Р Е Ш Е Н И Е
№ 42 15.06.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище
на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Красимира Тодорова
ЧЛЕНОВЕ:
Албена Стефанова
Иванка
Иванова
Секретар- Гергана Бачева
Прокурор- Мартин Александров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 30 по описа за 2022г. година на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК на
основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „ОД“ на ЦУ на НАП, подадена чрез
процесуалния му представител ю.. В.С. против Решение № 51/07.03.2022 г.,
постановено по НАХД № 20223530200035/ 2022 г. по описа на Районен съд-Търговище,
с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 611896-F625240 от 18.11.2021 г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП. С посоченото НП на А.С.А.,
ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.7, ал.1, във връзка с чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г., за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ от 300 лева.
В касационната
жалба като отменителни основания се навеждат противоречие на материалния закон
и нарушение на процесуалните правила. Излага се становище за неправилност на изводите на Районния съд, че
описаното в НП нарушение и нарушителя са недоказани. Излагат се доводи,
обосноваващи доказаност при така събраните доказателства на извършването на
търговска дейност от страна на А., а именно на продажба на шоколадови изделия,
чрез интернет и по-точно чрез фейсбук страницата „Шоколадови подаръци за
любимия човек“. Навежда се, че А. като лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ е следвала да монтира и въведе в експлоатация ФУ, с което да отчита
извършените продажби, като не е налице изключение по посочената разпоредба.
Излагат се доводи, обосноваващи издаване на НП при липса на процесуални
нарушения, които да са съществени. Излага
се и становище за липса на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Моли се
оспореното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което НП да се
отмени.
В съдебно заседание
касаторът се представлява от ю.. В.С., която поддържа жалбата. Излага доводи,
обосноваващи безспорна доказаност, както на извършителя на нарушението, така и
на самия нарушител. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер и за двете инстанции.
Ответникът по
касационната жалба – А.С.А. в съдебно заседание не се явява. Представлява се от
адвокат Ц.И., който счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че при
така събраните писмени и гласни доказателства по делото не се доказва по
несъмнен начин, че А. е извършвала продажба на стоки респективно, че същата
покрива качеството на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
МФ. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура изразява становище, за неоснователност на жалбата. Намира за правилен извода на
Районния съд относно липсата на доказателства за извършено нарушение от А.. Счита,
че не са налице касационни основания за отмяна на съдебния акт. Дава заключение,
че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационният състав
на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол приема същата за допустима.
След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната
фактическа обстановка:
На 23.07.2021 г. при извършена
контролна покупка / поръчка на кутия, съдържаща 22 броя бонбони, предлагани във
фейсбук страница „Шоколадови подаръци за любим човек“ с on line адрес: https://www.facebook.com/shokoladovipodaratsi, направена по телефона и чрез
приложението Viber и
документирана с Протокол № 1442983/23.07.2021г. на стойност 32.00 лв., заедно с
транспортната услуга 37.37 лв., получена на 26.07.2021 г. в офис Еконт Експрес
Разград, товарителница № 1050444430757, документирана с Протокол №
1442984/26.07.21г. е установено, че получената пратка не е придружена от
фискална касова бележка или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба
№ Н-18/13.12.06 г. Пратката е получена на 26.07.2021 г. на предварително уточнения
адрес за доставка-офис Еконт Експрес в гр. Разград, ж.к. „Орел“, ул.
„Юмрукчал“ № 19 и е отворена от проверяващия екип в присъствието на Д. Ст. в
качеството му на управител на офис Еконт Експрес Разград. Пратката е изпратена
от А.С.А.. В товарителницата са вписани нейните имена и телефонен номер.
Стоката е изпратена с наложен платеж. Плащането в размер на 37.37 лв. е
извършено в брой от инспектор по приходите П. П., като за куриерската услуга е издаден
системен бон за стойност 5.37 лв.
При извършена проверка в
системата на НАП било установено, че А.С.А.
като лице по чл. 3
от Наредба № Н-18/13.12.06 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, не е изпълнила задълженията си
да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ, от датата
на започване на дейността.
При така установеното на А.С.А.
бил съставен АУАН Е 625240 / 31.08.2021г. затова, че в качеството си на
задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не е изпълнило
задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП
фискално устройство /ФУ/ от датата на започване на дейността, деяние
съставляващо нарушение на чл.7, ал.1, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа
на така съставения АУАН е издадено НП №611896-F625240 / 18.11.2021 г. на Началника
на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с което на А.С.А.
за същото гореописано
нарушение на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно
наказание „глоба“ от 300 лева.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени
от компетентени органи.
Районият съд е приел обаче, че
така описаното от обективна страна в НП административно нарушение не се доказва
от приложените по делото писмени и събрани в с.з. гласни доказателства. В
обстоятелствената част на НП, която възпроизвежда тази на АУАН, са отразени
отделни факти, които в своята съвкупност не водят до единствения и логичен
извод за осъществено от А. административно
нарушение по посочената в НП разпоредба
на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г. Районният
съд е приел, че от изложението на фактическата обстановка в НП не може да бъде
извършена преценка - откога, кога, къде и при какви обстоятелства наказаното
лице А. е извършвала и каква точно дейност, както и в какво качество. Не е ясно
какъв вид търговия е бил осъществен - чрез „електронен магазин“ или „разносна
търговия“ и в този смисъл не е уточнен и изрично отразен основният съставомерен
факт, от който зависи дали ДЗЛ е длъжно да въведе в експлоатация ФУ, а именно
видът на плащанията, които то получава срещу доставяните стоки и услуги. Районният
съд е приел, че в случая е налице липса на фактическа, респективно юридическа
обосновка на факти, релевантни към обективните признаци на посоченото, като
извършено виновно административно нарушение. Районният съд е извел извод, че при
издаване на АУАН и НП не са спазени изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН като не
са установени и доказани дата и място на извършване на административното
нарушение. Съдът е извел извод, че от така описаното от обективна страна деяние
не е ясно коя от двете отразени в НП дати -23.07.2021г. или 26.07.2021г.
органът приема за дата на извършване на нарушението, като липсва изцяло яснота
във волята на органа по отношение на мястото, което последният приема за място
на извършване на нарушението. Районният съд е приел, че представените писмени и
събраните в съдебно заседание гласни доказателства са косвени и не водят до
извода за авторство на лицето, посочено като нарушител. Районният съд е извел
извод, че при така изложената в АУАН и НП фактическа обстановка остава напълно
неизяснено и недоказано, на какво основание наказващият орган е приел, че А. е
лице по чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Съдът е приел за недоказано
по делото, че А. извършва продажба на стоки в или от търговски обект, както къде
последният се намира и от коя дата е започнал дейност. Съдът е извел извод, че
липсват констатации на органа, относно липсата на изключение по чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18//13.12.2006г., както и относно предпоставките по чл.25, ал.2 от същата
Наредба. Районният съд е приел също така, че в НП липсват и мотиви на органа
относно наличието или липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
При така приетото за установено
от фактическа страна Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени при
съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на
санкционираното лице А., както и при недоказаност на признаците от фактическия
състав на описаното в НП административно нарушение.
На основание така направените
фактически констатации и правни изводи Районният съд е отменил изцяло
обжалваното НП.
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка,
съгласно чл.218 от АПК, намира следното:
От изложените в
касационната жалба доводи се извежда, че се оспорва единствено обосноваността
на съдебното решение. Необосноваността на съдебното решение обаче не е
касационно основание по чл.348 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Независимо от горепосоченото
касационният съд изцяло споделя изводите на въззивния съд, че оспореното НП се
явява издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по
следните съображения:
А.С.А. е
санкционирана не за неиздаден ФКБ, а затова че не е изпълнила задължението си
да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ за дейност
по продажба в търговски обект, от датата на започване на дейността- нарушение
по чл. 7, ал. 1 във
вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г. В АУАН и НП обаче няма яснота във волята на органа, както
относно търговския обект на А., неговото местоположение, така и относно
датата на започване на дейността. Липсва
яснота във волята на органа и относно вида на търговската дейност, която същият приема, че е осъществена от А..
Липсват фактически
констатации на органа относно елементите по чл.3,ал.1 от Наредбата, за да се
изведе извод, че санкционираното лице А. носи качеството на задължено лице по смисъла
на чл.3, ал.1 от
Наредбата. Последното е съществен елемент от сложния фактически състав на
нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредбата
и липсата на фактически констатации на органа относно този елемент води до
липса на съществен реквизит по чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН. Липсва яснота на органа
и относно мястото, което органът приема за извършване на нарушението. Последното
също е съществен елемент, имащ отношение за определянето на териториално
компетентния съд, с оглед разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗАНН. Налице е
неяснота във волята на наказващия орган по отношение на съществени елементи от
административнонаказателното обвинение за нарушението, което се вменява с НП на
А.. С това последното се явява издадено при съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
На основание
изложените съображения, касационният съд приема
въззивното решение за издадено при правилно приложение на материалния
закон, като на основание чл.221 от АПК приема, че не следва мотивите на
въззивния съд и относно недоказаността на описаното в НП административно
нарушение да се преповтарят.
В хода на съдебното производство пред
въззивната инстанция са спазени
процесуалните правила при събирането на доказателствата и не са налице
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да са съществени по
смисъла на чл.348, ал.3 от НПК. Не бяха констатирани и допуснати от Районния
съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното
решение.
По изложените
съображения касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение и следва същото да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Воден от горното и на
основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН касационният съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51/07.03.2022 г., на Районен съд-Търговище,
постановено по НАХД № 20223530200035/ 2022 г. по описа на същия съд.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание
чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.