Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 01.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №8847 по описа на
СГС за 2016 г , за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на Р.И.К. ЕГН ********** *** против И.А.Т. ЕГН ********** *** , с която са
предявени искове :
-
с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД за
прогласяване на нищожен поради липса на съгласие ;
-
с правно
основание чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД за прогласяване на нищожен поради липса на
основание;
-
с правно
основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД за прогласяване за нищожен като накърняващ
добрите нрави ;
-
с правно
основание чл.31 ЗЗД за унищожаване на договор сключен от дееспособно лице ,
което не могло да разбира или да ръководи действията си ;
-
с правно основание чл.227 ал.1 б.В ЗЗД за
отмяна на дарение поради непризнателност и недаване на издръжка , от която
дарителят се нуждае ;
на
договор за дарение с нотариален
акт №72 том I нотар.дело №63/15 г от
22.05.2015 г на нотариус №379 Е.П. *** действие този на СРС , с който
нотариален акт ищцата е дарила на
ответника собствената си ½ идеална част от апартамент №3 /имот с
идентификатор 68134.910.901.7.3 / в гр.София , район „*********, който
апартамент е с площ от 93,93 кв.м и се състои от две стаи , дневна , кухня и
сервизни помещения при съседи : стълбище , П.И Т.В., ул.Л. , двор и Е.К.; ведно
със зимнично помещение при съседи коридор , С.И С.Г., ул.Л. и двор ; ведно с
3,215 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавна земя .
Ищцата – чрез своя настойник и чрез
процесуалния си представител - твърди , че страда от психическо заболяване
/персистиращо налудно разстройство / , което й пречи да взема правилни решения
респ.да разбира свойството и значението на постъпките си . Това опорочава
съгласието й за сключване на дарението , независимо че формално не е била
поставена под запрещение и на пръв поглед като човек не поражда такива съмнения
. Претендира дарението да се прогласи за нищожно респ.да се унищожи . Ако се
сметне за действително ищцата иска дарението да се отмени поради
непризнателност , тъй като има трайна нужда от издръжка , но и след покана
ответникът отказва да й даде такава .
Ответникът оспорва исковете като
недопустими респ.неоснователни . Счита , че ако са верни твърденията на ищцата
, то тя не може валидно да упълномощи адвоката си да заведе исковете.
Ответникът оспорва наличието на пороци водещи до нищожност или унищожаемост на
сделката , но не оспорва че ищцата
страда от психическо заболяване – ищцата била неадекватна само по време на
„кризи“ – иначе била дееспособна и разбирала постъпките си техните последствия .
Искът за отмяна на дарението е предявен след изтичане на едногодишния срок по
чл.227 ал.2 ЗЗД . Нуждата от издръжка е съществувала и към датата на дарението
респ.е била удовлетворена от ответника . Ответникът продължително време се
грижел за ищцата , заплащал сметките й , лечението и пр. Делото и други спорове
по случая били провокирани от Р.К. , която искала да се „развали“ дарението и
да се домогне до имота .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищцата представя психологическо
изследване от 18.07.2014 г на И.К./психолог/ , според което в мисловния процес
на ищцата има налудности за отношение , увреда и наблюдение от други лица .
Липсва критичност за психичен проблем и за необходимост от лечение .
Ищцата представя епикриза от Държавна
психиатрична болница „Св.Иван Рилски“ гр.Нови Искър , кв.Гниляне ; според която
е постъпила на 20.06.2014 г и е изписана
на 22.07.2014 г . Ищцата е лекувана от налудно разстройство . Още 10
години преди постъпването й в болницата ищцата имала промени в поведението ,
станала подозрителна и конфликтна , твърдяла че я преследват и шпионират и пр. Настанявана е за задължително лечение
в Център за психично здраве .
Ищцата представя договор за социални
услуги от 13.10.2014 г чрез пълномощника си А. К. с Р.К. ; за гледане в дом за
възрастни и болни хора и съпътстващи услуги .
Ищцата представя експертно решение на
ТЕЛК по общи заболявания I МБАЛ София от
12.01.2015 г ; което са и определени пожизнени
71 % ТНР по диагноза „персистиращи налудни разстройства“ .
С нотариален акт №72 том I нотар.дело №63/15 г от 22.05.2015 г на нотариус №379 Е.П.
*** действие този на СРС , ищцата е дарила на ответника собствената си ½
идеална част от апартамент №3 в гр.София , район „*********, който апартамент е
с площ от 93,93 кв.м и се състои от две стаи , дневна , кухня и сервизни
помещения при съседи : стълбище , П.И Т.В., ул.Л. , двор и Е.К.; ведно със
зимнично помещение при съседи коридор , С.И С.Г., ул.Л. и двор ; ведно с 3,215 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавна земя .
Ищцата представя нотариални покана от
ищцата до ответника от 06.11.2015 г ; и от 17.11.2015 г от ответника до ищцата
. Ищцата заявява , че не е разбрала , че сключва дарение вместо договор за
издръжка и гледане . Ответникът заявява , че сделката е дарение , вече се е
грижил за ищцата от 2011 г и е заплащал сметки и за лечението й ; както и за в бъдеще ще й помага колкото
може .
Ответникът представя медицинско
направление от д-р Д.Т.С. . В момента на прегледа ищцата била без съществени
оплаквания .
Ответникът представя искова молба от
ищцата срещу него по Закона за защита от домашно насилие и жалба до СРП .
Ответникът представя споразумение от
29.10.2014 г със „Софийска вода“ АД за встъпване като солидарен длъжник за
неплатени сметки на ищцата ; както и фискални бонове за платени сметки .
Ответникът представя заповед за
незабавна защита от 01.07.2015 г по гр.д.№32767815 г на СРС за наложени му
мерки по отношение на ищцата ; както и решение от 27.10.2015 г по същото дело
за отказ да се издаде заповед за защита ; потвърдена и от СГС .
Ответникът представя служебна бележка от
работодателя си за получаваната от него заплата .
Ответникът представя докладни записки на
МВР за проблеми между него и Р.К. на 27.05.2015 г във връзка с извеждане на
ищцата от дома за настаняване на К. , което К. отказала .
Ответникът представя заявление за
издаване на заповед за изпълнение от 13.04.2016 г от Р.К. срещу сина на ищцата А.
К. , както и заповед за изпълнение от 21.04.2016 г и възражение срещу нея .
С определение от 21.12.2016 г делото е
насрочено в о.с.з само за изслушване на психиатрична експертиза за ищцата .
Според изслушаната по делото
съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице д-р В.С. ; ищцата страда от
персистиращо налудно разстройство започнало преди 2014 г , с непрекъснат ход ,
което я лишава от способност да разбира и да ръководи действията си . Ищцата
няма нарушения на интелектуално-паметовата сфера , може да се грижи за
ежедневните си грижи и може да бъде поставена под ограничено запрещение.
В о.с.з на 21.02.2017 г вещото лице
уточнява , че динамиката на заболяването е много малка , състоянието на ищцата остава общо взето едно и също , с някой
обостряния , но без подобрения . Ищцата дава богата параноидна „продукция“
, като към момента на прегледа тя е насочена към съседите на апартамента и към
ответника . По принцип болестта на ищцата може да не направи впечатление на
околните /не буйства , не е опасна/ , освен ако не се зададат насочващи въпроси
и няма нещо , което да провокира неадекватни болестни фантазии .
С влязло в сила решение №7149 от
26.10.2017 г по гр.д.№5189/17 г на СГС , ГО , I-ви брачен състав по искане на СГП ищцата е поставена под пълно запрещение
. Прието е , че ищцата не може да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ръководи действията си .
Според
разпитания пред съда свидетел Р.К. на 14.10.2014 г синът на ищцата А. К. я
довел в дома на К. . Подписал се договор от А. К. , който смятал да продаде
апартамента – общ с ищцата – за да плаща за настаняването й в дома на К. . К. плотил една такса , не успял да продаде
апартамента и заминал за Колумбия . После ответникът плащал таксата до
27.05.2015 г т.е.до датата на дарението , след което спрял да плаща , а ищцата
останала в дома . Няколко дена преди
дарението на 22.05.2015 г ответникът заявил , че ще вземе ищцата да я води на
лекарски преглед , което и записал в дневника на дома . К. отказала на
ответника да изведе ищцата от дома , защото такова право имал само синът на
ищцата . По принцип ищцата не създавала проблеми в дома , пиела си лекарствата
и била спокойна. Разправяла странни истории за нападения над нея от роднини ,
за пускане на газ през комина , за поставяне на мазнина пред вратата й , за да
се подхлъзне и пр. Не искала да живее с племенника си , защото мразела майка му
, която й правела магии . К. завела дело
срещу сина на ищцата за таксите в дома , но после се отказала . След
т.нар.“ходене на лекар“ /всъщност нотариалното дарение/ ищцата плачела и
съжалявала , че подписала пред нотариуса без да разбере какво , но може би за
апартамента . Ответникът път заявил , че се отлага заминаването за Севлиево
. Ищцата търсела нотариуса на „Руски
паметник“ и на „Македония“ да развали сделката. По принцип ответникът вземал
ищцата периодично от дома , като ищцата се съгласявала само заради брат си
. К. викала полиция заради скандал с
ответника да й предаде ищцата .
Според разпитания пред съда свидетел
/нотариус изповядал процесното дарение/ Е.П. ; на сделката ищцата била
абсолютно спокойна, подписала всички документи , запазила си и право на
ползване . Пред св.П. ищцата не е идвала „да разваля“ дарението . Самият акт за дарение е взет не лично от
ищцата , а от упълномощен адвокат .
В о.с.з на 03.04.2018 г е дадена
възможност на ответника в двуседмичен срок да представи проект за съдебно
удостоверение , както и в двумесечен срок да представи данни за адрес на свидетеля
д-р Д.С. . Такива не са представени .
С определение в з.з. на 14.06.2018 г е
отменено определението от 03.04.2018 г , с което е дадена възможност за разпит
на св.Д.С. и за представяне на писмени доказателства /пълномощно и предизвестие
от ответника .
Ищцата представя копие от книга за
вземане на болни от дома на Р.К. , според която ищцата е взета на 22.05.2015 г
за лекарски преглед .
Ответникът представя копие от документи
по нотариалното дело , включително молба до нотариуса , декларации и договор за
правна помощ и съдействие от 10.06.2015 г подписани от ищцата .
Ищцата представя сведение от 20.04.2017
г подписано от ответника . В него ответникът
признава , че ищцата имала агресивно отношение към съседите си , страдала от мании за преследване и
състоянието й се влошавало . Наложило се принудително извеждане на ищцата от
дома й , настаняване в ЦПЗ /център за психично здраве/ , а после и в
психиатрична болница . През март 2015 г ищцата искала да прехвърли на
ответника апартамента си .
Според служебна справка майката на
ищцата – Н.Т.- е имала адрес в Севлиево и е починала на 21.04.2016 г в Дряново
.
Според разпитаната по делото
съдебнотехническа и оценителна експертиза на вещото лице инж.С.К. ; месечният
наем на процесния имот е 434 евро или 845 лева . След малък ремонт от 432 лева
до 1412 лева апартаментът може да се даде под наем . В зависимост от ремонта
имотът може да се отдаде под наем между 8763,70 лева до 9743,70 лева годишно
.
Според
разпитания пред съда свидетел Надежда Баялцалиева /приятелка на майката на
ответника/ през 2015 г ищцата ходела при ответника почти всеки уикенд , а на
Коледа – две седмици . Ищцата била в много добро състояние , не й
личало че има психични проблеми .
Ответникът водил ищцата на зъболекар , на лекари , на ТЕЛК , на фризьор
. След като синът на ищцата заминал за чужбина ответникът плащал таксите за
дома , ходил да й носи в дома храна и други продукти . Идеята била ищцата да живее при майка й в
Севлиево , където да се плаща на жена да ги гледа , но Р.К. не пуснала ищцата
от дома .
Според изслушаната по делото
съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице д-р Ц.Г. ; през 2014 г ищцата е
диагностицирана с налудно разстройство . Налудното разстройство е продължително
разстройство на съзнанието , което се характеризира с монотематични налудности
с нефантастен характер , които са налични през цялото време /даже и при
приемане на лекарства/. Заболяването протича хронично , а не фазово . В
изключителни случаи може да отзвучи , което обаче отрича наличието на персистиращо
налудно разстройство .
При
така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :
При предявени евентуални искове за
нищожност , унищожаемост и отмяна на дарението , както е посочено в решение
№198 от 10.08.2015 г по гр.д.
№ 5252/2014 г, ГК , ІV ГО на ВКС исковете
трябва да се разгледат в задължителна поредност според тежестта на пороците –
от най-тежките основания за нищожност към по-леките основания за нищожност ;
след всички основания за нищожност да се разгледат основанията за унищожаемост
пак според тежестта на пороците ; и само ако се констатира действителност на
сделката и всички искове за нищожност и унищожаемост се отхвърлят , се
разглежда искът за разваляне/отмяна на договора .
По
исковете за нищожност . Предявени са искове :
-
с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД за прогласяване на нищожен поради липса
на съгласие ;
-
с правно основание чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД за прогласяване на нищожен поради липса
на основание;
-
с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД за прогласяване за нищожен като накърняващ
добрите нрави .
Съдът счита ,
че по делото не се доказаха посочените основания за нищожност на нотариалния
акт за дарение . Смисълът и съдържанието на тези основания за нищожност са
правни , а не житейски /лаически / , изяснени са в доктрината и трайната
практика на ВС и ВКС , и съществено се различават от твърденията на ищцата и от
наличните и доказани по делото факти .
Не е налице „липса на съгласие“ при
дарението .
Както е изяснено например с решение №813 от 07.09.2011г по гр.дело №256/2010
г на ВКС , IV ГО под липса на съгласие по смисъла на
чл.26 ал.2 от ЗЗД трябва да се разбират случаите , в които изявлението е
направено несериозно, без намерение за създаване, изменение или
прекратяване на правоотношение, при насилие или в състояние,
изключващо въобще формирането на воля, но по причини , които не се дължат
на малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка
интоксикация и др. По делото липсват твърдения
и доказателства за такива хипотези на „липса на съгласие“ , като данните по
делото са , че ищцата сама и доброволно се е явила пред нотариус Е.П. .
Разпитана като свидетел нотариус П. заявява , че на сделката ищцата била
абсолютно спокойна , подписала всички документи , запазила си и право на
ползване върху имота .
Не е налице „липса на основание“ при
дарението . При
дарението „основанието “ или типичната причина
за договора е да се облагодетелства надарения . В случая ищцата не е изложила
факти и не доказва , че не би могла да облагодетелства ответника и че външно не
е изразила воля за извършване на нотариално дарение . В обратния смисъл са
показанията на свидетеля нотариус Е.П. . Евентуални пороци при формиране на
волята на ищцата не са „липса на основание“ – дарението е каузална сделка и
каузата му се предполага до доказване на противното . Съдебната практика на ВКС
за уважени искове за нищожност поради „липса на основание“ е много
оскъдна като липсва произнасяне от ВКС , в което да се приема „липса на
основание“ за случаи като процесния / които иначе са доста многобройни /.
Не е налице „накърняване на добрите
нрави“ при дарението . Дарение от ищцата-леля на ответника-племенник и близък роднина принципно
не засяга общественото разбиране за етика и морал и не противоречи на добрите
нрави ; дори ищцата да страда от психическо заболяване . Според решение
№288 от 29.12.2015 г по гр.д.№2293/15 г на ВКС ,
III ГО противоречие
с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено
етични правила на морала. Добрите нрави не са писани и конкретизирани , а
съществуват като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е придал
правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова
вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената
категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила,
принципи, права и ценности , които са общи за всички правни субекти и чието
зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на
интереса на някоя от договарящите страни . Такива са принципите на
справедливостта , на добросъвестността и морала в гражданските и търговските
взаимоотношения , намерили израз в отделни правни норми, а целта е
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на
справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално
съчетаване на интересите на отделните субекти .
В случая
данните са , че ищцата така или иначе не е можела да живее самостоятелно в
имота си , създавала е проблеми със живущите в сградата на процесния апартамент
, както и не е можела да поддържа апартамента . Липсват доказателства , въз
основа на които да се приеме , че сделката изначално противоречи на добрите
нрави ; още повече , че има данни , че ответникът е заплащал задължения на
ищцата , водил я е на лекар , вземал я е на гости , както и е имал намерение да
организира гледането й извън дома на св.К. . В този смисъл са показанията на
св.К. и особено тези на св.Баялцалиева .
Налице е фактическия състав на чл.31 ЗЗД за унищожаване на договора за дарение като сключен от дееспособно лице , което не
могло да разбира или да ръководи действията си . По делото се установи по безспорен
начин , че ищцата – много преди дарението от 22.05.2015 г е страдала
от налудно разстройство . В този смисъл са психиатричните експертизи на д-р
В.С. и на д-р Ц.Г. . И двете експертизи акцентират върху това , че налудно разстройство
е персистиращо - започнало преди 2014 г , то е с непрекъснат ход , което
лишава ищцата от способност да разбира и да ръководи действията си . Налудното
разстройство се доказва и от психологическо изследване от 18.07.2014 г на И.К./психолог/
и от епикриза от Държавна психиатрична болница „Св.Иван Рилски“ гр.Нови Искър ,
кв.Гниляне ; според която е постъпила на 20.06.2014 г и е изписана на
22.07.2014 г . Тежкото състояние на ищцата се признава частично и от ответника
в подписаното от него „сведение“.
Особеност на налудното разстройство на ищцата
– както посочва вещото лице д-р С. – е , че
болестта на ищцата може да не
направи впечатление на околните /не буйства , не е опасна/ , освен ако не
се зададат насочващи въпроси и няма нещо , което да провокира неадекватни
болестни фантазии . Съдът приема , че именно поради тази причина е станало
възможно изповядване на нотариалната сделка за дарението .
Не е случаен
фактът , че към момента ищцата вече е поставена под пълно запрещение , без възможност според вещите лица д-р В.С. и
на д-р Ц.Г. ищцата да е имала в миналото след 2014 г „тъмни“ и „светли“ периоди
. При персистиращото налудно разстройство това не е характерно и се изключва
като възможност от вещите лица .
Следователно
и към датата на нотариалния акт за дарение - 22.05.2015 г - ищцата не е била в състояние да разбира и
ръководи действията си . Процесното дарение трябва да се унищожи на основание
чл.31 ал.1 ЗЗД .
С оглед
уважаване на иска за унищожаване на дарението не е настъпила процесуалното
условие за разглеждане на иска за отмяна на дарението и същият трябва да се
остави без разглеждане .
С оглед изхода
на спора на основание чл.78 ал.1 ГПК в тежест на ответника са деловодните
разноски платени от ищцата , а на основание чл.78 ал.6 ГПК в тежест на
ответника са деловодните разноски по делото , от които ищцата е била освободена
/за ищцата първоначално са плащани разноски от трети лица , а впоследствие е
била освободена от разноски /.
Водим от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Р.И.К. ЕГН ********** ***
срещу И.А.Т. ЕГН ********** *** , с с
правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД за прогласяване на нищожен поради липса на съгласие ; с правно основание
чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД за прогласяване на нищожен поради липса на основание ; и с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД за
прогласяване за нищожен като накърняващ
добрите нрави ; на договор за дарение с нотариален акт №72 том I нотар.дело №63/15 г от 22.05.2015 г на нотариус №379 Е.П.
*** действие този на СРС , с който нотариален акт Р.И.К. дарила на И.А.Т. собствената си ½ идеална част от апартамент №3
/имот с идентификатор 68134.910.901.7.3 / в гр.София , район „*********, който
апартамент е с площ от 93,93 кв.м и се състои от две стаи , дневна , кухня и
сервизни помещения при съседи : стълбище , П.И Т.В., ул.Л. , двор и Е.К.; ведно
със зимнично помещение при съседи коридор , С.И С.Г., ул.Л. и двор ; ведно с
3,215 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавна земя .
УНИЩОЖАВА
по иск на Р.И.К. ЕГН ********** *** срещу
И.А.Т. ЕГН ********** *** ; който иск е с правно основание чл.31 ал.1 ЗЗД
поради сключване от Р.И.К. на договор като /формално/ дееспособно лице , което при
сключването му не е могло да разбира и да ръководи действията си ; договор за дарение с нотариален
акт №72 том I нотар.дело №63/15 г от
22.05.2015 г на нотариус №379 Е.П. *** действие този на СРС , с който
нотариален акт К. дарила на И.А.Т. собствената
си ½ идеална част от апартамент №3 /имот с идентификатор
68134.910.901.7.3 / в гр.София , район „*********, който апартамент е с площ от
93,93 кв.м и се състои от две стаи , дневна , кухня и сервизни помещения при
съседи : стълбище , П.И Т.В., ул.Л. , двор и Е.К.; ведно със зимнично помещение
при съседи коридор , С.И С.Г., ул.Л. и двор ; ведно с 3,215 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавна земя .
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Р.И.К. ЕГН **********
*** срещу И.А.Т. ЕГН ********** *** , с правно основание чл.227 ал.1 б.В ЗЗД за
отмяна на дарение поради непризнателност и недаване на издръжка , от която
дарителят се нуждае ; на договор за
дарение с нотариален акт №72 том I нотар.дело №63/15 г от 22.05.2015 г на нотариус №379 Е.П.
*** действие този на СРС , с който нотариален акт ищцата е дарила на ответника собствената си ½ идеална част от апартамент
№3 /имот с идентификатор 68134.910.901.7.3 / в гр.София , район „*********,
който апартамент е с площ от 93,93 кв.м и се състои от две стаи , дневна ,
кухня и сервизни помещения при съседи : стълбище , П.И Т.В., ул.Л. , двор и Е.К.;
ведно със зимнично помещение при съседи коридор , С.И С.Г., ул.Л. и двор ;
ведно с 3,215 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя .
ОСЪЖДА
И.А.Т. ЕГН ********** *** да заплати на Р.И.К.
ЕГН ********** ***14,05 лева деловодни разноски .
ОСЪЖДА
И.А.Т. ЕГН ********** *** да заплати по сметка
на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 300 лева разноски за експертиза .
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :