Решение по дело №540/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Във въззивната жалба на пълномощника на Р. Д. против решение № 3315/29.09.2012г. по гр. дело № 362/2012г. на РС-Г. Д. се поддържа, че изводът на съда, че предявените искове са погасени по давност, тъй като са предявени след изтичането на сроковете посочени в КТ, е необоснован и неправилен. Сочи се, че в тежест на работодателя е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, а това означава и валидно изразена воля за прекратяване на трудовото правоотношение, което волеизявление да стигне и до адресата на същото, а именно Р. Л. Д.. Поддържа се, че в случая липсва подпис на работника на мястото указано за запознаване с издадената заповед. В тази връзка се поддържа, че тъй като тя не е била уведомена за прекратяването на трудовото правоотношение, не е изтекъл срокът за оспорване на това прекратяване и тъй като този факт е положителен, той следва да се докаже от работодателя. Според въззивницата, не е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание по чл. 193 от КТ, тъй като работодателят не е изискал предварително обяснение от работника и не го е изслушал във връзка с констатираните нарушения на трудовата дисциплина. На следващо място се изтъква, че решението е необосновано, тъй като съдът не е обсъдил възражението за липса на мотиви в заповедта за прекратяване на уволнението. Същата, според въззивницата следва да бъде подробно мотивирана и липсата на такива мотиви не може да бъде санирана.

Възразява се, че съдебният акт е немотивиран, тъй като съдът се е ограничил в описание на събраните доказателства и не е изложил правни изводи.

В отговора се застъпва становище, че решението на РС е правилно. Сочи се, че съдът е възприел правилно фактическата обстановка и е обосновал изводите си за законосъобразност на атакуваната заповед за уволнение.

В настоящата инстанция не са направени искания за събиране на доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Въз основа на приетите от районния съд доказателства, въззивният състав прие следното от фактическа страна :

Между страните в съдебния спор е съществувало трудово правоотношение на основание сключения от тях трудов договор №502 от 22.10.2009г. По силата на същия ищцата е полагала труд по трудово правоотношение на длъжността "пакетировач" в ответното дружество срещу трудово възнаграждение от 309лв., а считано от 01.01.2010г. срещу трудово възнаграждение от 315лв. Това правоотношение е съществувало до 31.08.2010г. когато е издадена заповед №182 от същата дата за прекратяването му, поради неявяване на Р. Л. Д. на работа в два последователни работни дни. Видно е от представеното копие на същата от работодателя, че тя е издадена на осн. чл. 190, ал.1, т.2 от КТ и е подписана само от него. От представените копия на документ за извършена куриерска доставка и обратна разписка се установява,че при доставянето на пратка с подател "Меркез" ООД и получател Р. Д. на 23.11.2010г. последната е отказала да подпише документите без адвокат.

Обстоятелствата относно сключването, изменението и прекратяването на процесния трудов договор за отразени в трудовата книжка на ищцата.

От приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец август 2010г. е 300, 68лв., която сума заедно с командировачните за същия месец в размер на 928, 36лв. са й били изплатени. На същата са се полагали 17дни платен годишен отпуск, от които тя е ползвала през 2010г. 15дни, а са останали неползвани 2 дни.

Въз основа на изложеното се налагат следните правни изводи :

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ:

Спорно по делото е обстоятелството връчена ли е заповедта за налагане на дисциплинарно наказание увалнение на ищцата и кога. Този въпрос е предмет и на основното възражение във въззивната жалба. Според окръжния съд представените копия на документ за извършена куриерска доставка и обратна разписка установяват,че с тази пратка е осъществено връчване на процесната уволнителна заповед. Видно е от отбелязването върху бланката за приемане и предаване на куриерската пратка, че тя съдържа заповед за прекратяване на трудовото прваоотношение. Заедно с това, върху обратната разписка е отбелязано с подпис на връчителя, че на 23.11.2010г. получателят Р. Д. е отказва да подпише разписката за връчване, което удостоверява отказ за получаване на заповедта за уволнение. Така оформеният отказ удостоверява редовно връчване по реда на действащия ГПК. Предвид изложеното, срокът по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ за оспорване по съдебен ред на законността на наложеното дисциплинарно уволнение е изтекъл на 23.01.2011г. Тъй като този срок е давностен и ответникът в отговора на исковата молба е направил възражение за изтичането му, а последната е депозирана в ГДРС на 06.04.2012г. следва, че искът е неоснователен. Ето защо, само поради погасяването по давност на възможността да се атакува уволнението е безпредметно да се обсъждат възраженията по същество срещу заповед №182/31.08.2010г.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ:

Този иск е акцесорен и основателността му е обусловена от основателността на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ. По изложените по - горе мотиви въззивната инстанция прие, че искът за отмяна на уволнението е неоснователен, поради което такъв е и този за присъждане на обезщетение за незаконно уволнение.

По иска с правно основание чл. 128 от КТ :

Този иск се явява недоказан, тъй като видно е от разпечатката от картова сметка на ищцата, по която е било превеждано трудовото й възнагражнение и от неоспореното заключение на съдебно - счетоводната експертиза, че цялото трудово възнаграждение за м.08. 2010г., заедно с командировачните й е било изплатено

По иска с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ :

Искът на Р. Д. за заплащане на обезщетение, поради неспазен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение също е неоснователен, тъй като елемент от фактическия състав на този иск е трудовото правоотношение да е прекратено на някое от основанията по чл. 328 от КТ. КТ не изисква от работодателя да предизвестява с едномесечно предизвестие работника за налагането на дисциплинарното наказание уволнение. Поради това, неспазването на едномесечния срок за предизвестие в казуса не предполага заплащане на обезщетение за това.

С оглед на изложените мотиви, първоинстнационният съдебен акт в обжалваната му част следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3315/29.09.2012г. по гр. дело № 362/2012г. на РС-Г. Д. в обжалваната му част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 1 - месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :