска същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което исковете да се
уважат в предявените размери. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила съдът
не е взел предвид представените в първото по делото заседание от ищеца молби и
изложените в заседанието твърдения относно приложимостта на разпоредбата на чл.121,
ал.3 КТ/отм./, както и, че начисленото на ответника трудово възнаграждение не съответства
на разпоредбите на КТ и оплакванията за по-неблагоприятно третиране, които са от
значение за правилната квалификация на предявения иск. Съдът не обсъдил твърденията на
ищеца, че не е престирал нито ден труд в България за периодите на командироване, извън
тези, при които е шофирал при доставката на автомобили, закупени от работодателя,
прибирайки се в България, поради което и не е налице основание за начисляване на месечна
1 заплата по ставките в едноезичния трудов договор и съответно обезщетение за неползван
отпуск. Съдът не е взел предвид и обстоятелството, че ответното предприятие е
регистрирано и упражнява дейност в България и осъществява трансгранично предоставяне
на услуги, със съответното командироване на водача на превозното средство, с което се
осъществява международен превоз от територията на приемащата държава-членка на ЕС, в
която предприятието осъществява дейност по смисъла на Регламент №1072/2009, Директива
№96/71 и на чл.121, ал.3 КТ. Съдът не е допуснал събиране на доказателства, които са
относими към предмета на спора и за които ищецът своевременно е отправил искания.
Твърди, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, като не е отделено спорното
от безспорното по делото и не са дадени указания на страните относно разпределението на
доказателствената тежест и за кои факти и обстоятелства не са посочили доказателства.
Твърди също, че в нарушение на процесуалните правила, съдът е разгледал възраженията и
исканията на ответника в отговора на исковата молба, който е подаден след срока по чл.131
ГПК. В нарушение на процесуалните правила, съдът не се е произнесъл по направеното
своевременно с молба от 26.112019г. искане за изменение на иска, посредством увеличаване
на претендираните суми. Съдът е извършил приспадане на суми платени за командировъчни
и храна от дължимото трудово възнаграждение, без да са установени правно релевантните
за спора факти и без да се даде възможностна ищеца да представи доказателства относно
тяхната дължимост. Твърди, че предвид императивния характер на нормата на чл.121, ал.3
КТ/отм./, съдът е следвало служебно да събере доказателства относно това дали за
дейността, осъществявана от ищеца се дължат специфични дневни добавки, като съобрази
2
дали извършването на приспадане няма да наруши баланса между престирания труд и
дължимото насрещно възнаграждение. По подробно изложените в жалбата доводи и
съображения моли за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковите
претенции изцяло, ведно с направеното увеличение на иска за трудово възнаграждение. В
допълнение към въззивната жалба, подадена от адв. М., Б. П. ЗЛ. е изложил оплаквания за
незаконосъобразност на решението, в частите с които са отхвърлени исковете, основани на
твърдения за неправилното приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Изложени са и твърдения, че съдът не се е произнесъл по
всички предявени с исковата молба искове, включително и по иска за установяване на
дискриминационно отношение с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. И за присъждане
на обезщетение от дискриминационно отношение, както и за командировъчни пари в размер
на 47 442,57лв. С въззивната жалба са отправени доказателствени искания за приемане като
доказателства по делото на представени с жалбата документи, извлечения от дигитални
данни от тахографи и дигитална карта на въззивника, на представените с исковата молба
документи и назначаване на необходими по преценка на съда съдебни експертизи .
Исканията са обосновани с допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение
при събирането на доказателствата, които са допустими и относими към предмета на спора,
както и с твърдения, че част от представените документи са новооткрити.
2. Въззивна жалба от „Бумеранг Шипинг“ООД, чрез адв. Н.С. срещу постановеното
по делото Решение № 260924/15.03.2021г., в частите, с които са уважени предявените от Б.
П. ЗЛ. искове с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение в
размер на 25265,45лв., представляващо разлика между полученото от работника трудово
възнаграждение за периода 29.01.2015 г. – 04.07.2016 г., обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 37 работни дни в размер на 634,80лв., на основание чл.224, ал.1 КТ. По
подробно изложени доводи и съображения моли решението в посочените части да се отмени
като незаконосъобразно и се постанови ново, с което исковете се отхвърлят като
неоснователни.
АДВ. М.: Поддържам въззивната жалба и допълнението към нея. Оспорвам
отговора.
АДВ. С.: Оспорвам жалбата на ответната страна. Поддържам нашата.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Поддържам становището и твърденията по допълнението към
жалбата. По това допълнение ВОС се е произнесъл, връщайки делото на
първоинстанционния съд като изрично е указано по кои въпроси ищецът твърди, че липсва
произнасяне. Акцентирано е по какво изрично първоинстанционният съд е дал определение,
че ще се произнесе. В тази връзка считам, че първоинстанционният съд е имал възможност
да съобрази, че в жалбата се твърди, че по исканото обезщетение за неизпълнение на
задължението да се начислят командировъчни липсва произнасяне, а вместо това съдът се е
3
произнесъл, че не приема да разглежда искане да присъждане на командировъчни, каквото
не е налице Същественото, което в случая се получава, че ВРС не е съобразил, че
поисканото обезщетение за заплащане на командировъчни, които е следвало, но не са
начислени, а е направено увеличение на обема на поисканата защита, доколкото искането по
чл. 128 т. 2, вр. чл. 121, ал. 3 КТ води на извода, че искането за трудово възнаграждение
произтича от закон, който осигурява равни условия на работа, които имат по-голям обем. В
същност аз имам още едно увеличение на иска, по, което няма произнасяне. В ИМ изрично е
посочено, че равните условия на работа съдържат и трудовото възнаграждение, т.е. това е
една част от правата. Молбата за увеличаване на иска е подадена в първото с.з., във връзка с
отговора, който е дал ответника. По нея няма произнасяне. Ако липсва произнасяне по това
увеличение, то отива към недопустимост. Липсва произнасяне по увеличение на иска, който
произтича от субективното материално право по чл. 121 КТ. Решението се явява
недопустимо. По отношение на техническата експертиза, поддържам искането както е
направено да се установи основателността на иска Искам експертиза вещото лице да
извърши проверка и установи точните дати на излизане и прибиране в страната, с кой
автомобил съм излязъл и влязъл по периоди от м. февруари 2015 г. до 13.05.2016 г. Да
установи кога и къде са извършвани товаро-разтоварните операции на база пътни листи и по
часове. Да установи продължителността на дневното работно време за всеки от периодите
помесечно, въз основа на архивираните дигитални данни от тахографа на автомобила и
дигиталната карта на водача и продължителността на дневното работно време за всеки един
от месеците за този период. Да установи и каква е продължителността от време през
работните дни, през което водачът не е могъл да управлява автомобила. Касае се за 45 мин.
пауза, която е задължителна. Тези въпроси не са изследвани пред ВРС.
АДВ. С.: Относно изявлението за увеличаване на иска, не е налице такова заявление
от ищеца. В първото и последващите заседания бяха предявени няколко нови иска, които
правилно ВРС не допусна за разглеждане в настоящото производство. Искът за заплащане
на командировъчни пари е отделен иск, извън този по чл. 128, т.1 КТ. Предметът на делото е
изяснен от първоинстанционния съд и не са допуснати твърдените процесуални нарушения
по отношение на недопускане на увеличение на иска. Такова увеличение на иска не е
правено, заявени са нови искове. Относно искането за назначаване на експертиза, изразили
сме писмено становище за евентуална допустимост на въпросите по т. 1 и 2 в последната
уточнителна молба, където са заявени 7 въпроса към вещото лице. Останалите въпроси имат
оценъчен характер и не са от компетенцията на вещото лице. Днес в вс.з. беше допълнен
въпроса в частта за продължителността на работното време. Считам, че е неотносим
въпросът за продължителността на дневното работно време, т.к. тя е нормативно определена
в КТ и Кодекса за международния автомобилен превоз. Евентуално относими биха могли да
бъдат въпросите свързани не с рег. № на камиона, с който е пътувал ищеца, но това следва
да се изложи от въззивника, а не да бъде предмет на задачата на експертизата. По
отношение на реално отработеното време, не се противопоставяме по това искане.
4
Съдът намира, че искането за допускане на СТЕ с посочените в т. 1 и 2 от молбата
на въззиивника от 09.11.2021 г. и направените в днешно с.з. конкретизации и уточнения е
допустимо и относимо към предмета на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА СЪДЕБНО ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА със задача, след
запознаване с доказателствата по делото да даде заключение, с което да отговори на
въпросите поставени днес:
Да посочи датите на излизане и влизане в страната на въззивника по периоди от м.
февруари 2015 г до 13.05.2016 г.
Да посочи къде са извършвани товаро-разтоварните операции и с кои автомобили е
пътувал на база данни от пътни листи като посочи и часовете на извършените работи.
Да посочи продължителността на дневното работно време за всеки от периодите
помесечно, въз основа на архивираните дигитални данни от тахографа на автомобила и
дигиталната карта на водача.
Да посочи и продължителността на дневното работно време за всеки един от
месеците и каква е била продължителността на работното време през работните дни, през
което водачът не е могъл да управлява автомобила.
ОПРЕДЕЛЯ депозит 300 лв. от бюджета на съда.
Съдът ще определи вещото лице в з.з.
АДВ. М.: Във връзка с направеното искане за увеличаване на иска следва да се
направят изчисления както за ставките за Германия, Северен Рейн Вестфалия, така и тези за
Белгия.
Съдът намира, че за събиране на допуснатите доказателства производството по
делото следва да се отложи за друга дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА производството и го насрочва за 15.03.2022 г. от 10.00 часа., за която дата
и час страните са уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.50 часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6