Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261739
гр. Пловдив,
15.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I
граждански състав, в публично заседание на тридесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав :
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 18041 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД
е предявил срещу ответника В.Н.Т., ЕГН ********** иск за признаване за
установено, че ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да му бъдат
заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК,
постановена по ч. гр. дело № 9869/2019 г.
на ПРС, ІI-ри бр. -в.
В исковата молба се твърди, че ответникът има качеството на потребител на основание Наредба № 4/2004
г. и приетите Общи условия, т.к. е
собственик на водоснабден недвижим
имот. В качеството на ВиК оператор, ответното дружество, е предоставило на
ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждането на канална вода за
периода от 30.09.2017 г. до 30.04.2019
година в размер на 1048,55 лева -
главница, начислена е и мораторна лихва към главницата за периода
30.09.2017 г. – 30.04.2019 г. в размер на 63,81 лева, за обект, находящ се в
град П. ул. *****
Ищецът твърди, че отношенията
между потребителя и дружеството се уреждат от публично известни Общи условия,
приети и влезли в сила, които са общо достъпни в сайта на дружеството. Твърди,
че в имота на потребителя е налице неизправно измервателно устройство за вода,
като известието за неизправния водомер и неговата подмяна с изправен, било
връчено на лицето С. М., наемател в имота на 23.03.2017г. Показания от водомера
не бели снемани, а било начислявани служебно по тарифа за трима човека, като
били замишавани с 1 кубик за обитател на всяко тримесечие.
Твърди, че е
поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, била е
издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от ответника
в качеството му на длъжник, поради което е и налице основание за предявяване на
установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните
съществуването на парично вземане в размер на 1048,55 лева - главница и мораторна лихва от 63,81 лева, за
обект, находящ се в град П., ул. *****
В писмения отговор
ответникът оспорва исковете като неоснователни. Излага се, че водоснабденият
имот не е бил ползван през процесния
период, както и че ответницата е пребивавала в чужбина, като е имала
упълномощен представител в лицето на дъщеря си Д.М. в отношенията й с
дружеството, което обстоятелство било известно на дружеството. Твърди се също
така, че ответницата, чрез нейния пълномощник, е подал, заявление, с което била
уведомила дружеството, че имотът не се ползва и обитава. Твърди се, че лицето М. не бил наемател в имота, като
същият бил нает от ответницата за извършване на ремонтни дейности по имота.
Относно лицето В. се твърди, че същата не е наемател, а внучка на ответницата и
е лице за контакт. Прави се възражение за ненадлежното уведомяване относно
неизправноста на водомера, както и че дрежустовто било наясно, че ответницата
има упълномощен представител, чийто телефон бил записан в карнетния лист, и
чрез който е могла да бъде извършено уведомяването. Отдлено от това се излага,
че нямало данни относно неизправността на водомера, доколкото в известието е
записано, че същият подлежи на проверка, понеже е ползван над 10 години. Твърди
се, че пълномощникът на ищцата при разговор с инкасатора разбрала случайно за
смяната на водомера, като извършила смяната му с нов. В процеса на смяна на
водомера майсторът констатирал, че спирателният кран преди водомера е
неработещ, поради която причина нямало как да извърши демонтажа и да монтира
нов. Излага се обстоятелството, че е било обективно невъзможно да се извърши
смяна на водомера, без да се осъществи спиране на водата, доколкото кранът бил
развален. Ответницата твърди, че водата е следвало да се спре от тротоарния
кран, което обаче изисквало съдействието на ищеца, като в тази връзка
пълномощникът на ответницата бил положил дължимата грижа като извикал групи и
подал заявление в район Централен град П., за да иска съдействие от ищеца, като
от негова страна не последвало такова. Ищцата твърди, че чрез пълномощника си
на 09.09.2019 г. е отправила писмо до ищеца, в което изрично била заявила и посочила, че в къщата
обективно е невъзможно да се подмени водомера, с оглед на което счита че няма
как да отговаря за последиците от неподмяната на неизправния водомер, като е
налице забава на кредитора. Оспорва начина, по който са изчислявани служебно
сумите за вода. Счита, че в случай на повреда на водомер има специална процедура,
посочена в Наредбата от 2004 г., която
не е била спазена, тъй като няма предписание за отстраняване на повредата и
срок.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 9869/2019 г.
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение, като заповедта е била връчена на длъжника, и от същия е постъпило
възражение, като искът, по които е образуван настоящият процес, е предявен в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между страните и
предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. П.. По производството се претендират потребени количества
вода за периода 30.09.2017 г.
до 30.04.2019 г. Приложимият нормативен акт за процесния
период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В
чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги
са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1
точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на
ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има
качеството на “потребител” на тези услуги. С отговора на исковата молба
ответникът не оспорва да е ползвател на ВиК услуги. Следователно ответникът
като собственик на процесния имот, находящ се в гр. П., ул. ******* има
качеството потребител с открита на свое име партида при ищеца като потребител с
№ ******* поради което за него възниква задължение за заплащане на потребената
и отведена вода.
Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен
орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). По делото няма спор,
че отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от
наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото няма
релевирани такива, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия, ето защо, съдът приема, че между страните по делото са
били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни
услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на
ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.
Спорни
по делото са обстоятелствата наличието на неизправно измервателно устройство в
имота, спазена ли е била процедурата по уведомяване на потребитля за
неизправността му, броя обитатели в имота и начина на начисляване.
Видно от известие за нередовен водомер /л.15/ до В.Т., връчено на
13.03.2017 г. на С.М.абонатът е бил уведомен, че се налага метрологична
проверка, тъй като водомерът е над 10 години, като при неизпълнение на дадените
предписания от абоната, консумираната вода ще се заплаща съгласно чл. 39, ал.
5, ал. 6 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи от 2004г., изм.
2012г. Доказателства обаче в подкрепа на твърдението, че монтираният в имота на
ищцата водомер е с изтекла метрология,
не са били ангажирани от ищеца, доколкото ищцовото дружество следва да
докаже този факт, като черпещ благоприятни последици от установяването му, с
оглед извършеното от него начисляване на вода на потребителя, съгласно
разпоредбите на член 39, ал. 5 от Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи от 2004 г. На следващо място съдът споделя възражението на ответницата
да не е била уведомена надлежно от дружеството за нередовността на водомера,
доколкото не е спазена процедурата на
член 67, ал. 1, т. 2 от ОУ, доколкото предписанието е връчено на лице, което не
е пълномощник на потребителя.
След като ответницата, в
качеството й на потребител, не е била надлежно уведомена за издаденото от
оператора предписание, следва и извода, че дадения от оператора срок не е
започнал да тече, с оглед на което за ищеца не възниква правото да определи
изразходваното количество вода по реда на член 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи от
2004 г., изм. 2012г.
С оглед на изложеното по-горе искът като неоснователен следва да се
отхвърли.
С оглед изхода от спора на ответницата ще се присъдят разноски в размер
на 300 лева адв. възнаграждение.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК ****против В.Н.Т., ЕГН
********** иск по член 422 ГПК за признаване за установено дължимостта на
сумата от 1048,55 лева главница; лихва
върху главницата за периода 30.09.2017 г. – 30.04.2019 г. в размер на 63,81
лева, за обект, находящ се в град П., ул. ******, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2019 г. -датата на подаване на Заявлението по чл. 410
от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 9869/2019г. на ПРС, ІІ бр. с., като неоснователен.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК ***** да
заплати на В.Н.Т., ЕГН ********** сумата от 300 лева разноски за адв.
възнаграждение..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.