№ 60
гр. Сливен, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230103529 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 84 ал.3 от ЗЗД, с цена на иска 17 000 лева, частичен иск от 22 000
лева.
В исковата молба се твърди, че на 06.12.2019 г., в гр. София, ........................,
противозаконно е бил отнет лек автомобил марка „БМВ”, модел „328”, с рег. 1 №
.........................., собственост на ищеца.
По силата на застрахователна полица „Автокаско” № Е19990015433, със срок на
действие от 23.08.2019 г. до 22.08.2020 г., сключена по отношение на описаното МПС,
между ищеца и ответното дружество е възникнала договореност за заплащане от страна на
застрахователя на обезщетение при възникване на застрахователно събитие.
По случая било образувано ДП № 2443/2019 г. по описа на 02 РУ – СДВР – София,
което след извършени процесуално следствени действия било спряно с Постановление за
спиране на наказателно производство от 06.02.2020 г. на СРП, тъй като извършителят на
деянието не бил разкрит.
В резултат на настъпилото застрахователно събитие, на ищеца са нанесени
имуществени вреди в размер на определената със застрахователната полица застрахователна
сума от 22 000 лева, от които той претендира частично сумата от 17 000 лева, тъй като с
влязло в сила Решение № 260188/12.03.2021 г., постановено по гр. дело № 3310/2020 г. по
описа на СлРС, ответното застрахователно дружество е осъдено да му заплати сумата от 5
000 лева, представляваща частичен иск от сумата от 22 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди – кражба на лек автомобил марка „БМВ”,
1
модел „328”, с рег. № .........................., ведно със законната лихва за забава, считано от
получаване на разписката – 07.08.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
Още на следващия ден след кражбата, ищецът е уведомил ответното дружество с
изискуемото уведомление, което попълнил в офис на дружеството в гр. София. Тогава
служител на застрахователя е насочил ищеца в офиса на дружеството в гр. Сливен, където
да попълни и предаде необходимите документи на колата и нейните ключове.
На 09.12.2019 г., ищецът посетил офиса на ответното дружество в гр. Сливен, където
попълнил представения му екземпляр, в който са били описани документите, които е
следвало да предаде. След попълване на документите, служител на ответното дружество е
отказал да получи документите и ключовете на МПС-то като е заявил, че допълнително ще
му се обади.
От тогава до настоящия момент, ищецът е правил многобройни опити да предаде
документите на колата и да му бъде заплатено дължимото по застрахователната полица
обезщетение, но без резултат. Същият е поканил ответното дружество да му заплати
дължимото обезщетение с нотариална покана връчена на 07.08.2020 г. чрез служител на
офиса на дружеството в гр. Сливен. С писмо изх. № ОК-486046/17.08.2020 г., ответното
дружество категорично е отказало да заплати претендираното от него обезщетение.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца, в качеството му на собственик на лек автомобил марка
„БМВ”, модел „328”, с рег. № .........................., за което е имал валидна застрахователна
полица 2 „Автокаско” № Е19990015433, със срок на действие от 23.08.2019 г. до 22.08.2020
г., обезщетение за причинените имуществени вреди – кражба на МПС, представляващо
определената със застрахователната полица застрахователна сума в размер на 17 000 лева,
частичен иск от сумата от 22 000 лева, ведно със законната лихва за забава считано от датата
на увреждането – 06.12.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез
процесуален представител, в който се оспорват исковите претенции изцяло по основание и
размер. Твърди се, че съгласно Общите условия към застрахователния договор,
застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя при кражба или грабеж в срок до 24
часа от узнаването за настъпването на застрахователното събитие и ищецът е спазил това
условие, но на същата дата – 07.12.2019 г., същият е подписал и Декларация, с която заявява,
че няма претенции по риск „кражба” за лек автомобил марка „БМВ”, модел „328”, с рег. №
........................... Освен това полица № Е19990015433 с дата на валидност от 23.08.2019 г. до
22.08.2020 г., е била прекратена, като за това ищецът е бил уведомен с молба от ответното
дружество изх. № ОК-813301/30.12.2019 г., поради което се твърди, че ответното дружество
не дължи цялата сума по застрахователната полица.
Оспорва се иска за имуществени вреди, като се счита претенцията за силно завишена
и не отговаряща на необходимата сума за обезщетяване кражбата на процесното МПС.
2
Твърди се, че цената на процесното МПС към датата на твърдяната кражба е по-ниска от
претендираната, както и че процесното МПС е надзастраховано и ответното дружество
дължи заплащане само на реалната стойност на МПС-то към датата на кражбата.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковите претенции на ищеца като неоснователни и недоказани. Евентуално се моли да
бъде намален размера на претендираното обезщетение предвид възраженията за принос и
прекомерност на претенцията и съпричиняване.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищецът редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който
счита предявения иск за доказан както по основание така и по размер и моли съда да го
уважи. Претендира разноските по делото.
Ответното дружество редовно призовано, не изпраща представител. Постъпило е
становище от процесуалния му представител, с което уведомява съда, че поради служебна
ангажираност е в невъзможност да се яви в с.з. и моли да се даде ход на делото. В случай, че
ищецът представи някакви доказателства, моли да му бъде дадена възможност да се
запознае с тях и да вземе становище. Ако ищецът увеличи иска, моли да му бъде дадена
възможност да ангажира доказателства. По същество, моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани, въз основа на аргументите изложени в отговора на
исковата молба. Претендира разноските по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
По силата на застрахователна полица „Автокаско” № Е19990015433, със срок на
действие от 23.08.2019 г. до 22.08.2020 г., сключена по отношение на описаното МПС,
между ищеца и ответното дружество е възникнала договореност за заплащане от страна на
застрахователя на обезщетение при възникване на застрахователно събитие.
На 06.12.2019 г., в гр. София, ........................, противозаконно е бил отнет лек
автомобил марка „БМВ”, модел „328”, с рег. 1 № .........................., собственост на ищеца.
По случая било образувано ДП № 2443/2019 г. по описа на 02 РУ – СДВР – София,
което след извършени процесуално следствени действия било спряно с Постановление за
спиране на наказателно производство от 06.02.2020 г. на СРП, тъй като извършителят на
деянието не бил разкрит.
По силата на застрахователна полица „Автокаско” № Е19990015433, със срок на
действие от 23.08.2019 г. до 22.08.2020 г., сключена по отношение на описаното МПС,
между ищеца и ответното дружество е възникнала договореност за заплащане от страна на
застрахователя на обезщетение при възникване на застрахователно събитие.
На 07.12.2019 г. ищецът е подал уведомление до ответното дружество за
настъпилото застрахователно събитие, а именно , че на 06.12.2019 г. е паркирал
автомобилът с рег. № СН 31 18 АХ пред блок 215 А на фондови жилища. На другият ден
видял, че автомобилът липсва.
3
С писмо от 03.05.2020 г. ищецът е уведомен от застраховатяля, че не дължи плащане
на застрахователно обезщетение, тъй като на 07.12.2019 г. застрахованият е подал
декларация, че няма претенции по риск Кражба на лекия автомобил БМВ 328 с рег. №
**********. На ищеца, въпреки подадените молби за предоставяне на копие от тацзи
декларация, такава не му е била предоставена.
На 30.12.2019 г- от Бул Инс АД е изпратено до Н.Р. писмо с което го уведомяват, че
застрахователят има право да прекрати действието на полицата, като възстанови на
застрахования съответната пропорционална част от платената застрахователна премия за
неизтеклия срок, като застрахователната полица ще бъде прекратена на 03.01.2020 г.
До ответното дружество от страна на ищеца са отправяни покани за заплащане на
застрахователно обезщетение. На 07.08.2020 г. е отправена и нотариална покана.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. К.Ш. заявява, че на 07.12.2019 г., около 08:30 часа сутринта,
ищецът му се обадил силно притеснен и страсиран и казал, че не си намира колата пред
блока. Свидетелят му казал, че тръгва веднага, за да му съдейства. Ищецът се намирал в гр.
София, а свидетеля в Сливен. Посъветвал го да отиде до най-близкото полицейско
управление и да подаде жалба. Там свидетелят го намерил около 11:30 часа. Вече бил
приключил и от там го били пратили до офис на застрахователната компания. Свидетелят го
откарал до офиса на застрахователната компания, която мисли, че била „Бул Инс”, ищецът
се качил да подаде документите и слязъл сравнително бързо, бил разтроен и ядосан и казал,
че са се отнесли с него много пренебрежително. Карали са го да попълва документи много
бързо, защото лицето, което го е поел, много е бързал и казал, че не може да се занимава с
него цял ден. Били отказали да му вземат документите на автомобила и съпътстващите
документи и му казали, че трябва да отиде до офис на фирмата където е сключил
застраховката и там да подаде документите. Казал, че не бил запознат с документите, което е
трябвало да подписва. Обяснили му, че били нормални бланки, които трябва да попълни
бързо, за да задействат процедурата по образуване на щета. След това чакал два – три
месеца прокурорско или съдийско решение, че колата не е намерена, като през това време на
няколко пъти са ходили заедно до офис в Сливен, за да предаде всички документи и ключа
на автомобила. Не успял да ги предаде, тъй като казали, че трябвало да отиде в София, тъй
като в офиса в Сливен нямали правомощия да му вземат документите. След като получил
документ от прокуратурата, от офиса в Сливен му дали номер, чрез който да се свърже с
централата на застрахователното дружество в София. След многократни опити да се свърже
с някакъв човек, свидетелят заявява, че са му се обадили, че няма да получи нищо, тъй като е
попълнил някаква декларация, в която пишело, че няма право на щета. Ищецът бил поискал
да му представят тази декларация, но му било отказано. казали му да отиде в офиса в София,
че там ще му я дадат лично. Заедно отишли до офиса в София, където му казали, че няма да
му дадат нищо и да изчезва. Отказали са да му изплатят обезщетение. Твърди, че ищецът не
е имал намерение да се откаже от претенцията си.
4
В показанията си свид. И.П. заявява, че е разбрал за инцидента с ищеца
непосредствено след студентския празник 2019 г. Обадил му се ищеца видимо разтревожен
и казал, че са му откраднали колата. След това пак му се обадил и го помолил да отидат до
офиса на „Бул Инс”, за да подаде документи относно кражбата. Отишли до офиса в Сливен,
където му били казали, че не могат в момента нещо да му обърнат внимание, държали са се
арогантно с него. За период от месец и половина, били ходили още два – три пъти. При
всички тези посещения нямало никакъв положителен резултат. Споделил, че са му казали,
че има попълнена някаква декларация, която не му предоставили. Едва ли не с тази
декларация се отказвал от претенцията си за обезщетение. Ищецът казал, че не е попълнил
такава декларация. Никога не бил казвал, че се отказва от претенцията си.
На основание чл. 176 от ГПК, съдът е допуснал отговори на поставените от ответното
дружество въпроси, като ищецът заявява, че е вярно, че е попълнил приложената към
отговора на исковата молба декларация. Същата била попълнена саморъчно от него. Била
попълнена под натиск, не знаел какво попълва, никой не му бил обяснил какво попълва.
Попълването на декларацията било при крайна нужда. Служителят през цялото време му
казвал, че бърза и че това е рутинна процедура, документите били почти идентични и в
Сливен вече ще продължи по-нататъшното попълване на останалите документи,
предаването на ключа и талона. Ищецът заявява, че служителят носел по няколко документи
и след като ги попълнел, ги вземал и ги носел в друга стая, като казвал, че ще прави копия и
ищеца ще получи копие от всеки документ, който е попълнил. Заявява, че не бил получил
копие от тази декларация. Твърди, че служителят му отвличал вниманието, като го карал да
рисува на карта къде точно е бил спрян автомобила, имената на улицата, точно кой блок,
гаражите, да нарисува всичко в детайли. Ищецът заявява, че е попълнил тази декларация.
Твърди, че данните на колата ги е попълнил 20 пъти на може би 20 различни документа. Не
му била дадена възможност да се запознае с текста на документите, които е попълвал.
Волята му била да получи обезщетение. Заявява, че иска да оттегли тази декларация, защото
това не е било неговата воля. В процеса на тези неща след кражбата, след получаване на
решението на прокуратурата, че издирвателните мероприятия били прекратени, започнал да
ходи до офиса на „Бул Инс” и му било отказано всякакво внимание и като започнал да звъни
на централата на дружеството, му изтъкнали три – четири различни причини, за да не му
платят никакво обезщетение и на четвъртия път му казали, че има такава декларация. Първо
му казали, че застрахователната полица е изтекла, после казали, че не е подал иск за щета.
Третата причина била, че не бил спазил срока от 24 часа, в който да предаде ключа и
документите на колата – голям и малък талон. Започнал да получава обаждания
непосредствено след кражбата от фирмата, като му казали, че трябва да инсталира някакви
неща на колата и започнали да прехвърлят вината на него, че не го е направил.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото кумулативното
наличие на следните предпоставки: възникването на валидно застрахователно
5
правоотношение по имуществена застраховка "Каско" с предмет - процесния автомобил;
настъпването в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди на процесния
лек автомобил, както и действителния размер на вредите, настъпили в причинна връзка със
застрахователното събитие.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за изключване на
застрахователната му отговорност, респ. при доказване на фактите, които са в тежест на
ищеца - да установи положителния факт на плащане на дълга.
На първо място, по делото се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка "Каско" с предмет процесния
автомобил между ищеца и ответника към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
На следващо място, от представеното по делото постановление за спиране на
наказателно се установяват по безспорен начин обстоятелствата по възникване на
застрахователното събитие.
Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна
на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено
в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие.
На основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, чийто
размер, съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, е равен на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието. Съгласно чл. 394 от КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение, съгласно
условията на застрахователния договор.
Според чл. 408 от КЗ, основанията, при които застрахователят може да се освободи от
отговорност и да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със
закон, като са посочени изрично три от допустимите основания за отказ: умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
В случая, застрахователят е отказал плащане на застрахователното обезщетение , тъй
като ищецът се е отказал от заплащане при кражба, като е попълнил декларация на
07.12.2019 г.
Действително по делото е приложена декларация, с която ищецът се отказва от
6
заплащане на застрахователно обезщетение при кражба.
От дадените по реда на чл. 176 от ГПК отговори ищецът заяви, че служителят пред
когото е подал уведомление за настъпилото застрахователно събитие му е давал много
документи наведнъж, като не е имал ищецът възможност да се запознае със съдържанието
им. Не му е било дадено и копие от тази декларация, дори и след отправяни до
застрахователя молби за това. Заяви, че оттегля декларацията.
Съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите, отделните
уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една следва да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността. В случая разпоредбата на т. 1 от Раздел II от ОУ ,
застрахователят изплаща застрахователно обезщетение при кражба на цялото МПС . Между
страните не е спорно обстоятелството, че застрахователното събитие е кражба, извършена от
трето неизвестно лице.
Предвид изложеното по - горе, съдът приема, че не е налице изключване на
застрахователната отговорност на ответника.
Ответното дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение, като се
позовава на подписана от ищеца декларация за отказ от изплащане на такова обезщетение
при кражба и то след настъпване на застрахователното събитие. Ищецът в с.з. оттегли тази
декларация. Съдът намира, че същата е попълнена без ищецът да е имал възможност да се
запознае със съдържанието й. Ако е имал такова намерение , не би подал уведомление и
искане за заплащане на обезщетение. Освен това към момента на настъпване на
застраховетелното събитие е заплатил и дължимите премии, покриващи и риска „Кражба“
на МПС.
Ето защо, искът с правно основание следва да се уважи изцяло, като ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 17 000 лева
,предявен като частичен от сумата 22 000 лева. Съгласно установената съдебна практика
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума, която в настоящият казус е 22 000 лева
Ответното дружество дължи посочената сума, тъй като е постановено решение на
състав на СлРС от 12.03.2021 г. по гр.д. 3310/2020 г. , с което е уважен предявеният от
ищеца частичен иск за сумата 5 000 лева от 22 000 лева. Същото не е обжалвано и е влязло в
законна сила на 19.04.2021 г.
По отношение на предявения акцесорен иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, съдът
счита, че следва да съобрази разпоредбата на чл. 409 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане
срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ. Срокът по чл. 405 не може да е по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Следователно ответникът е в забава от деня,
следващ постановения отказ от изплащане на обезщетение. С писмо от 17.08.2020 г. е
7
отказано изплащане на застрахователно обезщетение, поради което застрахователят е в
забава, считано от 18.08.2020 г. За периода от датата на увреждането до 17.08.2020 г.
предявеният иск ще се отхвърли като неоснователен.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да заплати ищеца разноски в
размер на 680 лева д.т. и 1000 лева адвокатско възнаграждение. Не е налице прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като съгл. чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 1040 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
............................., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Р. Р. с ЕГН ********** от .............................., със
съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Джордж Уошбърн” № 5 ет.1 чрез адв. С.К. от АК – Сливен,
сумата в размер на 17 000 лева, частичен иск от сумата от 22 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди – кражба на МПС, ведно със законната
лихва за забава считано от 18.08.2020 до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за забава, считано от датата на
увреждането до 17.08.2020 г. като неоснователен
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
............................., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Р. Р. с ЕГН ********** от .............................., със
съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Джордж Уошбърн” № 5 ет.1 чрез адв. С.К. от АК – Сливен,
направените по делото съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1680 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8