Р Е Ш Е Н И
Е №1483
град Б., 14.10.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – град Б., четвърти състав, на тринадесети октомври
2021 година, в публично заседание в състав :
СЪДИЯ: Галина Радикова
при секретаря Стоянка Атанасова, като разгледа докладваното от съдия
Радикова административно дело № 2348 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и
следващите от АПК, във р. с чл. 46а, ал. 2 от
Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.
Образувано е по жалба,
подадена от Р.Ш., чрез процесуален представител адв. В.Р. против Заповед №3-
2383/24.09.2021г., издадена от председателя на ДАНС, с която на осн. чл. 44,
ал.6 и ал.10 от ЗЧРБ Р.Ш. е настанен принудително в Специален дом за временно
настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“ в Министерство на вътрешните
работи, с цел организиране на експулсирането му от РБългария в РТ..
Жалбоподателят иска отмяна на оспорения акт. Намира същият за издаден при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Твърди, че в РБългария има постоянен адрес, на който пребивава, има
семейство- жена и дете, работи, боледува от онкологично заболяване, поради
което няма опасност да се укрие.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Я., поддържа
жалбата. Счита, че със заповедта ще бъде накърнена целта на закона, визирана в
Закона за чужденците в Република България, тъй като доверителят й не е извършил
престъпление на територията на Република България. Намира, че процесната заповед не съответства
на един от основните принципи на административното право – чл. 6 от АПК, а
именно принципа на съразмерност, който изисква изследване на въпроса дали с акта
и с изпълнението му се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Според нея по делото не са
представени достатъчно доказателства, че съществува възможност доверителят й да
се укрие. Напротив,
същият има семейство, с което живее от 17 години - има жена, с която живее от
17 години на семейни начала, двамата имат 15-годишен син, жалбоподателят има
регистрация по постоянен адрес *** в пределите на града.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител Мариана А., намира жалбата за неоснователна. Иска оспорената заповед да бъде потвърдена.
Счита, че мярката цели гарантираното изпълнение на наложената принудителна
административна мярка експулсиране на чужденец, чието присъствие в страната
създава сериозна заплаха за националната сигурност и цели да бъде преустановено
и предотвратено по-нататъшното незаконосъобразно поведение на засегнатия
субект. Смята, че с
постановения акт е постигната законовата цел и е възстановено състоянието на
защитеност на националната сигурност на страната. Считаме, че е спазен
принципът, заложен в чл. 6 от АПК за съразмерност. Друга принудителна мярка би
била неефективна, тъй като това би означало да се постави под съмнение
възможността за изпълнение на постановеното експулсиране на лицето.
Представителят на Окръжна прокуратура Б. счита, че оспорената заповед е
законосъобразна. Счита, че не са налице основанията за оспорване, визирани по чл. 146 от АПК, особено в
последната точка. Досежно несъответствието с целта на закона, намира, че в
случая следва да се отрази, че не е нужно да са налични категорични
доказателства за опасността от укриване от чуждия гражданин. Достатъчно е при
фактическите данни да се направи обосновано предположение, че може да се укрие.
Намира, че в случая не е налице процесуалния порок- липса на мотиви,
защото като мотиви може да се приеме
цитирания доклад в заповедта, както и заповедта на председателя на ДАНС за
наложената административна мярка експулсиране на чуждия гражданин.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена от лице с доказан правен
интерес от оспорване- адресат на акта, в срока по чл.46а, ал.1 от ЗЧРБ.
І. ФАКТИТЕ:
Р.Ш. е граждадин на РТ., роден на ***г.
в Куманово, Република Северна Македония, с ЛНЧ **********, ЕГН **********.
Притежава карта на чужденец с хуманитарен статут в РБългария, издадена на
27.08.2021г. от Дирекция „Български документи за самоличност- МВР, валидна до
26.08.2021г.
На 24.09.2021г. председателят на ДАНС, на осн. чл.42, ал.1, т.2 във вр. с
чл.10, ал.1, т.1 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, издал заповед № З-2382, с която наложил
по отношение на Р.Ш. принудителна
административна мярка „експулсиране“ в РТ., като отнел правото на пребиваване и
наложил забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на
Европейския съюз. Заповедта била връчена на адресата й на 28.09.2021г.
На същата дата издал и оспорената заповед №3- 2383/24.09.2021г., с която на
осн. чл. 44, ал.6 и ал.10 от ЗЧРБ настанил принудително Р.Ш. в Специален дом за
временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“ в Министерство на
вътрешните работи, с цел организиране на експулсирането му от РБългария в РТ..
Въз основа на фактите, изложени в Доклад № БС-6-8110/13.09.2021г.
председателят на ДАНС преценил, че е налице опасност от укриване на чужденеца.
Заповедта била връчена на Ш. на 28.09.2021г.
Като доказателства по делото са приети, посоченият по- горе доклад както и
извадки от справки, съдържащи информация за дейността на Р.Ш. на територията на
страната. Тъй като документите съдържат класифицирана информация са класирани в
отделен том по делото ( С- 7/2021г. по опис на Административен съд гр. Б.).
В хода на съдебното производство жалбоподателят доказва, че има регистриран
постоянен и настоящ адрес ***. Трудовата му заетост е непостоянна, като
периодично извършва преводачески услуги.
Според представено медицинско удостоверение №13/1.10.2021г., издадено от
КОЦ гр.Б., същият има онкологично
заболяване (Хочкинов лимфом), датиращо от 2007г., по повод на което е поставен
под диспансерен учет и провежда лечение в Националния център по хематология.
От края на 2004-2005г. живее на съпружески начала с П.Г.П., от което
съжителство има син Семил Р.Ш., роден на
***г.
По делото в качеството на свидетел е разпитана П.Г.П.. Свидетелката
заявява, че двамата с жалбоподателя живеят в кв. *****, ул.“****“№** във
фамилно жилище- нейно и на майка й. От началото на съвместния им живот са се
разделяли само в случаите, в които Ш. е бил отвеждан принудително от органите
на разследването. П. описва жалбоподателя като изключително интелигентен
възпитан човек, който се е занимавал с политика, бил е депутат, коректен.
Свидетелства за изключително силна връзка между баща и син.
Твърди, че от края на 2004-2005г. Ш. не е напускал територията на
РБългария. Не е правил опити да се укрие, защото не би могъл да изостави
семейството си. За здравословното му състояние обяснява, че към момента е
стабилизиран, като провежда лечение с билки. Посочва, че подлагането му на
стрес, каквото е принудителното настаняване може да усложни състоянието му и
дори да застраши живота му. Потвърждава, че периодично работи като преводач ,
включително към органите на МВР, като извършва преводи от турски, албански,
ирански, арабски.
ІІ.ПРАВОТО:
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган по см. на чл.44, ал.6 от ЗЧРБ, предвид наличието на заповед
за налагане на принудителна административна мярка на осн. чл.42, ал.1, т.2 във
вр. с чл.10, ал.1, т.1 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, издадена от председателя на ДАНС.
Спазена е предвидената с
нормата на чл.44, ал.10 от ЗЧРБ, форма. Пак с оглед посочения текст в заповедта
е посочена необходимостта от издаването й и законовото основание.
Актът е мотивиран, като
фактическите основания са са посочени в отделен документ- Доклад №
БС-6-8110/13.09.2021г., предвид обстоятелството, че тези основания
представляват класифицирана информация.
В хода на развилото се
административно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
С оспореният акт по отношение на жалбоподателя е наложена обезпечителна мярка,
която е функция на наложената преди това принудителна административна мярка.
Според разпоредбата на
чл.44, ал.1, пр.1 от ЗЧРБ, възможността за принудително настаняване на
чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци, е предпоставено
от наложена принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.2 и 3.
В случая по отношение на Ш. със заповед № З-2382/24.09.2021г., издадена от
председателя на ДАНС, е наложена принудителна административна мярка и по
чл.39а, ал.1, т.3 от ЗЧРБ- експулсиране.
Правото на защита не е
накърнено, тъй като и двата акта са били връчени на адресата.
Материалният закон е
приложен правилно.
Налагането на процесната
обезпечителна мярка, освен от налагането на принудителна административна мярка
е предпоставено от реализирането и на още една, кумулативно изискуема
предпоставка- възпрепятстване на изпълнението на принудителната мярка или наличие на опасност укриване, с цел организиране на връщането или
експулсирането.
Процесната заповед е
издадена въз основа на наличие на преценка за опасност от укриване.
Понятието „опасност от
укриване" е дефинирано с чл. 3, т.7 от Директива 2008/115 като
"наличие в конкретния случай на основания, които са породени от обективни
критерии, определени в законодателството на държава-членка, да се смята, че
гражданин на трета страна, по отношение на когото е образувана процедура за
връщане, може да се укрие."
Въз основа на тази делегация с § 1, т.4в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална
легална дефиниция, според която "опасност да се укрие чужденец с наложена
принудителна административна мярка по чл. 39а, ал.1, т.2 и 3 ЗЧРБ е налице, ако
с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че
същото лице ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената му мярка.
Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде
намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни
нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от
реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за
доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка,
притежава подправени документи или няма никакви документи, предоставило е
невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и
други.".
Тук следва да се от бележи,
не е необходимо фактическите данни категорично да доказват опасността от
укриване, те трябва да са достатъчни, за да предпоставят обосновано предположение
в такава насока. В тази връзка възраженията на пълномощника на жалбоподателя за
липса на категорични доказателства, са неоснователни.
В случая обстоятелства от обхвата на чл. 3, т.7 от Директива 2008/115 вр. §
1, т.4 в от ДР на ЗЧРБ са налице.
В документите, класирани в том С- 7/21 на делото, се съдържа достатъчно
информация, която може да обоснове извод за наличие на възможност
жалбоподателят да напусне пределите на страната по начин, различен от
законоустановеният. Съдържат се и данни
за систематични нарушения на обществения ред.
Тези хипотези, между впрочем, са сред изрично предвидените (макар и не
лимитативно) с разпоредбата на § 1, т.4в от ДР на ЗЧРБ.
В тази връзка в заповед № З-2382/24.09.2021г., издадена от председателя на
ДАНС се съдържа и изрична констатация, че жалбоподателят е известен и с други
имена- Фикрет Ш., и друга дата на раждане- ***г.
При наличието на тези данни може без съмнение да се предположи, че
съществува опасност от укриване, с чел осуетяване на изпълнението на
принудителната административна мярка експулсиране.
Доказателствата, свързани със семейния статус и здравословното му състояние
не са от естество да оборят това предположение. Наличието на семейство само по
себе си, не е факт препятстващ възможността за напускане на страната. Не е
такъв факт и здравословното състояние на жалбоподателя, което според
представените медицински документи, е стабилно, а според показанията на св.П.,
лечението се провежда с билки.
Съдът отбелязва, че цени критично показанията на последната, като отчита
близките отношения в които се намира тя с жалбоподателя. Преценката й за
неговите нагласи и личност е повлияна именно от характера на тези отношения.
Неоснователно е възражението
за противоречие на акта с целта на закона.
Целеният от закона резултат е задържането, с цел организация изпълнението
на мерките по чл. 39а, т.2 и т.3 ЗЧРБ, да бъде ограничено и подчинено на
принципа на пропорционалност относно предприеманата мярка и преследваните цели.
Задържането
е оправдано единствено с цел да се подготви процесът на извеждането, когато
прилагането на по-леки принудителни мерки не би било достатъчно.
Предвид представените от административния орган доказателства относно
дейността на чужденеца, както и наличие на опасност той да се укрие, съдът
приема, че за обезпечаване експулсирането на лицето не е било достатъчно
налагането на друга принудителната административна мярка по ЗЧРБ, а е оправдано
ограничаване правата на лицето с по-висока интензивност, каквото е
ограничаването на правото на свободно придвижване.
В този смисъл не е налице и
нарушение на нормата на чл.6 от АПК.
С оглед изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена при
правилно приложение на закона. Поради това жалбата на Р.Ш. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид изложеното,
Административен съд гр.Б., ІV-ти състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Ш., подадена чрез
процесуален представител адв. В.Р., против Заповед №3- 2383/24.09.2021г.,
издадена от председателя на ДАНС, с която на осн. чл. 44, ал.6 и ал.10 от ЗЧРБ Р.Ш.
е настанен принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци към
Дирекция „Миграция“ в Министерство на вътрешните работи, с цел организиране на
експулсирането му от РБългария в РТ..
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: