Решение по дело №149/2018 на Районен съд - Търговище

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 338                                           22.06.2018 година                                  град Търговище

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд – Търговище                                                                         единадесети състав

На тридесет и първи май                                                  две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

 

                         Съдия:Йоханна Антонова

 

Секретар:Янита Тончева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 149 по описа за 2018г. на Районен съд-Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

           Производството е по предявен главен иск с правно основание чл. 163,ал.3 от ЗУТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД и предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 80,ал.1 от ЗЗД.

          Ищците от ЕС на сграда в гр.Търговище, ул.“Епископ Софроний“, № 33, рег.№ 221/02.11.2009г. в регистъра на ЕС, представлявани от изрично упълномощения процесуален представител В.Д.А. - управител на ЕС, действащ чрез мл.а..П.Ч. -ТАК, твърдят в исковата молба, че ответникът „Ялчънкая“ ЕООД ,ЕИК *********, гр.Търговище, представлявано от управителя А.Я., е строител на сградата, в която етажните собственици притежават собственост върху самостоятелни обекти, като сградата била въведена в експлоатация  през 2009г.Твърдят, че още от началото на експлоатацията на сградата са възникнали скрити дефекти, вследствие на некачествено строителство, а именно-лошо изпълнени хидро- и топлоизолация на покрива и на коструктивни елементи на сградата, и на коминните тела, некачествено изпълнение на В и К инсталацията, а именно- неправилно заустване на водата в улуците, както и други, отстранявани в годините от самите собственици.Излагат, че по основните проблеми с покрива са провеждани многократни срещи и разговори с управителя на дружеството-строител, като след проведени консултации със специалисти е установено, че проблемите са решими с изграждането на скатен покрив, изграждането на който било обещано от строителя.Излагат, че на 16.10.2012г. било издадено разрешение а строеж в тази връзка, но строителство не последвало чак до края на 2013г., когато строителят извършил частичен ремонт и подмяна на улуци и изолации, но и тези ремонти работи били изпълнени некачествено, поради което проблемите в сградата продължили, като вследствие на течове от дъждовна вода, се наводнявало стълбището, мазилките били просмукани от вода, появили се влага и мухъл, вода се стичала и в асансьорната шахта и причинила късо съединение, наложило подмяна и на изгорялото табло за управление на асансьора.Посочват, че на поредна среща със строителя им било обещано, че скатния покрив и ремонта на всички дефекти ще бъде извършено в периода 01.03.2014г.-30.06.2014г., но и това обещание останало неизпълнено от ответника, като управителят на ответното дружество отговарял уклончиво, а накрая им заявил, че няма цял живот да им оправя проблемите в блока.Поради това и като не постигнали извънсъдебно решение на проблема, ищците приемат, че за тя  е налице правен интерес от предявяване на главния иск за присъждане компенсаторно обезщетение, равностойно на необходимите СМР за отстраняване на недостатъци от неизвършен гаранционен ремонт, предявен като частичен иск за сума от 2 000лв.(изменен по размер с определение № 711/28.05.2018г., пост. по делото на 6,591,84лв.)- част от общата сума от 20 000лв., а в условията на евентуалност-иск за разрешение за заместване на ответника в извършване на ремонта, претендират се разноски.В съдебно заседание и в писмени бележки исковете се поддържат от процесуалния представител на ищците мл.а..П.Ч.-ТАК, която пледира за уважаване на главния иск, а в условията на евентуалност-за уважаване на иска за заместване на ответника в извършването на ремонта, претендира разноски.  

          В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от ответника не е постъпил, липсват становище по исковете. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

          След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на ищците, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          От Протокол от ОС на ЕС от 30.10.2009г. се установява, че ищците, като етажни собственици в процесната сграда, са избрали за управител на ЕС В.Д.А., а от протокол на ОС на ЕС от 30.10.2017г. се установява, че с мнозинство от 75,82% ид.ч. от общите части на сградата ищците са упълномощили управителя да ги представлява пред съда, вкл. да упълномощи мл.а..П.Ч.-живуща в сградата, да ги представлява пред съда, при което следва да се приеме, че е налице активна материална и процесуална легитимация на ищците и надлежно упълномощаване на а..П.Ч.-ТАК.От Разрешение за строеж № РС-01-234/20.07.2007г., изд. от Община Търговище се установява, че в полза на ответника, като възложител, е разрешено извършването на строително монтажни работи за обект жилищна сграда, строеж от четвърта категория по 137 от ЗУТ и наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи, в ПИ № 73626.507.84, УПИ IV-3278 в кв.71, а от Разрешение за строеж № РС-01-220/16.10.2012г., изд. от Община Търговище се установява, че на ответника, като възложител, е разрешено изграждането на скатен покрив в процесната сграда, обуславящо и надлежната пасивна материална и процесуална легитимация на същия. В обяснителната записка към разрешението е посочено, че хидроизолацията на покрива е изпълнена с лошо качество, снажданията и обшивките са без необходимите застъпвания, не са осигурени нужните наклони към отводнителните сифони и по покрива се задържа вода, в резултат на което са се получили течове, които компрометират бордовете, мазилките и таванските плочи.Констатациите в обяснителната записка се потвърждават и от заключението по назначената и приета по делото СТЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло като компетентно, пълно и обосновано, и от което се установява, че сградата е въведена в експлоатация през 2009г. и макар да е изпълнена в хоризонтално и вертикално отношение в съответствие с предвиденото в проекта, са налице некачествено изпълнени СМР, както и такива, изпълнени в отклонение с предвиденото, а именно:налице са следи от теч по стълбището, тавана и подкожушена мазилка, както и изпадала мазилка по тавана около монтирания на покрива прозорец, който не е закрепен стабилно за покривната плоча, уплътнението е компрометирано, мазилката е изпадала, вследствие на което около него се стича вода по стените, таваните и стъпалата на стълбището; установено е некачествено изпълнена мазана еластична хидроизолация на плоския покрив и замазка за даване на наклон, налице са пукнатини в замазката при всяка смяна на наклона, като на по-високите нива на плоския покрив замазката и хидроизолацията са  компрометирани, замазката се рони на парчета, както и хидроизолацията само около воронките има залепена хидроизолационна мушама, която е пъхната в тях така, че върху дупките не може да се постави капак, няма решетка и парчета строителни материали попадат директно във водосточните тръби;по периферията на плоския покрив са изпълнени зидани с тухли бордове в отклонение от проекта, предвиждащ бетонови такива, мазилката по бордовете е натрошена, на места изпопадала поради просмукващата се вода, която завирява покрива при валежи, а парчетата и паднала мазилка допълнително увреждат изолацията; по южната фасада на приземния етаж по мазилката има петна от просмукала се вода, тъй като бетонната площадка, южно от сградата, е с наклон  към самата сграда, в отклонение с проекта и до фасадата при валежи се събира вода; неправилно е заустен ветрикален канализационен щранг от кухните на североизточните апартаменти във водосточната тръба, която събира дъждовна вода. Заключението на вещото лице е че описаните вреди са в резултат на дефекти по време на строителството и на извършения по-късно некачествен ремонт на покрива. В стойностен план, вещото лице е изчислила сумата за необходимия ремонт за отстраняване на вредите и тя е в размер на 6 591,84лв. От декларация от 24.01.2013г., подписана от управителя на ответното дружество се установява, че същият е декларирал пред ЕС, че в периода от 01.04.2014г. до 30.06.2014г. ще бъдат ремонтирани всички предявени рекламации от живущите в сградата на покрива за сметка на фирмата, което съдът цени като извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт.Що се отнася до показанията на Я.Й.И., съдът не следва да ги цени, доколкото същата има качеството на страна по делото-съсобственик в ЕС и не може да бъде свидетел по същото.          

          При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

          Ищците, като етажни собственици в сграда са ангажирали гаранционната отговорност на възложителя – ответник присъждане на компенсаторно обезщетение, равностойно на необходимите СМР за отстраняване на недостатъци от неизвършен гаранционен ремонт, предявен като частичен иск за сума от  6,591,84лв. - част от общата сума от 20 000лв., обуславящо правна квалификация на главния иск по чл. 163,ал.3 от ЗУТ.Съгласно посочената разпоредба, строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия. В конкретния случай е безспорно установено от писмените доказателства по делото, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сградата, построена от ответника  и въведена в експлоатация през 2009г., което строителство е изпълнено с недостатъци, което съдът също приема за установено както от приетото заключение по назначената СТЕ, така и от декларацията на управителя на ответното дружество-строител от 24.01.2013г. Следва да се посочи също, че гаранционната отговорност на строителя, какъвто несъмнено е ответникът, касаеща основно некачествено строителство на покрива на сградата и последвалите от това вреди по него и по стените, следва да се ангажира в преклузивните срокове по  чл. 20, ал.4, т.3 и 4 от Наредба № 2 от 31.07.2003 година за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи, съоръжения и стр. обекти, който срок в случая е петгодишен, считано от въвеждането на сградата в експлоатация(2009г.) и който срок, видно от посочената по-горе декларация на управителя на ответника от 24.01.2013г. е спазен, доколкото при гаранционната отговорност не е необходимо незабавно уведомяване, а всяко такова, извършено в гаранционния срок е достатъчно, за ангажиране отговорността на строителя. Относно вида на самите вреди, съдът изцяло кредитира заключението на СТЕ, като приема, че вследствие на некачествените строителни работи, ищците търпят вреди, които се изразяват в теч по стълбището, тавана и подкожушена мазилка, както и изпадала мазилка по тавана около монтирания на покрива прозорец, който не е закрепен и укрепен стабилно за покривната плоча, некачествено изпълнена е и мазана еластична хидроизолация на плоския покрив и замазка за даване на наклон, довело до пукнатини в замазката при всяка смяна на наклона, както и некачествено е изпълнена хидроизолация, при което върху дупките на воронките не може да се постави капак, няма решетка и парчета строителни материали попадат директно във водосточните тръби; налице са и СМР в отклонение от проекта, като по периферията на плоския покрив са изпълнени зидани с тухли бордове в отклонение от проекта, предвиждащ бетонови такива, мазилката по бордовете е натрошена, на места изпопадала поради просмукващата се вода, която завирява покрива при валежи, а парчетата и паднала мазилка допълнително увреждат изолацията; налице са и вреди и по мазилката на южната фасада на приземния етаж; неправилно е заустен ветрикален канализационен щранг от кухните на североизточните апартаменти във водосточната тръба, която събира дъждовна вода.Съдът приема за безспорно установено още, че посочените вреди по сградата, имащи характер на скрити недостатъци, като проявили се след въвеждането на същата в експлоатация са причинени от некачествено строителство, поради което е налице причинна връзка между това строителство и настъпилите вреди, които вследствие бездействието на ответника, са продължили да се проявяват. За отстраняване на посочените вреди, които съдът приема, че са на стойност  6 591,84лв,  отговорност е носел ответникът, който не е предприел действия по тяхното поправяне, поради което дължи на ищците компенсаторното обезщетение в размер на посочената сума от 6 591,84лв. (в този см. ТР № 88 от 28.02.1984 г на ОСГК на ВС Решение № 579 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1932/2009 г., III г. о., Решение № 114/16.09.2013 г. по т. д. № 1075/2011 г. на  ВКС, II т. о. и др.)

          С оглед на изложените доводи съдът приема, че предявеният като частичен иск е основателен и доказан в размер на 6 591,84лв. (част от обща сума в размер на 20 000лв.) и същият следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 22.01.2018г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 163,ал.3 от ЗУТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

       Доколкото главният иск е приет за основателен, съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск с пр. осн. чл. 80 от ЗЗД.

         По разноските: С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищците разноските по делото в размер на 303,67лв. внесена държавна такса, 10,40лв. такса за съд. Удостоверение и 250лв. внесен депозит за вещо лице, или общо 564,07лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.По искането на мл.а..П.Ч. за присъждане на а.. възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 вр. ал.1,т.3, предл. второ от ЗАдв., съдът приема следното: Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗАдв., е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗАдв.(каквото е приложено по делото), като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът, в случая ищците, са близки на адвоката.С оглед на изложеното, съдът приема, че следва да определи адвокатско възнаграждение на мл.а..П.Ч. –ТАК в размер на 660лв., на осн. чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на а.. възнаграждения(ред ДВ. бр.41 от 23 май 2017г.), като ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на мл.а..Ч., на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗАдв.

         Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОСЪЖДА „Ялчънкая“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище,ул.“Епископ Софроний“, № 33, представлявано от управителя А.Я., да заплати на етажните собственици на сграда в гр.Търговище, ул.“Епископ Софроний“, № 33, рег.№ 221/02.11.2009г. в регистъра на ЕС, представлявани от В.Д.А. - управител на ЕС, действащ чрез мл.а..П.Ч. –ТАК, сумата от 6 591,84лв.(шест хиляди петстотин деветдесет и един лв. и осемдесет и четири ст.), представляваща компенсаторно обезщетение, равностойно на необходимите СМР за отстраняване на недостатъци от неизвършен гаранционен ремонт, предявен като частичен иск от обща сума в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва от  22.01.2018г., до изплащане на задължението, на осн. чл. 163,ал.3 от ЗУТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

          ОСЪЖДА „Ялчънкая“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище,ул.“Епископ Софроний“, № 33, представлявано от управителя А.Я., да заплати на етажните собственици на сграда в гр.Търговище, ул.“Епископ Софроний“, № 33, рег.№ 221/02.11.2009г. в регистъра на ЕС, представлявани от В.Д.А. - управител на ЕС, разноските по делото в размер на  564,07лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

          ОСЪЖДА „Ялчънкая“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище,ул.“Епископ Софроний“, № 33, представлявано от управителя А.Я., да заплати на мл.а..П. Костадинова Ч.-ТАК адвокатско възнаграждение в размер на 660лв., на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗАдв.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                          Съдия: