РЕШЕНИЕ
№ 438
гр. Търговище, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530101779 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 52 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД във вр. чл.300 ГПК.
Ищцата-В. С. П. от гр. Търговище твърди в исковата си молба, че работи като
младши инспектор в група OOP при РУ - Търговище.
На 31.08.2021 г. при изпълняване на служебните си задължения на ПП I - 4 км
232+200, ответникът - Р. Ш. и е причинил лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, с
което е осъществил състава на престъпление по чл.131, ал.2, т.4 от НК.
Тогава ответникът нанесъл и ищцата е понесла удари по ръцете, краката и долната
част на корема. При прегледа са установени повърхностни охлузвания по дясната
предраменница и лявата подколенница, палпаторни и спонтанни болки по предната коремна
стена в долната и половина. От СМУ № 265/01.09.2021 г. става ясно, че установените
увреждания добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава прегледаната.
За извършеното от ответника е образувано и водено НОХД №880/2021 г., като е
сключено споразумение с прокуратурата, което е влязло в законна сила на 23.11.2021 г.
Вследствие на нанесената телесна повреда ищцата е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се от една страна в претърпените от нея болки и страдания, като особено
вследствие на ударите нанесени в областта на корема същата в продължителен период е
чувствала дискомфорт, както и спонтанни болки, както в ежедневието си, така и при
осъществяване на служебните си задължения, а от друга страна събитието е оставило траен
1
отпечатък и в съзнанието на г-жа П., при осъществяване на служебните си задължения -
като види автомобил подобен на управлявания от ответника същата изживява отново
негативните емоции и изпитва притеснения случката да не се повтори. Първите дни след
случката г-жа П. е напрегната, събужда се в съня си, което оказва въздействие върху
ежедневието и при осъществяване на ежедневните си задачи.
Безспорно нанесените от ответника удари в областта на ръцете, краката и корема е
станало в присъствието на колеги на ищцата, което от своя страна е проява на неуважение
към личността и на полицейски служител респ. към институцията и е унизително за
пострадалия, тъй като е наранено достойнството му като човек и служител на реда.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се
вземат предвид следните обстоятелства: 1.Начинът, по който са причинени вредите-чрез
престъпление по чл.131, ал.2, т.4 във вр. с чл.130, ал.2 от НК; 2.Формата на вина е пряк
умисъл; 3. Травматичните увреждания- повърхностни охлузвания по дясната предраменница
и лявата подколенница, палпаторни и спонтанни болки по предната коремна стена в долната
и половина; 4.Претърпените болки и страдания, техния интензитет и продължителност,
както и обстоятелството, че деянието е извършено на полицейски орган при изпълнение на
служебните му задължения.
Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Р. Ш., с
постоянен адрес в гр. Г. да и заплати сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, унижение и уронване на авторитета,
на осн. чл.52 ЗЗД във вр. чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва от деня на увреждането -
31.08.2021г. до окончателното изплащане, ведно с разноските по делото. В откритото
съдебно заседание ищцата, редовно призован не се яви лично и се представлява от
пълномощника и адв. Р. Е. Р. от АК-Търговище, който поддържа иска така, както е
предявен и моли да бъде уважен.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1 -5 от ГПК.
Подаден е писмен отговор в законния едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК от
назначения на осн.чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител- адв. Д. М. от АК-
Търговище. Същият счита, че искът е допустим и е доказан по основание, като се оспорва
единствено размера. В открито заседание ответникът не се яви и се представлява от по реда
на чл.47 ал.6 ГПК от адв. М., който заяви, че с оглед събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетели искът се явява абсолютно основателен, като моли
размерът на обезщетението да се определи по справедливост и съобразно практиката на
съдилищата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно се установи от приложеното НОХД № 880 по описа за 2021 год. на
Районен съд – Търговище, че с влязло в сила на 23.11.2021г. определение по протокол №
143 от публично съдебно заседание на 23.11.2021г. е одобрено СПОРАЗУМЕНИЕ,
постигнато между прокурора в Районна прокуратура-Търговище – от една страна и
2
подсъдимия Р. Ш. и неговия защитник адв. Т. М. от АК-Шумен – от друга страна, по
силата на което:
1.Страните приемат за безспорно установено, че на 31.08.2021 година в общ.
Търговище, по ПП I - 4 km 232+200, обвиняемият Р. Ш., ЕГН **********, управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ********, след като
употребил наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, включени в Списък I към Приложение №
1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ към чл. 3, ал. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични /НРКРВН/, а именно - метамфетамин и амфетамин, установено по
надлежния ред с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер ARNJ -
0001 и тестова касета с REF: 8323157 и LOT: АРНК - 0641.
Деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл и със същото от
обективна и субективна страна е осъществен състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК.
На основание чл. 381, ал. 5, т. 2 от НПК, за извършеното от обвиняемия Р. Ш., ЕГН
********** престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК на същия се НАЛАГАТ наказания
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок о т ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА и „ГЛОБА“ в
размер на 1 000 /хиляда/ лева.
2.Страните приемат за безспорно установено, че на 31.08.2021 година, в общ.
Търговище, на ПП I – 4 km 232+200, обвиняемият Р. Ш., ЕГН **********, причинил
лека телесна повреда, на полицейски орган от РУ – Търговище - младши инспектор в
група OOP при РУ - Търговище В. С. П., при изпълнение на службата, изразяваща се в
ивичесто охлузване с червеникав цвят с дължина около 10 см косо разположено по
дланната повърхност на дясната предмишница в горна и трета; получаване на
бледочервеникаво охлузване, косо разположено, с дължина 10 - 12 см, по предно
вътрешната повърхност на лявата подколенница; спонтанни и палпаторни болки по
предната коремна стена в долната й половина, което довело до причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето на пострадалата.
Деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл и със същото от
обективна и субективна страна е осъществен състава на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4
във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
На основание чл. 381, ал. 5, т. 2 от НПК, за извършеното от обвиняемия Р. Ш., ЕГН
********** престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК на същия се
НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
3.Страните приемат за безспорно установено, че на 31.08.2021 година, в общ.
Търговище, на ПП I - 4 k m 232+200, обвиняемият Р. Ш., ЕГН **********, причинил лека
телесна повреда на полицейски орган от РУ - Търговище - младши инспектор в група OOP
3
при РУ - Търговище Ц.Н.Д., при изпълнение на службата, изразяваща се в оток и
кръвонасядане по тръбната повърхност на дясната китка в основата на трети пръст и
кръвонасядане по тръбната повърхност на дясното ходило близо до външния му ръб в
основата на четвърти и пети пръсти, което довело до причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето на пострадалия.
Деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл и със същото от
обективна и субективна страна е осъществен състава на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4
във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
На основание чл. 381, ал. 5, т. 2 от НПК, за извършеното от обвиняемия Р. Ш., ЕГН
********** престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК на същия се
НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
4.Страните приемат за безспорно установено, че на 31.08.2021 година, в общ.
Търговище, на ПП I - 4 km 232+200, обвиняемият Р. Ш., ЕГН **********, причинил лека
телесна повреда на полицейски орган от РУ-Търговище - мл.автоконтрольор в сектор Пътна
полиция при ОДМВР Търговище М.М.Б., при изпълнение на службата, изразяваща се в
оток и кръвонасядане по тръбната повърхност на трети пръст на дясната ръка в основата му,
което довело до причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето на
пострадалия.
Деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл и със същото от
обективна и субективна страна е осъществен състава на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4
във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
На основание чл. 381, ал. 5, т. 2 от НПК, за извършеното от обвиняемия Р. Ш., ЕГН
********** престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК на същия се
НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
5.Страните приемат за безспорно установено, че на 31. 08. 2021 година в гр.
Търговище и на територията на община Търговище, обвиняемият Р. Ш. , ЕГН
**********, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта - Й.Л.Й. - мл. автоконтрольор в сектор Пътна
полиция при ОДМВР, В. С. П. - младши инспектор в група OOP при РУ- Търговище,
М.М.Б. - мл. Автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОДМВР- Търговище и
Ц.Н.Д. - младши инспектор в група OOP при РУ-Търговище, изпълняващи
задължения по опазване на обществения ред, като деянието по своето съдържание се
отличава с изключителен цинизъм и дързост.
Деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл и със същото от
обективна и субективна страна е осъществен състава на престъпление по чл. 325, ал. 2 във
вр. с ал 1 от НК.
На основание чл. 381, ал. 5, т. 2 от НПК, за извършеното от обвиняемия Р. Ш., ЕГН
********** престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК на същия се НАЛАГА
4
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА.
На основание чл. 381, ал. 8 от НПК, като се прилага разпоредбата на чл.23, ал.1 и
ал.3 от НК на обвиняемия Р. Ш., ЕГН ********** се НАЛАГА НАЙ- ТЕЖКОТО от така
определените му наказания за отделните деяния, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от
НК се ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, към което се ПРИСЪЕДИНЯВА
наказанието „ГЛОБА“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 381, ал. 5 т. 4 от НПК и чл. 67, ал. 1 от НК на обвиняемия не се
налагат възпитателни грижи.
На основание чл. 381, ал. 5, т. 6 от НПК направените по делото разноски в размер на
общо 859,50 лева, следва да се заплатят от обвиняемия Р. Ш., ЕГН ********** след
одобряване на настоящото споразумение от съда, по сметка на ОДМВР-Търговище.
Приложеният по делото като веществено доказателство лек автомобил марка „Ауди
А6“ с рег. № ********, с номер на рама ********** и номер на двигател ВМК061335,
оставен на съхранение в база на ОД на МВР – Търговище в с. Разбойна, общ. Търговище
следва да се върне на собственика Р. Ш., ЕГН **********.
Споразумението е влязло в сила на 23.11.2021г. и има последиците на влязла в сила
присъда. На осн. чл.300 от ГПК несъмнено в настоящия процес е извършването на
посочените по-горе деяния от ответника, като с извършеното е причинена лека телесна
повреда на ищцата; извършени са непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта и деянието по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм и дързост ; противоправността на тези деяния и вината на
ответника - под формата на пряк умисъл.
Видно от представеното ищцата съдебно-медицинско удостоверение №
265/01.09.2021г., изд. Д-р В.Г. – Началник Съдебно-медицинско отделение при „МБАЛ-
Търговище“ АД гр. Търговище, при прегледа на В. С. П.-34г., са намерени: По воларната
повърхност на дясната предраменница в горната и трета се вижда ивицесто охлузване с
червеникав цвят с дължина около 10 см косо разположено; по предно вътрешната
повърхност на лявата подколенница се вижда бледочервеникаво охлузване косо
разположено с дължина 10-12 см.; има спонтанни и палпаторни болки в долната коремна
половина. Така установените увреждания добре отговарят да са получени по начин и време,
както съобщава прегледаната. Констатираното отговаря на предварителните данни, а
именно, че на 31.08.2021г. около 16 часа при задържане на нарушителя същият оказал
съпротива и В. С. П. е била удряна и блъскана по ръцете, краката и предната коремна стена;
оплаква се от болки в областта на травмите.
От представеното от ищцата писмено доказателство – удостоверение, изд. от Н-к
РУП-Търговище, В. С. П., сега –старши полицай в група „ООР“, сектор „ОП“ при РУ-
5
Търговище, е ползвала отпуск от 27.09.2021г. до 06.10.2021г.
За установяване на характера, интензитета и продължителността на претърпените
болки и страдания на ищцата , настъпили в резултат на деянията на ответника, съдът
разпита двама посочени от ищцата свидетели: 1. С.Н.П.-44г., съпруг и колега на ищцата; 2.
Д.Б.Д.40г., б.р., колега на ищцата, а към момента на извършване на деянието на 31.08.2021г.
нейн пряк началник. От показанията на св. П. се установи, че след ударите, които и нанесъл
ответника на 31.08.2021г. когато е изпълнявала служебните си задължения, ищцата имала
оплаквания от болки в дясната ръка, болки в корема и в крака. Към момента на инцидента
дъщеря им била на около 2-годинки и вследствие на физическите болки В. трудно вдигала
детето и трудно се справяла с домакинската работа у дома. Ищцата изпитвала дискомфорт,
не е очаквала да се случи това, а именно нарушителя на пътя да посегне на униформен
служител. След случилото се на 31.08.2021г. В. се променила, като промяната е в лоша
насока - станала неуверена в това, което прави; започнала по-страхливо да подхожда към
нещата; за около две седмици се нарушил нормалния и сън - не спяла нощем, будела се,
ставала от сън; била неспокойна; чувствала се зле и не искала да говори – затворила се в
себе си. Поискала да излезе в отпуск, за да се отърси от негативните преживявания от
случилото се. Излязла в отпуск около месец след инцидента. Това се потвърждава и от
писменото доказателство. Освен, че изпитвала физически болки и страдания, В. чувствала,
че достойнството и е наранено; случилото се се отразило на самочувствието и; започнала да
се притеснява, че познати може да и се подиграват. От показанията на св. Д. се установи, че
преди процесната случка В. идвала на работа с желание, била изпълнителен и отзивчив,
отличен служител и водещ групата. След преживяното на 31.08.2021г. нейният пряк
ръководител наблюдавал, че В. е стресирана, напрегната и това се отразява на работата и –
идвала без желание на работа, изпълнявала по-плахо служебните си задължения; започнала
да забавя някои срокове; други задължения изпълнявала, но не в пълен капацитет и не със
същото качество. В. споделила, че при задържането на ответника той я ритал в корема,
имала наранявания по тялото и горен крайник. Колегите и забелязали, че тя не се чувства
комфортно и изпитва страх особено когато трябва да спре автомобил, а основната и работа
е точно контрол на пътното движение. След като изкарала около десетина смени / 2 дни
работи и 2 дни почива/ - това са около 20 работни дни, от ръководството на РУ-Търговище
предложили на В. да излезе за известно време в платен отпуск. След отпуска, според св. Д.,
като цяло малко по-добре изпълнявала задачите си, но и до ден днешен когато се заговори
за инцидента от 31.08.2021г. си личи, че В. изпитва страх, какъвто страх изпитва всеки
нормален човек, а още повече, че тя е и майка. Именно защото е майка на малко дете, В. се е
възползвала от правото си по ЗМВР – по нейно искане до навършване на 6-годишна възраст
на детето да дава само дневни, а не и нощни смени. Освен физическите болки, неприятни
емоции, свързани с личното и достойнство и самочувствие като полицейски служител е
имало и поради това, че нападението и ударите от страна на ответника към ищцата и
нейните колеги е станало на главния път Варна-София в такъв участък, където имало
автомобили и пътуващи хора са спирали и снимали видеоклипчета, които се гледат после в
социалните мрежи и медии. Св. Д., който е ходил на много стажове и семинари във връзка с
6
професионалната си квалификация беше категоричен, че ако такова нещо се случи в
Германия /може би защото фамилното име на ответника има немско звучене - Ш./, както
случилото се на 31.08.2021г., полицаите задължително са щели да употребят оръжие срещу
лицето.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане. Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да носи ответникът деликтна отговорност, следва да са
налице пет предпоставки: деяние, извършено от него; противоправност на същото; вина на
дееца; вреди за пострадалия /в случая ищцата/ и причинна връзка между
противоправното виновно извършено деяние и вредите. Приложеното НОХД № 880/2021
год. по описа на ТРС е приключило с определение по протокол № 143/23.11.2021г., с което е
одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство по чл.381 от
НПК. Съгласно чл.383 НПК във вр. чл.381 от НПК, одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. С императивната норма на
чл. 300 от ГПК е регламентирано, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това : дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Съобразявайки установените фактически обстоятелства с оглед разпоредбите на
чл.383 НПК във вр. чл.381 НПК и във вр. чл.300 ГПК , съдът приема за несъмнено и
категорично доказано, че ответникът е извършил посочените по–горе деяния на
31.08.2021г., като извършеното от него е причинило лека телесна повреда на ищцата, както
и хулиганство, което е съпроводено срещу орган на властта-В. С. П.-мл.инспектор в група
ООР при РУ-Търговище, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред, като
това деяние се отличава по своето съдържание с изключителен цинизъм и дързост;
противоправността на тези деяния, съставляващи престъпления по чл.131 ал.2 т.4 във вр.
чл.130 ал.2 НК и по чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 от НК и вината на ответника - под формата на
пряк умисъл. Ответната страна не оспорва по същество, а и от писмените доказателства –
медицинската документация /съдебно медицинско- удостоверение/ и от показанията на
разпитаните свидетели ищцата безспорно доказа, че вследствие и в пряка причинна връзка
от виновно извършеното и противоправно деяние на ответника е получила лека телесна
повреда, довела причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето на
пострадалата.
С ППВС № 4 от 23.12.1968 г. са дадени указания на съдилищата при определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да вземат предвид
обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдилищата следва
да изтъкват, обосновавайки присъдения размер на обезщетенията за неимуществени вреди,
7
като посочват и значението им за определения размер. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, като размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за
справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Удовлетворяването
на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на
обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането. Същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във
всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори
еднакви /по вид или в количествено измерение/ при съпоставка на отделни случаи, но
изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В горепосочения смисъл е и
застъпеното в множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /
решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 111/01.07.2011
г. по т. д. № 676/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г.
на ВКС, I т. о., решение № 223 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ГК,
решение № 100 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о. и др. /.
Безспорно се установи от гласните доказателства, че ищцата е претърпяла
физически болки и душевни страдания, препятстващи способностите и на професионалист
/полицейски орган, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред/ - да изпълнява
срочно и качествено служебните си задължения и препятстващи способностите и на майка в
семейството – да полага непосредствени грижи за отглеждането на двете си деца, едното от
които момиченце на около 2 годинки. Този конкретен факт, че е майка, полагаща преки е
непосредствени грижи за отглеждане и възпитание на невръстните си деца, отличава ищцата
от другите двама пострадали - нейните колеги. Служебно известно е на съда, че те също са
предявили искове за обезщетение за неимущствени вреди на същото основание, като
М.М.Б. е ищец по гр.д. № 48/2022г. по описа на РСТ, приключило с влязло в сила решение,
с което иска е уважен в пълен размер и му е присъдено обезщетение в размер на 3000 лв., а
Ц.Н.Д. е ищец по гр.д. № 1778/2021г. по описа на РСТ, което към момента е в процес на
разглеждане.Несъмнено се установи, че ищцата по настоящото гр.д. № 1779/2021г. В. С.
П. е преживяла от нанесения и от ответника побой силен стрес, не само физически, но и
емоционален дискомфорт, неудобства и притеснения, влошило се е качеството и на живот,
8
наранени са личното и достойнство и самочувствие на човек, чийто труд е точно в опазване
на обществения ред. Като цяло интензивните телесни болки и страдания, безпокойството,
безсънието, нервно-психическото и напрежение са продължавали независимо, че е ходила
на работа и са довели до необходимостта около един месец след това да излезе в платен
отпуск, за да се откъсне от работната обстановка и да преодолее последиците от
преживяното на 31.08.2021г. След отпуска ищцата постепенно се възвърнала към
нормалния си ритъм на живот и работа, но и към момента у нея все още се таи страх да не
попадне в същата ситуация. Съдът изцяло дава вяра на св. П. и св. Д., тъй като последните
имат преки и непосредствени впечатления за състоянието на ищцата от деня на инцидента
на 31.08.2021г. и към настоящия момент, показанията им са непротиворечиви и
кореспондират, както помежду си, така и с писмените доказателства по делото и не се
оспорват от ответника. Съобразявайки в съвкупност безспорно установените от
представените доказателства по делото и изяснени по-горе фактически обстоятелства, и с
оглед разпоредбите на чл.45 от ЗЗД съдът счита, че предявеният иск е доказан по
основание за претърпени физически болки, вследствие на побоя и ударите, и чисто
човешки страдания на една майка, която иска да се грижи пълноценно особено за своята
малка дъщеря; за моралните безпокойства и неудобства на ищцата. Преценявайки
доказаните неимуществени вреди като характер, тежест и продължителност на процеса на
заличаването им, и с оглед конкретната вина на ответника и критерия за справедливост на
обезщетението по чл.52 от ЗЗД, отчитайки всички посочени по-горе обективно
съществуващи обстоятелства и по свое вътрешно убеждение, съдът счита, че ответникът
следва да заплати на ищцата сумата от 3500 лв., като обезщетение за причинените и
неимуществени вреди. Искът е доказан по основание и по размер. Обезщетението се дължи
съгласно чл.84 ал.3 във вр. с чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от деня на увреждането
т.е. от 31.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 400 лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78
ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд-Търговище държавна такса
от 140 лв. върху цената на иска, на осн. чл.78 ал.6 във вр. чл.83 ал.1 т.4 от ГПК и вр. чл.300
ГПК и сумата от 475 лв. - възнаграждение за назначен от съда особен процесуален
представител, което е платимо от средствата в бюджета на РС-Търговище, на осн. чл. чл.78
ал.6 във вр. чл.83 ал.3 във вр. ал.1 т.4 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г. ул. „****** съдебен
адрес: гр. Т., ул. „Ц. А.“ № .., партер, Кантора М.и ДА ЗАПЛАТИ на В. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Т., кв. „З.“ бл..., вх.. ет..., ап..., съдебен адрес: гр. Т., бул. „М. А.“ №
9
....., адв. Р. Е. Р. от АК-Търговище, сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за
причинените и неимуществени вреди-претърпени болки и страдания в резултат на
извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, във вр. чл. 130, ал. 2 от НК /причинена лека
телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му/ и извършено
престъпление по чл.325 ал.2 във вр. ал.1 от НК /хулиганство, съпроводено със съпротива
срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, като
деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост/, на осн. чл.52 ЗЗД във вр. чл.45
ЗЗД, във вр. чл.300 ГПК, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането –
31.08.2021г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 84 ал.3 във вр. с чл.86 от ЗЗД, както и
сумата от 400 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г. ул. „****** съдебен
адрес: гр. Т., ул. „Ц..А.“ № ... партер, Кантора М.и ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
– Търговище сумата от 140 лв., представляваща държавна такса върху цената на иска, на
осн. чл.78 ал.6 във вр. чл.83 ал.1 т.4 от ГПК и вр. чл.300 ГПК и сумата от 475 лв. -
възнаграждение за назначен от съда особен процесуален представител, на осн. чл. чл.78 ал.6
във вр. чл.83 ал.3 във вр. ал.1 т.4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10