Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 470
15.06.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 590 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Х.А.Т., с ЛНЧ **********, без
гражданство, с посочен по делото адрес: ***, против Решение №УПХ 9/02.05.2023г.
на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е
отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила.
Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение, поради допуснати при постановяването му съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с
приложимия материален закон. Твърди се, че е нарушен чл.70 ал.1 и ал.2 от ЗУБ, като
същото е постановено при наличие на мотиви, съотносими само и единствено за
общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Същевременно решението
не съдържа аргументи дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Сочи
се, че видно от съдържанието на обжалваното решение, в него са обсъдени
въпросите, свързани с обстановката в Палестина, при позоваване на справка с вх.
№МД-9/02.05.2023г. Твърди се, че не е събрана подробна информация за
състоянието на сигурността в страната на произход на оспорващия, от която да се
направи извод за това, че там са гарантирани основните човешки права и местната
администрация е в състояние да предостави ефективна закрила както на своите
граждани. Сочи се, че задължението на административния орган да изложи подробни
аргументи относно ситуацията в държавата на произход, произтичат от факта, че
това е законова гаранция за спазване на най-основния принцип в бежанското право
(non-refoulement) – забрана
за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата
свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от
1951 г. и възприет от чл.4 ал.3 от ЗУБ. Същевременно, интервюиращият орган не
изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на
обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно
опасение за преследване. Сочи се, че липса на мотиви в тази част на решението
представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като не са посочени фактическите основания за правните изводи на
интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и
обстоятелства. На следващо място, оспорващият счита, че неправилно е приложен и
чл.13 ал.1 т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращият орган от
ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно
обстановката в Палестина, както и относно факта, че положението в страната се
влошава непрекъснато, в светлината на което следва да се разглежда молбата му.
Твърди се, че причината да напусне Палестина е свързана с постоянните арести,
измъчвания и заплахи от движението Хамас. Сочи се, че всичко това идва да
покаже, че изпитва опасения за живота си там и това е причината да напусне
страната, което обосновава и страха му от преследване в Палестина. Твърди се,
че като не съобразил всички гореизложени факти и обстоятелства,
административният орган е постановил незаконосъобразен акт, който следва да
бъде отменен. По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на
атакуваното решение.
Ответникът - Интервюиращ орган към ДАБ при МС (К.Б.),
чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. № 105450-2320/04.04.2023г. на Дирекция
„Миграция“, СДВНЧ - Любимец, регистрирана в ДАБ с рег. №УП-26885/12.04.2023г.,
гражданин на Палестина, с посочени имена Х. А. А. Т. С., е поискал закрила в
Република България. Желанието за закрила е потвърдено с молба с вх.№1126/12.04.2023г.
на РПЦ – гр. Харманли с посочени в нея имена Х.А.Т.. Чужденецът е бил
регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег.№УП -26885/12.04.2023г.
като Х.А.Т., ** гражданство, етническа принадлежност - ***, роден на ***г. в
гр.Г., със същия постоянен адрес (на 19.04.2023г. е извършена корекция относно
място на раждане и постоянен адрес, като е допълнено Палестинска окупирана
територия), със *** образование, професия – ***, религия – ***, ***, документи за самоличност – карта за
самоличност №********** изд. от Палестинска окупирана територия на 04.12.2022
валиден до 04.12.3000.
Видно от Решение за настаняване №791/11.04.2023г. с
рег.№УП -26885/12.04.2023г., чужденецът е бил настанен в РПЦ – гр. Харманли.
Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба
за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и
задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както
и със списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за
статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на
настоящия жалбоподател, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ,
заведен в ДАБ с рег.№УП -26885/12.04.2023г. На 12.04.2023г. към търсещия
закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю на 28.04.2023г.
С Писмо с рег.№УП-26885/26.04.2023г. на ДАБ,
Директорът на РПЦ – гр. Харманли изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.
На 28.04.2023г. било проведено интервю със Х.А.Т.,
като част от административната процедура по предоставяне на международна
закрила, видно от Протокол за проведено интервю рег.№УП-26885/28.04.2023г., с
което му е предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на
интервюто чужденецът посочил, че потвърждава казаното от него при попълване на
регистрационния лист. Заявил, че е без гражданство. Обяснил, че е роден в
Палестинската окупирана територия, гр. Газа, на 05.11.1996г. и до отпътуването
си живял там. Заявил, че представил карта за самоличност. Нямал други
документи. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Заявил, че не е женен. Имал
близки роднини в Палестинската окупирана територия – родители и пет сестри.
Имал средно образование. Работил като общ работник. Никога не членувал в
политическа партия. Не влизал във взаимоотношения с армията. Напуснал
Палестинската окупирана територия на 27.12.2022г. легално с националния си
паспорт до Египет, от там с полет легално заминал за Истанбул, Турция. Там
останал един месец и тръгнал за българската граница. На въпроса къде се намира
сега националния му паспорт, отговорил, че го оставил при приятел в Турция. На
13.02.2023г. влязъл в Република България нелегално, укрит, в товарен автомобил
с още трима души. Преминал в България и при проверка на границата с Румъния
били задържани от полицията. Нямал издавани визи за държави-членки на ЕС. Не
подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република
България или друга държава, сега подавал за пръв път, тук, в България. Не бил арестуван,
нито осъждан никога. Разказал,че причината, поради която напуснал Палестина,
била, че хората там нямат права и не могат да изразяват свободно мнението си. В
страна като Палестина обикновените хора нямали права. Искал да учи за лекар, но
нямал нужните връзки и позиции, за да осъществи мечтата си. Поради религията
младите хора, например момче и момиче, не можели да излизат спокойно и да се
виждат. Браковете там били уговорени. Изобщо хората били ограничени и нямали
права. На него това не му харесвало и не можел да го приеме. Това били
причините за неговото напускане. Искал да стигне до Молдова, а по-късно да
замине за Белгия. Нямало заплаха, отправена лично към него. Заявил, че е арабин.
Не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил,
че е мюсюлманин, сунит. Не е имал проблеми заради изповядваната от него
религия. Никога не участвал в религиозна организация. Никога не му било
оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в Палестинска окупирана
територия, защото, както казал, хората нямат права, но на по-късен етап би се
завърнал, заради семейството си.Подал молба за закрила в Република България,
защото била мирна и спокойна европейска страна.
С Решение №УПХ 9/02.05.2023г. Интервюиращ орган при
ДАБ (К.Б.) отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на Х.А.Т.,
на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
В решението си органът приема, че проблемите, изложени
от молителя, не са релевантни за предоставянето на закрила. Той не заявил
спрямо него да била осъществена репресия или преследване поради раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група. Не били налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут.
Изложената фактическа обстановка не давала основание да се смята, че молителят
бил принуден да напусне Палестинска окупирана територия, поради реална опасност
от смъртно наказание или екзекуция. Релевантни твърдения по чл.9, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗУБ кандидатът не правил. Административният орган разгледал и
възможността за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като стигнал до извода, че
няма основания за това в случая. В акта е посочено и, че за кандидата не са
налице и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и
ал.8 от ЗУБ.
На 09.05.2023г., срещу подпис, решението е връчено на
жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който
владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е
подадена чрез административния орган на 10.05.2023г. Същата е процесуално
допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при
спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от
ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено
от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя длъжностни
лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да
извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена
Заповед №РД 05-286/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ, с която К.Й.Б., младши
експерт в РПЦ – гр. Харманли, е определен за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ,
производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането
на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание
чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1 в срок до 14
работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи
ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно
неоснователна. Към датата на издаване на процесното решение – 02.05.2023г.,
предвидения срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено
производство е бил спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното
решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока. Установява
се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия
орган в РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е
отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на
преводач, на разбираем за него език. Оспореният административен акт отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно
мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В
случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за
предоставяне на международна закрила. Такова становище не е представено по
делото. Следва обаче да се отбележи, че липсата на подобно становище не
обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда
на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай, съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.10, изр.2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на която
се е позовал интервюиращият орган, „молбата на чужденец за предоставяне на
международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице
условията по чл.8, ал.1 и ал.9, съответно по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8, и
чужденецът: т.1, се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 –
не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“. Член 8,
ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва
да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия
интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане
на страната си по произход някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. От
обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени
от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя,
административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо
последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. В проведеното интервю чужденецът
е посочил като основни мотиви за исканата закрила обстоятелствата, че търси
по-добри възможности за себе си. Правилно интервюиращият орган е приел, че тези
причини не попадат в предметния обхват на ЗУБ, а са такива от икономически
характер, като целта е търсене на по-добър стандарт на живот. Спрямо чужденеца
не е било оказвано насилие, нито пък член на семейството му е получавал лични
заплахи. Изложените от кандидата причини за напускане на страната му по
произход правилно са преценени като неотносими към приложното поле на чл.8, ал.1
от ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправните
предпоставки за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и
законосъобразен. Видно от заявеното от молителя в интервюто, същият не желае да
се завърне в държавата си. Очевидно изразеното желание за напускане на страната
по произход не следва да се приема като причина, която би могла да се определи
като една от тези, визирани в чл.8 или чл.9 от ЗУБ. Същата е в сферата на лични
и икономически проблеми, които не могат да се приемат като основание за
предоставяне на международна закрила. В хода на интервюто Х.А.Т. заявил, че не
е членувал в политически партии, не е бил арестуван или осъждан, не е било оказвано насилие спрямо него, не е бил
заплашван. Всичко това води на извода за наличието на причини, различни от
посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателя е напуснал страната си. Няма
обективирани данни същия да е член на семейството на чужденец с предоставен
статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут в България, нито са
заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него
не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Правилна е и преценката на органа за липса на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В
случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход
той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно
наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателя не са налице и
материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се
предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от
държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от
тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал
бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари
Административният орган е извършил преценката си за
страната по произход след анализ на информацията, обективирана в Справка с вх.№ЦУ-318/07.04.2023г.,
изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно Държавата Палестина.
От същата става ясно, че ситуацията в тази страна не е такава, която да
обосновава предоставяне на международна закрила на гражданите ѝ. От
данните в справката и от приобщения доказателствен материал може да се направи
извода, че дори и да се завърне в държавата си по произход, жалбоподателят би
могъл да води нормален живот, при условията на социално-икономическата
обстановка в страната. Ситуацията в тази страна не достига границите на
въоръжен конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки заплахи поради
такъв конфликт, поради което в случая не са налице предпоставките на чл.9,
ал.1, т.3 от ЗУБ.
Настоящият съдебен състав намира извършената преценка
на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна, предвид
оценката, че в конкретния случай няма обоснован страх от преследване и
индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде удовлетворена
дадена молба за закрила, безогледното насилие в страната следва да е
изключително, каквото не се установява да е, видно от цитираната информация за
обстановката там.
Като цяло, от анализа на представената по делото
официална справка на ДАБ, както и от информацията, налична в общодостъпни
източници, не се установява ситуацията в страната на чужденеца да е усложнена
до степен, че да са налице основания за предоставяне на международна закрила на
граждани на тази страна.
Предвид
гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с
материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото
постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е засегнат от порок,
налагащ неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърден, а подадената
против него жалба отхвърлена като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.А.Т., без гражданство,
против Решение №УПХ 9/02.05.2023г. на Интервюиращ орган К.Б. към Държавната
агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: