Решение по адм. дело №787/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 111 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Производство по чл. 111 от ЗИНЗС.

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№5612/01.10.2025 г. подадена от Д. Г. А. [ЕГН], лишен от свобода, Затвора Плевен, против заповед № Л-2554/29.09.2025 г. на за Началник на Затвора Плевен, с която на основание чл. 102, чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“, за нарушение на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 2 чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС.

По делото е представена административната преписка по издаване на оспорената заповед.

В открито съдебно заседание, проведено чрез видеоконференция, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът - Началник на Затвор – Плевен, се представлява от ю.к. П. и оспорва жалбата като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Дисциплинарните наказания в затворите се налагат от началника на затвора. При налагането им се спазват разпоредбите на чл. 102, 105 – 109 ЗИНЗС.

Жалбоподателят Д. Г. А. [ЕГН] е лишен от свобода в Затвора Плевен.

При извършена проверка в Затвора Плевен е установено, че след постъпването на 24.07.2025 г. във ІІ група - корпус на затвора, и настаняване в спално помещение №126, л. св. Д. Г. А. не получава парични преводи от своите близки по своята сметка, а майка му Ф. М. К. е правила преводи по сметката на л. св. Е. Ю. А..

Събрани са писмени доказателства и обяснения на лица, лишени от свобода, от същата група, при което е установено, че, поради наложен запор на сметката на А., паричните преводи от близките му са правени по сметката на Е. А.. На дати 25.07.2025 г., 08.08.2025 г. и 25.08.2025 г. са превеждани суми от майката Ф. М. К. в общ размер 1200 лв.

На 01.09.2025 г. е получен паричен превод и от лицето О. Й. в размер на 480 лв. по сметката на Е. А., за който А. дава обяснение (лист 10), че са също пари, получени от близки на А.. След превеждането на сумите А. закупувал хранителни стоки от лавката и ги предавал на А..

Административният орган е събрал писмени доказателства – обяснения от други лица, лишени от свобода, от същата група, извлечения за движението по сметката на А., справка за извършените покупки от лавката в затвора.

За допуснатите нарушения на дисциплината и реда в мястото за лишаване от свобода Затвора Плевен - нарушение по чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС, изпълняващо състава на чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, с оспорената заповед №Л-2554/29.09.2025 г. А. е наказан на основание чл. 101, т. 7 и чл. 102 и чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за 14 денонощия“.

В заповедта е направено изрично препращане към дисциплинарната преписка.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени обяснения от други лишени от свобода лица, докладни записки, справки, както и от разпита на допуснатия от съда свидетел.

От разпита на допуснатия свидетел се установява, че фактическата обстановка е описана правилно и достоверно в дисциплинарната преписка.

По делото е разпитан като свидетел Е. А.. Свидетелят Е. А. заявява при разпита си, че е получавал парични преводи от майката на А. и е споделял с А. храна, който е закупувал от лавката. На въпрос на съда, дали е споделял храна с други лишени от свобода, свидетелят отрича да е давал храна на други лица.

С оглед събраните писмени доказателства и обяснения, инспектор СДВР е стигнал до извод, че в периода от 25.07.2025 г. до 01.09.2025 г. в Затвора Плевен близки на А. са привеждали парични суми по сметката на А., а А. е купувал хранителни стоки от лавката на затвора и ги е давал на А.. Това е квалифицирано като нарушение на чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС. ИСДВР е изготвил докладна записка с предложение за налагане на дисциплинарно наказание на А..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, от лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Съгласно чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват точно установените за тях правила, а чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС забранява на лишените от свобода да вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат.

Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние /действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. За дисциплинарно нарушение се смята и неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон /чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС/.

Наказание по чл. 101, т. 7 и 8 от ЗИНЗС могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5 от , съгласно чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС.

Процесното дисциплинарно наказание е наложено в хипотезата на чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС – поради системни нарушения на чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5 от ЗИНЗС.

Съгласно правната теория системност означава три или повече пъти да е извършено едно и също нарушение в продължение на една година. Т.е. системност по чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС ще е налице, когато в рамките на една година лицето е наказвано три и повече пъти с дисциплинарни наказания за извършени нарушения на едни и същи норми.

По делото са представени преписи от издадени десет заповеди за налагане на дисциплинарни наказания за периода от 20.06.2023 г. до 04.09.2025 г., от които относими към процесната заповед са седем броя, издадени в периода до една година преди нея – от 14.11.2024 г. до 04.09.2025 г., които са влезли в сила, с оглед отбелязаните дати на връчване.

Правните основания за налагане на тези предходни дисциплинарни наказания са както следва:

Заповед № Л-2336/04.09.2025 г. на началник на Затвора Плевен, за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение по чл. 97, т. 2 във вр. с чл. 100, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС;

Заповед № Л-353/28.02.2025 г. на началник на Затвора Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение по чл.96, т.3 във вр. с чл. 100, ал.1 и ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС;

Заповед № Л-183/03.02.2025 г. на Началник на Затвора Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение по чл.96, т.3 във вр. с чл. 100, ал.1 и ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС;

Заповед № Л-118/22.01.2025 г. на началник на Затвора Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение по чл. 96, т.3 и т.4 във вр. с чл. 100, ал.1 и ал.2, т.1, т.2 и т.5 от ЗИНЗС;

Заповед № Л-1072/14.11.2024 г. на началник на Затвора Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение по чл. 96, т.1, чл. 97, т.4 във вр. с чл. 100, ал.1 и ал.2, т.1, т.5 и т.7 от ЗИНЗС;

Заповед № Л-1075/14.11.2024 г. на началник на Затвора Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение по чл. 96, т.3 във вр. с чл. 100, ал.1 и ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС;

Заповед № Л-1077/14.11.2024 г. на началник на Затвора Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение по чл. 96, т.3, чл. 97, т.1 и т.5 във вр. с чл. 100, ал.1 и ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС.

Очевидно е, че е налице системност на нарушенията по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС – за последните 12 месеца преди процесната заповед жалбоподателят е наказван седем пъти за нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС.

Налице са предпоставките за системност, съгласно изискването на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС.

В случая е безспорно доказано, че близки на А. са превеждали парични суми на А., който от своя страна е купувал хранителни продукти и ги е давал на А. или са ги консумирали заедно. Т.е. първо се предоставят парични суми на друг лишен от свобода (независимо дали като дарение, заемане или на друго казуално основание), след което той предоставя закупени стоки и хранителни продукти (вероятно с предоставените средства) на А. – било то като дарение, заемане, размяна, който ги взема.

Както по-горе беше посочено, на лишените от свобода е изрично забранено не само да купуват и продават по между си вещи, но и да вземат, заемат, даряват и заменят помежду си вещи, с които разполагат, независимо с какви средства са придобити.

Т.е. всякаква форма на даване от един лишен от свобода на друг на вещи, хранителни или нехранителни, е императивно забранено, както и вземането на такива вещи. Няма значение с какви средства са придобити вещите – лични, предоставени от близки на лишения от свобода или от близки на друг лишен от свобода. Получаването на парични преводи от трети лица, които не са лишени от свобода, не е забранено на лишените от свобода, но купуването, продаването, вземането, заемането, даряването и заменянето на вещите, с които разполагат, с други лица, лишени от свобода, е забранено. А след покупката на стоките от лавката това вече са били вещи, собственост на А., той е разполагал с тях и спрямо тях е била в действие забраната да ги купува, продава, взема, заема, дарява и заменя с други лишени от свобода.

Това е едно от законовите ограничения, с които лишените от свобода са длъжни да се съобразяват и да спазват. Това ограничение е нарушено от А. и А.. Като се съди по стойността на направените парични преводи от майката на А. по сметка на А. само в рамките на един месец, в случая не става дума за инцидентно еднократно даване и вземане на незначителна по стойност вещ, а за трайно купуване и даване на хранителни продукти (на стойност надвишаваща месечната минимална работна заплата) от страна на А., и вземането им от страна на А..

Съдът счита, че безспорно А. е извършил нарушение на ограничението по чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС, забраняващо на лишените от свобода да вземат и/или заемат помежду си вещи, като е вземал закупените от лавката от друг лишен от свобода вещи, със средства, налични по сметката на втория. Което е нарушение на нормата по чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС, задължаваща лишените от свобода да спазват точно установените за тях правила.

Това нарушение се квалифицира по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС - неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.

Извършеното дисциплинарно нарушение е доказано по безспорен начин, както и наличието на системност.

Оспорената заповед е постановена от материално и териториално компетентния административен орган Началник на Затвор – Плевен. Постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество. Освен, че мотиви са изложени в заповедта, има и изрично препращане към мотиви изложени в други документи, част от дисциплинарната преписка, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й. Спазени са сроковете по чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС, нарушителят е изслушан на 15.09.2025 г., дадена му е възможност да даде обяснения, което той е направил (лист 11 гръб), наложеното дисциплинарно наказание правилно е определено по вид, който е предвиден в закона за извършеното нарушение, и в определените от закона размери.

Заповедта следва да бъде потвърдена като законосъобразна.

Направено е искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Съдът намира, че следва да се уважи претенцията на ответника.

Воден от горното и на основание чл. 111, ал. 5 и ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС, Плевенски административен съд, десети административен състав

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна Заповед № Л-2554/29.09.2025 г. на Началник на Затвора Плевен, с която на основание чл. 102, чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС на жалбоподателя Д. Г. А. [ЕГН] е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“, за нарушение на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 2 чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА Д. Г. А. [ЕГН] да заплати на ГДИН гр. София сумата от 200 (двеста) лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от обявяването пред тричленен касационен състав на АдмС - Плевен.