РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Монтана, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20251600500092 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Т. В.
против решение № 143/08.11.2024 г. на Районен съд – Берковица по гр. д. № 462/2022 г.
Жалбоподателят Т. В. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени
исковете му по чл. 108 от ЗС, чл. 109 от ЗД, чл. 59 от ЗС, евентуално предявеният иск
по чл. 32, ал. 2 от ЗС и в частта, с която е осъден да плати на въззиваемата Д. Ц.
обезщетение на основание чл. 59 от ЗЗД в размер на 965 лв. Навежда доводи, че
неправилно БРС е приел, че изградените мазе № * и № * са станали собственост на
собственика на първия жилищен етаж, като е пренебрегнал факта, че в акта за
учредяване право на строеж мазетата не са изрично описани, но те са обслужващи
помещения и като принадлежности към жилището са включени в обема на
суперфицията, учредена вполза на И.В., праводател на жалбоподателя. При
учредяването на правото на строеж се препраща към одобрен архитектурен проект, в
който са предвидени мазета, следователно към жилището на въззивника също следва
да има такова помещение. Архитектурното заснемане на третия жилищен етаж е
показало, че към него няма склад/мазе и след като този етаж е изграден зедно с втория
съгласно учредената суперфиция, то следователно мазетата се разпределят по едно към
всеки етаж. С надстрояването на два етажа къщата се е превърнала в етажна
собственост и това налага складовите помещения да се разпределят към всяко от
1
самостоятелните жилища.
Поддържа и становище, че тълкуването на волята на страните, обективирана в
нотариален акт № */1988 г., с който е учредено право на строеж на И. В., е неправилно.
Моли решението на БРС да бъде отменено в обжалваната част и вместо него
МОС да постанови ново, с което да уважи исковете на Т. В. и отхвърли иска на Д. Ц. за
присъждане на обезщетение за неползване, като присъди и деловодни разноски.
Въззиваемата Д. Ц. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без
уважение, а решението на БРС - потвърдено като правилно и законосъобразно.
Поддържа тезата, че съществувалата към 1988 г. едноетажна жилищна сграда е станала
индивдуална собственост на праводателката на въззиваемата, т.е. П.В. е придобила
къщата заедно със съществувалите мазета и едва тогава е учредено право на строеж в
полза на И.В., за когото е предвидено да надстрои втори етаж със складови помещения
в тавански етаж, който той е преустроил в жилищен.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред Берковския районен съд въззивникът Т. В. е предявил иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че е собственик на мазе № * и
присторйка към първи етаж на жилищна сграда в гр. *, ул. „*“ № *, построена в УПИ
*в кв. *по плана на града, и да бъде осъдена ответницата да му предаде владението
върху двата обекта. На основание чл. 109 от ЗС е предявил иск срещу Д. Ц. да бъде
осъдена да премахне зазиждането и възстанови достъпа до мазето. На основание чл. 59
от ЗЗД е поискал да бъде осъдена ответницата да му плати обезщетение от 880 лв за
лишаването му от възможността да ползва мазе № *, а като евентуален иск е предявил
такъв за разпределение ползването на мазета, находящи се в жилищната сграда с
идентификатор *.
Берковският райнонен съд е приел, че спорните мазета не са съществували към
момента на учредяване правото на строеж в полза на И.В., а са изградени въз основа
на архитектурния проект от 1988 г., но в обема на суперфицията, учредена в полза на
последния, не са включени мазета на нивото на първия етаж. Поради това БРС е приел,
че новоизградените мазета са станали собственост на собственичката на първия етаж
по приращение. Като е приел, че мазетата не принадлежат на ищеца, т.е. не е
установена активната му легитимация, БРС е отхвърлил двата иска за защита правото
му на собственост. А след като не се установява В. да притежава мазе, то ответницата
не му дължи и обезщетение за неползване.
2
Въззивният съд намира решението за правилно и законосъобразно, поради
което го потвърждава.
По делото е установено, че процесната сграда с идентификатор № *, намираща
се в гр. *, е била собственост на М.В., починал през 1985 г. След смъртта му неговата
преживяла съпруга Н.В. е дарила на двете си деца И. и П.В. своята част от жилищната
сграда – нотариален акт № */27.10.1988 г.
Веднага след това И.В. е продал на сестра си П.В. своята ½ ид. ч. от къщата, с
което П.В. е станала изключителен собственик на сградата – нотариален акт №
*/27.10.1988 г.
Като собственици на терена Н.В. и И.В. са учредили на П.В. право да пристрои
съществуващата къща на един етаж съобразно одобрен архитектурен проект –
нотариален акт № */27.10.1988 г.
С нотариален акт № */27.10.1988 г. Н.В. и П.В. учредили в полза на И.В.
правото да пристрои стълбищна клетка, а П.В. учредила в полза на И.В. правото да
надстрои един етаж над съществуващия, а също и пристройка съгласно одобрен
архитектурен проект.
Ищецът се легитимира като собственик на изградените по суперфицията втори
и трети жилищни етажи в сграда с идентификатор *с нотариален акт № */01.10.2020 г.,
обективиращ договор за дарение от И.В. и съпругата му в полза на Т. В..
От заключението на вещото лице арх. Т. е установено, че изграждането на
мазета е било предвидено по проект от 1978 г., но такива не са били изпълнени, затова
са включени в последващия архитектурен проект от 1988 г., въз основа на който
къщата е разширена и надстроена. Преди пристрояването и надстрояването къщата е
разполагала само с едно мазе в югоизточната част на къщата, обозначено от вещото
лице с жълт цвят на изготвената от него скица. Спорното мазе № * и мазе № * са
изградени в изпълнение на архитектурния проект от 1988 г., а заедно с тях и
стълбищната клетка от северната страна на къщата, за да се осигури достъп до
надстроения етаж. От същото заключение е установено, че по проекта е било
предвидено над втория жилищен етаж да се изгради тавански етаж, който да има
обслужващо предназначение по отношение новото жилище на И.В.. Актуалното
архитектурно заснемане показва, че този трети етаж е изграден като самостоятелно
жилище.
Видно от скицата, изработена от вещото лице, на първия жилищен етаж
съществуват три мазета и пристройка към стълбищната клетка, обособена като мазе.
Безспорно е, че към съществувалата къща е била пристроена стълбищна клетка,
която осигурява достъп до надстроените етажи.
Спорно е по делото дали Т. В. притежава мазе № * в сградата.
3
МОС приема, че с договора за дарение от Н.В. (нтариален акт № */1988г.) и
договора за продажба от Н.В. и И.В. (нотариален акт № */1988 г.) П.В. е станала
изключителен собственик на къщата във вида й към 1988 г. преди пристрояването и
надстрояването – т. е. без двете мазета в северната част (мазе № * и мазе № * по
скицата на вещото лице). Поради това Н.В. и И.В. са учредили на П.В. правото да
изгради пристройка към първия етаж съобразно архитектурния проект. Този проект
предвижда изграждането именно на мазетата. Анализът на нотариални актове с номера
*, * и *, всички от 27 октомври 1988 г., показва, че първият етаж със съществувалото
мазе № * е изключителна собственост на П.В., а от там по наследяване и от
ответницата Д. Ц..
Както П.В. (съгласно нотариален акт № */1988г.), така и И.В. (съгласно
нотариален акт № */1988г.), са имали учредено право да пристроят къщата. Тълкувани
в тяхната взаимна връзка двата нотариални акта сочат, че всеки от двамата е имал
предвидено по едно мазе за пристрояване. Договорите за учредяване на суперфиция
препращат към одобрен архитектурен проект, който е неразделна част от тях. В този
архитектурен проект, одобрен през 1988 г., (л. 49 от делото), изрично е обозначено, че
той се отнася до „пристройка на мазета“.
И.В. е получил правото да надстрои първия етаж, който се е състоял от
съществувалото жилище и предвиденото пристрояване. Така е очертан и обемът на
надстрояването в полза на И. В. – да надстрои над етажа на П.В. и над пристройката,
която предстои да се изгради. Всички сделки са извършени в един и същи ден, поради
което надстрояването е предвидено и над все още несъществуваща пристройка към
първия етаж, но за която вече е имало учредена суперфиция. Тълкуването на волята на
страните по договорите, обективирани в нотариалните актове от 27 октомври 1988 г.,
води до извод, че П.В. е станала изключителен собственик на съществувалата
жилищна сграда, наследена от М.В.. Във вида си към момента на сключване на
процесните договори къщата е била на един етаж, състоящ се от жилище и едно мазе
(обозначено с № * на скицата на вещото лице). П.В. е придобила допълнително
собствеността върху мазе, пристроено от нея по силата на суперфиция, а И.В. е станал
изключителен собственик на пристроената стълбищна клетка, на надстроения
жилищен етаж и на едно мазе съм първия етаж - също в резултат на реализация на
право на строеж.
Архитектурният проект не предвижда построяването на трети жилищен етаж. В
проекта (л. 76 от делото) ясно се посочва, че над етажа, предвиден за И.В., следва да
се изгради тавански етаж със складови помещения. Суперфицията в полза на И.В. се
ограничава до един жилищен етаж. Построяването на трети етаж повдига въпроса
кому принадлежи правото на собственост върху него, доколкото той е самостоятелен
обект на правото на собственост, надхвърлящ обема на ограниченото вещно право, но
този въпрос не е предмет на изследване в настоящия процес. Съществуването на
4
третия жилищен етаж е безспорно между страните, установено от архитектурното
заснемане, приложено по делото и потвърдено от огледа на вещото лице арх. Т..
Наличието на този трети етаж е основанието на претенцията на Т. В. за прилежащо
към него складово помещение.
Неправилно е разбирането на въззивника, че с надстрояването възниква етажна
собственост, което пък автоматично поражда правото му като притежател на
самостоятелно жилище на третия етаж да получи и още едно от мазетата в къщата.
Съществуващите в процесната къща мазета нямат статута на общи части, защото не
покриват белезите по чл. 38 от ЗС. Те са изградени като обслужващи първия и втория
етаж помещения и не представляват пространство за общо ползване, а принадлежност
към жилищата на първия и втория етаж от къщата. С надстрояването на къщата общи
части по естеството си са станали покривът, външните стени, носещите трегери,
плочите, главните линии на всички инсталации, комините и др. под. Общи части по
предназначение могат да бъдат складови помещения в мазето или на тавана, но ако те
са предвидени като такива в архитектурния проект. В случая спорните мазета са
изградени като помощни помещения към жилището на П.В. и това на И.В. на втория
етаж, а не като общи части, затова и не подлежат на преразпределение между
етажните собственици във връзка с преустройването на тавана в апартамент.
Неоснователно въззивникът претендира придаване на мазе като обслужващо
помещение към неговото жилище в резултат на възникване на етажна собственост и се
позовава на строителното изискване всяко самостоятелно жилище да притежава
складово помещение. Архитектурният проект не е предвиждал трети апартамент в
сградата, а тавански етаж с обслужващо предназначение. Самият суперфициарен
собственик е изменил проекта с преустройването на таванския етаж в жилищен. Това
не му дава основание да претендира за обслужващите помещения към обекта на друг
от етажните собственици.
Тезата на въззивника, че праводателят му И.В. е изградил двете мазета, като по
този начин е надхвърлил обема на учредената в негова полза суперфиция и след като
се касае до самостоятелни обекти, то той ги е придобил, не се подкрепя от анализа на
доказателствата. На първо място от нотариален акт № */1988 г. се установява, че И.В.
има право да пристрои към първия етаж според архитектурния проект, но същото
право е имала и П.В.. Новоизграденото към първия етаж са двете мазета (и
стълбищната клетка, за която не се спори, че е собственост на собственика на
надстроения етаж), следователно след реализирането на правото на строеж те са
станали собственост на двамата суперфициари. Ако И.В. е вложил изцяло свои труд и
средства за построяването на мазетата (за което не са ангажирани доказателства), то
това не го прави собственик на цялото, а единствено е могло да породи парично
притезание спрямо П.В..
5
И.В. е придобил правото да пристрои едно мазе на нивото на първия етаж,
затова като е дарил надстроения от него етаж на сина си Т. В. (нотариален акт №
*/01.10.2020 г.), той му е прехвърлил само правото, което притежава – т.е. жилище с
едно мазе. Праводателят не би могъл да прехвърли повече права, отколкото има, затова
и липсва основание да се приеме, че Т. В. е собственик на още едно мазе. Ищецът не е
установил правото си на собственост върху спорното мазе № *, поради което не може
да претендира предаване на владението, нито пък да изисква ответницата да
възстанови съществувало положение, за да го улесни в ползването на мазе № *.
Исковете по чл. 108 и чл. 109 от ЗС са неоснователни. След като Т. В. не притежава
процесното мазе № * то липсва основание да претендира обезщетение за лишаването
му от ползване.
Първоинстанционният съд е допуснал логическа грешка в тълкуването на
съдържанието на нотариален акт № */1988 г., като е приел, че И.В. няма право на
пристрояване, защото е пропуснал вписването в т. 2 от договора, че И.В. приема
учреденото му „право на пристрояване и надстрояване“. От там БРС е разсъждавал за
правото на собственост, придобито по приращение, който институт в случая не намира
приложение.
МОС намира, че представеният договор за доброволна делба от 2016 г. между
Д. Ц. и Н. Д. по отношение процесната къща е неотносим към спра. Този акт
представлява титул за собственост на Д. Ц., а по исковете за собственост, предявени от
Т. В., предмет на изследване е неговото право на собственост. Той дължи установяване
на активната си легитимация, като ангажира убедителни доказателства, че притежава
претендирания от него обект. Същественият въпрос е за правото на собственост на Т.
В., за да може той да постигне осъдително решение по иск за собственост. БРС не е
допуснал процесуално нарушение като не се е позовал на този писмен документ,
защото това доказателство не би променило крайните изводи за неоснователност на
двата собственически иска по чл. 108 и чл. 109 от ЗС.
Искът по чл. 59 от ЗЗД, предявен от Д. Ц., е неоснователен, поради което МОС
отменя решението в тази му част. Тя е наследница на П.В. и по силата на
наследственото правоприемство е собственик на първия етаж с мазе № * от къща с
идентификатор *. Освен това притежава и едно от мазетата, пристроени съгласно
архитектурния проект от 1988 г. Безспорно е, че Т. В. като собственик на надстроения
етаж също притежава и ползва едно мазе. Между страните е безспорно, че Ц. ползва
мазе № *, а В. – мазе № *. Този факт е установен и от вещото лице при извършения
оглед. От това следва, че всеки от притежателите на самостоятелни жилища в сградата
упражнява фактическа влъст и върху едно мазе, т.е. не е лишил другия от възможност
да упражнява правото си на собственост в пълен обем, затова и не дължи обезщетение
по чл. 59 от ЗЗД.
6
В частта, с която искът на Д. Ц. против Т. В. за присъждане на обезщетение по
чл. 59 от ЗЗД е уважен, решението на БРС е неправилно, затова МОС го отменя и
вместо него постановява ново, с което отхвърля този иск като неоснователен.
Относно евентуалния иск за разпределение на ползването по чл. 32, ал. 2 от ЗС:
МОС намира, че липсва необходимост от разпределение на ползването. Двете
пристроени мазета към първия етаж на процесната къща се ползват от събствениците
на самостоятелни обекти в етажната собственост и не се налага съдът да се намесва в
отношенията между тях и да ги преурежда. Ползването на мазе № *от ответницата по
иска Д. Ц., а на мазе № * от ищеца Т. В. е безспорно между старните, установено е и
при огледа, извършен от вещото лице. Правилно този иск е бил отхвърлен като
неоснователен.
Въззивният съд намира, че решението на БРС е правилно по резултат, поради
което го потвърждава в тази част.
При този изход на процеса на въззиваемата се дължат разноските, направени от
нея във въззивното производство, а те възлизат на 720 лв – съразмерно на
отхвърлената част от въззивната жалба. От своя страна възиваемата следва да плати на
Т. В. разноски съразмерно уважената част от въззивната жалба в размер на 300 лв.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143/08.11.2024 г. на Районен съд – Берковица по
гр. д. № 462/2022 г. В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на
Т. В., ЕГН **********, против Д.Ц., ЕГН **********, с правно основание чл. 108 и
чл. 109 от ЗС по отношение мазе № * в сграда с идентификатор *по КККР на гр. *, иск
по чл. 59 от ЗЗД за сумата 880 лв и иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределение
ползването на мазета в жилищна сграда с идентификатор *по КККР на гр. *.
ОТМЕНЯ решение № 143/08.11.2024 г. на Районен съд – Берковица по гр. д. №
462/2022 г. в ЧАСТТА, с която е уважен иск на Д. Ц. против Т. В. за присъждане на
обезщетение от 965 лв на основание чл. 59 от ЗЗД, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иск на Д. Ц. против Т. В. за присъждане на обезщетение от 965 лв
на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. В. да плати на Д.Ц. разноски за въззивната инстанция в размер на
720 лв.
ОСЪЖДА Д. Ц. да плати на Т. В. 300 лв разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8