О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/………….2022 г.
Административен съд - Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и втора
година в състав съдия Евелина Попова като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2447/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Н.В.Е.
чрез пълномощника й адвокат И.К. иск по чл. 256 ал. 2 АПК да бъде осъден главният
архитект на община Варна да изпълни произтичащото му от влязлото в законна сила
решение № 1772/03.07.2013 г. по адм. дело № 1640/2013
г. на Адм. съд – Варна, ХІІІ състав, задължение да издаде административен
акт за изменението на ПУП – ПРЗ за ПИ с идентификатор 10135.5012.3024
в местност „Манол чешме“, землище на кв. „Галата“, район „Аспарухово“,
община Варна, при отчитане на факта, че ОУП в частта за имота е изработен и
приет при наличието на явна фактическа грешка като актът следва да се издаде при
съобразяване на действащия за имота ПУП от 2005 г.
В обстоятелствената част на исковата молба е посочено,
че още на 14.10.2013 г. /след влизането на 26.07.2013 г. в законна сила на
решението по адм. дело № 1640/2013 г. на Адм. съд – Варна/ Е. е подала
мотивирано искане по чл. 134 ал. 3 вр. чл. 135 ал. 3 ЗУТ, което според взетото
от ЕСУТ решение по протокол от 18.02.2015 г. е следвало да се уважи. Ищцата
сочи, че независимо от това решение и въпреки указанията на съда във влязлото в
законна сила решение по адм. дело № 1640/2013 г., главният архитект и досега не
е издал административен акт, с който да одобри изменението в плана. Позовава се
и на становище на МРРБ от 06.12.2018 г., според което исканото изменение на
ПУП-ПРЗ следва да се одобри без да се съобразява нищожния в частта за имота
ОУП, предвид наличната в него явна фактическа грешка, свързана с несъобразяване
при изработването и приемането му на действащия ПУП от 2005 г. Сочи, че
независимо, че впоследствие със заповед № 237/03.05.2019 г. главният архитект е
разрешил изработването на ПУП-ПРЗ, с което е приел наличието на грешка в ОУП,
при последващото изпращане на преписката в ЕСУТ експертният съвет е мотивирал
отказ по съображения, че проектът за ПУП-ПРЗ не е съгласуван именно с ОУП. Сочи
също, че през 2022 г. в писмо рег. № АГУП19000036АС_013ВН/13.09.2022 г.
главният архитект на община Варна е подложил на съмнение наличието на влязъл в
сила съдебен акт по адм. дело № 1640/2013 г. на Адм. съд – Варна като е поискал
да се представят доказателства за обнародването му в Държавен вестник. В
заключение ищцата излага, че вече десета година главният архитект на община
Варна не изпълнява задължението си, произтичащо от влязлото в законна сила
решение № 1772/03.07.2013 г. по адм. дело № 1640/2013 г. на Адм. съд – Варна,
въпреки че тя многократно се е позовавала на него и го е представяла по
преписката в общината. В резултат на всичко това Е. сочи, че е била принудена
да отправи до главния архитект, на основание чл. 256 ал. 2 АПК, искане рег. №
АГУП19000036АС_015ВН/27.09.2022 г., в което да му напомни, че до 25.09.2022 г. не
е изпълнил задължителните указания на съда за издаването на ПУП-ПРЗ за ПИ с
идентификатор 10135.5012.3024 и поради това да му посочи, ча в случай, че в
14-дневен срок отново не издаде акт за изменението на ПУП-ПРЗ съгласно
намиращата се при него административна преписка от 2013 г., то ще оспори
бездействието му пред съда. Сочи, че бездействието на главния архитект на
община Варна продължава и към датата на подаването на иска в съда.
При така изложените факти в обстоятелствената част на
предявения иск по чл. 256 ал. 2 АПК съдът намира производството по делото за
процесуално недопустимо като съображенията за това са следните:
Предметът на защитата по раздел ІІ на глава
Петнадесета от АПК е срещу неизвършването на дължими от административния орган
по силата на закона фактически действия като легитимиран да я търси по реда на
този раздел е всеки правен субект, чиито права и законни интереси са засегнати
от неизвършването на пряко дължими от правната норма фактически действия. В
обхвата на субективното право на защита по раздел ІІ на глава Петнадесета от
АПК не се включват обаче и дължимите от административния орган правни действия,
каквито по правната си същност са волеизявленията за издаване на
административен акт. Отсъствието на такова волеизявление в установения от
закона срок, когато компетентният административен орган е сезиран с искане за
извършването му, поначало води до наличието на мълчалив отказ по смисъла на чл.
58 ал. 1 АПК, защитата срещу който е по реда на глава Десета, раздел І от АПК.
Като се има предвид, че в случая ищцата извежда
задължението на главния архитект на община Варна за издаване на
административния акт – заповед, с която да одобри изменението на ПУП- ПРЗ за ПИ
10135.5012.3024, от влязлото в законна сила на 26.07.2013 г. и неизпълнено от
него решение № 1772/03.07.2013 г. по адм. дело № 1640/2013 г. на Административен
съд Варна, то в случая от значение са и разпоредбите на Дял Шести, глава
Осемнадесета от АПК и по-конкретно чл. 304 АПК.
Удовлетворяване на накърненото си субективно право тя
не би могла обаче да получи по реда на глава Петнадесета, раздел ІІ от АПК,
поради което за нея отсъства правен интерес от предявяването на иск по чл. 256
ал. 2 АПК.
Това в целостта си сочи на недопустимост на образуваното по исковата
молба съдебно производство, поради което то следва да се прекрати.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2447/2022 г.
по описа на Административен съд Варна, ХV състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС РБ с
частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: