Р Е Ш Е Н И Е
№ 339
гр. Враца, 13.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 26.09.2023 г.
/тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа
докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело
№ 380 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Център за спешна
медицинска помощ гр. Враца, представлявано от д-р Г.Л. – Директор, против
Решение № 165 от 10.05.2023 г., постановено по АНД № 207 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 06-2300001/25.01.2023 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ –Враца. С последното, за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ на Център за спешна
медицинска помощ гр. Враца е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00
(хиляда и петстотин) лева, на основание чл.399 и чл.416, ал.5 във вр. с чл.415,
ал.1 от КТ
В касационната жалба са изложени доводи, че решението
на първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2,
вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК. Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на издаденото
наказателното постановление. С жалбата е направено и алтернативно искане за
прилагане на чл. 415в от КТ, за намаляване на имуществената санкция в
предвидените от закона размери.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д.Я., с
пълномощно по делото. По
съществото на спора, процесуалният представител поддържа касационната жалба и
моли съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение.
Алтернативно поддържа искането си за намаляване на имуществената санкция,
съгласно разпоредбата на чл.415в от КТ.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ Враца, редовно призован, се
представлява от ст. юрисконсулт М.К., с пълномощно по делото. По съществото на
спора, моли съда да постанови решение, с което да остави без
уважение касационната жалба, а решението на първоинстанционният съд като
правилно законосъобразно, да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и представя и писмена
защита.
Участващият
в касационното производство прокурор дава заключение, че касационната жалба е
допустима, но неоснователна и моли съда да остави в сила решението на районния
съд, като правилно и законосъобразно.
По
делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания. Направените в касационната жалба доказателствени
искания, съдът намира, че са процесуално недопустими, поради което оставя без
уважение същите.
Настоящият
касационен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените
от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е
процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна по следните
съображения.
С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 06-2300001/25.01.2023 г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –Враца, с което за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ на Център за спешна
медицинска помощ гр. Враца е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00
(хиляда и петстотин) лева, на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от КТ.
Съобразно
императивната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съдебен състав
е длъжен да вземе предвид служебно всички порочни действия на съда, които са
основание за нищожност или недопустимост на решението или представляват
нарушение на материалния закон. При извършената служебна проверка по реда на
цитираната норма, настоящият състав
установи, че оспореното съдебно решение е валидно постановено, но е недопустимо, поради което подлежи на
обезсилване, по следните съображения:
В хода на производството пред районния
съд е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила при конституирането на страните, обуславящо
недопустимост на съдебното решение.
Процесуално
задължение на съда е служебното
конституиране на надлежните страни
по делото. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното
производство и решението, постановено при липсата на задължителна страна и
участие на ненадлежна такава, подлежи на обезсилване.
В разпореждане № 269/24.02.2023 г. – л. 41, с което районният съд е насрочил
делото за разглеждане в съдебно заседание, е отразено, че за датата на
заседанието следва да се призоват жалбоподателят и ответника по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца.
Видно от приложения списък по делото на призованите лица и призовка за
страна, като административнонаказващ орган по делото е призована Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Враца.
В проведеното, на 19.04.2023 г. открито с.з. като страна по делото
– ответник е участвала Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, на която е връчено и съобщението за изготвено решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (Доп. - ДВ, бр. 10 от
2011 г., изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), която е приложима
в случая, доколкото делото пред районния съд е образувано след 23.12.2021 г.,
при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият
обезщетение, включително този по чл.
55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са
отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или
учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели. Видно е, че правната
норма разграничава хипотезите според вида на обжалвания акт – учреждението или
организацията се призовават като страна само когато предмет на оспорване е акт
по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, т.е. електронен фиш, а във всички останали случаи се
призовава наказващият орган. В този смисъл е и приетото от Върховен административен съд - ОСС
от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС в Тълкувателно постановление
№ 3 от 28.04.2023 г. по т.д. № 5/2022 г., т. 1 – „Надлежната въззиваема страна при обжалване и
протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3 от Закона за административните
нарушения и наказания е наказващият орган“.
Обжалваното пред въззивната инстанция наказателно
постановление е издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца,
а като административнонаказващ орган е призована Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца.
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Враца, е лице което притежава самостоятелна
процесуална правосубектност.
Правилото на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН възлага на наказващия орган качеството на самостоятелен правен субект
- страна в съдебното производството пред районния съд. Следователно производството пред районния съд е проведено без да е
призована надлежната страна съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в
приложимата му редакция. Налице е нарушение на визираната правна норма, която е
процесуална и императивна, поради което съдът е бил задължен да я приложи
призове наказващия орган, който в случая е Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Враца, издател на НП. Проведеното съдебно производство, в което е призована да
участва ненадлежна страна, е процесуално недопустимо, респ. постановено е
недопустимо решение.
По
изложените съображения оспореното решение следва да бъде обезсилено на основание чл.
221, ал. 3 от АПК, а делото да се върне на Районен съд – Враца за ново разглеждане
от друг състав, който след като конституира надлежните страни и проведе
съдебното производство с тяхно участие да се произнесе по подадената жалба.
Предвид резултата от касационната проверка и по арг.
от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът не се произнася по претенцията
за разноски.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, вр. чл. 218 от АПК вр. чл. 63в
от ЗАНН, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 165 от 10.05.2023 г., постановено по АНД № 207 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд – Враца.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.