Р Е Ш
Е
Н И Е
№ 260047/ 25.03.2021 година град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна търговско отделение
на двадесет и четвърти
февруари година 2021
в открито заседание
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар : Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 578
по описа на Варненския апелативен съд за
2020г.,
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, гр.София, с БУЛСТАТ
********* против решение № 260016/09.10.2020г.
на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 21/2020г., с което Касата е
осъдена да заплати на „МБАЛ-СИЛИСТРА“ АД с ЕИК ********* сумата от 68 932 лева, представляваща
стойността на извършената медицинска дейност по клинични пътеки за м. март
2017г.; мораторна лихва за забава в размер на 19 875.40 лева- за периода
27.04.2017 г.- 28.02.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска до изплащането й, ведно с разноски в размер на
3 552, 29 лв. за държавна такса и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По
съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното
решение с произтичащите от това правни последици. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по
съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявените искове са с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.59 от ЗЗО и чл.86 ЗЗД.
Ищецът
„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- СИЛИСТРА“ АД, ЕИК *********,
гр.Силистра претендира от НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, гр.София заплащане на суми за проведено
лечение по клинични пътеки по Договор № 190601/23.02.2015г. за оказване на
болнична медицинска помощ по клинични пътеки и в съответствие с Националния
рамков договор за 2017 г.изменян и допълван с допълнителни споразумения- №
А1905-47/ 30.05.2016 г.; № А-1906-12/ 24.01.2017; № А 1906-29/10.02.2017 г. в
сила до 01.04.2017 г. в размер на 68 932
лв - извършената медицинска дейност
по клинични пътеки за м. март 2017г., мораторна лихва за забава в размер на 19
875.40 лева- за периода 27.04.2017 г.- 28.02.2020 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 27.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че между страните по спора е възникнало валидно
облигационно отношение във връзка със сключения между тях Договор №
190601/23.02.2015г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки,
по силата на който МБАЛ – Силистра в качеството си на изпълнител се задължила
да оказва на здравноосигурени лица, както
и на здравнонеосигурени лица по § 2, ал. 1 ЗБНЗОК за 2015г. и по §7, ал.
1 ЗБНЗОК болнична медицинска помощ /БМП/
по конкретно фиксирани в договора клинични пътеки, както и да осигурява на
пациентите непрекъснатост на болничната
помощ по КП и 24 – часово непрекъснато
изпълнение на медицинска помощ при спешни
състояния – чл.11 т.1 и т.2. НЗОК в качеството си на възложител се
задължила да заплаща дейностите по чл.1 ал.1 от договора съгласно раздел VI,
VII и VIII от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29 март 2016 г./ Решението/ по чл. 54,
ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от 330 на Надзорния съвет на Националната
здравноосигурителна каса (НС на НЗОК) (обн., ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.).
Съгласно чл.34 от договора Възложителят закупува от Изпълнителя дейности в рамките на стойностите и обемите,
определени в чл.33, т.е. съобразно
„Правилата за условията и реда за прилагане на чл.4 ал.1 и ал.2 от
ЗБНЗОК за 2016г.“, приети от Надзорния съвет на НЗОК и отразени в Приложение №
2 към договора.
Безспорно е още, че претендираната
сума за м.март 2017г. е част от медицинските дейности, извършени от Болницата при изпълнение на
задълженията й по процесния договор по оказване на спешна и неотложна медицинска помощ, извършена над определения лимит в Приложения № 2 от договора. НЗОК не оспорва,
че всички претендирани за заплащане медицински дейности са извършени така,
както са заявени по КП пред РЗОК, че са отчитани всеки ден пред НЗОК с електронния отчет. Не се спори и че МБАЛ – Силистра е поискала
заплащане на извършената надлимитна дейност – заявление от 12.04.17г. – л.17, в
отговор на което НЗОК е заявила, че й е необходима информация за разходите, направени от
Болницата за лечението на здравоносигурените лица през периода на 2017г. –
писмо изх.№ 29-12-794/27.0917г. – за предоставяне пред Надзорния на касата, както и че до настоящия момент
решение на НС няма.
Спорът между страните е правен и се свежда до
това дължи ли се на изпълнителя на БМП заплащане на реално извършени и отчетени от него
медицински дейности, в случаите когато стойността им е над нормативно и договорно
определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично
заведение бюджетна рамка, още повече, че в процесния случай се
касае за осъществена спешна и неотложна
медицинска помощ.
В тази връзка съдът съобрази следното
:
Отношенията между НЗОК и изпълнителят
на БМП във връзка с разходването на
здравноосигурителни средства и
обусловеното от това договаряне и плащане на осъществена медицинска помощ са
подчинени на финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни
средства. Индивидуалното договаряне с изпълнителите е разчетено, строго
лимитирано и се осъществява в рамките на утвърдени, предварително фиксирани
обем и стойности.
Законодателно въведеният регулаторен
механизъм в отношенията между РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ е
намерил отражение и в сключения между страните договор от 23.02.2015г., който
има за предмет престирането на болнична помощ в определени стойностни рамки.
Договорно въведените ограничения относно обемите на заплащане на болничната
помощ съответстват на законодателните такива. Финансовата рамка, очертана от
ЗБНЗОК става задължителна за изпълнителя на болнична помощ след индивидуалното
договаряне и сключване на договор. Съответствието на посоченото законодателно
разрешение е изрично признато в Решение № 2/22 февруари 2007г. по к.д. №
12/2006г.
Паралелно с принципа на бюджетно
финансиране и контрол на медицинската дейност, обуславящ и съобразяването на
месечните лимити със съответния годишен бюджетен закон, законодателно е предвидена и корекция на предварителните,
месечно заложени обем и стойности на медицинските услуги. Приложимите към
2017г. Правила за условията и реда за прилагане на ЗБНЗОК, приети в
съответствие със законовата делегация на
чл.4 ал.4 от ЗБНЗОК, в чл.16 и сл.
изрично визират процедурата по корекция
и допълнително закупуване на медицински дейности над утвърдените месечни
лимити по Приложение № 2 към договорите
с НЗОК. Тази процедура, заедно с процедурата по чл.39 ал.2 от договора, в
приложимата към процесния случай редакция, освобождават изпълнителя на БМП да
посочва причините за допускане на причините за допускане на надлимитна спешна диагностика и лечение/хоспитализация
на пациенти. Здравното заведение има абсолютно и неотменимо задължение да окаже спешна медицинска помощ на нуждаещите
се пациенти. Съгласно чл.52 от Конституцията на РБългария гражданите имат право на здравно осигуряване,
гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско
обслужване при условия и по ред, определени със закон. Съгласно ал.3 Държавата закриля
здравето на гражданите. Според Решение No 32 от 1998 г. по конст.д. No 29/1998
г. понятието „достъпна медицинска помощ“
„означава възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболяване
и равни условия и еднакви възможности за
ползване на лечението“, а съгласно Решение No 2 от 22.02.2007 г. по конст.дело
No12/2006 г. конституционната разпоредба „гарантира свободен достъп на осигурените
лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни помощи,
както и избор на изпълнител, договорил се с касата“. Актуалната съдебна практика
трайно възприема разбирането, че договорът с НЗОК, като средство за реализация на
конкретен, зачетен от правния ред значим обществен интерес – конституционно закрепеното
право на достъпна медицинска помощ при спазване на принципа
на равенство и правото на избор на изпълнител, вменява на държавата задължението чрез специализирания
публичен орган – НЗОК да носи отговорност за паричното обезпечаване на този удовлетворен
интерес. Обстоятелството, че планираният финансов ресурс не е достатъчен, не изключва
дължимостта на плащането. Несъответствието между очаквания финансов ангажимент и
наложилия се в рамките на изпълнение на медицинската помощ не освобождава от отговорност
специализирания орган, участващ в правоотношенията. Нормативно утвърденото финансово
отношение определя НЗОК като единствен платец
на цената на оказана медицинска помощ от основния здравен пакет.
Осигуреното лице е внесло здравни вноски и законът го освобождава от задължението
да плаща или доплаща на изпълнителя на медицинска помощ. Същевременно,
изпълнителят е длъжен да приеме потърсилото го лице и да престира медицинска
помощ. Задължението на НЗОК да покрие плащането на изпълнителя възниква от изпълнената
престация в полза на осигурено лице, чиято
зачетена от правния ред нужда от медицинска помощ е удовлетворена. Правораздавателните
органи са призвани на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА да прилагат Конституцията и
другите нормативни актове от по-висока степен.
Освен това в доктрината и съдебната практика все повече се
налага мнението, че НЗОК може да поставя само прогнозни граници на брой медицински
услуги, но е абсурдно да се твърди, че този брой може да се фиксира, поради факта
на спецификата на правоотношението – заболеваемост и наличие на човешки фактор,
който не е контролируем чрез абсолютна правна намеса.
След като всяко едно здравноосигурено лице има право да получи медицинска помощ от лечебно
заведение, сключило с НЗОК индивидуален договор по чл.59 ЗЗО, това лечебното
заведение няма право да отказва предоставяне на медицинска помощ
– то е длъжно да изпълни своето договорно задължение, независимо от това дали е
достигнат лимита и дали съответната медицинска дейност ще бъде
„надлимитна“. Изпълнението от лечебното
заведение на това задължение и извършване на медицинска дейност след достигане на
лимита не е основание възложителят НЗОК да се освобождава от задължението да
заплати съответните „надлимитни“ дейности.
Следва да се отбележи, че в процесните договори не се съдържат клаузи, които да уреждат за чия сметка са разходите за
дейности, извършени от изпълнителя след достигане на лимита,
а няма и законово основание тези разходи да останат за негова сметка, доколкото не той извършва дейност по чл.1 и
чл.2 от ЗЗО – по набирането на
здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните средства и
тяхното разходване за закупуване на здравни дейности
и услуги.
Съдът намира, че
следва да се извърши плащане и на надлимитните дейности, тъй като в
договорите не е
предвидена възможност, след изчерпване на предварително определените стойности,
лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора
дейности. Напротив, в договора за оказване на
болнична помощ е изрично въведено е изискване ищецът в качеството му на
изпълнител постоянно да осигурява договорената БМП на ЗОЛ, до разполага по
всяко време на изпълнение на договора с медицински специалисти, да осигурява
непрекъснато 24 - часово изпълнение на лечебната дейност. Спешният характер на
оказаната медицинска помощ изключва възможността да се търси друго лечебно
заведение, готово да приеме пациента. Следователно, от посочените основни
задължения на ищеца се установява, че НЗОК му е възложила изпълнението на
дейностите, предмет на договора, като не е поставено ограничение на приема на
ЗОЛ съобразно лимита на договорените средства. Напротив, в чл.5 т.10 изрично е
посочено, че не следва да изисква
заплащане или доплащане от ЗОЛ за дейност, предмет на настоящия договор, от
което следва извода, че всяка извършена дейност от приложение 2 на договора
следва да бъде заплатена от възложителя.
Предвид изложеното съдържание на сключените
договори, следва да се направи извод, че извършените над определения лимит
дейности са извършени от лечебното заведение по повод на изпълнение на неговите
задължения по договорите и в изпълнение на задълженията му по Закона за
здравето. За това лечебното заведение се явява изправна страна по същите и
следва да бъде възмездено за извършената престация - предмет на исковата
претенция.
С оглед на изложеното, въззивният
съд намира, че претенцията за заплащане на оказаната надлимитна дейност за
м.юли 2017г. е основателна досежно заявената главница и следва да бъде уважена.
Основателността на главната претенция
обаче не обуславя основателност и на акцесорното вземане по чл.86 ЗЗД.
Договорно фиксираните срокове на заплащане касаят единствено осъществената
медицинска дейност в рамките на месечните
лимити. Договорът и законодателна
уредба не въвеждат срокове за заплащане на надлимитна дейност, поради което за
да изпадне длъжникът в забава, следва да бъде поканен от кредитора. Доколкото
по делото не е установен факта на изпадане в забава на възложителя по смисъла
на чл.84, ал.2 от ЗЗД, предявените акцесорни претенции следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция на страните се присъждат разноски, както следва : Ищецът е
направил разноски за двете инстанции в общ размер на 7 586,29лв / 3 552,29лв
– д.такса за първа инст. + 200лв ю.к.възн. + 3 834лв. – адв.хонорар за
втора инст./ Съобразно уважената част на исковете му се дължат 5 884,45лв.
Ответникът е направил разноски за двете инстанции в общ размер на
1 876,15лв / 1 776,15лв – д.такса за въззивно обжалване + 100лв
ю.к.възн. за втора инстанция/. Съобразно отхвърлената част на исковете му се
дължат 419,89лв. Изчислени по компенсация, на МБАЛ – Силистра се дължат
разноски в размер на 5 464,56лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260016/09.10.2020г.
на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 21/2020г. В ЧАСТТА, в която
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА е
осъдена да заплати на „МБАЛ-СИЛИСТРА“ АД с ЕИК ********* мораторна лихва за забава в размер на 19
875.40 лева- за периода 27.04.2017 г.- 28.02.2020 г., като вместо него
П
О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска на „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- СИЛИСТРА“ АД, ЕИК *********, гр.Силистра срещу
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, гр.София за заплащане на мораторна лихва
за забава в размер на 19 875.40 лева- за периода 27.04.2017 г.- 28.02.2020 г.,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА
КАСА, гр.София да заплати на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-
СИЛИСТРА“ АД, ЕИК *********, гр.Силистра сумата от още 1 712,27лв –
разноски за водене на делото в двете инстанции, съобразно уважената част на
исковата претенция, изчислени по компенсация.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280
ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: