№ 5878
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100508293 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8293/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗК „Л.И.“ АД
гр.София ЕИК **** срещу решение №11151 от 10.06.2024 г по гр.д.№14973/23 г на СРС , 68
състав ; с което е отхвърлен иска на въззивника да се признае за установено на основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.411 КЗ , че ЗАД ”ОЗК З.”АД, ЕИК **** гр.София му дължи
сумата от 11 871,25 лв ( единадесет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и двадесет и
пет стотинки), представляващи 1/2 част от платено застрахователно обезщетение по
ликвидационна преписка № 0000-1809-18-601942 по риск „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за имуществените вреди на автомобил "Фолксваген Голф",рег. № MZ-HD
****, причинени при реализираното на 21.03.2018г. пътно-транспортно проишествие на
магистрала А3 в Република Германия по вина на водача на товарен автомобил „Скания
Р500”, с рег. № СН ****АС , който към датата на ПТП-то е бил обект на застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите ” , към който е било прикрепено ремарке с рег.
№ 4 СН **** , което е обект на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите ”
при ЗАД ”ОЗК З.”АД , ведно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на
предявяването на заявлението по чл.410 ГПК - 25.01.2022г. до окончателното й изплащане,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 3481/2022г.
по описа на СРС , 68 състав.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като според чл.59 §
1
2 от Застрахователния кодекс на ФРГ застрахователят на влекача и този на ремаркето трябва
да платят по половината от платеното застрахователно обезщетение . В случая е приложимо
германското право . Отношенията между застрахователите са договорни по смисъла на
Регламента „Рим I“, но задължението на държателя на ремаркето трябва да се счита за
„извъндоговорно задължение“ по чл.1 от Регламента „Рим II“ . В случая съгласно чл.4 от
Регламента „Рим II“ за деликтната отговорност е приложимо немското право , а за правото
на регрес по чл.7 от Регламента „Рим I“ е приложимо българското право . Следователно не
трябва да се прилагат чл.479 ал.1 КЗ във вр.чл.483 КЗ , а застрахователят на влекача и този
на ремаркето трябва да платят по половината от платеното застрахователно обезщетение .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Отношенията между застрахователите на влекача и този на ремаркето трябва да се уредят по
чл.479 ал.1 КЗ във вр.чл.483 КЗ , съобразно решение от 21.01.2016 г на СЕС по съединени
дела С-359/14 г и С-475/14 г .Германското право урежда длъжниците по задължението за
обезщетяване на пострадалото лице . Според СЕС приложимото право спрямо регресният
иск на застрахователя на влекача срещу застрахователя на ремаркето трябва да се определи
по чл.7 от Регламент „Рим I „ ако правилата на деликтната отговорност приложимо към ПТП
по силата на чл.4 и сл. от Регламент „Рим I“ предвиждат разделяне на задължението за
поправяне на вредата .Регресният иск на застрахователя се основава на договора за
застраховка , поради което е приложимо българското право по отношения на държателя на
влекача , респ.неговия застраховател . Евентуално , ако е приложим Регламента „Рим II“ , то
трябва да се приложи чл.4 ал.2 от същия доколкото страни са български застрахователни
дружества или чл.4 ал.3 , защото застрахователните договори са сключени в България .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 11.06.2024 г и е
обжалвано в срок на 19.06.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
За да отхвърли иска СРС е приел , че според решение от 21.01.2016 г на СЕС по съединени
дела С-359/14 г и С-475/14 г приложимото материално право в отношенията между
пострадалия и застрахователя на влекача е германското право. От своя страна германското
право /на СРС му е съдебно известно/ предвижда разделяне на отговорността между
застрахователя на влекача и този на ремаркето . Приложимото материално право за
регресния иск между посочените застрахователи следва да се определи по чл.7 § 2 от
Регламент „Рим I“ , според който при липса на избор на право договорът се урежда от
правото на държавата , в която е обичайното местопребиваване на застрахователя . В случая
това е българското право , защото спорът е между български застрахователи . Според чл.479
ал.1 ТЗ за вреди нанесени от ремарке , което е свързано и функционално зависимо от влекача
или се откачило по време на движение отговорен е застрахователя на влекача . Следователно
процесният иск на застрахователя на влекача срещу този на ремаркето е неоснователен.
2
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .
Безспорно чл.59 § 2 от Застрахователния кодекс на ФРГ застрахователят на влекача и този на
ремаркето трябва да заплатят по половината от платеното застрахователно обезщетение . В
случая съгласно решение от 21.01.2016 г на СЕС по съединени дела С-359/14 г и С-475/14 г
и чл.4 и сл. от Регламента „Рим II“ за процесното ПТП по отношение на правата на
увредения е приложимо германското деликтно и застрахователно право . От друга страна
приложимото материално право за регресния иск между посочените застрахователи следва
да се определи по чл.7 § 2 от Регламент „Рим I“ . При констатираната липса на избор на
право от страните по делото възникването на материалното регресно право се урежда от
правото на държавата , в която е обичайното местопребиваване на застрахователя . В случая
това е българското право , защото спорът е между български застрахователи . Решение от
05.09.2024 г по дело С-86/23 на СЕС е неотносимо , тъй като същото касае тълкуване на
чл.16 във вр.чл.4 от Регламента „Рим II“ , докато в случая е приложим чл.7 § 2 от Регламент
„Рим I“ . Според чл.479 ал.1 ТЗ за вреди нанесени от ремарке , което е свързано и
функционално зависимо от влекача или се откачило по време на движение отговорен е само
застрахователят на влекача. Процесният иск срещу застрахователя на ремаркето е
неоснователен и правилно е отхвърлен от СРС .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №11151 от 10.06.2024 г по гр.д.№14973/23 г на СРС , 68 състав .
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД гр.София ЕИК **** да заплати на ЗАД ”ОЗК З.”АД, ЕИК ****
гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3