Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1609
гр. Пловдив,26.09.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Второ отделение, ХІІІ състав, в съдебно
заседание на трети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 919 по описа за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, вр. с чл. 129 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на „КЪНСТРАКШЪНС 2018“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Княгиня Мария
Луиза“ № 8, представлявано от управителя М.Н.П., против Акт за прихващане или
възстановяване /АПВ/ № П-16001620209288-004-001 от 30.12.2020г., издаден от М.Д.
- старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение
№ 164/11.03.2021г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ - гр. Пловдив, с който е отказана лихва за забава за
периода от 06.08.2019г. до 02.04.2020г. за по-късно прихваната главница за ДДС
в размер на 623 048,74лв. срещу изискуеми публични задължения.
В жалбата се сочи, че АПВ е нищожен, тъй
като при издаването му не е спазено съдебно решение № 14352/19.11.2020г. на
ВАС, постановено по адм. дело № 5144/2020г. по описа на съда. Обжалваният ИАА е материално
незаконосъобразен, тъй като претендираният за възстановяване ДДС по СД за данъчен
период м. 06.2019г. е прихванат със закъснение на 02.04.2020г. срещу изискуеми
задължения по РА, вместо на 05.08.2019г. По тази причина, на жалбоподателя се
дължи възстановяване и на лихва за забава в размер на 41 712,99лв. за
периода от 06.08.2019г. до 02.04.2020г. Иска се отмяна на АПВ в обжалваната
част и връщане на преписката на компетентния орган със задължителни указания за
изчисляване и възстановяване на лихва за забава върху главница на ДДС в размер
на 623 048,74лв. за периода от 06.08.2019г. до 02.04.2020г. Претендират се
разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена
защита от пълномощника адв. И..
Ответникът –
Директор
на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Пловдив,
чрез процесуалния представител юр. Б., оспорва жалбата като неоснователна.
Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По делото е представена писмена защита с подробни съображения по същество.
Жалбоподателят е уведомен за оспореното решение по електронен
път на 16.03.2021г., за което на л. 9 по делото е приложено удостоверение. Жалбата
е подадена до съда чрез органа на 25.03.2021г., в законоустановения срок, от
лице, адресат на акта, и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол
съгласно чл.129, ал.7 от ДОПК. Във връзка с изложеното, съдът намира, че
жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа
страна съдът установи, следното:
Няма
спор по делото, че на „Кънстракшънс 2018" ЕООД е извършена
ревизия за периода 23.02.2018г. - 31.08.2018г. и 01.09.2018г. - 31.10.2018г.,
във връзка с която е издаден PA №
Р-16001618005423-091-01/03.04.2019г., с който допълнително са установени
задължения за ДДС в размер на 636 316,67лв. и прилежащи лихви в размер на 35
992,97лв.
Настоящият
АПВ е издаден като резултат от извършена проверка по прихващане или
възстановяване, възложена във връзка с решение № 14352/19.11.2020г. на ВАС,
постановено по адм. дело № 5144/2020г. по описа на съда, с което:
-е
отменено решение № 471/19.02.2020г. на Административен съд – Пловдив,
постановено по адм. дело № 3708/2019г. по описа на съда;
-преписката
е върната на ТД на НАП – гр. Пловдив за произнасяне по искане вх. №
70-00-9591/05.08.2019г., подадено от „Кънстракшънс 2018“ ЕООД;
С
резолюция за извършване на проверка № П-16001620209288-0РП-001/15.12.2020г. (л.
24), издадена от Н.Н. – началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, е
разпоредено извършване на проверка в срок до 30.12.2020г. във връзка с
посоченото по-горе решение на ВАС.
При проверката е установено, че
първоначално дружеството е подало искане за прихващане или възстановяване изх.
№ 70-00-9591/05.08.2019г., с което е поискало прихващане на деклариран в СД по
ЗДДС данък за възстановяване за данъчен период м. 06.2019г. с установени
задължения с РА № Р-16001618005423-091-001/03.04.2019г. С
АПВ № П-16001619136247-004-001/29.08.2019г.,
потвърден с решение № 649 от 11.11.2019г. на Директор на
Дирекция" ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП на „Кънстракшън 2018“
ЕООД е отказано исканото от него възстановяване на
недължимия според него ДДС. Така издаденият АПВ е оспорен по съдебен ред и с
решение № 471/19.02.2020г., постановено по адм. дело № 3708/2019г. на
Административен съд – Пловдив е отхвърлена жалбата на дружеството. След
проведено касационно обжалване, решението на ПАС е отменено с Решение № 14352
от 19.11.2020г., постановено по адм. дело № 5144/2020г. по описа на ВАС, Осмо
отделение и преписката е върната на ТД на НАП - Пловдив за произнасяне по
искането на дружеството с вх. № 70-00-9591/05.08.2019г.
Междувременно,
преди постановяване на решението на касационната инстанция, дружеството –
жалбоподател е подало ново искане за прихващане или възстановяване вх. №
*********/09.03.2020г., с което отново е поискано прехващането на ДДС за
възстановяване в размер на 623 048,74лв. по приключила процедура за
приспадане за периода от 01.06.2019г. до 31.08.2019г. Последвало е издаването
на АПВ № П-16001620049312-004-001 от 02.04.2020г., с който на основание чл. 129
от ДОПК и чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС от декларираният ДДС за възстановяване в
размер на 623 048,74лв. за периода 01.06.2019г. -
31.08.2019г., се извършва прихващане с изискуеми публични задължения. В издадения
АПВ подробно са описани установените в хода на проверката
факти и обстоятелства. Издаденият АПВ е оспорен по административен ред и потвърден
с решение № 265/10.06.2020г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, с
което жалбата е отхвърлена като неоснователна. АПВ е оспорен и по съдебен ред и с решение № 2339/16.12.2020г., постановено по адм. дело №
1540/2020г. на Административен съд – Пловдив е отхвърлена жалбата на
дружеството. След проведено касационно обжалване, решението на ПАС е оставено в
сила с Решение № 6333 от 27.05.2021г., постановено по адм. дело № 1925/2021г.
по описа на ВАС, Осмо отделение.
Настоящата проверка по прихващане или възстановяване е извършена
преди влизане в сила на решение № 2339/16.12.2020г. на първоинстанционния съд.
При проследяване на поредицата от действия, извършени от органите по приходите
въз основа на подадени искания за прихващане или възстановяване от
„Кънстракшънс 2018“ ЕООД е установено, че с АПВ № П-16001620049312-004-001 от
02.04.2020г. е извършено прихващане на декларирания ДДС за възстановяване по
приключилата процедура по приспадане за периода от 01.06.2019г. до 31.08.2019г.
срещу изискуеми публични задължения, установени с РА №
Р-16001618005423-091-001/03.04.2019г. и няма остатък за прихващане или
възстановяване. Към настоящия момент, АПВ № П-16001620049312-004-001 от
02.04.2020г. е влязло в законна сила.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата
на чл. 144, ал. 1 от ДОПК постановява, че по реда за обжалване на
ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите,
доколкото в самия ДОПК не е предвидено друго. Ето защо при обжалване на Акт за
прихващане или възстановяване, следва да намерят приложение разпоредбите,
отнасящи се до ревизионния акт, залегнали в разпоредбата на чл. 156, ал. 1
от ДОПК и преценка законосъобразността на акта за прихващане или
възстановяване, съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган
и в предписаната от закона форма, спазени ли са процесуално - правните и
материално-правните разпоредби /по аргумент от чл. 160, ал. 2 от ДОПК/.
На първо място, АПВ № П-16001620209288-004-001
от 30.12.2020г. е издаден от компетентен орган по приходите, заемащ длъжност „старши
инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, определен да извърши проверка
по искането на жалбоподателя с резолюция за извършване на проверка № П-16001620209288-0РП-001/15.12.2020г.
Съгласно нормата на чл. 110, ал. 4 от ДОПК проверката се извършва от
органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане, а в
случая такова е налице.
АПВ е подписан с валиден квалифициран електронен
подпис на издателя му ( на л. 2 по делото е приложен оптичен носител).
АПВ е издаден в предвидената от закона писмена
форма и съдържа необходимите реквизити. При издаването му не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Извършена е
проверка по повод подадено искане за прихващане на ДДС за възстановяване и въз
основа на събраните доказателства е издаден процесният АПВ.
Относно материалната законосъобразност
на отказа на органа по приходите да извърши исканото възстановяване на лихвата
за невъзстановен ДДС в срока по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС с обжалвания АПВ,
съдът счита следното: съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или
невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в
предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се
възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало
да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане,
независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, ако след изтичането
на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща
този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от
Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от
подаването на последната справка-декларация. По аргумент от нормата на т. 5,
ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по
приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справката – декларация за
последния от трите данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по СД за
някой от тези три данъчни периода се добавя към него и подлежи на
възстановяване по реда и в срока по т. 4. Следователно денят, следващ деня, в
който изтича 30-дневния срок от подаването на последната справка-декларация,
участваща в процедурата по приспадане, е началният момент, от който се следва лихва
за забава.
Следва да се отбележи, че именно
в разпоредбата на чл. 92 от ЗДДС са уредени правилата за
администриране на данъка от самото задължено лице – за прихващане, приспадане и
възстановяване на декларираните от лицето резултати за съответните периоди.
Приключването на тази процедура е формирането на определен резултат за данъчния
период, като задълженото лице следва да направи изявление, което да достигне до
другата страна на данъчното правоотношение. Изключително важно е това изявление
да носи информация за започнала и приключила процедура по приспадане, за
формирания при процедурата резултат.
Настоящия съдебен състав счита, че към
настоящия момент е налице влязъл в сила АПВ, предмет на административно и
съдебно обжалване, в който е разрешен в влязъл в сила съдебен акт и спорния
въпрос по делото. В този смисъл, при разрешаване на правния спор следва да бъде
съобразено както посоченото от жалбоподателя решение № 14352/19.11.2020г. на
ВАС, постановено по адм. дело № 5144/2020г. по описа на съда, но и съдебно
решение № 6333/27.05.2021г., постановено по адм. дело № 1925/2021г. по описа на
съда. Съгласно мотивната част на втория съдебен акт, без да е попълнена клетка
80 от справката - декларация, не е налице претендиран от лицето ДДС за
възстановяване и органите по приходите следва да направят прихващане или
възстановяване едва след извършване на нарочна проверка или ревизия за този
период, с която да установят наличие на ДДС за възстановяване. Декларирането на
резултат за периода - ДДС за възстановяване, предвид въведената тримесечна
процедура за възстановяване не означава автоматично деклариран за ефективно
възстановяване ДДС. Носителят на правото на ДДС за възстановяване следва да го
упражни чрез попълване на клетка 80 от справката - декларация за месеца, в
който изтича процедурата по приспадане. В този смисъл при непопълнена клетка
80, не е налице заявен данък за възстановяване по смисъла на чл. 92, ал. 1,
т. 4 и т. 5 от ЗДДС. С
подаването на справка -декларация /без попълнена клетка 80/ не започва да тече
30-дневният срок, с изтичането на който законодателят обвързва дължимостта на
лихвите. До органите по приходите не е достигнало изявление на
регистрираното лице, в случая правото му дори не е упражнено /чрез попълване на
клетка 80 от справката - декларация/, поради което не се е породило насрещното
задължение за другата страна в данъчното правоотношение.
В случай, че лицето не посочи в
подадената от него справка -декларация, че е налице данък за възстановяване,
същото няма как да претендира, че органът по приходите е изпаднал в забава след
изтичане на 30-дневния срок от подаването на справката - декларация по ЗДДС. В
случая е ирелевантно обстоятелството, че са подадени 2бр. искания по чл. 129 от ДОПК, с първото от които е поискано възстановяване на сума на ДДС като резултат
за периода м. 06.2019г., а във второто е поискано начисляване на лихви за
период на забавено прихващане на ДДС за възстановяване с изискуеми публични
задължения по РА.
С оглед на изложените мотиви, съдът
намира жалбата за неоснователна, а оспореният АПВ за издаден в съответствие с
материалноправните разпоредби.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита е основателна. Така
съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата редакция) следва да се присъди възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 500лв. /петстотин лева/.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „КЪНСТРАКШЪНС
2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 8, представлявано от управителя М.Н.П., против Акт за
прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-16001620209288-004-001 от 30.12.2020г.,
издаден от М.Д. - старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив,
потвърден с Решение № 164/11.03.2021г. на Директор на Дирекция "Обжалване
и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив, с който е отказана лихва за
забава за периода от 06.08.2019г. до 02.04.2020г. за по-късно прихваната главница
за ДДС в размер на 623 048,74лв. срещу изискуеми публични задължения.
ОСЪЖДА „КЪНСТРАКШЪНС 2018“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив,
бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 8, представлявано от управителя М.Н.П., да заплати на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер на 500лв. /петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: