№ 188
гр. Р., 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Александър Иванов
Явор Влахов
като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20234500600759 по описа за 2023 година
Производство е по гл. XXI от НПК.
С Присъда №88/06.07.2023г., постановена по НОХД № 664/2023г. на
Районен съд-Русе, подсъдимият В. С. Ш., с ЕГН**********, бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за това, че
през периода 17.05.2018г. - 02.03.2021г. в гр.Русе, противозаконно присвоил
чужди движими вещи, които владеел - парична сума в размер на 7 370 лв.
/седем хиляди триста и седемдесет лева/, собственост на собствениците и
живущите в режим на етажна собственост на бл. „П.“, вх.*, находящ се в
гр.Р., ул. „Б.“ №*, представлявани от В. Д. Й., в качеството му на председател
на Управителния съвет на етажната собственост, като при условията на чл.54,
ал.1 от НК му било наложено, съобразно диспозитива на присъдата,
наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца, чието изпълнение било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от
3 години. Със същата присъда на подс.Ш. били възложени разноските по
делото.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подс.Ш. –
1
адв.К. Д. от АК-Русе, с оплаквания за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. С тази жалба защитникът моли за
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.В. Ш. да бъде
оправдан, а алтернативно – да бъде намалено наложеното наказание. Към
въззивната жалба са депозирани и подробни допълнителни съображения от
защитника на подс.Ш. – адв.О. Б. от АК-Русе, с които се излагат твърдения за
недоказаност на деянието, както от обективна, така и от субективна страна.
Сочи се, че не е установен по несъмнен начин и размера на сумата, за която се
твърди, че е присвоена от подс.Ш., както и, че за част от същата имало
доказателства, че е ползвана за ремонтни дейности, в полза на етажната
собственост. Излагат се аргументи, че разпореждането с инкриминираната
парична сума подс.Ш. е предприел въз основа на възникнали облигационни
отношения с ремонтна бригада, при това в период от време, в който бил със
значително влошено здравословно състояние, което изключвало наличието на
умисъл у него. Отстоява се, че дори да се приеме, че е извършено
престъплението, то е налице явна несправедливост на наложеното наказание,
доколкото не били отчетени множеството и съществени смекчаващи
отговорността обстоятелства, предпоставящи приложението на разпоредбата
на чл.55 от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура счита
жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна, като изразява
становище, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и
обоснована и следва да бъде потвърдена.
В съдебното заседание защитникът – адв.О. Б. поддържа жалбата, ведно
с допълнителните съображения към нея. Освен изложените аргументи в тях,
защитникът сочи и налично, според него, съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в противоречие между мотивите и
диспозитива на присъдата, досежно размера на наказанието, като абсолютно
основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд Русе. В същото време приоритетно поддържа искането си за
отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда, с
аргумент, че по този начин, независимо от наличното процесуално
нарушение, подсъдимия Ш. би получил възможно най-пълна защита. Подс.В.
2
Ш., редовно призован, се явява лично, заявява, че поддържа въззивната жалба
и становището на защитника си, като моли за оправдателна присъда.
Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба и
допълнението към нея, съобрази доводите на страните в съдебно заседание,
прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание
чл.313 и чл.314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт,
прие за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна,
досежно твърдяното наличие на съществено нарушение на процесуалните
правила.
При постановяване на присъдата си Районен съд - Русе е допуснал
съществено нарушение на процесуалния закон, което налага нейната отмяна и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав от същия съд.
В мотивите на обжалваният съдебен акт съдът приел, по отношение на
наказанието за престъплението по чл.206, ал.1 от НК, за което подс.В. Ш. бил
предаден на съд, че съобразно наличните смекчаващи и липсата на
отегчаващи вината обстоятелства, същото следва да се определи към
минимума на предвиденото в нормата на чл.206, ал.1, във вр. с чл.54 от НК,
след което го индивидуализирал на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
година. Приел, че са налице предпоставките на чл.66 от НК и изпълнението
на това наказание следва да се отложи за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Същевременно, в диспозитива на обжалвания съдебен акт е посочено,
че на основание чл.206, ал.1 и чл.54 от НК, съдът налага на подс.В. Ш.
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца,
като на основание чл.66 от НК, отлага изпълнението на същото за срок от 3
/три/ години.
Така изложеното указва на наличието на съществено противоречие
между мотивите и диспозитива на атакуваната присъда, касаещо размера на
наказанието. Доколкото съдебният акт представлява единство на диспозитив
и мотиви, настоящата инстанция е лишена от възможност да провери
3
правилно ли е индивидуализирано наказанието по размер, което следва да
бъде изтърпяно от подс.Ш., тъй като не може да бъде установена
действителната воля на първоинстанционния съд. Констатираното
противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата винаги
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като липсва годен
съдебен акт и е абсолютно основание за неговата отмяна.
Посоченото процесуално нарушение е съществено и неотстранимо от
въззивната инстанция и нарушава правата на страните, тъй като се отнася до
основните въпроси по чл.301, ал.1, т.3 от НПК, които съдът обсъжда, а
въззивната инстанция проверява. Това нарушение може да бъде отстранено
единствено при ново разглеждане на делото от друг състав на същия съд. В
жалбата срещу присъдата и в хода на съдебните прения се навеждат доводи за
наличие на предпоставки за отмяна на присъдата и постановяване на нова,
оправдателна такава, но предвид обсъденото по-горе процесуално нарушение
въззивната инстанция е ограничена да извърши проверка на правилността на
съдебния акт в тази насока. Посоченото налага отмяна на делото и връщането
му за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед изложеното
въззивният съд не обсъжда жалбата по съществото на останалите възражения.
Мотивиран така и на осн.чл. 335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 88/06.07.2023г., постановена от Районен съд- Русе
по НОХД № 664/2023г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
На основание чл.340, ал.2, пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
изготвеното решение.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5