№ 2796
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502896 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, чрез
юрисконсулт С. П., против определение № 11519 от 25.10.2022 г., постановено по гр.д. №
14639/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя от 24.10.2022 г. за връщане на внесената по делото държавна такса от 75
лева.
Навеждат се доводи за неправилност на обжалвания акт и постановяването му в
противоречие със закона. Твърди се, че внесената държавна такса е за образуване на исково
производство по реда на чл. 422 от ГПК, съобразно дадени указания от съда в заповедното
производство, които са намерени за неправилни от исковия съд, поради което е прекратил
производството по подадената искова молба за установяване на дължимостта на вземането
по издадената заповед за изпълнение. Счита, че няма процесуална възможност да бъде
оспорено даденото указание на заповедния съд за предявяване на иск за установяване на
вземането, доколкото то не подлежи на инстанционен контрол, като въпреки, че заявителят
има право на достъп до производството, той е обвързан от преценката и дадените указания
от компетентния заповеден съд. Сочи съдебна практика на ВКС, според която, когато
заповедния съд е дал неправилни указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК,
държавната такса за образуване на исковото производство за установяване на вземането е
недължимо платена. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде върнато
делото на РС Пловдив с указания за постановяване на акт, с който молбата за
възстановяване на платената държавна такса за образуване на исково производство с правно
основание чл. 422 от ГПК да бъде уважена, като бъде преведена на посочена банкова сметка.
Окръжен съд Пловдив, след като разгледа доказателствата по делото и прецени
направените доводи от страните, намира частната жалба за процесуално допустима,
доколкото е депозирана в срок и при наличие на правен интерес, а разгледана по същество
1
за основателна.
Районен съд Пловдив е върнал искова молба вх. № 80384/11.10.2022 г., подадена от
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Т. И. Т., с която са предявени искове по чл.422
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
главни и акцесорни вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 4671/25.06.2022 г. по ч.гр.д. № 8560/2022 г. на ПРС, като
недопустима и е прекратил производството по гражданско дело № 14635 по описа за 2022 г.
на Районен съд- Пловдив, XVІІI гр.с. Приел е, че не са били налице предпоставките за
даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и не е спазено изискването на чл. 47, ал. 3, изр.
последно ГПК – за извършване на служебна проверка за местоработата на ответника и при
наличие за такова – за връчване по местоработата, като заповедта за изпълнение не подлежи
на обезсилване, тъй като е влязла в сила. Молбата за връщане на платената от ищеца
държавна такса е оставена без уважение с обжалваното определение, поради това, че таксата
се дължи за образуване на производството по подадената искова молба, а не за определен
резултат, като към датата на внасянето и е надлежно заплатена и дължима, а ищецът е имал
право и възможност за собствена преценка за предпоставките за допустимост на исковото
производство. Счита, че правото на защита срещу неправилни указания на заповедния съд е
да бъде отправено искане за преразглеждане на указанията от заявителя в предоставения му
едномесечен срок или чрез обжалване на едно евентуалното обезсилване на заповедта.
Настоящият съдебен състав не споделя направените от първоинстанционния съд
правни изводи по следните съображения:
С постановеното по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК Определение №456/30.09.2016г. по
ч.т.д.№1077/16г. на ВКС, ТК, второ отделение, е дадено задължително разрешение на
правния въпрос „Дължи ли се връщане на ищеца на внесената държавна такса при
предявяването на установителния иск по чл. 422 ГПК, ако исковото производство е
прекратено поради недопустимост на иска поради липса на абсолютна процесуална
предпоставка – надлежно и в срок подадено възражение от длъжника, когато дадените от
заповедния съд указания за предявяване на иска по чл. 422 ГПК са неправилни?“. С
цитираното и в частната жалба определение е прието, че доколкото исковото производство
се явява продължение на заповедното такова, правен интерес от предявяването на
установителния иск ищецът има само когато е налице надлежно подадено от длъжника
възражение по чл. 414 ГПК, за което исковият съд прави самостоятелна преценка и не е
обвързан от приетото от заповедния съд. Тъй като преценката на заповедния съд, че
възражението е редовно подадено не подлежи на инстанционен контрол и заявителят няма
възможност за самостоятелна защита срещу него, ако съдът, сезиран с иска по чл.422 ГПК
установи такава нередовност и поради това прецени, че не е налице правен интерес от
воденето му, като прекрати производството, поради недопустимост, внесената по иска
държавна такса се явява недължимо платена.
Съдът намира дадения отговор на така поставения въпрос относим и в настоящата
хипотеза, при преценката за наличие на специалната процесуална предпоставка, обуславяща
2
допустимост на иска с правно основание чл. 422 от ГПК по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, въведена
като допълнение с изменението на закона, публикувано в ДВ 100/2019 г., след
постановяване на цитираното определение. И в двете хипотези на нормата предявяването на
установителен иск за съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е обвързано с преценка на заповедния съд за наличие на
предпоставките по чл. 415, ал. 1 ГПК – подадено в срок възражение от длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение по т. 1, или връчване на заповедта за изпълнение при
условията на чл. 47, ал. 5 и събрани данни от връчителя, че длъжникът не живее на адреса и
удостоверяване на това след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, с посочване на източника на тези данни в
съобщението, по т. 2. Задължение на съда в заповедното производство, съгласно чл. 415, ал.
1 ГПК, е да извърши проверка дали са налице посочените в нормата хипотези и ако е така,
да даде указания на заявителя за предявяване на установителен иск за вземането – предмет
на заповедта за изпълнение. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се
в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ
установителния иск. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК извършва самостоятелна
преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от
констатациите по тях на съда в заповедното производство, съгласно дадените задължителни
указания с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен
касационен съд, ОСГТК. Доколкото исковото производство по чл. 422 ГПК се явява
продължение на заповедното и предпоставките за възникване на интерес от предявяване на
установителния иск следва да бъдат преценени от заповедния съд, правилността на дадените
от него указания за предявяване на иска са относими към преценката за наличие на
предпоставките на чл. 4б ЗДТ, съгласно практиката на ВКС, обективирана в цитираното
определение на ВКС, както и Определение № 43 от 19.01.2018 г. по ч. т. д. № 2428 / 2017 г.
на Върховен касационен съд, 1-во т.о.
Поради това, въпреки, че разпоредбата на чл. 4, буква „а” ЗДТ изрично предвижда, че
държавната такса се заплаща за искови молби, т. е. предявяването на иск чрез подаване на
искова молба до съда е основанието за заплащането и, то ако исковото производство е
прекратено поради недопустимост на иска при липса на абсолютна процесуална
предпоставка – възникване на интерес от предявяване на иск за установяване на вземането
по чл.422 ГПК, когато дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл.
422 ГПК са неправилни, внесената държавна такса по иска подлежи на връщане като
недължимо платена, на основание чл. 4б ЗДТ.
Поради това съдът намира подадената частна жалба за основателна, а обжалваното
определение неправилно, поради което следва да бъде отменено и постановено връщане на
внесената държавна такса в размер 75 лв. на жалбоподателя, на основание чл. 4б ЗДТ.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ Определение № 11519 от 25.10.2022 г. по гражданско дело № 14635 по
описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, ХVIII граждански състав, и вместо него
постановява:
ДА СЕ ВЪРНЕ на основание чл. 4б ЗДТ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37,
внесената на 28.09.2022 г. по сметка на Районен съд – Пловдив държавна такса в размер 75
лв. (седемдесет и пет лева) по установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД против Т. И. Т., гр. ................................
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4