Р Е Ш Е Н И Е № 23
гр.П., 10.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично заседание на пети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А.,като разгледа докладваното от съдията АНД № 250
по описа на ПпРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на А.Й.А.
***-000655/14.08.2019 г. на
Началника на РУ към ОДМВР Т., РУ П., с което са му наложени административни
наказания, както следва: 1.на осн.чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП – глоба в размер на
20 лв.; 2.на осн.чл.183, ал.2,т.11 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв.; 3.на
осн.чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП – глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 м. за това, че „на
26.07.2019 г. в 11.30 ч., в гр.П., на ул.“П. Х.“ , на паркинг пред фирма „Р. Х.“,
управлява т.а.“Фолксваген Транспортер“ с рег.№ Т ****
КТ, собственост на М. А. К. Водачът предприема маневра движение на заден ход
без да се убеди, че пътя зад него е свободен, не си осигурява и лице, което да
наблюдава пътя и да го направлява, и в следствие на това се блъска със задна
дясна част в паркиралия до него от дясно л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ РР ****
ВК с водач Р. З. И. Настъпва ПТП с материални щети.Впоследствие водачът напуска
мястото на инцидента без да уведоми органите на МВР“-нарушения по чл.40,ал.1; чл.40,ал.2 и
чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба не се оспорват
извършените нарушения по чл.40,ал.1 и по чл. 40,ал.2 от ЗДвП, респ. наложените
за тях две отделни административни наказания, всяко от които по 20 лв. Оспорва
се единствено размера на наложените наказания за нарушението по
чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП, като се сочи, че се касае за инцидентен случай,
който остава изолиран, поради което се претендира намаляване на наказанията към
специалния законов минимум. В с.з., жалбоподателят А. се явява лично и се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.И. Ц. от гр.П., ТАК, който потвърждава, че не оспорва издаденото НП в
частта за нарушенията по чл.40, ал.1 и чл.40,ал.2 от ЗДвП , респ. наложените за
тях наказания по чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП, поради което съдът не ги обсъжда в
настоящото съдебно производство като приема, че издаденото НП е влязло в сила
за тези две нарушения, съгласно чл.64,б.”б” ЗАНН. По отношение нарушението
по чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП защитата поддържа, че такова е извършено, но
наложеното наказание е завишено. Претендира се изменение на НП и намаляване на
наказанията до възможния минимум.
Ответникът по
жалбата – РУП П., редовно призован, не ангажира становище по жалбата, не
изпраща процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура
Т., ТО-П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е
процесуално допустима. Жалбоподателят бил правоспособен по смисъла на
чл.150 от ЗДвП водач на МПС за категории „В”, и „АМ“ придобити през 1990 г.,
като до извършване на настоящите нарушения е бил санкциониран многократно за
различни нарушения на правилата за движение по пътищата с влезли в сила НП /19
пъти!/, както и с електронни фишове /общо 29 пъти!/
На 26.07.2019 г.
около 11.00 Р. И. спряла на паркинга на фирма „Р. Х.“ л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег.№ РР **** ВК и влязла да пазарува в магазина за дрехи. Малко по-късно било
съобщено, че на паркинга на завода е настъпило ПТП и има блъсната кола. И.
излязла навън и видяла, че е увреден нейният автомобил. Записала
регистрационния номер на другия автомобил участвал в ПТП и провела разговор с
неговия водач, който я уверил, че ще остане на място и ще извика органите на
КАТ. След това обаче не изненадващо за нея водачът на другия т.а. с рег.№ Т **** КТ напуснал местопроизшествието без да
изчака органите на КАТ. Потърпевшата се обадила в РУ П. /както и изготвила
писмена жалба, приложена л.9/, като на място пристигнал патрул от РУП П. в
състав полицай С.Я. и полицай Х.Х.. След установяване
на обстоятелствата около настъпилото ПТП и със съдействие на кмета на с.К.,
общ.П. /показания на актосъставителя в с.з, л.28/ била установена самоличността
на нарушителя – А.Й.А.. Последният бил призован в РУП П. където на 26.07.2019
г. му бил съставен АУАН серия GA,
№ *** /приложен/, с който било поставено началото на АНП против него за
нарушения по чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по чл. 123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения, като не
депозирал такива и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. При тези
обстоятелства било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № 19-0321-000655/14.08.2019
г. на Началника на РУП П., връчено лично на 03.12.2019 г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушания в
с.з. актосъставител С.Я., св.Х.Х.,
както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, като същата не се оспорва от
жалбоподателя, като се претендира
само за намаляване на размера на наложеното наказание.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството
по налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на
противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 от НПК във връзка с
препращащата норма на чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации
нямат обвързваща доказателствена сила – правило, което е категорично застъпено
в т.7 от ППВС №10/1973 г., където е посочено, че “отразените в АУАН
фактически констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на противното и
затова административно-наказателното обвинение следва да се установи с
допустимите от закона доказателства”. В посоченият контекст, съдът е
длъжен, разглеждайки делото да установи
чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при
извършване на посочената проверка намира, че фактическите констатации относно извършеното нарушение по
чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП са обосновани и се подкрепят от приобщените по делото писмени
доказателства, като същевременно не констатира допуснати съществени процесуални нарушения.
Основен и задължителен елемент от всеки съставен акт е „описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено” (по арг. от чл.чл.42,т.4 ЗАНН). Видно от
приложеният акт, актосъставителят е спазил това императивно законово изискване
като правилно е отчел относимите към визираното нарушение обстоятелства, при
което и правилно е оценил като
неправомерно поведението на водача А.А.. Съгласно
посочената санкционна разпоредба на чл.175,ал.1, т.5 от ЗДвП се наказва с
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 м. и с глоба от 50 до 200
лв. водач, който „наруши задълженията си
като участник в пътнотранспортно произшествие“ – задължения детайлно
посочени в чл.123 от ЗДвП, между които несъмнено попада и това по ал.1,т.3,
б.“в“ от ЗДвП да не напуска местопроизшествието, когато от ПТП са настъпили
само имуществени вреди и ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата свързани с него. В контекста на установените в хода на
съдебното дирене обстоятелства съдът намира, че правилно и законосъобразно
поведението на водача А. е описано като такова нарушаващо разпоредбата на чл.123,ал.1,т.3,б.“в“
от ЗДвП , за което и правилно и наказващият орган е ангажирал отговорността му във
вр. с чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП. Нарушението е
осъществено и от субективна страна, тъй като същото е извършено виновно, при
пряк умисъл, обективиран в действията на водача А..
От друга страна
съобразявайки посоченото по-горе и направеният правен извод, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното в акта и НП
административно нарушение съдът счита, че административнонаказващият орган не се
е съобразил изцяло разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил наказанието
в размер над минималния, предвиден в чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП за това нарушение
– размер, който се явява несъответен на извършеното нарушение, неговата
обществена опасност и личната обществена опасност на нарушителя, поради което
следва да бъде намалено до възможния специален минимум от 1
м. /един месец/ лишаване от право да управлява МПС и 50 лв. /петдесет лева/
глоба. Съдът намира за необходимо отново да напомни на АНО, че когато определя
по-тежко по размер наказание е задължен /по арг. от
чл.27,ал.2 от ЗАНН/ да вземе предвид и имотното състояние на нарушителя, както
и разбира се да изложи конкретни мотиви относно тази си преценка. Това
задължение на АНО е дължимо от него ПРЕДИ да наложи наказанието и в негова
тежест е да докаже, че посоченото обстоятелство е изследвано, респ. отчетено, и
че наложения размер на наказанието е
съобразен с него /виж в т.см. р.№ 118/ 16.09.2016 г. по кнахд № 96/2016 г. и
р.№ 21/16.02.2018 г. по кнахд № 158/2017 г. на ТАС/. Действително от справката за нарушител е
видно, че се касае за системен нарушител на правилата за движение по пътищата,
но съдът
намира, че в конкретният случай не са са налице обстоятелства, които да
завишават обществената опасност на деянието до степен, обуславяща налагане на
наказания в този максимален размер. Ето защо съдът счита, че наложените за това нарушение административни наказания глоба от 200
лв. и 6 м. лишаване от право да
управлява МПС следва да бъдат намалени
до възможният минимум от 50 лв. и 1 м. лишаване от право да управлява МПС. Липсата на други
вредни последици мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че наказанието
следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, прие
което ще съответства на критериите по чл. 27 от ЗАНН и съдържа нужния потенциал
за постигане целите по чл.12 от ЗАНН.
Водим
от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА № 19-0321-000655/14.08.2019 г.
издадено от Началника на РУ П. към ОДМВР Т., с което и на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП, на А.Й.А. ***, ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.И. Ц. от гр.П., ТАК, са наложени административни
наказания 200 лв. глоба и 6 м. лишаване от право да управлява МПС за нарушение
по чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП, КАТО
НАМАЛЯВА
размера на наложените наказания
съответно до глоба 50 лв. /петдесет лева/ и до 1 м. /един месец/ лишаване от
право да управлява МПС.
В останалата част № 19-0321-000655/14.08.2019 г. издадено от
Началника на РУ П. към ОДМВР Т., в частта, касаеща наложените на основание чл.183,ал.2,т.11
от ЗДвП две отделни наказания, всяко от които в размер на 20 лв. /двадесет
лева/ за нарушения по чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, е влязло в законна сила на 21.08.2019
г, съгласно чл.64, б.”б” от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки
административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: