РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. ХАСКОВО, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.В. Н.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500329 по описа за 2022 година
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ – С. А. Ю. и Ф. К. Ю. са
останали недоволни от решение № 260042 от 05.04.2022 год., постановено по
гр.д. № 311 / 2021 год. по описа на Районен съд – Хасково, поради което го
ожалват в частта, с която е уважен предявеният срещу тях иск с правно
основание чл.108 от ЗС, с искане за отмяна на решението в посочената част и
постановяване на друго, с което въззивният съд отхвърли иска.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – А. Р. Т. – оспорва
въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от А. Р. Т.
против С. А. Ю. и Ф. К. Ю., с която са предявени два иска в обективно –
кумулативно съединение с правно основание по чл.54, ал.2 от ЗКИР – да се
признае за установено по отношение на ответниците, че е допусната грешка
при заснемане на кадастралната основа и определяне на граничната линия
между УПИ ***, кв.*** и УПИ ***, кв.*** по регулационния план на с.***,
Община ***, и с правно основание чл.108 от ЗС – да се признае за установено
по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на площ от 175 кв.м.,
1
включена в пространствените предели на УПИ ***, кв.*** по регулационния
план на с.***, Община *** и за осъждането им да предадат владението върху
посочената реална част, намираща се на границата на притежавания от него
имот - УПИ ***, кв.***.
С обжалваното решение, първоинстанционният
съд е отхвърлил иска, предявен на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, приемайки
в мотивите, че за урбанизираната територия на с.***, Община ***, в която
попадат имотите на спорещите страни, не съществуват кадастрална карта и
кадастрални регистри, както и, че не е било откривано производство за
създаването им, поради което и искът за отстраняване на грешка в
кадастрална карта, за която безспорно е установено, че не е изработвана и не
съществува, е преценен като неоснователен и като такъв – отхвърлен.
Решението в посочената част е влязло в законна сила, поради необжалването
му.
Предмет на проверка от въззивната инстанция е
решението, с което искът, предявен на основание чл.108 от ЗС е уважен
частично.
Безспорно по делото е установено, че с договор
за продажба на общинска земя от 16.04.1997 год., бащата на ищеца – Р.М.Т. е
закупил от Община ***, общински парцел ***, кв.*** по плана на с.***,
състоящ се от 1 025 кв.м.
С договор за дарение от 08.05.2013 год.,
обективиран в нотариален акт /НА/ № ***, рег.№ ***, дело № *** год. на
нотариус № 352 по регистъра на Нотариалната камара на Република България,
Р. Т. се е разпоредил в полза на сина – ищеца - А. Р. Т. с описания по-горе
имот, като в договора имотът е посочен с площ от 850 кв.м. – по скица, а по
документи за собственост – 1 025 кв.м., при граници на имота – улица, имоти
№ ***, № *** и земеделска земя.
Въззивниците, с процесуалното качество на
ответници по иска при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд
се легитимират като собственици на 580 / 728 ид.ч. от УПИ ***, целият с
площ от 728 кв.м., в кв.*** по плана на с.***, съгласно договор за покупко –
продажба на недвижим имот от 14.10.2013 год., оформен с НА № ***, рег. №
***, дело №*** год. на нотариус с № 081 по регистъра на Нотариалната
камара на Република България.
При разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд е назначена техническа експертиза, от
представеното по която заключение се установява, че имотната граница
между процесните УПИ *** – собственост на ищеца и УПИ *** – собственост
на ответниците, съвпада с изменението на дворищната регулация, одобрена
със Заповед № 156 от 03.07.1997 год., приета като писмено доказателство по
делото. Между двата имота съществувала материализирана имотна граница –
ограда, изградена от телена мрежа, поставена на градински бетонови колове,
като оградата съвпадала с дворищната регулация между двата УПИ, съгласно
цитираната заповед, с която на основание чл.32 от ЗТСУ е изменена
2
дворищната регулация между парцели *** и ***, кв.*** по плана на с.***,
съгласно която площта на имота на ищеца е намалена със 175 кв.м., от които
100 кв.м. остават в имота на ответниците, а 75 кв.м. остават извън регулация.
Така с изменението на регулационния план от 1997 год., площта на имота на
ищеца от 1 025 кв.м., съгласно предходния регулационен план на населеното
място - в сила от 1972 год., е намалена на 850 кв.м., а площта на имота на
ответниците от 580 кв.м. е увеличена на 728 кв.м. Към заключението е
приложена скица, изготвена от вещото лице К., на която площта, която
съгласно изменението на регулационния план от 1997 год. е придадена от
имота на ищеца към имота на ответниците е обозначена с т.1, 2, 5, 6 и 1.
По делото са събрани и гласни доказателства,
чрез разпита на посочените от страните свидетели. От показанията на
свидетеля С. се установява, че между двата съседни имота, собственост на
страните по делото имало ограда, която съществувала от 1971 – 1972 год.,
както и това, че оградата не е била премествана.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира за основателен иска, предявен на основание чл.108
от ЗС, по следните съображения: Съгласно чл.110, ал.1 от ЗТСУ /отм./
дворищно -регулационният план има непосредствено отчуждително действие
по отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели на други
физически лица и разместването на собствеността настъпва от деня на
влизането му в сила. Собствеността върху придаваемите части преминава по
силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно
придобивно основание от деня, когато е приложена. При спор за собстевност
за част от имот, за която се поддържа, че е била придадена по регулация към
съседен имот, в тежест на лицето, което твърди, че регулацията е приложена,
е да докаже това. От събраните по делото доказателства не се установява
дворищно регулационния план, одобрен през 1997 год. да е приложен по
отношение на имотите, притежавани от праводателите на ищеца и на
ответниците – придадената част от имота на ищеца не е била заета по
законния ред /чрез доброволно отстъпване по реда на чл.111 от ЗТСУ /отм./
или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение –
нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след
погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик чрез
заплащане на парично обезщетение за придаваемите се части или по давност,
съгласно чл.134, ал.3 от ЗТСУ /отм./. С изтичането на сроковете по § 8, ал.1 от
ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищно регулационния планове за заемане на придадени поземлени имоти
или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждане
на административна процедура по § 8, ал.1, изр.2 от ПР на ЗУТ за изменение
на неприложения дворищнорегулационен план. С отпадане на
отчуждителното действие за придаваемото място от имота на ищеца към
имота на ответниците, правото на собственост върху придаваемата част се е
върнало в патримониума на собственика на ПИ *** – ищеца по делото.
Като неоснователно съдът преценя заявеното от
ответниците възражение за придобиване на спорната реална част от имота, по
3
давност. Действително, от събраните по делото доказателства –
заключението, представено по допуснатата съдебно техническа експертиза и
от показанията на свидетеля С. се установява, че между двата съседни имота,
собственост на страните по делото е имало ограда, която съществувала от
1971 год. – 1972 год., както и това, че същата не е била премествана –
обстоятелства, обосноваващи извода за това, че спорната реална част от
имота на ищеца е била ползвана от ответниците и от техните праводатели.
Владението на реална част от парцел обаче не е годен придобивен способ,
както по отношение на самата реална част, така и за съответна на нея идеална
част от парцела, предвид разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗТСУ /отм./, съгласно
която реално определени части от имоти могат да се придобиват по давност
само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице,
определени с Правилника за прилагане на закона, които изисквания в случая
не са нА.це. Забрана за придобиване на реална част е изрично регламентирана
и в чл.200 от ЗУТ.
Достигайки до същите фактически и правни
изводи за основателност на предявения на основание чл.108 от ЗС, иск и
уважавайки същия, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което по изложените по горе съображения следва да бъде
потвърдено и към мотивите на което съдът препраща на основание чл.272 от
ГПК.
Като неоснователни съдът намира изложените
във въззивната жалба доводи за недопустимост на иска, предявен на
основание чл.108 от ЗС, обосновани с твърдения за това, че при
разглеждането му съдът е следвало да изследва нА.чието на непълнота или
грешка в кадастралната карта, предвид изложените в исковата молба от
ищеца фактически обстоятелства за това, обосноваващи правото му на
собственост. Изложените в исковата молба обстоятелства са достатъчни за
определяне на правната кавА.фикация на иска като такава, съдържаща се в
нормата на чл.108 от ЗС, доколкото ищецът е обосновал правото си на
собственост на основание неприложена регулация. От друга страна,
отхвърлянето на иска, предявен на основание чл.54, ал.2 от Закона за
кадастъра и имотния регистър не се явява обстоятелство, обуславящо
неоснователност на иска, предявен на основание чл.108 от ЗС, предвид това,
че отхвърлянето на иска за отстраняване на грешка при заснемане на
кадастралната основа в разглеждания казус е обосновано с това, че за
територията, в която попадат имотите на спорещите страни, няма одобрена
кадастрална карта, а не с това, че няма грешка при определяне на граничната
линия между двата имота. Въведеният с въззивната жалба довод за това, че
въззивниците притежават право на собственост в идеални части, а са осъдени
да предават владението върху реална част, не обосновава извод за
неправилност на решението, предвид събраните по делото доказателства -
договор за дарение на недвижим имот от 08.11.1993 год., легитимиращ
праводателите на ответниците по иска като собственици на парцел ***, кв.***
по плана на с.***, с площ от 580 кв.м. по плана от 1972 год., променена на 728
кв.м. по плана от 1997 год., действал и към момента на изповядване на
4
сделката, легитимира ответници като собственици на имота – 2013 год.
Твърдението, че „отпадналата“ дворищно регулационна линия, съгласно
заповед № 156 / 1997 год. засяга част от площта на жилищната сграда на
ответниците, не обосновава извод в противна насока, предвид изложените по-
горе доводи за отпадане на отчуждителното действие за придаваемото място
от имота на ищеца към имота на ответниците, при което правото на
собственост върху придаваемата част се е върнало в патримониума на ищеца,
в качеството му на собственик на ПИ ***, кв.*** по плана на с.***.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260042 от
05.04.2022 год., постановено по гр.д. № 311 / 2021 год. по описа на Районен
съд – Хасково.
ОСЪЖДА С. А. Ю., ЕГН ********** и Ф. К.
Ю., ЕГН **********, двамата от с.***, Община ***, Хасковска област, с
адрес за призоваване – гр.Хасково, ул.“Враня“ № 2 – адвокат Г. П. да заплатят
на А. Р. Т., ЕГН ********** от с.***, Община ***, Хасковска област, сумата в
размер на 600 /шестотин/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за
адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивиня съд.
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5