МОТИВИ
към присъда №44/05.11.2019г. постановена по НЧХД
№155/2019г.
по
описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимата Р.С.К. *** е предявена тъжба и
повдигнато обвинение от Б.Т.Т. ***, за престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26,
ал.1 от НК- а именно за това, че в периода 1 март- 5 април 2019г., в
гр.Димитровград, при условията на продължавано престъпление, като родител-
майка на детето Т.Б.Т., не изпълнила решение на Районен Съд-Гълъбово,
постановено по гражданско дело №637/2018г., влязло в законна сила на
14.11.2018г., относно лични контакти на бащата Б.Т.Т. с детето Т.Б.Т..
Тъжителят – лично и чрез упълномощения повереник, поддържа
повдигнатото обвинение. Счита обвинението за доказано по несъмнен и безспорен
начин, пледира за налагане на наказание на подсъдимата- предвиденото в закона.
Упълномощеният повереник пледира за признаване на подсъдимата за виновна, счита,
че с действията си същата е осъществила престъпния състав на чл.182, ал.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК, тъй като безспорно било установено виновното неизпълнение на
посоченото съдебно решение, поради което пледира за налагане на предвиденото наказание.
Подсъдимата Р.К. заявява, че разбира в какво е обвинена,
не се признава за виновна, дава обяснения за станалото по време, място и начин.
На практика не отрича отказа да предаде синът си, като заявява, че бащата Т. не
е спазвал часовете на вземане на детето, което водело до редица неудобства за
самото дете. Счита, че не е виновна и иска справедлива присъда.
Упълномощеният защитник на подсъдимата счита
обвинението за недоказано по несъмнен и безспорен начин. Излага съждения за
стриктно спазване на елементите от споразумението относно личните отношения с
детето, както и неспазването на тези елементи от страна на тъжителя. Пледира за
оправдателна присъда, алтернативно за признание на вината за една част от
описания период, за който да се приеме маловажност съобразно разпоредбата на
чл.9 от НК.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На
18.07.2015г. тъжителят Б.Т.Т. и подсъдимата Р.С.К. сключили граждански брак,
като по време на бракът им се родил син- Т.Б.Т.- роден на ***г.
С
влязло в сила на 14.11.2018г. решение на Гълъбовския районен съд, постановено
по гражданско дело № 637/2018г., е прекратен гражданският брак между двамата,
като е одобрено постигнато споразумение. В одобреното споразумение, досежно
родителските права относно детето Т. Т., било описано, че упражняването на родителските
права върху детето се предоставят на майката Р.К., като е определен адрес за
местоживеене на детето- адресът на майката. Режимът на лични контакти с бащата Б.Т.
е определен както следва: всеки петък, събота и неделя от всяка седмица на
всеки месец на календарната година, от 16,00часа в петък до 18,00часа в неделя
с преспиване.
Така
определения със съдебно решение режим на лични контакти бил спазван, като на
22.02.2019г. тъжителят Т. пристигнал в гр.Димитровград, за да вземе отново сина
си Т.. Телефонирал на бившата си съпруга, която му съобщила, че детето им Т. е
болен и не можел да излиза. След което тъж.Т. ***. На следващата седмица-
01.03.2019г.- петък, същият отново дошъл до гр.Димитровград, за да вземе детето
Т.. Телефонирайки на подс.Р.К., получил отговор, че и тази седмица няма да може
да вземе детето. Тъж.Т. се усъмнил и телефонирал на св.М.К.- негов близък и
адвокат. След като двамата се срещнали и уточнили обстоятелствата, отишли до РУ-МВР-
Димитровград, където подали заявление, в което описали ситуацията. Полицейските
служители обяснили, че ще проведат разговор с подс.Р.К. още същата вечер. След
няколко часа съобщили, че са я предупредили по надлежния ред, че нарушава
съдебното решение, но въпреки това тя отказала да предаде детето. След като не
осъществил контакт с детето, тъж.Т. ***.
На
05.03.2019г. тъжителят Т. се снабдил с изпълнителен лист по гр.д.№637/2018г. на
РС-Гълъбово, за определяне на лични контакти с детето Т.. На същата дата въз
основа на издадения изпълнителен лист, била депозирана до частен съдебен
изпълнител Николета Кавакова- с район на действие района на Окръжен Съд-Хасково,
молба от адв.М.К.- като пълномощник на Б.Т., против Р.К., с правно основание
чл.528 от ГПК, с искане за образуване на изпълнително производство и изпълнение
на задължението за предаване на детето.
На
07.03.2019г., на подс.Р.К. била връчена покана за доброволно изпълнение от помощник
ЧСИ П.М..
Следващият
петък- на 08.03.2019г., тъжителят Т. отново пристигнал в гр.Димитровград, като
телефонирал на подс.К., но се повторила същата ситуация- тя отказала да му
предаде детето, при което тъж.Т. отново се свързал с адв.К. и след консултация подал
отново сигнал в РУ-МВР-Димитровград. Полицейските служители извършили отново
проверка и снели обяснения, като образуваната полицейска преписка завършила с
Постановление на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство- от
27.03.2019г. С постановлението прокурорът е приел, че са налице данни за
извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК, но същото е от частен характер,
поради което е отказал да образува наказателно производство.
На
11.03.2019г. до ЧСИ Кавакова бил депозиран отговор от подс.Р.К., с който
заявява, че не е отказвала да предава детето, а разногласията били във връзка с
неспазването на часовете за вземане от страна на бащата.
При
разменени книжа, на 12.03.2019г. постъпило становище и от адв.М.К..
Така
се достигнало до 15.03.2019г. (следващ петък), когато в 16,00ч., в кантората на
ЧСИ Николета Кавакова, подс.Р.К. доброволно предала детето Т. на баща му Б.Т..
Същата
ситуация се повторила и на 22.03.2019г., когато в 16,59ч. пред помощник ЧСИ П.М.,
в гр.Димитровград подс.Р.К. доброволно предала детето Т. на баща му, за което
бил съставен съответния протокол.
По
този начин процедирали и следващият петък- на 29.03.2019г., когато в 16,50ч. в
гр.Димитровград било предадено детето в присъствието на помощник ЧСИ П.М..
Подобна
ситуация се състояла и следващият петък- на 05.04.2019г., когато в 17,05ч. след
проведени телефонни разговори с помощник ЧСИ М., подс.Р.К. се съгласила да
предаде доброволно детето на баща му и без присъствието на ЧСИ.
Същото
се получило и на следващата дата- 12.04.2019г., когато в 17,00ч. бил проведен
телефонен разговор между подсъдимата, тъжителя и помощник ЧСИ П.М., след който
детето било доброволно предадено на бащата.
Междувременно
през месец април 2019г. било образувано гражданско дело по искова молба от
подс.Р.К.- за изменение на режима на лични контакти на детето Т. с баща му. С
решение №262/20.06.2019г. по гр.дело №456/2019г., Районен Съд-Димитровград се е
произнесъл за допускане на изменение режима на лични отношения на бащата Т. с
детето Т., като е допуснато изменение и на дължимата месечна издръжка за
детето.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на разпитаните свидетели- М.К., В.Б., П.М., от
обясненията на подсъдимата Р.К. - които бяха възприети от съда по начин и в
обем- описан по-долу, както и от всички приложени и приети като доказателства
писмени документи- включително и тези по прокурорска преписка №370/2019г. и
изпълнително дело № 20199290400408 на ЧСИ Н.Кавакова.
При
така установената фактическа обстановка, с оглед извличането на правилните
правни изводи, бяха проследени събраните по делото доказателства. При техният
анализ се установява следното: Като цяло всички описани доказателства разкриват
отделни части от описаната по-горе фактическа обстановка или в много голяма
степен, като обобщени заедно изграждат описаната обстановка и на практика нямат
съществени противоречия.
Безспорно се установи, че съгласно постигнатото
споразумение за прекратяване на гражданския брак, бащата Б.Т. има право на
лични контакти с детето Т. всеки петък до неделя от всеки месец; - налице са
противоречия между родителите на детето Т.- подсъдимата Р.К. и тъжителят Б.Т.,
относно виждането на бащата с детето; - предприета е процедура и е образувано
изпълнително производство за предаване на детето по реда на чл.528 от ГПК; - от
15.03. до 12.04. всички предавания на детето в дните съгласно споразумението,
били извършвани доброволно чрез частен съдебен изпълнител.
Противоречията
произтичат от твърденията на подс.К., че не е отказвала да предава детето на
баща му, но последният не спазвал часовете в споразумението и се налагало да
нарушава режима и спокойствието на детето, дори да изчакват час за предаването,
което според тъж.Т. не отговаря на истината.
Влошените
взаимоотношения между тъжителя и подсъдимата всъщност са залегнали в цялостното
развитие не само на настоящото производство. Опитите на всеки един от тях да
наложи позицията си над тази на другия очевидно не са дали конкретен резултат,
освен заведените дела и направени разноски. Абстрахирайки се от емоционалната
страна на казуса, всъщност следва да се уточнят и няколко други детайла. А
именно- в съдебното решение за одобряване на споразумението за прекратяването
на гражданския брак между тъжителя и подсъдимата, е описано времето – като дни
от седмицата и конкретни часове, през които бащата Т. има право да взема сина
си Т. от майката, без обаче да е конкретизирано от къде следва да го взема,
каквото обстоятелство и конкретика обичайно не фигурира в съдебните актове по
този род дела. Липсата на подобен вид обстоятелство и конкретика- описана в
съдебния акт е в резултат на предполагащото се минимално ниво на
разбирателство, което е нужно да се доуточнят обстоятелства, за които както
законодателят, така и съдът не са сметнали за необходимо да конкретизират. При значително влошени взаимоотношения между
страните обаче, очевидно липсата на конкретизация до най-дребните детайли води
до възможност за превратно тълкуване, неразбиране и като цяло причина за още
по-голямо напрежение и изостряне на отношенията. Тази липса на детайлна
конкретика дава право на родителя- упражняващ родителските права над детето, да
го предава не само от адреса на местоживеене, доколкото предаването от този
адрес е предполагаемо, без да е задължително. В тази връзка родителят, чието
задължение е да предава детето в дните на лични контакти с другия родител, също
има своите права и може да пожелае детето да бъде предавано на друго място,
независимо от причините за това- било то нежелание да се разбере къде е
местоживеенето му или с кого живее. Следва да се отбележи също така, че при
липса на разбирателство между родителите на детето, то следва да се спазва
утвърдения режим на лични контакти и не може да се очаква, че родителят, който
следва да предаде детето, е длъжен от петък до неделя да е на разположение във
всеки един момент, в който другият родител пожелае или има възможност да го
вземе. В случая очевидно отношенията между родителите и страни в настоящото
производство са били изострени, което е довело до използването от майката на
законовата възможност по реда на чл.528 от ГПК- за предаване на детето при
разногласия между двамата родители. Категорично се установи, че за времето от
15.03. до 12.04.2019г. всички предавания на детето в дните съгласно
споразумението, са били извършвани чрез частен съдебен изпълнител- доброволно.
Тук следва да се обследва въпросът доколко е доброволно предаването, след като
има намеса на частен съдебен изпълнител и са налице описани в чл.528 от ГПК
неблагоприятни последици за неизпълнилия задължението си родител. Настоящият
състав на съда приема, че на практика това е една правна възможност-
предаването на дете чрез ЧСИ, която е използвана, като самото предаване е
станало доброволно- без да се налага прилагането на други, допълнителни
неблагоприятни последици за неизпълнилият задължението си родител. Образуването
на изпълнително производство за предаването на дете не може да се приеме
автоматично за неизпълнение на задължението на родител съобразно подписаното
съдебно споразумение. Възникналите в течение на времето разногласия между
родителите за упражняване правото на лични контакти с детето могат законово да
бъдат изгладени с образуване на гражданско дело за изменение на режима на лични
отношения и с образуване на изпълнително производство за спазване на съществуващият
режим. Което не може автоматично да се приеме за наличие на състав на
престъпление по чл.182 от НК, нито пък може да се приеме, че автоматично
изключва възможността да е осъществен съставът на това престъпление. Още
повече, предвидената възможност в разпоредбата на чл.528 от ГПК не може да се
предполага, че е в защита единствено на взискателя- процедурата е предвидена да
бъде използвана като защита и на двете страни, доколкото длъжника също има
съответните права, а не само задължения. При тази предвидена правна възможност
на практика трето лице, на което законът е дал правомощията да осъществява
точно този тип действия, следи за точното спазване на елементите от съдебното
споразумение за правото на лични контакти и предаването на дете. Поради което не
може да се приеме, че след като инициатор в случая е бащата на детето, то той
се ползва с привилегии по отношение на защита и спазване на права- напротив,
предприетата процедура гарантира спазването на правата и на двете страни, а не
само на взискателя.
В
случая видно от показанията на разпитаните свидетели- М. К. и П.М., след
образуването на изпълнителното производство пред ЧСИ, подс.Р.К. е предавала
доброволно детето на баща му, без да има възражения от която и да било от
страните. Т.е. решението на по гр.дело №637/2018г. е изпълнено. В тази връзка
не е налице осъществен състав на престъпление по чл.182 от НК, тъй като не е
налице неизпълнение на това решение, а и неговото изпълнение макар и пред ЧСИ,
е станало доброволно, без да е прибягвано до използването на неблагоприятните
последици за длъжника. Не може да се приеме и че по някакъв начин е било
осуетявано предаването на детето през този период, тъй като видно както от
писмените протоколи за предаването, така и от показанията на свидетелите К. и М.,
детето е било предавано от подс.Р.К. доброволно, без да има конкретни
възражения или отказ, като в един от случаите и след консултация по телефона с
неприсъстващия ЧСИ е предала детето.
Периода
обаче, през който подсъдимата доброволно е предавала детето, макар и пред ЧСИ,
е от 15.03. до 12.04. Това е установено както от показанията на свидетелите К.
и М., така и от писмените документи- удостоверяващи предаването, приети като
доказателства по настоящото производство и приложени по самото изпълнително
производство- протоколи за предаване на детето в петъчните дни за времето от
15.03. до 12.04. За този период съдът намира, че не е осъществен състав на
престъпление по чл.182 от НК, доколкото въпреки наличието на изпълнително
производство, съдебното решение по описаното гражданско дело е изпълнено и то
доброволно- както е описано в протоколите за предаване на детето и потвърдено
от показанията на свидетелите М. и К..
Не
така стои въпросът обаче за времето от 1 март до 8 март. За този период са
налични показанията и на св.В.Б., които не внасят някакви нови обстоятелства, а
само поясняват вече установеното. На практика на 22.02.2019г. подс.Р.К. също е
отказала да предаде детето Т. на баща му, но тогава тъжителят Т. е намерил за
основателна причината, поради която детето не му е предадено, като съответно и
няма претенция за тази дата. За следващите две дати – 1 март и 8 март- две
последователни седмици, майката Р.К. е отказала да предаде детето Т. на баща
му, без да посочва конкретни причини и основания.
Съобразно
разпоредбата на чл.182, ал.2 от НК: „Родител
или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети
изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или
относно лични контакти с дете, се наказва ...“.
В
случая на 1 март и на 8 март 2019г. подсъдимата Р.К. не е изпълнила съдебно
решение относно лични контакти на бащата Т. с детето им Т.. Видно от
показанията на всеки един от разпитаните свидетели, както и от обясненията на
самата подсъдима, за тези дати е нямало никаква посочена конкретна причина за
отказа да бъде предадено детето на баща му съобразно споразумението за лични
контакти. Обяснението на подсъдимата, че бащата не спазвал описания час в
петъчните дни, не освобождава същата изцяло от задължението по съдебното
решение. Това обстоятелство е изяснено и доказано със свидетелските показания
на св.К., св. Б. и от обясненията на подс.Р.К..
Т.е.
при анализ и съпоставка на всички събрани доказателства, може да се установи
подкрепеността като цяло на показанията- изложени от свидетелите К., М. и Б.. Които
не на последно място освен че не са в противоречие помежду си, са като цяло
подкрепени от обясненията на подс.Р.К..
Поради
което и съдът кредитира като цяло показанията на свидетелите- като взаимно
подкрепени и непротиворечащи си.
При
преглед на обясненията на подсъдимата Р.К. се установява, че същите са като
цяло еднопосочни, не са налице съществени противоречия със свидетелските
показания, поради което обясненията на подсъдимата съдът като цяло възприе за
достоверни.
Мотивиран от горното съдът прие за безспорно
установено и доказано- предвид и на събраните и описани по-горе доказателства,
че подсъдимата Р.К. е извършила престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1
от НК- а именно, че в периода 1 март- 8 март 2019г., в гр.Димитровград, при
условията на продължавано престъпление, като родител- майка на детето Т.Б.Т.,
не изпълнила решение на Районен Съд-Гълъбово, постановено по гражданско дело
№637/2018г., влязло в законна сила на 14.11.2018г., относно лични контакти на
бащата Б.Т.Т. с детето Т.Б.Т..
Извършеното престъпление е продължавано съобразно
разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, доколкото в случая са налице две отделни
деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, като
същите са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл от подсъдимата. Същата е съзнавала обществено-опасният
му характер, предвиждала е неговите обществено-опасни последици и е искала
тяхното настъпване.
Подсъдимата Р.С.К. е родена на ***г*** Загора, живуща ***, ЕГН **********.
Характеристичните й данни са нормални.
За престъплението, в което е обвинена, и
което съдът намери за доказано по несъмнен и безспорен начин законодателят е
предвидил наказание „пробация” и „глоба“, подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, не се установи от деянието
да са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да не са възстановени,
поради което и съдът прие, че са налице основанията за задължителното
приложение на чл.78а от НК. Поради което освободи подсъдимата от наказателна
отговорност и й наложи административно наказание „глоба”.
При
определяне размера на административното наказание съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, донякъде и
действията на самият тъжител, добрите характеристични данни. В случая като
отегчаващо отговорността обстоятелство се прие единствено проявената упоритост
при извършване на престъплението. При съобразяване степента на обществена
опасност на деянието, която не е ниска, и липсата такава у подсъдимата (според
данните по делото), предвид наличието предимно на смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи размер на наказанията в минималния предвиден, а
именно „глоба” от 1000(хиляда) лева.
Доколкото
съдът намери, че не е доказан изцяло периода, за който е предявено обвинение на
подсъдимата, то по тази част от обвинението- касаеща извършено престъпление по
чл.182, ал.2 от НК в периода 15 март- 5 април 2019г., я призна за невинна и я оправда
по тази част от обвинението.
Съдът счете, че с така наложеното наказание ще се
постигнат целите на личната и генералната превенция, като се въздейства
предупредително и възпитателно както по отношение на подсъдимата, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
След като призна подсъдимата за виновна
и й наложи наказание, съдът постанови същата да заплати на тъж.Б.Т. направените
от последния разноски по делото- сумата от 800(осемстотин) лева- произтичаща от
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
