№ 102
гр. Плевен , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Г. К. Грънчаров
Членове:Калоян В. Гергов
Мариан В. Иванов
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора Красимир Цветанов Ячев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600294 по описа за 2021 година
Производство по чл.314 и сл. от НПК.
Районен съд гр.Кнежа, с присъда №23/11.02.2021г., поста- новена
по НОХД №211/2020г., признал Г.К. К., ЕГН-**********, за виновен
в това, че на 12.09.2020г. в гр.И., обл.Плевен,ул.“***“ пред дом №27,
при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия,
грубо наруаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като употребил обидни думи и псувни към младши
инспектор ООР М.Г.И. и младши инспектор ООР М.Я.М.-служители
при РУ Д.Д., поради което и на основание чл.325, ал.5, вр. с ал.1, вр. с
чл.29, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.54 от НК, го осъдил на три години
лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.2 , б.“б“ от
ЗИНЗС, да се изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия Г.К., да
заплати направените разноски в размер на 20,80 лева по сметка на РС-
1
Кнежа.
Недоволен от постановената присъда подсъдимият Г. К., я
обжалва.С въззивната жалба от 16.04.2021. се правят оплаквания за
незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Излагат се кратки
доводи, че първоинстанционния съд не е обсъдил всички събрани
доказателства.След изпълнени указания на въззивната инстанция по
ВНОХД №156/2021г на ОС-гр.Плевен, във връзка с процедура по
чл.321-323 от НПК, на 05.05.2021г. са постъпили уточнения по
въззивната жалба.Отново се твърди, че постановеният съдебен акт е
незаконосъобразен и в противоречие на събрания по делото
доказателствен материал Г.К..В една част се оспорва приетото в
обвинителния акт като думи и изрази, изречени по отношение на
полицейските служители.В тази връзка се твърди, противоречивост,
между изложеното в обвинителния акт и в последствие изложеното и
приетото в мотивите към обжалваната присъда.В тази връзка се
твърди, че подсъдимия не е могъл да организира правилно защитата
си, тъй като обвинеието не е прецизно и се различава от
първоначалното.На следващо място се твърди, че обвинението не
доказано, конкретно че има извършени непристойни действия.
Твърдят се допуснати нарушения при действията на полицайте при
задържане на подсъдимия, както и ,че няма „съпротива на орган на
реда“.Твърди се, че съда неправилно е интерпретирал показанията на
част от присъствалите свидетели.Иска се отмяна на присъдата.
В съдебното заседание пред въззивния съд, въззивната жалба се
поддържа от защитника адвокат Т. Т.-АК-Плевен. Отново се излагат
кратки съображения, че първоинстанционният съд едностранчиво е
възприел доказателствения материал и същият не е обсъден правилно
в неговата съвкупност.Твърди се по същество, че са взети предвид от
съда само показанията на свидетелите полицаи.Твърдят се
разминавания между показа- нията им и при проведените очни ставки,
2
а съдебният акт почива на предположения.Твърди се, че освен
полицайте, никой друг от свидетелите не е възпрел поведението на
подзащитният му, като хулиганско.Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с, която подсъдимия да бъде оправдан.
Подсъдимият Г.К. К. поддържа стано- вището на защтитника
си.Иска да бъде оправдан.
Представителят на ОП-Плевен, счита жалбата за неоснова-
телна.Пледира постановената присъда, като правилна и законо-
съобразна, да се потвърди.
Въззивният съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, въззивната жалба и уточненията като съображения към
нея, като съобрази становищата на страните и след цялостна
проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, намира
следното:
Въззивната жалба и уточненията към нея са подадени в срок и от
легитимна страна, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимят Г.К. е осъждан многократно. Относими осъждания за
квалификация на престъплението, като опасен рецидив са:
Определение по споразумение №113/ 02.09.2016г. по НОХД
№149/2016г. на РС- гр.Кнежа, с което за престъпление по чл.196,ал.1,
т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“, вр. с
чл.18, ал.1 ,вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложено наказание в
размер на 3 месеца лишаване от свобода при първоначален строг
3
режим и Определение по споразумение№8/18.01.2019г. по НОХД
№267/2018г. на РС- гр.Кнежа, с което за престъпление по чл.343б,
ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложено наказание в размер на
5 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
На 12.09.2020г. вечерта в с.И., полицейските служители –
свидетелите М.Г.И. и М.Я.М., служители на РУ-Д.Дъбник,
изпълнявали служебните си задължения, със служебен л.а. „***“, с
рег.№***. Същите около 20.30 часа, се намирали в л.а. на кръстовище
на ул.“***“ и ул.“***“.Докато стоели там ,чули едно от лицата,
намиращи се в шумна компания на около 50 метра, да псува и говори
на високо.Двамата полицай чули обидни думи и по техен адрес, като
били наричани „куки“, “долни гадни полицаи“, както и да ги псуват
“майка ви да еба полицаи негодници“.Това продължило около 10
минути.Двамата полицаи решили да отидат и разберат, защо това
лицето ги псува и обижда.Предвижили се със служебния
автомобил.На ул. “***“, пред дом №27, установили 4-5 лица.
Попитали ги защо ги псуват и обиждат и кой ги псува, какво искат от
тях.Тогава подсъдимият К. казал, че той ги псува и напсувал отново
полицейските служители с думите „майка ви да еба полицаи
негодници, нищо не можете да ми направите“.Продължил и с други
обидни думи, обърнал се към свидетеля М.М. и с думите “Ей дебелия,
не се занимавай с нас, не ме плашите“.Изрекъл и думите
“мустакат“.Подсъдимият заявил, че има в дома си 18000 лева от
кражби, може да си позволи адвокат и ще ги съсипе.Полицайте му
поискали личната карта, но той отказал.Намесила се сестра му-
свидетелката М.И. и извадила от джоба му портфейл, в който се
намирала личната карта.През това време подсъдимият продължил да
псува и ругае срещу полицайте, като не се съобразявал със съветите на
компанията им, да спре.Преценявайки поведението на подсъдимият,
двамата полицаи уведомили дежурния по РУ-Д.Дъбник и след като
съгласували действията си го уведомили, че ще го задържат и
4
отведат.Подсъдимият Г. К. отказал да се подчини, което наложило да
му се поставят белезници и да бъде качен в служебния автомобил.Бил
отведен в РУ-Д.Дъбник и задържан по реда на ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена и
доказана въз съобразявайки показанията на свидетелите М.Г.И.,
М.Я.М., Д.А.Д.,Р.А.И., М.В.И. и С.Х.Г., както и с псмените
доказателства по делото-характеристична справка, справка за
съдимост и писмо от РУ-Д.Д..
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд
относно доказаността на приетата фактическа обстановка. Изпълнил е
задължениета си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на
обстоятелствата подлежащи на доказване съобразно чл.102 от НПК.
Първоинстанционният съд правилно е приел за достоверни
показанията на полицейските служители-свидетелите М.И. и
М.М..Същите са последователни, непротиворечиви и безспорно
доказват обстоятелствата и фактите по изложената фактическа
обстановка.Те са обективни, непротиворечиви и последователни, а
именно, че на публично място, подсъдимият Г. К. е осъществил
непристойни действия, изразяващи се в обиди и псувни по отношение
на двмата полицай.Правилен и верен е извода на съда, че подсъдимия
с нищо не е бил провокиран от двамата полицай.
Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на
останалите свидетелски показания, които имат противоречия с
показанията на двамата полицейски служители, конкретно на Д.Д. и
Р.И., относно твърденията им, че подсъдимия не е псувал
полицейските служители и не ги е обиждал. В тази им част не ги е
кредитирал и то правилно.Правилно не са кредитирани и показанията
на М.И., с оглед родствената ввръзка с подсъдимия-негова сестра
Показанията на полицейските служители не могат да се ценят само
като брой показания и в съотношение с показания, които са повече на
5
брой.Т.е сравнявайки ги така да се приеме, че показанията на
полицайте М.И. и М.М., са недостоверни.Същите нямат мотив да
дават недостоверни показания, а напротив останалите имат такъв
мотив, а именно да омаловажат действията на подсъдимия и в унисон
със защитната му теза, да не носи наказателна
отговорност.Показанията на Д.Д. не са категорични, заявявайки, че не
е напълно сигурен дали подсъдимият не е използвал обидни думи по
адрес на полицаите.Същото се отнася и до показанията на свидетеля
Р.И..Същевременно и двамата дават показания, че подсъдимият не е
послушал съветите им, да не псува и обижда полицайте.Логиката на
защитата да не се дава вяра на показанията на двмата полицай, е чисто
защитна теза целяща оневиняване.Безспорно е, че подсъдимия по
същество е оказал съпротива при качването си в автомобила, за което
няма обвинение.Тази група свидетели с изключение на свидетелката
С.Г. са дали показания, че подсъдимият Г. К. се е обърнал кам
единият от полицайте-свидетеля М.М., наричайки го с епитета „дебел
мустак“.Безспорно е, че това поведение на подсъдимия е на публично
място, на улицата.Изрично в разпита си Д.Д., в с.з. на 07.10.2020г.,
макар да отрича за изречени от подсъдимия псувни, е заявил че той,
подсъдимия е обиждал полицаите.В подкрепа са и показанията на
Р.И., който в същото съдебно заседание на съдебното следствие е
заявил, че нямал представа защо така се е държал подсъдмия, като е
приел поведението му за ненормално, конкретно с обръщението си
към полицая с думите“дебел“ и „мустак“.При проведените очни
ставки, безспорно е потвърдено непристойното поведението на
подсъдимия по отношение на полицейските служители, с изключение
отново на частта на показанията на свидетелите били в компания с
подсъдимия, а именно,че не са чули с категоричност отправени
псувни.
При така установената и доказана фактическа обстановка се
налага единственият възможен правен извод, приет й от
6
първоинстанционният съд, а именно, че подсъдимит Г.К. К. от
обективна и субективна страна е извършил престъплението по чл.325,
ал.5, вр. с ал.1от НК.
С оглед посочените в справката за съдимост осъждания на
подсъдимия под №21 и 22, правилно е преценил, че се касае за
квалифициращо обстоятелство- „опасен рецидив“, в хипотезата на
чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, тъй като по последните две осъждания е бил
осъден на лишаване от свобода, за умишлени престъпления от общ
характер и изпълнението не отлагано по чл.66, от НК.Не са налице
условията на чл.30 от НК и не е бил изтекъл пет годишния срок, от
изтърпяване наказанието по предишните присъди, тъй като деянието
по настоящото дело е извършено на 12.09.2020г., а наложените му
наказания по осъжданията посочени в справката за съдимост под №21
и 22, са изтърпени съответно на 16.12.2016г. и 31.05.2019г.
Съдът в мотивите си към присъдата е обсъдил и съобразил
съдебната практика за този вид престъпление, като правилно е
съобразил постановление №2/29.06.1974. по н.д.№4/1974г. на Пленума
ВС. В този смисъл е и по нова съдебна практика например Р.
№158/04.02.2019г. по н.д.№574/2018г. на ВКС,3-то н.о., както и Т.Р.
№1/28.09.2017г. по т.д.№1 на ВКС-ОСНК.Това, че е бил наречен
полицая „дебел“, не носи признаците на престъплението по чл.325,
ал.1 от НК.Изисква се да е налице предизвикателно демонстративна
непристойност на поведението, нарушаваща обществения ред, морала
общественото приличие, спокойствието на гражданите и явно
манифестираща незачитане на общо приетите правила за ред и
приличие в обществото.Такова е псуването на майка и ако е по
отношение на орган на властта, какъвто е и настоящият случай, то се
квалифицира по чл.325, ал.1 от НК.Съдът се е мотивирал във връзка с
направено на съдебното производство възражение на защитата, защо
не следва да се квалифицира престъплението като такова по чл.325,
ал.2 от НК-съпротива на орган на власт при изпълнение на
7
служебните задължения по опазване на обществения ред.
Възраженията на защитата за допуснати нарушение при
задържането на подсъдимия, не са предмет на доказване по делото.Не
възникват съмнения, че полицайте са изпълнявали задълженията си
като длъжностни лица, а не като лица обективиращи лично
субективно отношение. На всички присъс- твали очевидци, в това
число и на подсъдимия, е станало добре известно и разбрали, че те
действат именно в качеството си на длъжностни лица.Имали са право,
както е приел в мотивите си и първоинстанционния съд, да установят
лицата, представляващи шумна компания и употребяващи алкохол на
обществено място и да предприемат действия по опазване на
обществения ред.
Възраженията на защита да не се приемат като достоверни
показанията на свидетелите-полицаи М.И. и М.М., също са
несъстоятелни.Само защото са полицаи и по-малко на брой от тези на
останалите свидетели по основните факти на доказване, те не могат да
се считата за недостоверни, поради някаква предубеденост и
заинтересованост от изхода на делото.Както по-горе се посочи,
техните показания по основните факти на доказване във връзка с
поведението на подсъдимия, са последователни, непротиворечиви и
логични.Те се подкрепят отчасти и от показанията на другите
свидетели очевидци- Д.Д. и Р.И..
Възражението на защитата, че подсъдимия едва ли не не е могъл
да разбере в какво е обвинен също са неоснователни. На 13.09.2020г. е
започнало бързо наказателно производство.С постановление от
18.09.2020г. Г. К. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
325, ал.5, вр. с ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, в присъствието на
защитника си адвокат Т. Т.-АК-Плевен.Спазени са процесуалните
правила.Още тогава е разбрал за какво е привлечен като обвиняем.В
изготвения обвинетелн акт недвусмислено и непротиворечиво са
8
намерили място обстоятелствата по чл.246 от НПК, за да се очартае
рамката на предмета на доказване в съдебното производство.Нито на
досъдебното производство, а в последствие и в съдебното
производство, не са правени възражения за пороци на обвинителния
акт.С мотивите на съда се описват фактически обстоятелства , които
са били известни на подсъдимия и защита още от досъдебното
производство.В съдебното производство след изпълнение на
задължението си по чл.276 и 277от НПК, подсъдимият е заявил, че
разбира обвинението./с.з. от 07.10.2020г./.В с.з. на 11.02.2021г.,
подсъдими К., в присъствието на защитника си по същество се е
отказал от правото си да дава обяснения.
При определяне вида и размера на наказанието, което е наложил
на подсъдимия Г. К., съдът е съобразил разпоредбите на чл.54 и 36 от
НК.Като отчел обществената опасност на деянието и подсъдимия и
отегчаващите обстоятелства-предишните осъждания, извън тези
определящи квалификацията „опасен рецидив“, както и данните за
личността на подсъдимия, правилно наложил наказанието около
средния размер, в размер три години лишаване от свобода.Правилно
на основание чл.57, ал.1,т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, е определен първона-
чалния строг режим на изтърпяване на наказанието.
Подсъдимият е осъждан многократно, общо 22 пъти, в това
число и за престъпления по чл.325, ал.1 от НК и чл.325, ал.4 от
НК/№14 и 17 в справката за съдимост/. Осъждан е и за причиня- ване
на телесна повреда по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2, вр. с чл.20,
ал.2 от НК, отразено в справката за съдимост под №20, като
налаганите му минимални наказания, не са оказали предуп-редителен
и възпиращ ефект от неизвършване на престъп- ления.
При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда,
въззивния съд не намира да са допуснати процесуални наруше- ния,
които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за
9
ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради което същата
следва да се потвърди, като правилна и законо- съобразна.
По изложените съображения и на основание чл.334 т.6, във вр. с
чл.338 от НПК, окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23/11.02.2021г., постановена по НОХД
№211/2020г. на РС-гр.Кнежа, като правилна и законо- съобразна.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10